РЕШЕНИЕ
№ 52 07.03.2019
г. гр. Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският районен съд
граждански състав на двадесет и
трети януари през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 365 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е за делба и е във фазата по допускането.
Производството
е образувано по повод исковата молба на В.Т.Г.- П., ЕГН **********,***, против Т.В.П., ЕГН **********,***,
Р.Н.З., ЕГН **********,***, и Ц. З.Й., ЕГН **********,***. Твърди се, че на 20.04.2018 г. ищцата узнала, че била извършена делба на
недвижим имот без нейно участие. Същата се заявява като съсобственик на имота,
тъй като по време на брака й с първия ответник, била извършена замяна на
недвижими имоти, при която ищцата и П. придобили собствеността върху ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр. Н., ул. „И.А.**”, № **,
съставляващ дворно място с площ от 293 кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор *****по плана на гр. Н., заедно с ½ ид.ч.
от изградената в същото жилищна сграда с идентификатор *****със застроена площ
от 41 кв.м., състояща се от сутерен и два жилищни етажа, еднофамилна. Бракът
между ищцата и първият ответник бил сключен на 22.08.2013 г., а замяната била
извършена през 2015 г. Предвид горното се моли да бъде допусната и извършена
съдебна делба само на сочената по- горе сграда, при квоти- по 1/4 ид.ч. за ищцата и първия ответник, и ½ ид.ч. за ответницата З., като се навежда искане при неподеляемост на описания имот, същият да се възложи на В.
и Т. П..
С оглед обезпечаване участието на всички лица, свързани с
процесния имот, и въз основа на проверка относно семейното състояние на всяка
една от страните, като страна беше конституирана и Р.М.Й., ЕГН **********
/съпруга на Ц.Й./.
В
срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Р.З., с която се навеждат
доводи за недопустимост на иска, тъй като вече е налице извършена съдебна делба
с влязло в сила решение. Наред с това ответницата нямала отношения със
съпрузите, като не знаела, че П. имал съпруга.
В
срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор и от ответника Ц.Й., с който се
навеждат доводи за неоснователност на иска. Същият заявява наличие на влязло в
сила решение за делба между страните, по силата на което, чрез публична продан,
му е възложен имота. Твърди, че ищцата не е съсобственик тъй като при
извършените замени била настъпила трансформация на лично имущество по смисъла
на чл.23, ал.1 от СК, респективно имотите, получени от замяната не са придобити
в режим на СИО.
В
срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Р.М.Й., с която се заема
идентично становище с това на съпруга й- Ц.Й..
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото, като това се установява и от
приложеното гр.д. № 1062/2015 г. по описа на РС- Н., че последното се е развило
между Т.В.П. и Р.Н.З., и е било с
предмет съдебна делба на поземлен имот с идентификатор
*****по кадастралната карта на гр.Н., находящ се в гр.Н., обл.Б., ул.”И.А.**”, № **, и
намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор *****/процесната/. С влезли в сила
актове е била допусната съдебна делба на имотите при квоти по ¼ ид.ч. за П. и З. от поземления имот, и по ½ ид.ч. за П. и З. от жилищната сграда. Поради неподеляемост и двата имота били изнесени на публична
продан, като с постановление от 21.03.2019 г. били възложени на Ц.Й..
Настоящото дело е провокирано от В.Г.- П.-
съпруга на Т.П., с твърденията, че същата не е знаела и не е била участник във
воденото делбено производство, като се твърди, че притежава част от имотите
предвид на това, че били придобити по време на брака й с Т.П..
С оглед наведените твърдения за недопустимост
на настоящото производство, следва да се заяви, че същото е допустимо.
Наличието на влязло в сила решение, дори и постановено в делбено производство,
обвързва със сила на пресъдено нещо страните по него.
В случай, че трето, неучастващо в спора, лице заяви самостоятелни права, то
спрямо него не се простират пределите на постановеното вече решение, и това
лице разполага с правото да предяви съдебно претенциите си върху имота, което в
случая е сторила ищцата П.. Върху правата на това лице не рефлектира и
обстоятелството, че след постановяване на съдебното решение по вече воденото
производство, имота е бил предмет на публична продан.
