№ 10193
гр. София, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110160364 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.“ ЕАД твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не
били упражнили правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.
Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите били длъжни да заплащат
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от
датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислявало
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците били използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не били погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Въз основа на изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на „Т.“ ЕАД следните суми: 2 321, 53 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 403,67 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 61, 36 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 14, 30 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020
г. до 16.10.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Ответникът О. Г. Р. – 1/3 или сумата от 773, 84 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 134,56 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,77 лева
1
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020
г. до 16.10.2023 г.,
Ответницата Е. Г. Р. – 1/3 или сумата от 773,84 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 134,56 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,77 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020
г. до 16.10.2023 г.,
Ответникът Г. В. Р. - 1/3 или сумата от 773,84 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 134,56 лева
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането и 4,77 лева
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020
г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. Г. Р.. Не
оспорва, че ищецът е доставил ТЕ на претендираната стойност. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ, респ. наличието на
облигационни отношения между страните. Доколкото задълженията са фактурирани на
името на Г. Р., счита, че облигационни отношения са възникнали с него. Оспорва изпадането
в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение са дължими на фирмата, която го е
извършила. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от О. Г. Р.. Не
оспорва, че ищецът е доставил ТЕ на претендираната стойност. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ, в това число и да е собственик
или ползвател на имота. Оспорва изпадането в забава. Счита, че сумите за дялово
разпределение са дължими на фирмата, която го е извършила. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. Р..
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е потребител на ТЕ, в това
число и да е собственик или ползвател на имота. Оспорва изпадането в забава. Счита, че
сумите за дялово разпределение са дължими на фирмата, която го е извършила. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С определение № 7402/12.02.2025 г. е конституирано по делото „Далсия“ ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на
дълга. С оглед възражението на ответниците за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането или
прекъсването на давността.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
2
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в претендираното
количество и на посочената в исковата молба стойност, както и че размерът на мораторните
лихви е изчислен математически правилно.
Спорът в настоящото производство се концентира върху въпроса за наличието на
облигационно правоотношение между страните, легитимацията на ищеца да претендира
цена на услугата дялово разпределение, изпадането на ответниците в забава и възражението
за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът намира следното.
По отношение дължимостта на главницата за доставена топлинна енергия до
процесния имот.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с
абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди
се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени
– собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и
трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В настоящия случай от приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 167/03.05.1989 г. се установява, че Г. В. Р. и О.
Г. Р. са придобили ап. 132, намиращ се в гр. София, район „О.К. 1“, бл. 2-10, вх. Д, ет. 5. С
Договор за дарение на недвижим имот, съдържащ се в Нотариален акт № 40,том VI, рег. №
3627, нотариално дело № 30/2022 г., съставен от нотариус с рег. № 040 с район на действие
СРС прехвърлителите Г. Р. и О. Р. даряват на Е. Р. 11/12 идеални части от самостоятелен
обект с идентификатор 68134.4334.351.132 и с административен адрес: гр. София, район
„О.К. 1“, бл. 2-10, вх. Д, ет. 5, ап. 132. Процесният период е 01.05.2020 г. – 31.03.2022 г. За
периода 01.05.2020 г. – 27.03.2022 г. собственици на топлоснабдения имот са били Г. В. Р. и
О. Г. Р. при квоти в съсобствеността от по ½ идеални части. За периода 28.03.2022 г.
31.03.2022 г. като трети съсобственик в съсобствеността се явява Е. Г. Р. с квота от 11/12
идеални части.
Неоснователно се явява възражението, че отговорност за задължението следвало да носи
изцяло ответникът Г. В. Р., тъй като ищцовото дружество било открило партидата за
процесния имот на името на него. Доколкото в хипотезата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, страни по
облигационното правоотношение са всички съсобственици на топлоснабдения имот,
независимо от това на чие име е открита партидата. В този случай откриването на партида
има единствено счетоводно значение.
На следващо място, както беше посочено по-горе, доставката на топлинна енергия за
процесния имот и период в посоченото количество и на претендираната стойност е
безспорно между страните. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява
по категоричен начин от представените от третото лице – помагач с негова молба с вх. №
136875/16.04.2025 г. индивидуални справки за дялово разпределение, както и от
приложените към исковата молба съобщения към: Обща фактура № **********/31.07.2021 г.
за отоплителен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и обща фактура № **********/31.07.2022
г. за отоплителен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. С оглед на това, цената на доставената
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. за главницата е в размер на
2 321, 53 лева, от която Г. В. Р. и О. Г. Р. дължат по ½ за периода от 01.05.2020 г. до
27.03.2022 г., а Е. Г. Р.а – Христова дължи за периода 28.03.2022 г. – 31.03.2022 г. 11/12 част.
Тъй като съдът е обвързан от диспозитивното начало и по отношение на квотите в
3
съсобствеността, следва да се води от посочената 1/3 квота в дълга за всеки един от
ответниците.
Частично основателно се явява възражението на ответниците Г. В. Р. и О. Г. Р. за
настъпила погасителна давност по отношение на техните задължения за главницата. При
действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно задължение
започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края на месеца, за
който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 31.10.2023 г. При
прилагане на горните правила вземанията за периода 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г. са погасени
по давност. Вземането за месец септември 2020 г. е възникнало на 01.10.2020 г. и е станало
изискуемо на 15.11.2020 г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Погасената по давност
сума е в общ размер на 161, 73 лв.
