Р Е Ш Е Н И Е
№ 1703 25.10.2017 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8145 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по повод искова молба от „Т -” ООД ЕИК..........с седалище в град
Б., представлявано от управителя на дружеството К. Я., адрес за връчване на призовки
и съобщения: град Б., пл. „.............., адвокат В.Б., против С.К.А. ЕГН
**********, в качеството й на ЕТ „М. – С.А.”
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: град Б., бул.
„..............., за осъждане на ответника да плати сума в общ размер
19 977, 12 лева, от която сумата 10 215, 12 лева, представляваща
незаплатен остатък от дължима сума по фактура № ********** от 09.11.2015
година, сумата 7 863, 60 лева, дължима по фактура № ********** от
19.11.2015 година, които фактури са издадени по договори за продажба, сумата
960 лева, дължима по фактура № ********** от 02.11.2015 година, и сумата 938,
40 лева, дължима по фактура №********** от 11.11.2015 година, които две фактури
са издадени за транспорт на стоки до клиенти на едноличния търговец, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
В
исковата молба са изложени следните фактически твърдения: Ищецът посочва, че
представляваното от него дружество е било в трайни търговски отношения със
С.К.А. ЕГН **********, в качеството й на ЕТ „М. – С.А.” ЕИК ............ На
едноличния търговец ищецът продавал различни стоки, предимно радиатори за баня,
като по отношение на някои от продадените стоки от името на дружеството са
извършвани и транспортни услуги до клиенти на едноличния търговец. През месец
ноември 2015 година ЕТ „М. – С.А.” ЕИК ........... е закупило от „Т. -
........” ООД следните стоки: лири за баня на обща стойност 12 765, 12
лева с ДДС, която продажба е обективирана във фактура № ********** от
09.11.2015 година и радиатори за баня на обща стойност 7 863, 60 лева с
ДДС, която продажба е обективирана във фактура № ********** от 19.11.2015
година. Стоките по двете продажби са приети от купувача. През същия месец ЕТ „М. – С.А.” ЕИК .........
е възложило на „Т. - ..........” ООД и транспорт на стоки до клиенти на
едноличния търговец. Транспортните услуги са изпълнени, като за стойността им
са издадени следните фактури: фактура № ********** от 02.11.2015 година за
сумата 960 лева с ДДС и фактура №********** от 11.11.2015 година за сумата 938,
40 лева с ДДС. В допълнителна молба –
уточнение ищецът посочва, че договорите за транспортна услуга за които са съставени
посочените фактури са два. Уточнява, че сумата 938,40 лева ДДС по фактура
№********** от 11.11.2015 година се дължи за извършен от страна на „Т. -
......” ООД превоз на радиатори за баня от товарен пункт град Айтос до град
Скопие, Република Македония. Сумата 960 лева с ДДС по фактура № ********** от
02.11.2015 година се дължи за възложен от ЕТ
„М. – С.А.” ЕИК ........... на
ищцовото дружество автомобилен превоз на радиатори за баня от товарен пункт в
град Айтос до град Солун, Република Гърция. Превозът е извършен в началото на
ноември 2015 година и стоката е предадена на получателя на 02.11.2015 година. В
исковата молба е изложено още, че на 10.11.2015 година едноличният търговец е
заплатил по сметка на дружеството сумата 2 550 лева, представляваща
частично плащане по фактура № ********** от 09.11.2015 година, цялата на
стойност 12 765, 12 лева. Плащането е извършено с авизо за местен превод №
на операция 434 ..........., извършена на 10.11.2015 година. До датата на
подаване на исковата молба едноличният търговец не е заплатил на дружеството дължимите суми по фактура № ********** от
19.11.2015 година, фактура № ********** от 02.11.2015 година, фактура
№********** от 11.11.2015 година и дължимия остатък по фактура № ********** от
09.11.2015 година, равняваща се на 10 215, 12 лева след извършено частично
плащане. Общият размер на незаплатените суми по всички посочени фактури за
доставени на едноличния търговец стоки и услуги възлиза на 19 977, 12
лева. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата 19 977, 12 лева, от която сумата
10 215, 12 лева, представляваща незаплатен остатък от дължима сума по
фактура № ********** от 09.11.2015 година, сумата в размер 7 863, 60 лева,
дължима по фактура № ********** от 19.11.2015 година, сумата 960, 00 лева
дължима по фактура № ********** от 02.11.2015 година и сумата 938, 40 лева,
дължима по фактура № ********** от 11.11.2015 година, ведно със законната лихва
за забава върху всяка от посочените суми, считано от депозиране на исковата
молба до окончателното й плащане. Ищецът моли съда да присъди и направените
съдебно –деловодни разноски в настоящото производство, в производството по
частно гражданско дело № ............. по описа на Бургаски районен съд за 2016
година, както и извършените разноски във връзка с налагане на обезпечителната
мярка възбрана по изпълнително дело № ........./2016 година по описа на ЧСИ
Н.Г. с рег. № ........... на КЧСИ. Прилага доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който е посочил, че предявеният иск е допустим, както и, че не
признава исковата претенция. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
посочва, че от въведените с исковата молба фактически твърдения не оспорва
обстоятелството, че с ищеца са сключили договори за покупко – продажба на
радиатори и лири за баня, въз основа на които са издадени фактура № **********
от 09.11.2015 година и фактура № ********** от 19.11.2015 година. Посочва, че
от момента на издаването им до сега ищецът не е изпълнили задължението си по
договора като не е прехвърлил собствеността и не е предал стоките, подробно
описани във фактурите. В този смисъл оспорва твърдението, че стоките и по двете
фактури са приети от купувача. Посочва, че по настояване на ищеца и след
издаване на една от фактурите от името на ответника е извършено плащане, което
има характер на аванс по сделката. Дори и след него обаче ищецът не изпълнили
задължението си. Поради изложеното ответникът счита, че искът е неоснователен в
тази му част. В писмения отговор е изложено още, че договорите за транспорт,
предмет на иска, са в действителност сключени и изпълнени. Плащане по тези
договори не е извършено с оглед дължимата от ищеца престация по договорите за
продажба или евентуално връщане на частично получената продажна цена.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага още, че неизпълнението на
договорите за продажба му дава основание на основание чл. 87 от ЗЗД да
предостави на ищеца 10 - дневен срок от получаване на отговора на исковата
молба да му прехвърли собствеността и предаде стоките подробно описани във
фактура № ********** от 09.11.2015 година и фактура № ********** от 19.11.2015
година. В случай, че не стори това в дадения срок ищецът ще счита договорите за
продажба на вещите, описани в посочените фактури за развалени. Излага довод, че
по силата на чл.88 от ЗЗД развалянето има обратно действие, като съгласно
чл.55, ал.1, предложение последно от ЗЗД получилият престацията на отпаднало
основание е длъжен да върне полученото. Поради изложеното ищецът дължи връщане
на полученото плащане по фактура № ********** от 09.11.2015 година.
В
писмения отговор ответникът прави и възражение за прихващане, което е прието в
съдебно заседание, със следното твърдяно вземане: В случай, че съда прецени за
основателни предявените искове за сумата 938,40 лева, представляваща
претендирана от ищеца сума по фактура № ********** от 11.11.2015 година за
превоз на радиатори до Република Македония и сумата 960,00 лева, претендирана
от ищеца сума по фактура № ********** от 02.11.2015 година, за транспорт на
радиатори до Република Гърция да бъдат
погасени чрез прихващане с вземането на ответника, представляващо частично
платена с платежно нареждане от 10.11.2015 година продажна цена в размер
2 550 лева по фактура № ********** от 09.11.2015 година, дължима по силата
на развален договор на основание чл.87
от ЗЗД във връзка с чл. 88 от ЗЗД и чл. 55, ал.1 от ЗЗД до размера на по
–малкото от вземанията. Сочи доказателства.