Предвид изложеното по- горе предявената
претенция се явява допустима, но по съществото си неоснователно по следните
съображения:
От представеният по делото договор за
замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 174, том ІІІ, рег.№ 3454,
дело № 521/2015г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие- РС- Н., е
видно, че Т.П. е придобил правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от жилищна сграда
с идентификатор ****, със застроена площ от 41 кв.м, състояща
се от сутерен
и два жилищни етажа, еднофамилна, с административен адрес на сградата- гр. Н., ул.”И.А.**”, № **,
изградена в поземлен имот с идентификатор ******. В замяна същият е прехвърлил на К.Н.М.и Д.И.М.
собствеността върху 8/10 ид.ч. от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ****, находяща се в КК „С.б.”.
Ищцата твърди, че при извършената замяна, предвид на това, че същата е сторена
по време на брака й с Т.П. /сключен на 22.08.2013 г. съгласно удостоверение № *****/,
същата е придобила равен дял със съпруга си. Този извод, обаче, не може да бъде
споделен. От приложеният по делото н.а. № ***, т.**, н.д. № ****/*******г. на
нотариус С.А., е видно, че К.Т.П., Т.В.П. и М.В.Е., отново чрез замяна, са
придобили собствеността върху сочения самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, при квоти 8/10 ид.ч. за П. и по
1/10 ид.ч. за останалите двама. Видно от описаните като
приложение към акта документи, като доказателство за собственост на двете
страни по договора са описани нотариални актове от 2005 г. и 2007 г. Именно
тези идеални части са били предмет на замяната през 2015 г.
С оглед на така описаните по- горе доказателства, съдът
счита, че придобитата посредством замяна идеална част от процесната
сграда съставлява лична собственост на Т.П., независимо, че е придобита по
време на брака ме с ищцата, по аргумент на чл. 23, ал.1 от СК. Както бе посочено
имота, прехвърлен при замяната, извършена 2013 г. от страна на П., е бил негова
лична собственост /придобит през 2005 г. или 2007 г./, предвид обстоятелството,
че брака му с ищцата е сключен през 2013 г. Имотът, получен при тази замяна, е
станал отново лична собственост на П., поради което и при последващата замяна
през 2015 г., на която се позовава В.П., придобитата идеална част от вещното
право на собственост от процесната сграда от страна
на Т.П. отново е лична по силата на цитираната норма от СК. Това налага извода,
че ищцата П. няма дял в сградата, предмет на настоящото производство, което
прави иска за делба неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да възстанови на ответниците
сторените от същите съдебно- деловодни разноски, възлизащи както следва: на Р.З.
следва да бъде присъдена сумата от 1800 лв.- адвокатско възнаграждение; на Р.Й.-
сумата от 3000 лв.- адвокатско възнаграждение; на Ц.Й.- сумата от 3000 лв.-
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена и
да заплати по сметка на РС- Н. държавна такса в размер на 100 лв. на основание
чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран
от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Т.Г.- П., ЕГН **********,***,
против Т.В.П., ЕГН **********,***, Р.Н.З., ЕГН **********,***, Ц. З.Й., ЕГН **********,***,
и Р.М.Й., ЕГН **********, за допускане до делба на жилищна сграда
с идентификатор ****, със застроена площ от 41 кв.м., състояща се от сутерен и два жилищни етажа,
еднофамилна, построена в поземлен имот
с идентификатор *****по кадастралната карта на гр.Н., находящ се в гр.Н., обл.Б., ул.”И.А.**”, № **.
ОСЪЖДА В.Т.Г.- П., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Н.З., ЕГН
**********,***, сумата от 1800 лв.
/хиляда и осемстотин лева/, представляващи разноски.
ОСЪЖДА В.Т.Г.- П., ЕГН **********,***, да заплати на Ц. З.Й.,
ЕГН **********,***, сумата от 3000 лв.
/три хиляди лева/, представляващи разноски.
ОСЪЖДА В.Т.Г.- П., ЕГН **********,***, да заплати на Р.М.Й., ЕГН
**********,***, сумата от 3000 лв.
/три хиляди лева/, представляващи разноски.
ОСЪЖДА В.Т.Г.- П., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
РС- Н. сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляващи държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му пред Окръжен съд- Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: