Решение по дело №483/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260115
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Азадухи Ованес Карагьозян
Дело: 20203600100483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                               

                                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  260115

                                    

                                       гр. Шумен 15.06.2021г.

                                         

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                  

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на  осми юни,  две хиляди двадесет и първа  година , в състав:                                                          

                                                              Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян                                              

 

  при секретаря  Силвия Методиева, като разгледа докладваното от  окръжният  съдия гр. дело №483  по описа  за   2020г.   за да се произнесе , взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД. 

 Ищецът Гаранционен фонд твърди , че на основание чл. 288, ал. 1 т. 2, б. „г“ от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) сега чл. 557 ал.З т. 1 от КЗ, изплатил    на Е.Е.Ф., със съгласието на баща си Е.Ф.Х., пострадал при ПТП настъпило на 11.09.2012г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 115219,17 лв., съгласно влезли в сила решения на СГС и САС, при участието на ответника А.С.С. в качеството му на трето лице-помагач на страната на Гаранционен фонд, както следва: 44 781.66 лв. съгласно съдебно решение по гр.д.№ 10426/2014г на СГС, 13 състав, представляваща необжалвана главница в размер на 35 000 лв, от присъдените 50 000лв.; 5503,66лв законна лихва, считано от 14.07.2014г. до датата на плащане- 29.01.2016г. и 4278 лв. съдебни разноски, изплатени служебно от Уникредит Булбанк АД съгласно запорно съобщение по изп.дело № 20167820400006, 60 336,55 лв. съгласно съдебно решение по гр.д.№ 94/2016 на САС, 2 състав, представляваща главница в размер на 45 000 лв, от присъдените допълнително 80 000 лв., 9915,55 лв законна лихва, считано от 14.07.2014г. до датата на плащане- 12.09.2016. и 5421 лв. съдебни разноски, изплатени служебно от Уникредит Булбанк АД съгласно запорно съобщение по изп.дело № 20167820400084, 2250 лв. ДТ по сметка на СГС; за гр.д.№ 10426/14г.,2320 лв. съдебни разноски изплатени служебно от Уникредит Булбанк АД съгласно запорно съобщение по изп.дело № 20177820400090, 1279 лв. съдебни разноски изплатени служебно от Уникредит Булбанк АД съгласно запорно съобщение по изп.дело №201778204000101 , 4131.40 лв. съгласно съдебно решение по гр.д.№ 62866/17 на СРС, 24 състав, представляваща главница в размер на 3014,84 лв,обезщетение за имуществени вреди, 427,10 лв законна лихва, считано от 08.09.2017 - датата на завеждане на ИМ в съда до датата на плащане-24.01.19г и 689,10 лв. съдебни разноски, изплатени служебно от Уникредит Булбанк АД съгласно запорно съобщение по изп.дело № 20197820400101 .

Виновен за катастрофата съгласно влязло в сила Споразумение бил ответникът, А.С.С.- неправоспособен водач, който на 11.09.2012 г. около 19:50 часа в с. Пет могили при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег.№ В...СТ с превишена скорост по ул. „Ш...при разминаване с велосипедиста Е.Е.Ф. не осигурил достатъчно странично разстояние,при което го блъснал с предната лява странична част и ляво огледало на автомобила и му нанесъл травматични увреждания.

В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

 Ищецът моли съдът след установяване на горните обстоятелства на основание  чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./ , а сега чл.558 ал.7 от КЗ , във вр. с чл.45 от ЗЗД  да   осъди  ответника  да заплати на ГФ исковата сума от 115 219.17лв. (сто и петнадесет хиляди двеста и деветнадесет лева и 17 стотинки), представляваща съгласно счетоводна справка изплатеното от Гаранционен Фонд по осъдителни съдебни решения сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

 Ответникът  А.С.С.   в срока по чл.131 ал.1 от ГПК  не е депозирал отговор на исковата молба.  Същият не се явява и в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:   

      Видно от представеният по делото протокол от 9.07.2013г. по НОХД№385/2013г. по описа на НПРС е ободрено споразумение по силата на което подсъдимият А.С.С. е признат за виновен в това ,че на 11.09.2012г. в с.П....при управление на МПС  лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№ В ... СТ нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда –разстройство на здравето ,временно опасно за живота , обусловено от голям епидурален хематом и трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок по-голям от един месец на Е.Е.Ф. от с. П...., като дееца А.С.С. е избягал от местопроизшествието и е управлявал без да има необходимата правоспособност , като случая е особено тежък – престъпление по чл.343 ал.3 б.а пр.2-ро  и пр.3-то от НК във вр. с чл.343 ал.1 б.б пр.2-ро от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК.   С решение №4374/19.06.2015г. по гр.д.№10426/2014г. по описа на СГС   Гаранционен фонд –С. е осъден да заплати на Е.Е.Ф.   на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ  сумата от 50 000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП , реализирано на 11.09.2012г. в  с.П....,  ведно  със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2014г. .  до окончателното плащане, на  осн.чл.38   от ЗА сумата от 2030лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 2250лв. по сметка на СГС –такси и разноски .  С решение №1167/8.06.2016г.  по В.гр.д.№94/2016г. по описа на САС Гаранционен фонд –С. е осъден да заплати на Е.Е.Ф.   на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ  сумата от още 30 000лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП , реализирано на 11.09.2012г. в  с.П....,  ведно  със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2014г.   до окончателното плащане и разноски в размер на 840лв. С решение №415710/28.05.2018г. по гр.д.№62886/2017г. по описа на СРС Гаранционен фонд –С. е осъден да заплати на Е.Е.Ф.   на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ  сумата от 3 014.84лв.   , представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП , реализирано на 11.09.2012г. в  с.П...., ведно  със законната лихва върху нея, считано от 8.09.2017г.  до окончателното плащане и сумата от 120.56лв. държавна такса по сметка на СРС.   И двете решения на СГС и на САС са постановени с участието на   А.С.С., който е бил помагач на страната на ответника Гаранционен фонд и поради това  А.С.С.   е обвързан от установителната сила на мотивите на решението в отношенията си с Гаранционният фонд . Предвид на това  направените констатации от съда във връзка с наличието на ФС на чл.45 от ЗЗД и липсата на застраховка гражданска отговорност досежно МПС , с което е било причинено процесното ПТП са обвързващи спрямо него , поради което  настоящата инстанция приема за установено ,че на  11.09.2012г. в  с.П....ответникът  А.С.С.     е извършил виновно и противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД , като е причинил ПТП от което за  Е.Е.Ф.   са настъпили   неимуществени вреди.  Същият не е имал сключен договор за  застраховка гражданска отговорност , предвид което е била ангажирана отговорността на ГФ на осн.чл.288 ал.1 т.2 б.а  от КЗ/отм./ , който текст е бил действащ към момента на извършване на деликта и следователно е   приложимия закон в настоящият случай. Ищецът е представил изпълнителните листи , издадени въз основа на решенията на СГС , САС и СРС, поканите за доброволно изпълнение, справка за изплатените суми,  платежните нареждания , с които е наредил сумите по сметката на  ЧСИ по отделните изпълнителни дела и платежни нареждания за заплащане на дължимите се държавни такси в полза на СГС и СРС.

