Решение по дело №6615/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265753
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20201100506615
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………./15.09.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гр.  дело    номер   6615  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 40689 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 38374/2017 г. на СРС, 38 състав, е признато за установено, че Е.С.И. дължи на ищеца за консумирана топлинна енергия сума в общ размер на 1418,95 лева, от които1003,36 лв. главница за незаплатеи доставки от месец 12. 2013год. до месец 04 2016год. и 219 лева законна лихва за забава от 01.02.2014г. до 19.01.2017год. ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2017год. - датата на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение както и 600 лева разноски, кат оса отхвърлени исковете за разликата до предявените размери.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца -  „Т.с.“ ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ответницата Е.С.И., в частите, в които е прието за установено, че ответницата дължи парични суми на ищеца, с оплаквания за неправилност на решението поради приетото то съда, че ищцата била собственик или вещен ползвател на имота, а доказателства за това нямало. Оспорва приетото писмо от общ.Илинден да е безспорно доказателство за това. Моли да се уважи въззивната жалба и исковете да се отхвърлят изцяло.

Въззиваемата страна-ищец и третото лице-помагач, не са взела становище по жалбата в  срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с  писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Предмет на въззивното производство е само решението на първоинстанционния съд в частите, в които са били отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваните части, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

 В частите, в които исковете са били частично отхвърлени, решението като необжалвано евлязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

При произнасянето си по правилността на решението в  обжалваните уважени части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на оценка на приетите по делото писмени доказателства, и е приел, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по доставка и потребление за исковия период на ТЕ между ищеца и ответницата, като последната е доказано да е собственик на имота от удостоверение от Столична община- район „Илинден", от което е видно че ответницата е закупила топлофицирания имот през 1991год . Така е приел, че съгласно разпоредбите на е чл.150 от Закона за енергетиката ответницата като собственик на посочения в исковата молба имот през процесния период има качество на потребител на топлинна енергия. Въз основа на приетото заключение на СТЕ е приел, че за процесния период задължението за заплащане на енергия е в размер на 1003,36 лева, и на тази база е определил законната лихва за периода 01.02.2014г. до 19.01.2017год. в размер на 219 лева.

По наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Изложените в обжалваното решение мотиви за основателност на иска за главница цена на ТЕ и законна лихва за забава върху нея, като неправилни и необосновани, не се подкрепят от възизвния съд.

Оплакването на въззивницата за неустановяване по делото тя да е собственик/вещен ползвател на процесния имот, въззивният съд намира за основателно.

Ищецът поддържа с исковата молба, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, поради качеството на ответницата на собственик на описания в исковата молба топлоснабден жилищен имот в сграда-етажна собственост.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответницата е оспорила тя да е потребител на топлинна енергия на този имот.

С проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните. Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право на ползване  на ответницата върху процесното жилище, описано в исковата молба. С представеното от ищеца писмо от СО-район Илинден от 08.12.2016 г. ищецът е информиран, че с договор от 07.02.1991 г. процесният апартамент като общински имот е продаден на Е.С.И., но това писмо не е официален документ и няма доказателствена сила за правото на собственост върху топлоснабдения имот съгласно чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД – такива доказателства могат да са писмени договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост, постановленияза възлагане при публична продан.  Това писмо няма характер на договор за продажба на недвижим имот, и е недопустимо да замества договор за продажба, тъй като не се твърди договорът да е изгубен/унищожен, а и няма такъв официален удостоверителен характер. Такова доказателство по смисъла на чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД не е и списък на абонатите в блока като приложение към протокол от ОС на ЕС от 01.07.2002 г. на бл.315, вх.В и Г на ул.Цар Симеон, София /неподписан протокола/, в който се намира процесното жилище, тъй като също не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД. Протоколът от решение на ОС на ЕС би имал  /ако  и да  подписан от оправомощените лица съгласно нормативната уредба/ удостоверителна стойност относно присъствалите лица и взетите решения, но не и отонсно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС, поради което не може от него да се установи качеството собственик/нито потребител на ТЕ на ответницата. Не са събрани, следователно, годни доказателства установяващи ответницата да е придобила правото на собственост/вещното право на ползване върху процесното жилище преди или по време на исковия период, при което предявеният срещу нея иск за главница- за  цена на ТЕ и за лихва за забава върху нея, както са уважени,  на предявеното основание-наличие на облигационно отношение възникнало по силата на закона и при ОУ поради качеството собственик на топлоснабдено жилище в ЕС на ответниците, без да е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и  подлежащи на отхвърляне. Подаването на писмена молба-декларация от ответницата до ищеца за откриване партида на нейно име също не е установено.

Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и ответницата на предявеното основание води до извод за неоснователност на исковете, при което решението в обжалваните части, в които исковете са били уважени подлежи на отмяна, и отхвърляне на исковете изцяло вкл. и отмяна в частта за разноските, защото като последица от въззивното решение, исковете се явяват изцяло неоснователни.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции относно основателност на предявените искове, решението в обжалваните части, в които исковете са били уважени,

По разноските за въззивната инстанция: Ответницата-жалбоподател не е напрадвила разноски пред въззивния съд, тъй като е била освободена от държавна такса съгласно чл.83, ал.2 от ГПК. Няма основание държавната такса да се плати от ищеца, тъй като ищецът не е осъдено лице по смисъла на чл.78, ал.6, изр. първо от ГПК.

Съгласно чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на разноски пред въззивната инстанция, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба, с която се иска жалбата да се отхвърли и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната страна. Искането за разноски на ответника не може да се уважи за въззивната инстанция.

Воден от изложеното, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 40689 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 38374/2017 г. на СРС, 38 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е признато за установено, че Е.С.И. дължи на ищеца за консумирана топлинна енергия сума в общ размер на 1418,95 лева, от които1003,36 лв. главница за незаплатеи доставки от месец 12. 2013год. до месец 04 2016год. и 219 лева законна лихва за забава от 01.02.2014г. до 19.01.2017год. ведно със законната лихва върху главницата от 31.01.2017год. - датата на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение както и 600 лева разноски,  ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Е.С.И. ЕГН ********** ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че Е.С.И. дължи на „Т.С.”ЕАД за консумирана топлинна енергия сума в общ размер на 1418,95 лева, от които 1003,36 лв. главница за незаплатени доставки от месец 12. 2013 год. до месец 04.2016 год. и 219 лева законна лихва за забава от 01.02.2014г. до 19.01.2017год. за топлоснабдено жилище на адрес гр. София, жк.******.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разноски пред въззивния съд

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

                                                                                                    

                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                     2.