Исковете са с
правно основание чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД по
претенциите за осъждане на ответника да плати суми по договори за доставка, за
които са съставени фактура № ********** и № ********** от 19.11.2015 година;
искове с правно основание чл.367 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за задължения за
плащане на навло по договори за превоз за които са съставени фактура
№********** от 11.11.2015 година и фактура № ********** от 02.11.2015 година.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители адвокат Б. и
адвокат С., поддържа предявените искове. Моли съда да постанови решение, с
което да ги уважи. В писмени бележки представят подробни фактически и правни
доводи.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат М.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Сочи доказателства. В
заседание по същество на спора претендира постановяване на решение за
отхвърляне на предявените искове в частта, в която се претендира заплащане на
продажна цена за извършена доставка. Моли съда да бъде уважено възражението за
прихващане по отношение на авансово платената цена. Счита, че по делото не е
доказано изпълнение на договора за продажба с предаване на стоката. В писмени
бележки излага фактически и правни доводи за основателност на иска. Направено е
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на
процесуалните представители на ищеца.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и
предвид становищата на страните, се установява следната фактическа обстановка:
В
съдебно заседание на 27.04.2017 година, предвид изявленията на страните по
фактите, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че фактура №
********** от 09.11.2015 година за сума в размер на 12 765, 12 лева и фактура
№ ********** от 19.11.2015 година за
сумата 7 863, 60 лева, са осчетоводения едноличен търговец като са
включени в дневника му за покупки, както и, че е ползвал право на приспадане на
данъчен кредит. В писмения отговор
ответникът, чрез процесуалния си представител, е изложил, че не оспорва
обстоятелствата относно сключване на договорите на основание на които са
издадени посочените фактури.
Страните
спорят относно изпълнението на задълженията на ищеца да достави
индивидуализираните във фактурите стоки, представляващи родово определени
вещи - лири за баня и радиатори за баня.
За
установяване твърденията по изпълнение на задължението по договора за предаване
на родово определените вещи, предмет на договорите за които са издадени
посочените фактури ищцовата страна е посочила като доказателство фактура №
********** от 09.11.2015 година от ответния едноличен търговец, в която са
описани стоманени радиатори за баня /в
превод – лист 46 и 47 от делото/ и фактура № ********** от 20.11.2015 година,
също издадена от ответния едноличен търговец, в която са изложени като
основание лири за баня, за които в становище от 17.03.2017 година ищецът, чрез
процесуалните си представител твърди, че именно по отношение на радиаторите за
баня ищецът е осъществил и възложения от ответника международен автомобилен превоз на товари до
Република Македония, за който превоз е издадена и № ********** от 11.11.2015 година, също
претендирана с исковата молба и изпълнението на който не се оспорва от
ответника. В становището е посочено, че стоката е предадена в град Айтос. За
установяване на посочените обстоятелства ищцовата страна е представила и като
писмено доказателство е приета международна товарителница №347.
По отношение на стоките, представляващи радиатори за баня, за продажбата
на които е издадена фактура № ********** от 19.11.2015 година посочва, че
ответникът е възложил транспортирането им до град Солун, Република Гърция, като
за дължимото навло е издадена фактура № ********** от 19.11.2015 година. В
молба от 24.03.2017 година ответникът възразява, че представлявания от него
едноличен търговец е закупувал в продължителен период от време същите видове стоки. Поради множеството
покупки на стоки от същия вид не може да
се твърди, че продажбата на стоки на ответника
със същите параметри доказва конкретна доставка. За установяване на това твърдяно
обстоятелства е представил фактури, които са приети като доказателства по
делото. В молба от 09.05.2017 година ответникът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че фактура № ********** от 20.11.2015 година е
осчетоводена в счетоводството му, по отношение на представения по делото invois ********** от
09.11.2015 година е заявил, че не представлява счетоводен документ, който да
подлежи на осчетоводяване. В допълнителна молба уточнение ответникът е заявил,
че и фактура 0347 от 09.11.2015 година е осчетоводена в счетоводството му. От
свидетелските показания на Ю.Д. се установява, във връзка с отрито оспорване на
истинността на фактури ********** от 09.11.2015 година и № ********** от 20.11.2015 година заявява, че
представените от ответника фактури са подписани от нея. Посочва, че работила в „Т. .........“ от 2011 година до
2015 година. Свидетелката излага също така, че е чувала, че едноличния търговец
има друг склад и радиаторите се взимат от там.
При
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият
състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява ищецът е
изправна страна по договора като е доставил стоките, индивидуализирани във
фактурите.
В решение №
198 от 13.05.2016 година, постановено по търговско дело № 2741/2014 година на
ВКС , I т.о., е прието
следното: „ Факта на отразяване фактурата / съдържаща индивидуализиращите
облигационното правоотношение елементи / в счетоводството на длъжника по
установимия с фактурата неформален договор за търговска продажба, факта на
включването й в дневника за покупки по ДДС и факта на ползването на данъчен
кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на
купувача и доказват неговото съществуване.Всички цитирани решения са
постановени по спорове основани на търговска продажба на стоки,без да е
коментирано значението на тяхната характеристика - като родово определени
движими вещи или индивидуално определени такива“. Предвид безспорно
установеното от фактическа страна относно осчетоводяването на фактурите №
********** от 09.11.2015 година, сумата 7 863, 60 лева, дължима по фактура
№ ********** от 19.11.2015 година и предвид посочената съдебна практика,
настоящият състав приема, че предявените искове за осъждане на ответника да
плати възнаграждения по договори за продажба са основателни и доказани. При формиране на този извод съдът взе предвид
и останалите посочени от ответната страна доказателства – фактури и ЧМР, които
макар и непряко , взети предвид във връзка с посочената съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, доказват изпълнение на задължението по
договорите за покупко - продажба за предаване на стоките. При това положение
ответникът дължи на ищеца сумата 10 215, 12 лева, за която доставка е
издадена фактура № ********** от 09.11.2015 година и сумата 7 863, 60
лева, за която доставка е издадена фактура № ********** от 19.11.2015 година.
Възражението за прихващане със сумата 2 550 лева, претендирано на
основание чл.55 от ЗЗД като разваляне на договора за който е издадена фактура №
№ ********** от 09.11.2015 година е неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките за разваляне на договора. Ищецът по изложените по – горе
съображения е изправна страна.
Предвид изявленията
на ответника не е спорна между страните сключването и изпълнението на
договорите за превоз и съответно наличието на задължение за плащане на навло на
основание чл.367 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД за задължения за плащане за които са
съставени фактура №********** от 11.11.2015 година и фактура № ********** от
02.11.2015 година.
С
горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявените искове
да бъдат уважени.
При
този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските,
направени от ищеца по водене на делото.
При
това положение следва да бъде обсъдено възражението за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна
помощ, в който е посочено възнаграждение в размер на 1 350 лева, платено
по договора. Определеното по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение възнаграждение е в размер
на 1129,31 лева. Предвид фактическата и
правната сложност на делото по мнение на настоящия състав не следва да бъде
намалявано адвокатското възнаграждение поради прекомерност. На основание т.5 от
Тълкувателно решение №6 по тълкувателно дело №6/ 2012 година на ОСГТК на ВКС
следва да бъдат присъдени и разноските, направени в обезпечителното производство.
При това положение следва да бъдат присъдени разноските, които видно от
изложеното в списъка по чл.80 от ГПК са в размер на както следва: 700 лева
платено адвокатско възнаграждение, 40 лева държавна такса за образуване на
производството, , 902 лева държавна такса за образуване на дело 1350 лева
адвокатско възнаграждение и 20 лева депозит за свидетел. Не следва да бъдат присъдени разноски в
размер 81 лева по изпълнително дело № 1579 /2016 година, тъй като не са
представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „М. – С.А.” ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: град Б., бул. „..........,
представлявано от С.К.А., да плати на
„Т -” ООД ЕИК..........с седалище в град Б., представлявано от
управителя на дружеството К. Я., ., сумата 19 977, 12 лева /деветнадесет
хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/, от която
сумата 10 215, 12 лева /десет хиляди двеста и петнадесет лева и дванадесет
стотинки/, представляваща незаплатен остатък от дължима сума по фактура №
********** от 09.11.2015 година, сумата 7 863, 60 лева /седем хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/, дължима по фактура № **********
от 19.11.2015 година, които фактури са издадени по договори за продажба, сумата
960 лева /деветстотин и шестдесет лева/, дължима по фактура № ********** от
02.11.2015 година, и сумата 938, 40 лева /деветстотин тридесет и осем лева и
четиридесет стотинки/, дължима по фактура №********** от 11.11.2015 година,
които две фактури са издадени за транспорт на стоки до клиенти на едноличния
търговец, ведно със законната лихва върху главницата 19 977, 12 лева
/деветнадесет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и дванадесет
стотинки/ от датата на подаване на
исковата молба на 20.12.2016 година до окончателното й изплащане, както и
сумата 3012 лева /три хиляди и дванадесет лева/, представляваща разноски,
направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „„Т
-” ООД ЕИК..........с седалище в град Б., представлявано от управителя на
дружеството К. Я., за осъждане на ответника ЕТ „М. – С.А.” ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: град Б., бул. „..............,
представлявано от С.К.А., да плати сумата 81 лева /осемдесет и един
лева/, представляваща разноски, направени по изпълнително дело № 1579 /2016
година.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е