О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№508
гр.Силистра, 23.10.2023г.
Административният съд гр.Силистра,в закрито
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година,след
проведено открито такова и депозирана молба от процесуалния представител на
ответния орган,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова разгледа
адм. дело №126/23г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е РА
№Р-03001922003973-091-001/15.03.23г., потвърден с Решение №87/06.06.2023г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ НАП.Преди първото по делото открито
съдебно заседание, с писмена молба, е оспорено съдържанието, на изрично описани
в същата - фактури за доставки; експедиционни бележки и товарителници, голяма
част от които изобщо не носят подпис на която и да е от страните по
икономическите операции.В проведеното съдебно заседание,оспорените частни документи,
не са приети като доказателства и е открито производство по чл.193 и чл.194 ГПК,във вр. с §2 ДР ДОПК,за проверка истинността на
съдържанието им. Същите, по твърдение на ответния орган, са ползвани от
оспорващото дружество при приспадане на данъчен кредит през различните данъчни
периоди, а съдът неправилно е възложил тежестта за установяване на тяхната
неистинност на директора на „ОДОП“ гр.Варна.
В основната си част оспорените частни
документи,в т.ч. всички товарителници, не съдържат нито един подпис,което ги
дисквалифицира като документи.Предвид характера им на частни (евентуално) документи
по разума на чл.180 ГПК, същите съставляват доказателство, че изявленията,
които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Следователно, в
настоящия процес подлежи на оспорване само тяхното авторство, като оспорващият
ги приходен орган изрично заявява, че не атакува подписите на лицата (доколкото
и където има положени такива), а единствено съдържанието на частните документи,
което изключва реда за проверка на тяхната вярност/истинност по реда на чл.194 ГПК.
Ето защо, в контекста на повдигнатия
данъчен спор, тежестта на доказване на реалността на посочените в частните
документи, представени от ДЗЛ, икономически операции, е на жалбоподателя, който
твърди, че законосъобразно е упражнил процесното право на данъчен кредит по
смисъла на чл.69 ал.1 ЗДДС, воден от което съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
Отменя
протоколно Определение от съдебно
заседание, проведено на 12.10. 2023г., с което е открито производство по реда
на чл.193 и чл.194 ГПК, за проверка истинността на съдържанието на посочените в
писмена молба на ответния орган частни документи, представени в данъчно-ревизионното
производство от оспорващото дружество и ползвани от същото при приспадане на
данъчен кредит през процесните данъчни периоди, по посочени в оспорените частни
документи доставки и съпътстващи ги икономически операции.
Разпоредбите на чл.68
ал.1 и ал.2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на
данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите но регламентирания
в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния
документ по чл.71 т.1 ЗДДС,включва и установяване на реалното получаване на
стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка (арг.чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 ЗДДС).
Проверката на всички известни факти във връзка с
реалността на доставките е необходима, за да бъде изключена възможността за
неправомерно начисляване на данъка - чл.70 ал.5 ЗДДС.
В тежест на ревизираното лице, което иска да упражни
право на приспадане на ДДС, е да докаже, че отговаря на предвидените условия за
това, каквито са изрично дадените указания с Разпореждане от 02.08.2023г. по
делото1( от съда.
Определението е по хода на съдебното
производство и не подлежи на самостоятелно обжалване,по аргумент за противното
от чл.229 АПК.Препис да се връчи на страните по реда на чл.137 АПК на посочените
по делото адреси.
СЪДИЯ: