РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 47
гр. Перник , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба /уточнена с уточнение на въззивна жалба с вх. №
263677/13.10.2020г./ от А. Д. против Решение № 2012 от 20.12.2019 г., поправено по реда на
чл. 247 ГПК с Решение № 946 от 17.07.2020 г. и Решение № 260426 от 10.11.2020 г.,
постановени по гр. д. № 1377/2019 г. на РС – Перник, с което по предявените от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу А. Д. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за
установено, че жалбоподателят-ответник дължи на дружеството сумата 1865. 92 лв.
непогасена главница по сключен с "МИКРОКРЕДИТ"АД Договор за заем CrediGo № ****.,
сумата 313. 98 лв. договорна лихва за периода 21.06.2017 -21.06.2018 г., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 30.08.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, като исковете за
дължимост на сумата 1 625 лв. застрахователна премия по договор за допълн. услуги за
периода 21.06.2017-21.06.2018 г. и сумата 148. 38 лв. лихва за забава за периода 22.06.2017
до датата на подаване на заявлението 30.08.2018г., са отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
В жалбата по подробни доводи и съображения се твърди неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на решението. Съдът не е разгледал и не се е
произнесъл по всички възражения в отговора на исковата молба – за липсата на реално
усвояване на кредита и липса на съгласие за рефинансиране на старо задължение, като по
делото не е доказано реалното предаване на цялата отпусната с договора за заем сума, което
се установява и от ССч.Е. В договора за заем като сметка за усвояване е посочена банкова в
сметка в конкретна банка, като от ССч.Е се установява превод на сумата в банка и по
сметка, различни от описаната в договора, евентуално ако се приеме, че на ответницата са
1
предоставени пари, то реално усвоената сума част от посочената чиста стойност заема е в
размер на 845,25 лв. и е изцяло погасена от ответницата, ведно с еднократната такса от 175
лв. и с лихвите, съгласно ССч.Е., като останалата част от заемната сума от 1479,72 лв. се
доказва, че ответницата никога не е получавала/не е усвоила реално. В този връзка се
излагат подробни доводи за липсата на съгласие на ответницата за рефинансиране на старо
задължение, респ. за някаква застраховка по рефинансиране на старо задължение, съответно
за новацията му. По отношение на застрахователната премия се твърди, че не е установено
има ли такава, платена ли е от "МИКРОКРЕДИТ"АД, в какъв размер и на коя дата и с какъв
документ; липсва надлежно скл. договор за застраховка, поради което същата не може да
бъде обект на цесията. По отношение на еднократната такса от 175 лв. се твърди, че нито от
договора, нито от ССч.Е. става ясно за какво е тази такса, какво е предназначението й. С
тази еднократната такса и застраховка се цели заобикаляне на закона и получаване на
обезщетение в по-голям размер от установения в ЗПК, поради което тези клаузи са
нищожни на осн. чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Освен това договорът за заем е и недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК като сключен в противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 - при посочването на ГПР
да се посочат и взетите предвид допускания по приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, както
и чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК - планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи и т.н., и на осн. чл. 23 ЗПК се връща чистата
стойност на реално получения кредит, но потребителят не дължи лихви или разходи по
него. Иска се отмяна на решението включително и в свързаната с иска част за разноските, и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете и
присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по
подробни доводи и съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на
нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
2
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.02.2021 г. от 10,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3