Ответникът Г. В. Р. дължи на ищеца за периода 01.05.2020 г. – 31.03.2022 г. сумата от
719, 70 лв. при квота от 1/3 от дълга. За горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 773, 84 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът О. В. Р. дължи на ищеца за периода 01.05.2020 г. – 31.03.2022 г. сумата от
719, 70 лв. при квота от 1/3 от дълга. За горницата над тази сума до пълния предявен размер
от 773, 84 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Ответницата Е. Г. Р. е станала потребител на топлинната енергия доставяна от ответното
дружество на 28.03.2022 г. и до 31.03.2022 г. дължи сумата 7, 92 лв. За горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 773, 84 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016 г., мораторната
лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след
отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури, поради което
дължи мораторна лихва за процесния период.
Предвид уважената част от главницата, за периода дължимата от Г. В. Р. сума,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г. е в размер на 100,
66 лв. Искът спрямо него до пълния предявен размер от 134, 56 лв. следва да бъде
отхвърлен. Ответникът О. В. Р. следва да бъде осъден да заплати сумата от 100, 66 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 16.10.2023 г. Искът спрямо него до пълния
предявен размер от 134, 56 лв. следва да бъде отхвърлен. Ответницата Е. Г. Р. следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 1,27 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
16.10.2023 г. Искът спрямо нея до пълния предявен размер от 134, 56 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение услугата за дялово разпределение.
4
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Нелбо Инженеринг“ ООД,
като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални
изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите
условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото
експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022 г.
стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 61, 36 лева, каквато е и
претендираната по делото сума. Ответникът Г. Р. следва да бъде осъден да заплати сумата от
20, 45 лв. Ответникът О. Р. следва да бъде осъден да заплати сумата от 20, 45 лв.
Ответницата Е. Р. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 0, 42 лв., а за горницата до 20,
45 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 14, 30 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2021 г. до 16.10.2023 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „Т.“ ЕАД претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 150 лв.; 56, 02 лв. – държавна такса за заповедното производство; 243, 98
лв. – държавна такса за исковото производство и 400 лв. – депозит за вещо лице. Съобразно
уважената част от иска ответниците следва да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 768, 21 лв. – разноски по делото.
Ответниците Е. Г. Р.а- Христова и Г. В.а Р. са поискали присъждане на сумата от по 800
лв. – адвокатско възнаграждение. Представен е Договор за правна защита и съдействие, в
който е договорено оказване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗА. Съдът счита, че на адв. И. А. Н. следва да бъде присъдена сумата от 400 лв.
Ответникът О. Р. е поискал присъждане на 800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Представен е Договор за правна защита и съдействие, в който е договорено оказаване на
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът счита, че на адв.
С. К. К. следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. В. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 дължи на „Т.“ ЕАД, с ЕИК:
*******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 719, 70 лв.,
представляваща 1/3 от главница за доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508,
вх. Д, ап. 132, но останала незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на
5
вземането; 100, 66 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до
м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Я“ № 23Б иск за признаване на установено, че ответникът Г. В. Р., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 дължи сумата над 719, 70 лв. до пълния
предявен размер от 773, 84 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; за сумата над 100, 66 до пълния предявен размер от
134, 56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; и за сумата от 4,77
лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че О. В. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 дължи на „Т.“ ЕАД, с ЕИК:
*******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 719, 70 лв.,
представляваща 1/3 от– главница за доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл.
508, вх. Д, ап. 132, но останала незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 100, 66 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 20,45
лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до
м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Я“ № 23Б иск за признаване на установено, че ответникът О. В. Р., ЕГН ********** с адрес:
гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 дължи сумата над 719, 70 лв. до пълния
предявен размер от 773, 84 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; за сумата над 100, 66 до пълния предявен размер от
134, 56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; и за сумата от 4,77
лева мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 16.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Е. Г. Р., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 дължи на „Т.“ ЕАД, с ЕИК:
*******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, сумата от 7, 92 лв.,
представляваща 1/3 от главница за доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. „О.К.“, бл. 508,
вх. Д, ап. 132, но останала незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 1, 27 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; 0, 42 лева
– цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.03.2022
г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав като ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б
иск за признаване на установено, че ответникът Е. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. София,
ж.к. „О.К.“, бл. 508, вх. Д, ап. 132 дължи сумата над 7, 92 лв. до пълния предявен размер от
6
773, 84 лв. – главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.03.2022 г., ведно със законната лихва от 31.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; за сумата над 1, 27 до пълния предявен размер от 134, 56 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.10.2023 г.; за сумата над 0, 42 лв. до
пълния предявен размер от 20, 45 лв., представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода 09.2020 г. – 03.2022 г. и за сумата от 4,77 лева мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 16.10.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.11.2023 г. по ч.гр.д. 60198/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б да
заплати на адв. И. А. Н. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б да
заплати на адв. С. К. К. на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300 лв. –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Далсия“ ООД,
на страната на ищеца „Т.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7