№ 15682
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110101832 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ... срещу ..., с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2070,23 лв., представляваща
регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. ..., с рег.№ ..., причинени
вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно /дупка/ на 14.03.2017г. в гр. .., с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 15.09.2020г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ ...г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.03.2017г. в гр. .., л.а. ..., с рег.№ ...,
управляван от водача В. С. Н., е попаднал в несигнализирана дупка на пътното платно,
като в резултат от реализираното ПТП са били причинени щети по автомобила. За
увредения автомобил е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ при
ищцовото застрахователно дружество по полица № 93001610057787, валидна към
датата на ПТП, по която след подадено от собственика на МПС уведомление е била
образувана щета № 1002-1261-17-403991 по повод настъпилото застрахователно
събитие. След извършена оценка на щетите същите са оценени на стойност 2050,23
лв., част от която сума ищецът заплатил на автосервиз, извършил по негово възлагане
ремонт на автомобила, а друга част на собственика. Ищецът поддържа, че отговорна
1
за вредите е ответната община, тъй като ПТП е настъпило на пътен участък, чието
поддържане е в правомощията на общината. Поради това твърди, че е придобил
регресно вземане срещу ответника за възстановяване на платеното застрахователно
обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 20 лв., но въпреки
отправена до последния покана не получил плащане. За дължимата сума в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в
сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава
правния си интерес от търсената искова защита. Претендира сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба
с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че пътният
участък по местонастъпване на процесното ПТП не се стопанисва от общината, а от
Агенция пътна инфраструктура, поради което не е пасивно легитимиран по регресната
претенция на ищеца. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка за увредения автомобил, както и твърди, че процесното
ПТП не съставлява покрит застрахователен риск. Излага съображения за недоказаност
на сочения от ищеца механизъм на ПТП и настъпване на щетите по застрахования
автомобил в причинна връзка със същото. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на автомобила, за когото поддържа, че в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил скоростта на движение с конкретните пътни условия.
По тези съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по
делото разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения иск при наведените от
ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: 1/ сключен със застрахователя-ищец договор за
имуществена застраховка за процесното МПС с валидно застрахователно покритие към
сочената дата на ПТП; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна отговорност на ответника по
отношение на увредения-застрахован, възникнала за него в качеството на възложител
на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно противоправно деяние, осъществено
от физическо лице - изпълнител на работата при или по повод извършването й, в
2
причинна връзка с което са причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо
отговорността на ответника правоотношение по възлагане на работата на прекия
делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване.
Като доказателство по делото е приета под формата на извадка на хартиен
носител от информационната система на ищцовото дружество застрахователна полица
№ 93001610057787, която обективира сключен на 18.07.2016г. между ищеца и В. С. Н.
договор за застраховка „Каско на МПС“ за л.а. ..., с рег.№ .... Полицата не е
представена в подписан от страните екземпляр, като направеното в тази връзка от
ответника възражение за липса на възникнало застрахователно правоотношение съдът
намира за неоснователно. Действително съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният
договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или друг писмен
акт, като писмената форма е форма за действителност на договора. Компютърната
разпечатка за съществуващо застрахователно правоотношение, която не носи
подписите на страните по договора, не покрива изискването за писмена форма. Според
трайно установената съдебна практика за да доведе до нищожност неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговска сделка, следва страната да
оспори действителността на сделката – арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ, което доближава
порока до унищожаемост по ЗЗД (така Определение № 371 от 23.05.2012г. на ВКС по
т.д.№ 896/2011г., II т.о., ТК, Решение № 184 от 7.04.2016г. на ВКС по т.д.№ 2744/2014г.,
I т.о., ТК). Застрахователният договор е търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 2 вр. чл.
