Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 21.12.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.11 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1104 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №4/02.01.2020 г., постановено по гр.д. № 3456/2019г. по описа
на Районен съд – гр.Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от въззивника „В.” ЕООД против „Е.” ЕАД иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 2 296.87 лева, представляващи платена
цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „О.“, ИТ № ***, за периода 01.07.2014г. -
31.07.2014 г., по фактура №********** /15.07.2014г. и фактура № ********** /31.07.2014г.,
вследствие бездействието на „Е.” ЕАД за промяна на мястото и нивото на мерене
на доставена ел.енергия за този обект, ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 03.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен, както и е отхвърлен предявения, при
условията на евентуалност, от „В.” ЕООД против „Е.Е.” ЕАД иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 296.87 лева,
представляващи платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.“, ИТ № ***, за периода
01.07.2014г. - 31.07.2014 г., по фактура №**********/15.07.2014г. и фактура №
**********/31.07.2014г., вследствие бездействието на „Е.” ЕАД за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставена ел.енергия за този обект, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
03.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Присъдени са и разноските по делото.
Въззивникът „В.” ЕООД
обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага подробни съображения в
жалбата относно неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.
Претендират се направените разноски пред двете инстанции.
Третото лице-помагач на страната на ответниците „З.К.У.“
АД взема становище,че депозираната
въззивна жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемите „Е.Е.“ ЕАД и „Е.“ ЕАД, с който се моли да се
отхвърли въззивната жалба. Изложени са съображения във връзка с направените в
жалбата оплаквания. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендират се разноски по делото.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Ищецът „В.” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № *** - помпена станция „О.”,
О.Т., който обект бил присъединен към електропреносната система посредством
електропровод „В.” 20 kV, собственост на ищеца, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на ищеца.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала
посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение.Твърди
още, че през периода от за периода 01.07.2014г. - 31.07.2014г. „В.” ЕООД заплатило
на ответното дружество
за м. юли 2014г. сумата от 7766,10 лв. по фактура
№ ********** и фактура №**********, представляваща начислена от ответника във
фактурите цена на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „О.”, намираща се в О.Т..
Сумата била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от
страна на ниско напрежение , като измервателното устройство било разположено в
ЗРУ 20 kV /киловолта/ в помпена станция „О.”, като измерването по този начин
конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до увреждане на ищеца,
изразяващо се до начисляване на по – големи суми.
В конкретния случай за
помпена станция „О.”, границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Т.” 20 kV, след която
подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „В.” 20 kV. Този
електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от подстанцията и
достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „***”, като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV
/киловолта/ на помпена станция „О.”. И електропровода „В.” 20 kV, и посочените
две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се
намирали ЗРУ, били собственост на „В.” ЕООД.
Ищецът счита, че
измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало
да бъде монтирано на границата между подстанция „Т.” 20 kV и електропровод „В.”
20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС„О.” и ПС „***“. Ищецът
твърди, че няколкократно отправял писмени искания до ответника за промяна на
мястото и нивото на измерване.
След изпращане на
писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., по отношение на обекти: подстанция „Т.”; извод
„В.” /т.е. за електропровод „В.”/; извод „Р.”; - ВиК - Зимница; ПС Ханчето,
била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се
измервала на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „В.” не
било сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. №
2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото
и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение
в подстанция гр. Т., с измервателните точки за двата обекта: ИТ № *** - помпена
станция „О.” с. О.; ИТН ***3 „ВиК” с. *** /сега с наименование помпена станция
„***”/ с. ***.
Ищецът твърди, че
ответникът изпратил писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомил за
предоставянето на документи за собственост на електропровод 20 kV извод „В.”.
Искането било необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът
изпратил по отношение на електропровод „В.” всички необходими документи.
Съгласно промените в
Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР не определяла цени за електроенергия
за клиенти, чиито обекти били присъединени на ниво средно напрежение. Тези
клиенти следвало да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013
г. В случай че клиентите, снабдявали на регулиран пазар от EVN България
Електроснабдяване като краен снабдител, не са се възползвали от правото си на
избор, след тази дата се снабдявали от дружеството в качеството му на доставчик
от последна инстанция.
На свободния пазар
цените на електрическата енергия се определяли на пазарен принцип и се
договаряли между клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само цените на
мрежовите услуги, които били едни и същи както за свободен, така и за регулиран
пазар. Във връзка с промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012 КЕВР и
чл.6 и чл.7, от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи ВИК между страните започвало да се води
кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца на
свободния пазар от 01.07.2013 г.
В случай, че „Е.Е.“ АД било изпълнило
законовите си задължения и било уважило искането за промяна на мястото и нивото
на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на
ПС „О.“ на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.“ 20
kV, ВиК ЕООД и за този обект ищецът е щял да премине на балансирания пазар и да заплаща цена
на ел. енергия по цени на свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна
финансова група АД” от 28.05.2013г. По този начин ВИК ЕООД е щяло да заплаща цени
за ел. енергия по цени на свободния пазар като за процесния период дължимата от
ВиК за цена на ел. енергията за процесния период е щяло да бъде в размер на
5469,23лв. и платената цена на ел. енергията над тази сума се явява за ВиК
имуществена вреда. В този случай сумата 2296,87лв., представлява за ВиК
имуществена вреда.
В случай, че се установи,
че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е
следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до
втория ответник и ниво средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно
сключения между ВиК ЕООД и „Енергийна ефективност“ АД договор от 28.05.2013г. се явява
недължимо платена, като тази сума била в размер на 2296,87лв. Тази сума за ВИК
представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден. Посочената сума в
размер на 2296,87лв.
безспорно
представлявала претърпяна от ВиК имуществена вреда в резултат на неизпълнение
на законовите си задължения и неуважаване на искането за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „О.“ на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция
„Т.“ 20 kV като по този начин ВиК ЕООД било лишено от възможността да премине
на свободния пазар и да заплаща по ниски цени на ел. енергия.
Тъй
като всички процесни суми били заплатени от ищеца на втория ответник, в случай
че съдът отхвърли иска против първия ответник, за ищеца възниквал правен
интерес да иска вторият ответник „Е.Е.“ ЕАД да бъде осъден да заплати /да
върне/ платените суми, представляваща
нанесени на ищеца имуществени вреди, които бил получил от ищеца.
Искането на ищеца до
районния съд е да постанови решение, с
което да осъди ответника „Е.“ ЕАД, ЕИК***, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК***,
сумата 2296.87
лв., представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода
01.07.2014г. - 31.07.2014г., по фактура №********** от 15.07.2014г. и фактура
№********** от 31.07.2014г.,представляваща претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Евентуално, в случай
че исковата претенция към първия ответник бъде отхвърлена, искането на ищеца е
да постанови решение, с което да осъди
втория ответник „Е.Е.“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 2296.87
лв., представляваща платена цена на ел. енергията по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.”, ИТ № ***, за периода
01.07.2014г. - 31.07.2014г., по фактура №********** от 15.07.2014г. и фактура
№********** от 31.07.2014г.,представляваща претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответниците „Е.Е.“ ЕАД
и „Е.“ ЕАД са подали писмен отговор, с който считат предявените искове за
допустими, но неоснователи, поради което ги оспорват изцяло, както по
основание, така и по размер. Твърдят, че сумата, предмет на исковата претенция
била дължима. Сочат, че „Е.Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Е.“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „Е.Е.“
ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г. и дружеството извършвало
дейността „снабдяване с електрическа енергия“ (чл.39, ал.1, т.10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия „Е.Е.“ ЕАД било доставило в обекта на ищеца
за процесния период електроенергия, пренесена от „Е.“ ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги било издало
фактурата, представена към исковата молба, стойността на част от която
съставлявала исковата сума.
Доставената
електрическата енергия, описана в процесната фактура, била остойностена
съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на
напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа. Ответниците твърдят, че обектът на ищеца бил
правилно присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.“
ЕАД на ниво ниско напрежение. Считат, че предявените в настоящото производство
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Правят възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Третото лице – помагач
на страната на ответниците „***“ АД е депозирало становище, с което оспорва
исковете. Оспорва, че по силата на
застрахователен договор, сключен между него и ответника се покриват вреди от
неизпълнение на договорни задължения,
поради което независимо от изхода на делото, отговорността на ЗК „* не следвало
да бъде ангажирана. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна
на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото не е спорно,
че ищецът и ответникът „Е.Е.“ ЕАД са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект с ИТ № *** – помпена
станция „О.”, общ. Т..
Не
е спорно също така, че процесният обект на ищеца с ИТ №*** – помпена станция „О.”, общ. Т., е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на другия
ответник по делото „Е.” ЕАД на ниво ниско напрежение и че през 2016г. е
променено меренето на ниво средно напрежение .
Ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV и на помпена
станция „О.“, видно от представените по
делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т.,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.",
акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на помпена станция „О." с. О.,
на помпена станция „***", разрешение за ползване 261 от 1995г.
Относно кореспонденцията на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и
стартирането на процедура по смяна на нивото на мерене, анализа на събраните писмени
доказателства по делото и заключението на съдебно-икономическата експертиза на
осн.чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част.
В
първоинстанционното решение е назначена съдебно - техническата експертиза. Видно от заключението на
вещото лице през периода 01.07.2014 г. – 31.07.2014 г.
измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект
ПС „О.”, ИТ № *** се е извършвало на ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито
разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ О.“. Вещото лице е посочило, че ако се приеме, че
електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на
ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т." на ниво средно напрежение.
Ответникът ЕВН ЕР е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в
подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в
съществуваща килия.
Въззивният съд споделя така установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствената съвкупност в първата инстанция, и не намира основание за
изграждане на други изводи.
От
допуснатата във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза се
установява, че стойността на дължимата цена на ел. енергия до обект на средно
напрежение за процесния период 01/07-31/07/2014г. за Помпена станция „О.“, ИТН ***
е 5 414.23лв. за изразходваната ел. енергия 50923.92 кВ/ч. Вещото лице
посочва, че е налице разлика в общ размер на 2 351.87лв. между платената
на „ВиК“ ЕООД цена на ел. енергията за процесния период на ниво ниско
напрежение, която по двете процесни фактури е в общ размер 7 766.10лв.
Съгласно Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е
предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Претендираните
в исковата молба имуществени вреди, представляващи разликата между платената от
ищеца цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената
от КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално
ищецът би заплатил за обект помпена
станция „О.", ИТН ***, за периода 01.07.2014 г. – 31.07.2014 г.,
ако се бе регистрирал на свободния пазар, остойностени съгласно сключени от
него договор от 28.05.2013 г. с „Енергийна финансова група"АД, касаещ
други обекти на ищеца, не са последица от действията на ответниците или трети
лица.
Релевантни
за настоящия спор са обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът
не е подал заявление за регистрация на свободния пазар и не е сключил друг
договор, както и фактът, че не е получавал отказ за регистрация, вкл. и такава
поради това, че обектът е присъединен на ниво ниско напрежение.
Съгласно чл. 27 от
Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от
вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване
на кабелните накрайници към уредбата.
Границата на
собственост на електрическите съоръжения се установява от заключението на
вещото вещо лице по СТЕ, според което са
изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно
напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия.
Не може да се
приеме,че след като за процесния период от време измерването на потребена
енергия за обект ПС „О.“ неправилно се е извършвало на ниво ниско напрежение в
ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС
„ О.“, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
заплатената от него цена за доставена и реално потребена ел. енергия и тази,
която би заплатил, ако беше сключил договор с доставчик на свободния пазар. Не
установява противоправно поведение на който и да е от ответниците, в резултат
на което „ВиК“ ЕООД да не е могло да избере доставчик на сводния пазар и по
отношение на ПС „О.“ и предвид това да е претърпял вреди. Липсва също така и
причина връзка между отказа на „Е.“ ЕАД да промени мястото и нивото на мерене
на ел.енергия и претендираните вреди.
Съгласно чл. 95 ЗЕ всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа
енергия, а съгласно чл. 94а от
ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти
на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато
тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Съгласно чл. 15, ал.2, т. 3 от Правила
за търговия с електрическа енергия договорите по регулирани цени се сключват между крайните
снабдители, от една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти,
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,
когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.
Предвид горното,
предявеният иск за вреди срещу „Е.“ ЕАД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. По същите съображения следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и предявеният, при условията на евентуалност, иск за същите вреди
срещу „Е.Е.“ ЕАД. Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено. Съдът намира за основателно възражението на
пълномощника на въззивника за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и
предвид чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде намалено до размера на 150лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА
решение №4/02.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 3456/2019г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА
„В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на "Е.Е." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** сумата 150 лв./сто и петдесет лева/ -юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** да заплати на „Е.“ ЕАД ЕГН ********* *** сумата 150 лв./сто и петдесет лева/
-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на третото лице –помагач „З.К.У.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: