РЕШЕНИЕ

гр.София,14.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесети май  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А. Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №4222 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 04.10.2017 г. по гр.д. № 7615/17 г., СРС, ГО, 128 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Ц.К.П., ЕГН **********, с адрес ***, А.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** Община, представлявана от кмета Й.Ф., с адрес гр.София, ул.“******, за осъждане на ответника да заплати на ищците А.С. и С.С. по 2 640.00 лв., а на Ц.П. 5 280.00 лв., представляващи обезщетение за периода от 05.10.2015 г. до 02.05.2017 г. за ползите, от които ищците са били лишени с оглед ползването от ответника на собствения на ищците недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 0.973 дка, с административен адрес гр.София, район Витоша, кв.Драгалевци - Стадиона, при съседи:имоти с идентификатори 68134.1971.3213, 68134.1971.2983, 68134.1971.3124 и 68134.1971.1977.

        Подадена е въззивна жалба от ищците, които твърдят, че са признати за собственици на имота, представили са всички документи,установяващи тяхната собственост, имотът станал публичен,въпреки че са извършени всички процедури по отчуждаването,ответникът е предоставил за безвъзмездно  ползване имота ,въпреки,че той им е възстановен .

        Иска се отмяна на решението, като се постанови ново за осъждане на ответника да заплати исканото обезщетение , затова, че ползва имота за исковия период ,както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендират разноски .

          В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба.Не се претендират разноски за въззивната инстанция.

          Софийски градски съд, след преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, намира по делото за установено следното :

          Въззивната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

          На основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение, в което приетите доказателства удостоверяват установената за приета и безспорна фактическа обстановка.

          Депозираната пред съда жалба на въззивниците ищци е бланкетна по своя характер и по съдържанието си.В нея не са релевирани пороци на обжалвания съдебен акт. Преразказва се какви искове са предявени от ищците, че са признати за собственици и са направени само доказателствени искания, които са оставени от въззивния съд без уважение.

          Според императивното правило на чл. 269 изр. 2 ГПК, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното съдебно решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР N9 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС на РБ.

         От представената бланкетна жалба, в срока за обжалване на първоинстанционното съдебно решение ,ищците не са посочили конкретни пороци на постановения съдебен акт.Въззивният съд не е длъжен да указва на ищците да сторят това, затова, защото законът не го изисква, по аргумент от разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК.

             При служебната проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваният съдебен акт е издаден от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част, не се установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск - такива не се твърдят с жалбата - поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ищците е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.

           При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният съд се позовава  на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.

            Жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава, а атакуваното първоинстанционно  решение като правилно следва да се потвърди.

            На въззиваемата страна се дължат разноски ,но такива не са претендирани и не следва да се присъждат.

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

      ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 04.10.2017 г. по гр.д. № 7615/17 г., СРС, ГО, 128 с-в

      РЕШЕНИЕТО   подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.