1, ал. 1 ТЗ, като в случая няма данни за извършено оспорване относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение от някоя от страните по него. Напротив,
поведението и на застрахования, и на застрахователя-ищец, изразяващо се в плащане и
приемане плащането на застрахователната премия, видно от представена сметка №
А003758596 от 28.03.2017г. и съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза, както и упражняване на права, респ. изпълнение на насрещните
задължения по договора във връзка с процесното ПТП, сочи на съвпадащите им
волеизявления за сключване на имуществената застраховка. Както е посочено в
Решение № 50/25.04.2012г. по т.д.№ 95/2011г., II т.о. на ВКС, Решение №
115/23.07.2013г. по т.д.№ 348/2012 г., I т.о. на ВКС, неподписването на полицата от
застрахования е преодоляно със заплащане на застрахователната премия и приемането
й от застрахователя, завеждането на щета и изплащане на обезщетение. Отделно от
това, възражение за оспорване действителността на изявлението не може да се
направи и от лицето, срещу което застрахователят се суброгира с плащане на
обезщетението, тъй като отговорността на това лице се поражда на плоскостта на
непозволеното увреждане, а не на плоскостта на договорната отговорност.
Застрахователното правоотношение е относително, поражда права и задължения за
3
страните по него, поради което трето лице, в случая общината, не разполага с
възраженията на застрахователя срещу застрахования относно действителността на
договора за застраховка „Каско“. В настоящия случай, оспорването действителността
на застрахователния договор под формата на застрахователна полица по същество
представлява упражняване на чужди права, което е недопустимо (чл. 26, ал. 2 ГПК)
при положение, че самата страна по договора не се е позовала на нищожност. Поради
това, противно на доводите на ответника, съдът приема наличието на застрахователно
правоотношение като елемент от правопораждащия предявеното вземане фактически
състав.
Видно от процесната полица, застраховката е с основно покритие по Клауза 1, в
кръга на покрити рискове по която не се спори, че се включва и ПТП, настъпило по
време на движение и/или в паркирано положение. В така очертаната категория
вредоносни събития следва да се отнесе и самокатастрофа на застрахованото превозно
средство вследствие преминаването му през препятствие на пътя по смисъла на пар. 6,
т. 37 от ДР на ЗДвП – нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението, което също съставлява ПТП съгласно дефиницията на пар. 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП, и каквато хипотеза не се твърди, нито има данни да е предвидена сред
изключените от това покритие рискове. Застрахователният договор е сключен за срок
от една година, с период на действие от 20.07.2016г. до 19.07.2017г., и при уговорена
застрахователна сума в размер от 20100 лв. Дължимата застрахователна премия в общ
размер от 1156,31 лв. е разсрочена на четири вноски, всяка от които съгласно
констатациите на съдебно-счетоводната експертиза е платена от застрахования. Видно
от представен талон за оглед № G140611, е бил извършен и оглед на застрахования
автомобил, поради което се явяват изпълнени условията за влизане в сила на
процесния договор и същият е породил действие като източник на застрахователно
правоотношение между застрахователя-ищец и застрахования.
От събраните писмени доказателства се установява също, че на 15.03.2017г. В.
С. Н. е подала до ищеца уведомление с твърдения за причинени по застрахования
автомобил щети в резултат от ПТП, състояло се в гр. София на 14.03.2017г. – в срока
на осигурено по процесния договор застрахователно покритие, с искане за изплащане
на застрахователно обезщетение. В документа подателят Н. е указала, че ПТП е
настъпило при движение по Околовръстен път, в посока от бул. „Цариградско шосе“
към бул. „Ботевградско шосе“, вследствие преминаване на управлявания от нея
автомобил през дупка, при което са били причинени увреждания по автомобила –
разкъсана предна дясна гума, счупена джанта, повреди по ходовата част на колелото.
По повод декларираното застрахователно събитие при ищеца е образувана
преписка по щета № 1002-1261-17-403991, като видно от изготвените по същата
4
доклади и опис-заключения експерти на застрахователното дружество са констатирали
декларираните с подаденото уведомление увреди по автомобила и са приели общ
размер на дължимо обезщетение от 2050,23 лв., вкл. разходи за репатриране по
представена фактура от „.., ведно с касов бон за плащане по фактурата. От представени
2 бр. платежни нареждания от 30.05.2017г. и по данни на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е заплатил на автосервиз, извършил по негово
възлагане ремонтните дейности, сумата от 1560,83 лв., и на застрахования сумата от
489,40 лв.
За установяване на спорните между страните обстоятелства относно
реализиране на ПТП и настъпване в причинна връзка със същото на репарираните по
застраховката вреди е представен констативен протокол за ПТП, както и е прието
заключение на съдебна автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателства.
Представеният Протокол за ПТП № 1673872/14.03.2017г. е съставен от
полицейски служител при сектор „Пътна полиция“ на СДВР, който видно от
нанесената информация в поле „посетено на място“, е посетил мястото на процесното
ПТП. Протоколът, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на
законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и
съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, свързани с настъпването на ПТП. Затова и
доколкото страните не са оспорили авторството на протокола, обективираните в него
изявления на полицейския служител следва да се кредитират по отношение на
удостоверените дата, място и участници в инцидента, както и по отношение на
установените от съставителя при заварената обстановка обстоятелства. Като отчита
този характер на документа, съдът приема за установено от отразените в него данни и
обозначената схема на произшествието, че ПТП е настъпило на 14.03.2017г., около
21:40 часа, в гр. София, на Околовръстен път, в района около 500 м. преди сградата на
„Чипита България“ АД, с участието на процесния л.а. ..., с рег.№ ..., управляван от
проверения на място водач В. С. Н., като в участъка от пътя на местопроизшествието е
установена несигнализирана и необезопасена дупка на пълното платно. Съобразно
отразеното в протокола по автомобила са констатирани видими щети – повреди по
предна дясна гума и джанта, и по дясна ходова част. В протокола не е отразено
наличието на поставени знаци или друга сигнализация в района на
местопроизшествието, указващи за препятствия на пътното платно, които създават
опасност за движението.
Релевантните факти относно механизма на осъществяване на процесното ПТП
съдът намира да се установяват от събраните гласни доказателства.
5
Разпитаният по делегация от Районен съд гр. Ловеч свидетел В. С. Н. дава
показания, че е участвала в ПТП, за което е съставен процесния констативен протокол,
предявен й от съда, като е подписала същия в полето за участник под № 2. Излага, че
през 2017г. на дата, която не си спомня, късно вечер, в тъмната част на денонощието,
при управление на собствения й л.а. ..., с рег.№ ..., на прав участък по Околовръстен
път в гр. София в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, е
усетила занасяне на автомобила и звук от удар, след което отбила в аварийната лента,
където вече имало други 5-6 спрели автомобили, чиито водачи сменяли спукани гуми.
Установила, че автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно, през която
преминали и спрелите преди нея автомобили. Посочва, че се движела със скорост
около 50 км./ч., асфалтът бил мокър, не си спомня да е имало осветление на пътя, като
дупката не била обезопасена и не я забелязала. В резултат от ПТП била счупена
джантата на предна дясна гума и увредена гумата, а впоследствие били установени и
други увреди по ходовата част. Автомобилът не можел да продължи на собствен ход,
което наложило репатрирането му с екип на пътна помощ.
Така събраните свидетелски показания са дадени от незаинтересовано от изхода
на делото лице, като доколкото свидетелят е пряк участник в процесното ПТП,
показанията му възпроизвеждат непосредствено възприети от него обстоятелства.
Като съобразява това и като преценява, че показанията са достатъчно конкретни, ясно
и последователно изложени, както и не се опровергават от останалия доказателствен
материал по делото, съдът кредитира същите като достоверни и приема въз основа на
тях, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП с участието на процесния
автомобил, който е самокатастрофирал вследствие преминаване през неравност на
пътното платно. Съдът приема въз основа на свидетелските показания и
кореспондиращите им данни в обсъдения констативен протокол за ПТП да се доказва
и това, че участъкът с нарушена цялост на пътната настилка, където се е състояло
ПТП, не е бил обозначен с пътен знак или по друг подходящ начин.
От кредитираните гласни доказателства се установява също, че в резултат от
реализираното ПТП на процесния автомобил са причинени щети – увреди на дясна
гума и джанта, както и по ходовата част на автомобила. Показанията в тази част
изцяло се подкрепят от удостовереното в съставения констативен протокол, както и от
приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът
цени като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните.
Съгласно констатациите на вещото лице по експертизата повредите по автомобила,
отразени в съставените от експерти на ищеца опис-заключения, които съответстват на
удостоверените в протокола и на сочените от свидетеля щети, по своето естество
отговарят да са настъпили в причинна връзка с ПТП при съобразяване установения
механизъм на реализирането му.
6
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на
сключената при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен
риск – ПТП с участието на застрахования автомобил, настъпило при преминаването му
през необозначена и необезопасена неравност на пътното платно, в причинна връзка с
което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с изплащане на
застрахователно обезщетение.
На следващо място, страните спорят относно пасивната материалноправна
легитимация на ответника, обусловена от установяване фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД. За разрешаване на този спор подлежи на
изследване обстоятелството дали ответната община е натоварена със стопанисването и
дейностите по поддръжка на пътя в участъка по местонастъпване на процесното ПТП.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) пътищата се делят
на републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни
връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа (чл. 3, ал. 2 ЗП),
като същите са изключителна държавна собственост (чл. 8, ал. 2 ЗП). Местните
пътища, отворени за обществено ползване, осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците, като същите са
общински – публична общинска собственост, и частни – собственост на отделни
юридически или физически лица (чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗП). В чл. 3, ал. 4 ЗП
е предвидено, че списъците на републиканските и общинските пътища и промените в
тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. Задълженията за стопанисване на пътя законът възлага на собственика – чл.
30, чл. 31 и чл. 32 ЗП.
Процесният пътен участък, където се установи да е настъпило ПТП, е част от
Околовръстен път София, попадащ в обхвата на републиканската пътна мрежа, като
републикански път II-18, втори клас, съгласно списъка по Приложение № 1 към
Решение № 945 на МС от 1.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските
пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение,
за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища (отм. ДВ, бр. 3/8.01.2019г.), действащо към датата на ПТП.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от
Агенция „Пътна инфраструктура“, на която чл. 30, ал. 1 ЗП вменява осъществяването
на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. По
отношение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
обаче в чл. 30, ал. 3 ЗП е предвидено, че тези дейности се осъществяват съвместно от
7
агенцията и общините по взаимна договореност, при условията и по реда, определени
с правилника за прилагането на закона (ППЗП). В случая участъкът от пътя по
местонастъпване на ПТП е в границите на гр. София, поради което относима е
регламентацията, съдържаща се във визираната разпоредба. Съобразно чл. 48, т. 1, б.
„а“ и б. „б“ и т. 2, б. „в“ ППЗП (в приложимата за спора редакция изм. ДВ, бр. 90 от
2016г., в сила от 15.11.2016г.) организирането на дейностите по поддържане, вкл.
текущия ремонт, е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и за платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии за населените места с население до 100 000 души, докато тези дейности за
републиканските пътища, които са в границите на урбанизираните територии за
населените места с население над 100 000 души, са възложени на общините, а
агенцията участва в тяхното финансиране. Съгласно цитираните норми поддържането
на републиканските пътища в населените места с население над 100 000 души, към
които ноторно известно се числи гр. София, е вменено на общината, която е отговорна
за вреди от неизпълнението на тези правомощия независимо от евентуални
договорености с Агенция „Пътна инфраструктура“ относно фактическото
осъществяване на ремонтните дейности, които биха били от значение във вътрешните
отношения между тях, но не и да засягат права на трети лица.
Съгласно чл. 47 ППЗП поддържането на пътищата включва полагането на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и
осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Посочените дейности по отношение на пътищата, чието стопанисване е в
правомощията й, ответната община като юридическо лице реализира чрез служителите
си или други лица, на които е възложила извършването им, като на основание чл. 49
ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези
лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа.
Изпълнението на вменените на ответника задължения за поддържане на
пътищата несъмнено предполага и премахване на всякакви препятствия на пътя,
създаващи опасност от повреждане на движещите се по него превозни средства, като
част от общото задължение за поддържане на пътната настилка в необходимото за
гарантиране на безопасен трафик състояние. Лицата, които стопанисват пътя, следва
да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на населените
места служби за контрол, определени от кметовете на общините, контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. С оглед на това следва да се приеме,
че поддържането на процесния пътен участък от страна на ответника включва и
недопускането на препятствия от всякакво естество, вкл. неравности от нарушаване
8
целостта на пътната настилка, да създават опасност за движението чрез предприемане
на адекватни и навременни мерки за тяхното отстраняване, в т.ч. и сигнализиране и
обезопасяване на препятствията по подходящ начин докато не бъдат премахнати с цел
предупреждаване на водачите съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Затова и в процесния
случай неизпълнението на тези изисквания от страна на длъжностните лица, на които
ответната община е възложила фактическото извършване на дейностите по поддръжка
на пътя, е довело до неосигуряването към датата на ПТП на безопасни условия за
движение по него. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите
действия по привеждане пътния участък на местопроизшествието в годно за
нормалното му ползване състояние посредством обозначаване наличието на опасност
на пътя, каквато обективно представлява неравност на пътната настилка, до
отстраняването й. Визираното противоправно бездействие се явява и виновно по
силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция, която не е оборена в процеса, а
доколкото се установи, че в причинна връзка със същото за собственика на процесния
автомобил са настъпили вреди, то съставлява основание за ангажиране отговорността
на ответника на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Въз основа на изложеното съдът приема, че правопораждащият регресното
вземане на ищеца фактически състав по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е
доказан в своето основание.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ обемът на отговорността по регреса е обусловен от
размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя, което съгласно
чл. 386, ал. 2 КЗ е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени на
застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението
трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита
на отговорност по имуществената застраховка), която не може да надвишава
действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на
която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество,
респ. да го възстанови във вида му преди увреждането.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай,
дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на
ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на
реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички
разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в
причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на
застрахованото лице.
9
Съгласно кредитираното експертно заключение на вещото лице автотехник
стойността на ремонта за отстраняване на щетите по процесния автомобил възлиза на
сумата от 2851,02 лв., определена по средни пазарни цени за вложени нови части и
труд към датата на ПТП. Така изчислената сума определя действителните разходи за
отремонтиране на автомобила по пазарна стойност към релевантния момент съобразно
изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ, поради което съизмерява дължимото обезщетение за
обезвреда. Тъй като посочената сума надвишава размера на извършеното от ищеца по
застраховката плащане, който определя обема на регресното му право, отговорността
на ответника е до размера на платеното обезщетение от 2050,23 лв., включващо
разходи за ремонт в рамките на определената от експерта стойност и такива за
репатриране на застрахования автомобил.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски
за определяне на застрахователното обезщетение, които в случая страните не спорят,
че възлизат на претендираната от ищеца сума от 20 лв. Следователно вземането на
ищеца е в общ размер от 2070,23 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на водача – участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от
страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с
поведението си той самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите, така че увреждането настъпва като пряка последица и от
негови действия или бездействие. В случая, ответникът, който носи тежестта на
доказване, не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за извършено
от страна на водача нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно
движение. Няма данни водачът в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с
несъобразена с атмосферните условия, състоянието и особеностите на пътя скорост,
при която да не е могъл своевременно да забележи намиращата се на пътното платно
дупка и да предприеме необходимата за избягването й маневра. Необозначената и
несигнализирана дупка на пътното платно не може да се приеме като предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, особено в условия на намалена
видимост в тъмната част на денонощието, когато от кредитираните гласни
доказателства се установи, че е настъпило процесното ПТП. По тези съображения и в
приложение на последиците от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение
за обезвреда.
Не е спорно между страните, а и по делото не са ангажирани доказателства за
извършено от ответника плащане в погашение на задължението му. Следователно
предявеният иск е изцяло основателен и следва да се уважи за пълния претендиран
10
размер от 2070,23 лв., а като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК на 15.09.2020г., която по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК се счита за дата на
подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право
на разноски се поражда в полза на ищеца. Същият претендира и доказва да е направил
разноски в заповедното производство в общ размер от 91,40 лв. (вкл. за държавна
такса – 41,40 лв., и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв.), и в исковото
производство в общ размер от 626,41 (вкл. за държавна такса – 41,41 лв., за депозити
за възнаграждение на вещите лица – 460 лв., за депозит за призоваване на свидетеля –
25 лв., и за юрисконсултско възнаграждение – 100 лв., определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото), които следва да му
се присъдят.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ..., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: .., срещу ..., с адрес: ..., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземанe
на ... от ... за сумата от 2070,23 лв., представляваща регресно вземане за платено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за щети по л.а. ..., с рег.№ ...,
причинени вследствие преминаване на застрахованото МПС през необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно /дупка/ на 14.03.2017г. в гр. .., с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 15.09.2020г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ...г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА ..., с адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 91,40 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 626,41 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11