№ 845
гр. Ямбол, 17.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330102475 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
За молителя се явява юрк. А..
Заинтересованата страна Д. И. И. се явява лично и с адв. П. К. от
АК – Б., с пълномощно от днес.
Заинтересованата страна П. Г. А. не се явява.
С. Н. Г. и Г. П. А. водят детето Г. А..
Явява се Г. Д. Н. - социален работник от Отдел „Закрила на детето”.
Юрк. А. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Уважаема районен съдия, не възразяваме да се даде ход на
делото. Същевременно представям и моля да приемете, с препис за
ДСП- Я., отговор- становище на депозираната ИМ. В отговора-
становище сме навели оспорване на изложените фактически твърдения
в ИМ и сме направили доказателствени искания за разпит на 2-ма
свидетели при режим на довеждане за посочените факти и за
съдебнопсихологична експертиза по отношение на майката и детето,
установяване на тяхната връзка и родителския капацитет на майката.
Поискали сме издаване на съдебни удостоверения и сме поискали
задължаване на ищеца да представи определени писмени доказателства,
1
които ги няма по делото, както и третото-неучастващо по делото лице
да представи намиращите се в него документи, които са от значение за
изхода на спора. В тази връзка не възразявам да се даде ход на делото,
доколкото биха могли да се извършат част от действията по събиране на
доказателствата, но с оглед другите ни доказателствени искания, следва
да се проведе още поне 1 с. з. пред настоящата инстанция, ако бъдат
уважени доказателствените ни искания от съда. Първото гр. дело е
приключило с влязло в сила съдебно решение. То беше заведено от
бащата за промяна на родителските права и беше спечелено от наша
страна. То е идентично като твърдения и фактология, която сега се
излага от ДСП. Другото дело е заведено от децата чрез тяхна майка и е
за увеличаване на издръжката. Това дело все още е висящо пред
Районен съд - Я.. Първоначално определената издръжка е през 2016 г. и
към настоящия момент тя е в размер на 130 лв. и в тази връзка децата
чрез майката са завели дело за увеличаване на издръжката. Оттогава
започнаха проблемите във връзка с Г.. Фактологията сме изложи
подробно в отговора-становище. Представих сега становището, за да
прецени състава, дали да се дава ход на делото или да се отложи за
следващо с. з., както и съдът да се запознае с нашите искания.
Съдът счита, че следва да бъде даден ход на делото, т. к. не са
налице процесуални пречки по хода. Представяното и събирането на
доказателства е част от съдебното дирене, което следва да бъде
осъществено след даване ход на делото, независимо дали е необходимо
провеждането и на друго с. з. Поради това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Юрк. А. – Поддържам молбата. Моля съдът да приеме приложените
към нея доказателства. Нови няма да соча. Оспорвам направените
искания от ответника в отговора-становище от днешно с. з. Считам, че
искането на страната, да бъде приобщено към настоящото дело
2
посоченото гр. дело, е неотносимо към настоящия предмет на делото, т.
к. същото касае предоставяне на родителски права и издръжка, които са
неотносими към настоящия спор. Относно исканията за изготвяне на
СПЕ, считам, че същото е неотносимо към настоящия предмет на
делото. Това ще бъде изяснено при изслушване на детето, което ще
пресъздаде ситуацията, при която е живяло при майката и налице ли е
емоционална връзка между него и майката, и съответно между детето и
неговите баба и дядо по бащина линия, където то е било настанено,
както и желае ли то да живее в семейството на майка си или в
семейството на баба си и дядо си, както и причината, ако не желае-
какво е породило това негово нежелание да живее в съответното
семейство, и съответно дали то желае да бъде настанено при баба си и
дядо си, като това ще има съществено значение при вземане на
решението в настоящото производство. Сигналът можем да го
представим. На база на този сигнал е започнало производството по
настаняването на детето съответно при бабата и дядото. Видно от
сигнала и от извършеното социално проучване същото е претърпяло
физическо и психическо насилие. Районното управление на МВР е
сезирало ДСП и във връзка със сигнала, подаден от РУ и на база него е
извършено социално проучване.
Адв. К. – Поддържаме доказателствените искания и отговора.
Свидетелите ни са при режим на довеждане – М. И. И. и Д. С. С..
Съдът счита, че следва да бъдат уважени доказателствените
искания относно допускане до разпит на свидетели на заинтересованата
страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит като свидетели при довеждане М. И. И. и Д.
С. С..
По искането за съдебна психологична експертиза, ще се произнесе
след изслушване на детето.
ЗАДЪЛЖАВА молителя да представи посочения в отговора-
3
становище сигнал от 08.08.2022 г. на РУ - Я..
Да се изиска от РУ - Я. преписката по сигнал вх. № ***/08.08.2022
г. на РУ- Я..
Да се издадат исканите от заинтересованата страна съдебни
удостоверения за снабдяване с други такива от посочените в
Становище- отговор институции, срещу внасяне на държавна такса от 5
лв. за всяко от тях.
Счита, че следва да бъде изискано приключилото гр. дело, с оглед
установяване на значението му за настоящия спор. Поради това,
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗИСКА гр. дело № ***/2020 г. на ЯРС.
Относно гр. дело № ****/2021 г., доколкото за същото се твърди,
че не е приключило, то не може да бъде приложено на този етап към
друго висящо гражданско дело. Искането за неговото прилагане не
следва да бъде уважено, поради това
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА искането за изискване и прилагане на гр. дело №
****/2021 г. на ЯРС.
Съдът пристъпи към изслушване на детето по чл. 15, ал.1 от ЗЗДет.
само в присъствието на социалния работник Г. Д. Н..
Детето Г. А. – Моето мнение е, че искам да съм при баба и дядо,
заради майка ми, която има проблеми с алкохола и нейния тормоз към
мене. Основно тормозът е единствено към мен като най-голям, да ме
изкарват мен виновен, а другите деца -не, защото аз съм най-голям.
Когато съм виновен, се случват наказания - хем бой, хем с чехъл.
Понякога и с ръка ме удрят, а понякога майка ми и с юмрук ме удря. Не
знам защо, като аз нищо не съм направил. Аз играех игра с брат ми и
той започна да пищи заради това, че той губи. Аз му казвам, как се
играе. И. почва да реве и майка ми идва и започва да ме удря, че аз съм
4
виновен, че съм го разревавал и че съм го удрял. За И. и С. само аз
отнасям вината. И. и С. правят бели, а аз го отнасям като най-голям, а на
тях нищо не им правят, а те правят бели. Едвам-едвам ходя с автобус до
училище. Майка ми само ме праща по един ден с автобуса. Тя не ми
дава никакви пари за храна. Аз сам си правя сандвичи. На 14 години
съм сега, но на 29 октомври ще стана на 15 години. Майка ми ме оставя
гладен иначе, ако не си направя сам сандвич. В предишното училище
„*******“ все нямах пари и оставах гладен. Хубаво, че моят клас ми
даваха някакви солети и други сладки неща, но не чак толкова много, а
да ме почерпят. Майка се оплаква, че баща ми не бил давал пари за мен
и И. и не е дошъл веднъж да ме види и да ми честити рождения ден,
нито пък баба ми и дядо ми не са ми били честитили рождения ден.
Оплаква се и не ми дава да ходя при тях.
Всичко е идеално при баба и дядо. Имам сладко, имам и всичко
какво да ям и да пия, но без алкохол, разбира се.
Соц. работник Н. – Искам само да добавя относно сигнала, който
бяхме получили от РУ- Я., че случката е от 01.07.2022 г.
Детето Г. А. – Аз звъня на баба и дядо да ми донесат пари, както и
баща ми праща пари по дядо и баба и те ми ги дават на мен. Като майка
ми не ми дава пари, аз ги моля да дойдат на училище и да ми дадат
пари. Когато баба и дядо ми дават пари, майка ми ги прибира парите, а
не ми ги дава. Колкото и да ми дадат, например или 5 лв. или 10 лв., тя
все ги прибира. Пита ме дали са идвали и аз казвам не. Всичко е
скришно, защото знам, че иначе ще ги прибере и няма да ми ги даде, а
ще ги открадне. Тя ми рови в джобовете и ми ги взима. Уж вика, че ще
ми ги даде, а не ми ги връща. И на И. е така. Тя събира пари за алкохол
и тютюн, защото тя всеки ден пие алкохол и бира „***“ или нещо
такова и тютюн, листи. Прави си сама цигарите. Д. нищо не прави по
въпроса. Той веднъж ме удари с пръчка отзад силно, само за дето И. се е
разревал за най-малкото, а аз нито съм го удрял, а просто си играх с
него. Аз и затова не искам да се доближавам до И. и С., че иначе
доближа ли се до тях, те пак ще почнат да реват и да ме обвиняват.
Сестра ми С., въпреки, че тя не ми е сестра, тя почва да ме удря, удря,
удря, и аз едвам я дърпам, и тя почва да реве и вика на Д. и той веднага
5
отваря вратата, и е гневен, и почва да ме наказва. Винаги аз съм виновен
за тях. Аз викам, че не съм виновен, но те ми казват, че съм лъжец и не
ми вярват и викат, че ги лъжа много. Аз исках да излизам по малко да
играя с моите приятели. Аз нямам телефон дори да им се обадя. Тя ми
взе телефона, не мога да играя и с приятели навън. Тя не ми дава колело
да карам, защото вика, че нямало място, но имаше място, можеше и на
терасата да го приберем там. Взима ми телефона и ми казва да се
оправям сам. Баща ми беше ми купил един часовник, но тя и него ми взе
и нямаше как да пиша и да си говоря. Часовникът беше Smart watch, за
да мога да говоря с баща ми, и с баба и дядо, но майка ми ми забранява,
защото тя вика, че те не правили нищо за мен, нито идвали да ме видят.
Мисля, че не пие много, но си говори сама понякога, и си говори на ума
си сама в стаята. Пияна е горе-долу. Мисля, че инцидентът стана към
29.06. Сигналът беше срещу Д. и майка ми. Д. е ходил на плаж, а тя ни
гледала мен, И. и С., но С. беше при другата си баба - на Д. майка му. Аз
бях горе с И., аз бях с телефон тогава. Постоянно ме изпитваха, аз
тогава не заех нищо. Тогава говорих с моите приятели - З., Х., А., К. и
други, и от класа ми също. Майка ми ме праща до магазина за бира и
други продукти. Аз отидох и взех бира, както тя искаше, дойдох вътре и
веднага отидох горе, а тя беше долу. Тя се качи горе, а Д. беше на
работа вечерта, и тя като се напи, говореше нещо в банята с Д., че той
само на плаж ще ходи, но не чух нататък. Аз отидох веднага в моята
стая на телефона, за да не се занимавам с тях. Майка ми беше в кухнята
и не спира да пие. Тя не беше добре с главата и вървеше странно. Не
знам как да го обясня. И Д. беше долу и тя веднага отиде долу, И. и
майка ни отидоха долу, и почнаха спор, и аз оттам не чувам и не можах
да си обясня какво става. Брат ми веднага дойде горе и ми обясни, че Д.
хвърлял маса върху майка ми и отдолу на крака й е наранено. Майка ми
изхвърлила очилата на Д. в казана, и после майка ми ревнала. Обадила
се е на полицията, че Д. и шибнал шамар. Като дойде Д., той отиде
веднага в другата стая. Заключи се. Аз едвам писах на баща ми да му
обясня какво правят, че те се карат и извикаха полицията. Полицаят
дойде долу и майка ми слезе долу и брат ми обясни за случката, че Д.
ошамарил майка ми, за масата, че чаши паднали върху нея и че тя
хвърлила неговите очила в казана. Полицаят се зачуди. И. дойде при
6
полицая и каза за Д. за случката, а аз бях горе, но чух. Като обясних на
баща ми за тези неща, той ми каза да си лягам и да не се намесвам.
Добре, аз си легнах да спя. Майка ми се беше качила горе, а Д. се беше
заключил. Майка ми мисля, че изпи 2 бири, сигурно. Тя ме караше по 2
пъти да купувам на единия ден 2 бири. Тя се мъчеше да отвори вратата,
но не можеше. И. беше при мен. Майка ми се качи горе и И. и той се
качи. Д. се заключи. Брат ми дойде в спалнята. Той легна да спи. Аз му
казах да не се намесва и да я остави. В 3 часа майка ми идва при мен,
или май беше към 2 часа и идва при мен и очите й такива малки –само
цепки. Поглежда ме и сяда на леглото и аз се чудя какво става и аз
веднага осъзнах, че е пияна. Баба ме беше предупредила да спра да й
давам алкохол и бира, но майка ми ме кара постоянно да ходя до
магазина да купувам бира. Аз й казах, че трябва да спре с тези бири.
Питам я: „Не ти ли навредяват тези бири?“. Тя нищо не ми отговори.
Значи, докато майка ми беше в спалнята, аз се обадих веднага на баба
М. и обясних всичко. Другата ми баба М. е майка на майка ми. Аз и
обясних всичко за инцидента - спора между Д. и майка ми. И за дето са
се карали и не са се разбирали. Баба М. ми каза да не й купувам
алкохол. Майка ме кара постоянно и аз нищо не можах да направя,
защото ако не й взема, каквото трябваше, ще ми се крещи, че не съм й
взел. Баба М. каза, че към 8 часа ще дойде. Майка ми веднага седна до
мен и почна да ме ръчка с телефона и ми вика: „Я остави телефона.“, и
каза, че баба М. била пияна. Аз й казах на баба М., че майка ми се е
напила много, а майка каза, че баба М. е пияна, а не тя. Аз говорих с
баба М. пред майка ми тогава и затова тя каза така. Когато приключи
разговора, тя заплаши, че ще ми вземе телефона. Това ми беше
спасението – телефона, да се измъкна от това положение, но тя заплаши,
че ще ми го вземе. Аз бях много стресиран и изплашен и не знаех какво
трябваше да направя. Накарах я да легне на моето легло и тя легна. И.
също легна. Това е към 2 часа през нощта. Майка ми отиде към вратата,
където М., аз пък, където Д. се беше заключил. М. ми е от училището,
бъркам се от притеснение. Майка ми едвам взема другите ключове и се
опитва да отключва, но не може да отключи. Аз също не мога. Иска да
изгони Д. от спалнята и да си легне там. Тя мисли, че тази къща била
нейна. Майка ми вика: „Я отключвай! Отключвай бе!“ и вика че е
7
мръсно прасе Д.. После вика: „Я веднага някой да отключи тук вратата!
Г.е, ела тук да отключиш вратата!“. Аз й обяснявах, че не мога, но тя
каза: „Не ме интересува. Ще избия някой“. Ей така й треперят ръцете и
вика, че ще набие някой. Направо ме беше страх и се опитвах да
отключа. Д. ми вика: „Я се махай от тук!“ -на този, който се опитваше
да отключи вратата. Майка ми извика и И., но той също не можеше. И. е
малкото ми братче. Майка ми след това като стана, И. беше тогава
станал, и майка ми падна и реве. Това стана към 3-4 часа сутринта. Тя
падна в кухнята. Спънала се е сигурно. Нямаше контрол на краката и
падна по дупе долу. Аз не можах да спя, но и не ми се спеше много. Аз
се опитвах да я вдигна, понеже тя каза: „Някой да ми помогне да
стана!“, и аз и взех ръката, но тя лежеше и аз не мога да я вдигна. Тя
ревеше. Вика: „Ох, боли ме, болят ме костите. Боли ме отдолу“.
Оплакваше се, че я боли. Накрая тя стана. Тя се опита да отключи врата,
аз тогава стоях в кухнята на вратата. Тя се опитва да отключи и се
нерви. Аз бях още в кухнята. Тя идва при мен и започва с рамото да ме
бута в гърдите. Мен ме беше страх. Аз тогава си бях подготвил нещата.
Отидох в кухнята. Майка ми отиде да лежи в кухнята. Аз си бях
приготвил раницата, слушалки, телефон и зарядно. Бях готов баба М. да
дойде и да ме вземе. Мен ме беше страх. Баба М. ми беше взела един
телефон за рождения ден, който уж беше подарък, но тя си го взе,
защото тя си го искаше обратно, и го подари на И. и сега аз съм с друг
телефон. Като дойде баба М. към 8 часа, майка ми спеше. Д. още беше
заключен в стаята. Аз стоях, стоях, стоях, защото мен ме беше страх да
извадя телефона, защото майка ми като го види, ще ми го вземе и
нямаше да мога да се измъкна. Като дойде баба М., Д. веднага слезе
долу, а майка ми спеше. Когато баба М. стоеше долу, аз отключих.
Тогава имах ключ в мен и отключих. Баба се беше зачудила, какво се е
случило, защо майка ми има кошмари и гюрултия. Пита какво се е
случило с майка ми и какво той е направил на нея. Аз веднага отидох
при баба М. и И. също дойде. Аз си изпуснах очилата там. Отидох при
баба М. и стоях няколко дена. Отидох с телефона ми, който е от баба М.
подаръка за рождения ми ден, и отидох с него за няколко месеца.
Сигналът в полицията беше на 29 юни.
Соц. работник Н. – В деня на случката, когато майката Д. и
8
приятелят й Д. се сбиват вечерта, се обаждат в полицията на 01 юли.
Сигналът идва при нас август месец. Бяхме викнати след като
полицаите са разследвали случката от юли месец. Тогава бяхме свикали
и координационен механизъм.
Детето Г. А. – Аз не съм звънял на полицията. Майка ми звънна. Аз
не мога нищо да направя. Само стоях горе. Аз тогава бях на леглото ми
и спях. Мен ме беше страх от майка ми, защото не знаех какво щеше да
направи. Не беше добре с ума. Сега съм при баба С. и дядо Г. в с. О.. И
там съм спокоен и не съм стресиран. Чувствам се добре там. Имам
какво да правя - АТВ-та, плейстейшън и разни други неща. И уроците
уча също. Като се върна от училище си пиша домашните и тогава е
другото. При майка ми исках да изляза с приятелите си, но майка ми не
ме пускаше, и само ми вземаше телефона и аз- без телефон.
Предупредиха ме един път, като взех бирата, да си взема телефона, за да
говорят с майка ми. Магазинерката каза, че иначе ще има полицаи и ще
ме видят. Искаше да се чуе с майка ми по телефона. Предпочитам да
съм при баба и дядо и да не съм при майка ми. Ако бъда при майка, пак
същите номера. Тя спечели делото един път и обеща, че няма да прави
такива неща, но то стана по-зле. Делото беше преди няколко години.
Мисля, че преди 2-3 години беше. Тогава на изслушването пред съда аз
мълчах. Мен ме беше страх заради майка ми. Сега вече не ме е страх.
Имам малко проблеми с говоренето. Справям се сам в училището. Баба
и дядо ми помагат. Аз съм 9-ти клас. Ходя по консултации понякога.
Това е, което имам да кажа.
Баща ми подаваше сигнал, и баба и дядо, задето майка ми не ме
пускаше на село при тях. Това беше преди няколко години.
Страните се въведоха в залата.
Адв. К. – Поддържаме искането за експертиза. Свидетелите моля да
разпитаме другия път.
По искането за експертизата, съдът ще се произнесе в закрито
9
съдебно заседание.
Т. к. доказателствата не са налице, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага делото и го насрочва за 21.11.2022 г. от 11.00 часа, за която дата и
час на страните бе съобщено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,34
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
10