Ищецът е заплатил по изп.д.№20167820400006 по описа на ЧСИ Д.А.  и район на действие СГС  на  29.01.2016г.   главница в размер на 35 000лв. обезщетение за неимуществени вреди ,  5503.66лв. законна лихва и 4278лв. съдебни разноски,  общо  44781.66лв.,  по изп.д.№201678204000084   по описа на ЧСИ  Д.А.   и район на действие СГС  на  12.09.2016г.   е заплатил 45 000лв. главница ,  9915.55лв.  законна лихва и 5421лв.  съдебни разноски общо 60336.55лв. по изп.д.№201778204000090  по описа на ЧСИ Д.А.  и район на действие СГС  на 21.08.2017г.  е заплатил 2320лв. съдебни разноски ,  по изп.д.№20177820400101 по описа на ЧСИ Д.А.  и район на действие СГС на 18.09.2017г.  е заплатили сумата от 1279лв. съдебни разноски , на 15.11.2018г. е заплатил в полза на СРС държавна такса от 120.56лв. , по изп.д.№20197800400022 по описа на ЧСИ В.Л.  и район на действие СГС на 24.01.2019г. е изплатил главница в размер на 3014.84лв. , 427.10 законна лихва и 689.46лв. съдебни разноски . Представени са и поисканите от ищеца от ЧСИ В.Л. с район на действие СГС писмени доказателства по горепосочените изпълнителни дела от които се установява ,че всичките горепосочени изпълнителни дела са били прекратени и дължимите по тях суми преведени на взискателя по тях. Общо изплатените суми са в размер на  115 219.17лв.    От всички тези доказателства може да се проследи , че ищецът е заплатил обезщетенията определени от съда. С регресна покана изх.№ГФ-РП-113/06.02.2020г., получена на 24.02.2020г.  ищецът поканил ответника да възстанови платеното от ГФ , но към настоящият момент липсват доказателства ответникът да е  погасил задължението си.

        При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи :  Предявеният иск е с правно основание чл.288 ал.12  от КЗ/отменен , но действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма/ във вр с чл.45 от от ЗЗД . Искът е регресен суброгационен иск , който дава право на ГФ при условие , че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото лице  , да се суброгира изцяло в неговите  права до размера на заплатената сума    и разходите по ал.8 и да предяви иск срещу прекият деликвент.  За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или  телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, 4) и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288 ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото лице по чл.45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл.288 ал.8 от КЗ (отм.).

Предвид всичко установено по делото , съдът намира , че предявеният иск е основателен и доказан , тъй като е доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав.

Видно от приложените съдебни решения и одобрено споразумение по НОХД №385/2013г. по описа на НПРС прекият деликвент и ответник в настоящото дело е причинил процесното ПТП , като се установяват всички елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране  на отговорността на ответника за причинените от противоправното му поведение неимуществени и имуществени  вреди на  пострадалото  лице , като към момента на настъпването на което същият не е имал застраховка гражданска отговорност  за МПС-то с което е извършеното процесното ПТП.

Предвид представените платежни нареждания, съдът приема за доказан факта на заплащане на процесните суми от ГФ на увреденото лице  в общ размер от        115 219.17лв.    В резултат на това ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера на заплатените обезщетения за вредите от деликта и лихвите .       

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен за пълният предявен размер от   115 219.17лв.       

Върху претендираната главница следва да се присъди и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и  изплащане. 

   Съобразно изхода от спора на ищеца  следва да се присъдят направените по делото разноски в  размер на   4608.77лв.  за държавна такса.   

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И : 

 

    ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд гр.С... представляван заедно от изпълнителните директори  М.Н.К и С.Г.С. на осн.чл.288 ал.12 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 115 219.17лв./ сто и петнадесет хиляди двеста и деветнадесет лева и седемнадесет стотинки/,  представляваща заплатено от Гаранционният фонд обезщетение на  Е.Е.Ф.   с ЕГН **********    в качеството му на увредено лице от ПТП настъпило на   11.09.2012г.  по вина на ответника, който е управлявал МПС без договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите  ,  ведно  със законната лихва върху тази сума , считано от   26.11.2020г.   до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН ********** ***  да заплати на Гаранционен фонд гр.С. разноски по делото в размер на 4608.77лв.  за държавна такса.   

 Решението  подлежи на обжалване  в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна .   

 

 

   

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: