РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Перник, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720101453 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“
ООД срещу Г. Т. Г., с която са предявени кумулативно съединени положителни
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 461,49 лева, представляваща стойност на доставена, отведена, но
незаплатена вода до имот, находящ се в гр. П., ул. “В.“ № **А, с абонатен номер
*******, дължима за периода от 22.02.2020 г. до 23.09.2021 г. включително, както и
сумата от 43,93 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания, дължима за периода от 01.05.2020 г. до 07.12.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед № 2431/21.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6276/2021 г. на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и
ответникът била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до
горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично
известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната
страна имала качеството на потребител на ВиК услуги и следвало да заплаща
стойността на ползваните услуги в предвидения срок, което не била сторила.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба,
подаден от Г. Т. Г., чрез назначения му особен представител адв. Н. Т., с който
исковете се оспорват като неоснователни по изложени съображения. Твърди се, че
липсват доказателства ответникът да е едноличен собственик или ползвател на
процесния водоснабден имот. Поради това се моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор. С доклада по делото на страните е обявено за служебно
известно на съда, че Общите условия са публикувани във вестник
„Новинар“(централен ежедневник) на 21.08.2014 г. и във вестник „Съперник“ (местен
ежедневник) на 02.09.2014 г.
Представена е справка – извлечение за дължими суми, която съдържа
информация за датата на издадените фактури техните стойности, както и акт 488 №
214/13.02.2018 г. за пломбиране (прекъсване) на водните отклонение.
Като писмени доказателства са приети и заявление от 05.08.2013 г., подадено от
Г. Т. Г. в до “Водоснабдяване и канализация” ООД за смяна на партида за студена вода
и договор № 1898/23.08.2013 г., сключен между Г. Т. Г. и “Водоснабдяване и
канализация” ООД за обект в гр. П., ул. „В.“ № **, както и удостоверение за
наследници на предходния титуляр на партидата Т. Г. Б., на гърба на което всички
наследници са отбелязали съгласието си със смяната на партидата на името на
ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 6276/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Водоснабдяване и канализация” ООД с вх. № 12525/20.12.2021 г., е
издадена заповед № 2431/21.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу Г. Т. Г. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за
съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са
били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за
предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението
си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че
облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на
ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните
ползватели, така и за наемателите на жилището.
По делото се установи, че на името на ответника Г. Т. Г. е открита партида за
процесния имот и между страните е сключен договор за ползване на
2
водоснабдителните канализационни системи.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва
да установи потребеното количество ВиК услуги и тяхната стойност.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на
индивидуалния водомер на ответника) се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и
подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ,
удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги.
Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно
датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери.
По делото не са представени карнетните картони за процесния имот, нито са
ангажирани други доказателства относно реалната доставка на ВиК услуги/.
Представената от ищцовото дружество справка-извлечение не би могла да послужи
като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото
количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния период,
доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за
издалата ги страна данни.
Ето защо, след като ищцовото дружество не е провело при условията на пълно и
главно доказване, че твърдените от него задължения на ответника са такива,
представляващи стойност на реално доставени В и К услуги в претендираните размери
и качество, респективно ответникът да дължи сумите по посочените фактури като
главници, то предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от заявлението по
чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При недоказаност на главния иск, то акцесорният иск за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователен.
С оглед неоснователността на исковете, съдът не се произнася по евентуалното
възражение на ответника за погасяване на претендираните суми по давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така
и в заповедното производство. Ответникът не е сторил разноските, поради което и на
него такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Перник, ул. “Средец” №11, срещу Г. Т. Г., с ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „В.“ № **, искове с правна кралификация чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Т. Г. дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ООД сумата в размер на 461,49 лева /четиристотин шестдесет и един
3
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща стойност на доставена, отведена,
но незаплатена вода до имот, находящ се в гр. П., ул. “В.“ № **А, с абонатен номер
*******, дължима за периода от 22.02.2020 г. до 23.09.2021 г. включително, както и
сумата от 43,93 лева /четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода
от 01.05.2020 г. до 07.12.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 2431/21.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6276/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 6276/2021 г. на
Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4