№ 35292
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110118857 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3-4 от ГПК.
Постъпило е писмено изявление-искова молба, обективирано върху друг
документ -определение на съд, с вх. рег. №114939/01.04.2025г. по описа на СРС.
С Разпореждане №86485/2025 г. съдът е указал на сезиращото съда лице - П. Ж.
П., в едноседмичен срок от получаването му, да отстрани нередовностите на
изявлението и същото обективира като самостоятелен документ-писмено
изявление върху друг хартиен носител, върху който липсва друго изявление на
друго лице, с цел точно и ясно посочване на неговите твърдения и искания, без
да стига до двусмислие поради обективирането на няколко изявления; но не само
- посочи своето ЕГН, както и точно и ясно кои са ответниците и за всеки един
какви искове предявява - опише сложилите се обстоятелства, които налагат
сезирането на съда, като тези обстоятелства да посочени хронологично и ясно,
съответно какво е искането му до съда, както и по какъв начин и с какви
действия ответниците са увредили негови права и интереси. Ищецът е
предупреден за правните последици при процесуално бездействие, но не само –
предвид служебно известното обстоятелство, че лицето е подало многобройни
писмени изявления, направени по сходен начин, с идентични и бланкетни правни
квалификации за нарушени права, съдът изрично е предупредил лицето, че
повторно изявление до Съда, което не е обективирано като самостоятелен
документ съдът ще счита предприетите процесуални действия за злоупотреба с
права и исканията не се разглеждат.
Постъпило по делото е второ писмено изявление на лицето в срока за
отстраняване на нередовности, от чието предметно съдържание съдът
констатира, че е обективирано върху друг документ - Разпореждане
№86485/2025 г., с ръкописни вписвания. Съдът не тълкува хипотетичната воля
на лицето, което продължава да сезира съда по идентичен начин, при условие, че
има обективна възможност дори и при липса на материали да обективира своето
изявление на гърба на лист, който е празен.
Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка
подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но
само доколкото са налице процесуалните предпоставки за това.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) КЗПЧОС се разбира в
обичайното му значение според общата правна теория, а именно като зловредно
1
упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено.
Жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба/иск, когато отново и отново
подава досаждащи и явно неоснователни жалби до съда, подобни на жалба,
подадена по-рано и вече обявена за недопустима (вж. решение по Miroļubovs and
Others v.Latvia/, в т.ч. касае оплаквания по повод неправилност на съдебни
актове, чиято защита следва да упражни в рамките на съответната съдебна
процедура, както и претенции срещу магистрати, които са недопустими поради
наличието на функционален имунитет. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на ЕП и на Съвета предлага следните индикации за
производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или
неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната
стойност на спора; б) наличието на множество производства, започнати от ищеца
или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или
заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на
производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни
дела; г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например
забавяне на производството, търсене на юрисдикция чрез злоупотреба или
измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от
производството. Според разясненията, дадени с разпореждане № 321/04.12.2018
г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. на ВКС, многократното сезиране на съда с едни и
същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на
предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона,
чиято цел е споровете да намират своето разрешение; а според определение №
761/30.11.2012 г. по ч.т.д. № 497/2012 г. и № 376/10.05.2010 г. по ч.т.д. № 350/2010
г., и двете по описа на ВКС, последователно създаваната верига от частни жалби
съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК.
Законодателят не е въвел ограничение на броя искови молби или частни жалби,
които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима
жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това може да се
прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са
добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на
страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими
жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва
да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Предвид трайният
начин на отправяне на изявленията на сезиращото съда лице, то може да се
направи обосновано предположение, че умишлено не се съобразява с указанията
на съда. В този смисъл съдът счита, че не следва да се толерира липсата на
процесуална дисциплина.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА писмено изявление-искова молба, обективирано върху друг документ -
определение на съд, с вх. рег. №114939/01.04.2025г. по описа на СРС, по която е
образувано производството по гр. дело № 18857/2025 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18857/2025 г. по описа на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3