Решение по дело №5121/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.01.2019г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 5121/2018г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”, ЕАД, чрез юрк. В. ***, против Х.Д.Г.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№3507/2018г., по описа на ПлРС. Твърди се, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес гр. ***. Твърди се, че ответникът Г., е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, като договор между страните не е сключван. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че дяловото разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се извършва от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, като сумите са начислявани на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД като трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Х.Г., че дължи, сумата от 456,03лв.- главница, за периода 01.02.2016-31.03.2018г. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №17116, както и сумата от 35,49лв.- лихва за забава., за периода 04.04.2016-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 133 от ГПК, отв. Х.Д.Г.,, ред. ув., оспорва предявените искове. Посочва се, че не се ползва отопление и топла вода в имота, като от закупуването на имота през 1999г, в него не е имало радиатори. Твърди се, че  няма сключен договор с ищеца и не желае да използва ТЕ и не употребява такава.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение № 4160/02.11.2018г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. От страна на същото, по делото  са представени и приети изисканите писмени доказателства.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2156/22.05.2018г., по ч. гр.д.№ 3507/2018Г. по описа на ПлРС.  

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото, с протоколно определение от 05.12.2018г, след нарочно изявление на ответника, съдът е постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че  отв. Х.Д.Г., е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.02.2016г. – 31.03.2018г., е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№ 17116, в размер на общо 456,03лв, както следва: сумата от 171,54лв.- сума за отопление, сумата от 279лв.- ТЕ, отдадена от сградната инсталация, сумата от 5,49лв.- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, по данни на ищеца, че в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди; налице е щранг- лира в банята. ВЛ е установило, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена въз основа на  действителния обем  на имота- 66,03 куб. м. ВЛ е установило също, че процесните фактури са начислени за месеците, за които са издадени, внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет. ВЛ е изчислило и лихвата за забава, за претендираният период- 04.04.2016-14.05.2018г., в размер на 35,49лв. ВЛ е посочило също, че  за периода  01.04.-20.11.2018г, няма  плащания. Съдът констатира, че в представените от третото лице- помагач писмени доказателства- помесечна справка за потребената ТЕ, за процесния имот, е отразено потребление на ТЕ за отопление и за сградна инсталация.

По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се установява следното: имотът на ответника се намира в топлофицирана жилищна сграда, с общ отопляем обем на сградата- 6934 куб. м., а отопляемия обем на жилището е 171,80 куб.м. ВЛ е посочило, че делът на ТЕ от сградната инсталация, се определя съобразно т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост. Разпределението на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект. ВЛ е констатирало също, че за отопление в баня се използва щранг- лира, като ВЛ е дало в табличен вид, за процесния период, стойността на потребената ТЕ, за отопление в банята- Таблица №2 от заключението. В заключение, ВЛ е посочило ,че за процесния период, е доставяна ТЕ до имота на ответника и е разпределена ТЕ за отопление в баня; в имота, освен щранг-лира, няма друго отоплителни тела. ВЛ е посочило, че ТЕ е разпределяна в сградата, съобразно Методиката за разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г, като начислените суми, са в съответствие с Наредбата. При изслушване на ВЛ в с.з., същото  посочва, че лично е посетил имота на ответника. ВЛ посочва, че при изчисление на  ТЕ за сградната инсталация, е съобразен обема на цялото жилище- 171,80  куб. м., съобразно Методиката.

 По делото, от страна на  ответника, не се представят доказателства за плащане на претендираните суми.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: 

             Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване, както и факта, че  отв. Х.Г. има качеството на собственик на имота. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Поради това, съдът намира, че възражението на ответника, свързано с липсата на договор с ищеца, за доставка на ТЕ, е неоснователно. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.  

             Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск. 

             Следва да се посочи също, съобразно изложеното в писмената защита от ответника, че представеното с отговора на исковата молба, определение №4196/15.11.2017 по ч. гр.д.№ 1043/2016г, е неотносимо ксм настоящия правен спор. Определението е постановено по реда на чл.415, ал.2 от ГПК, като е обезсилена издадена по посоченото ч. гр. дело заповед за изпълнение, за непредявената част от вземането по нея, за което съда е изложил подробни мотиви. Посоченото ч. гр.д.№ 1043/2016г на ПлРС, касае друг период и обезсилването на част от заповедта за изпълнение по никакъв начин не засяга предмета на настоящето дело.

             На основание гореизложеното, съдът намира, че  предявеният иск е основателен, ответникът- като собственик на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо  491,52лв., от която сумата от 456,03лв,. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, с аб. №17116, за периода 01.02.2016-31.03.2018г, както и сумата от 35,49лв.- лихва за забава., за периода 04.04.2016-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 2156/22.05.2018г., по ч. гр.д.№ 3507/2018г. по описа на ПлРС. 

             С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе направените разноски. Съдът определя същите в размер на общо 395лв., от които– сумата от 100лв-юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК,  в минимален размер, сумата от 75лв.- държавна такса, сумата от 120лв. разноски за ВЛ по ССЕ и сумата от 100лв. разноски за ВЛ по СТЕ.

Ответникът следва да понесе и направените в заповедното производство разноски, в размер на 75лв.- от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК,  в минимален размер.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ  Х.Д.Г., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й. ***, сумата от общо  491,52лв., от която сумата от 456,03лв.- главница,. съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №17116, за периода 01.02.2016-31.03.2018г, и сумата от 35,49лв.- лихва за забава., за периода 04.04.2016-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК- 21.05.2018г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 2156/22.05.2018г., по ч. гр.д.№ 3507/2018г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Х.Д.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 395лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 75лв-разноски- по ч. гр.д. №3507/2018г. на ПлРС.

 

Решението се постановява с участието на  третото лице – помагач на страната на ищеца- „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София..

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: