МОТИВИ по НОХД №
30 084/11 г. по описа на РС – М.
Подсъдимата В.Л.Н.
е обвинена в това, че на на 24.09.2010 г. в гр. М. отнела чужди движими вещи -
златна гривна с тегло 1.5868 грама, златна гривна с тегло 3.3597 грама, златно колие
с тегло 2.6242 грама, златен пръстен с формата на сърце с тегло 3.3 грама, златен
пръстен с формата на цвете с тегло 2.1 грама, комплект златни обеци с формата
на капка с тегло 1.7 грама и картонена кутия за бижута на обща стойност 441.80
лева от владението на С.В.Д. xxx, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението, като пледира за налагане на конкретно по вид и размер
наказание.
Подсъдимата
Н. се признава за виновна, сочейки доводи от социален и семеен характер. При
условията на чл. 371, т. 2 НПК подс. Н. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, а преди това даде съгласие да не се разпитват
свидетелите и вещото лице съгласно чл. 371, т. 1 от НПК.
Защитника
на подсъдимата, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за
приложение на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55 НК при определяне на наказанието
представяйки доказателства за семейно и социално положение на подс. Н..
Производството се разви при условията и реда на чл. 370,
ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите
и вещото лице.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подс. В.Л.Н. xxx, но до месец юли 2010 г. живяла в гр. М. на
съпружески начала със св. С. В. С.. По време на съвместното им съжителство, св.
С. запознал подс. Н. със св. М. Ц. Ц. и дъщеря й св. С.В.Д.. Постепенно св. Д.
и подс. Н. се сприятелили и поради тази причина, последната често посещавала
дома й. При едно от посещенията, св. Ц., св. Д. и подс. Н. се заговорили за
абитуриентския бал на св. Д., разглеждали снимки и св. Д. показала златните си
накити, които й били подарени и които съхранявала в малка картонена кутия, а
именно: златна гривна с тегло 1.5868 грама, златна гривна
с тегло 3.3597 грама, златно колие с тегло 2.6242 грама, златен пръстен с тегло
3.3 грама, златен пръстен с тегло 2.1 грама, комплект златни обеци с тегло 1.7
грама.
На 24.09.2010 г. св. М. Ц. и св. С.Д.
се намирали в дома си. Около 10:00 часа, св. Ц. чула, че някой звъни и отшила
да отвори вратата. Пред нея застанала подс. Н., която й казала, че е дошла да види
св. Д.. Св. Ц. й казала, че дъщеря й спи и я поканила в апартамента. Двете
отишли в кухнята, сипали си кафе и започнали да си говорят. По някое време, подс.
Н. казала, че бодито й нещо я боцка и попитала дали може да отиде до спалнята
да види какъв е проблема. Св. Ц. й казала, че няма проблем и подс. Н. си взела
дамската чанта и се отправила към спалнята. Когато влязла в стаята, тя веднага
се отправила към нощното шкафче, отворила го, намерила картонената кутия за
бижута, в която знаела, че се намират златните накити на св. Д., прибрала ги в
чантата си и се върнала в кухнята при св. Ц.. Непосредствено след това, тя
казала на св. Ц., че ще си тръгва, но последната й казала, че отива да събуди
св. Д.. Последната станала, облякла се и отишла при майка си и при подс. Н. в
кухнята. След около десет - петнадесет минути, подс. Н. заявила, че има важна
среща по повод наемане на квартира и трябва да тръгва.
След като напуснала апартамента, подс.
Н. отишла в заложна къща „М. - 77" ЕООД - гр. М. и заложила част от
бижутата, а именно: двата златни пръстена и комплекта обеци. За тях служителят
в заложната къща - св. В. Й. М. и изплатил сумата от 205 лева. Като получила
парите, подс. Н. напуснала заложната къща и се обадила на св. С. О. А., с която
се познавали от с. Д. Ц. и се разбрали да се срещнат в района на „М. д." в
гр. М. около 16:00 часа. В уговорения час двете се срещнали, купили си цигари и
седнали във „В. с.". Св. А. споделила пред подс. Н., че няма пари и
последната извадила и й дала 10 лева. Като изпили напитките си, те се прибрали
в квартирата на св. А.. Вечерта двете момичета излезли и отишли да пият кафе на
т. нар. „Р." в гр. М., където останали до 22:00 часа. В този промеждутък
от време, подс. Н. дала на св. А. още 20 лева, след което се прибрали в отново
в квартирата на св. А.. Подс. Н. пренощувала при нея и на следващия ден
сутринта с автобус се прибрала в с. Д. Ц., област М..
От заключението на експерта по
назначена и изготвена съдебно оценъчна експертиза в рамките на ДП се установява,
че стойността на златна гривна с тегло 1.5868 грама, златна гривна с тегло 3.3597
грама, златно колие с тегло 2.6242 грама, златен пръстен с тегло 3.3 грама, златен
пръстен с тегло 2.1 грама, комплект златни обеци с тегло 1.7 грама и картонена
кутийка с панделка за бижута възлиза на 441.80 лева. Стойността на възстановените
движими вещи е 228.80 лева, а на невъзстановените 213.00 лева. С протокол за
доброволно предаване от 27.09.2010 г. подс. Н. предала на органите на РУП М. - картонена
кутийка с панделка за бижута, златна гривна с тегло 1.5868 грама, златна гривна
с тегло 3.3597 грама, златно колие с тегло 2.6242 грама / скъсано на две части
с дължина 390 мм/, които с впоследствие с разписка били върнати на св. М. Ц.. Продадените
бижута от подс. Н. в заложната къща били оставени на отговорно пазене с
протокол от 15.10.2010 г..
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимата и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по
чл. 194, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин независимо, че подс. Н. изяви
съгласие по смисъла на чл. 371, т. 1 от НПК и съгласно чл. 371, т. 2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съда
съобразявайки принципите визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и ал. 3 и чл. 16
от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото подс. Н. направи самопризнание
при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът одобри съгласието направено при
условията на чл. 371, т. 1 от НПК защото действията по разследването в хода на
досъдебното производство, са извършени при условията и реда на НПК.
Имайки
предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимата
В.Л.Н. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 194, ал. 1 от НК:
-
на 24.09.2010 г. в гр. М.
отнела от владението на С.В.Д. xxx чужди движими вещи - златна гривна с тегло 1.5868
грама, златна гривна с тегло 3.3597 грама, златно колие с тегло 2.6242 грама, златен
пръстен с формата на сърце с тегло 3.3 грама, златен пръстен с формата на цвете
с тегло 2.1 грама, комплект златни обеци с формата на капка с тегло 1.7 грама, поставени
в картонена кутия за бижута на обща стойност 441.80 лева, без съгласието на
собственичката с намерение противозаконно да ги присвои.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подс. Н. е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните
му последици и е искала тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са социалното положение на подс. Н. и неправилното й
отношение към чуждата собственост.
За
извършеното от подс. Н. престъпление, посочено по – горе, съдът я призна за ВИНОВНА,
като й определи съответно наказание
– ПРОБАЦИЯ,
чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимата за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в
периодичност два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в
изпълнение.
При определяне вида и размерът на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”
вр. с чл. 42а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 4
вр. с чл. 42б, ал. 1 и ал. 2 от НК. Пробационните мерки и срока им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимата. Съдът
не наложи други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от
обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът счита, че не са налице данни за
налагане и на друга пробационна мярка, а задължителните са достатъчни като
отговарящи на установената степен на опасност на конкретното деяние и личността
на подс. Н..
Наказанието
бе определено при следните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, осъзнаване на вината, съдействие за разкриване на
обективната истина, тежко семейно и социално положение – самотна млада майка на
двугодишно дете. Съдът намери, че са налице условията на чл. 55 НК и затова
приложи чл. 58а, ал. 4 от НК извършвайки и сравнението, което налага тази
разпоредба. Макар и да са налице и условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, по –
благоприятния закон в случая е разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК при налични многобройни посочени по горе смекчаващи отговорността
обстоятелства. Дори съдът да бе наложил при условията на чл. 54 НК най – лекото
наказание лишаване от свобода по чл. 194, ал. 1 НК, намалено с една трета, наказанието
като размер определено съгласно чл. 58а, ал. 1 НК щеше да бъде по - тежко от
наложеното при условията на чл. 55 НК – наказанието лишаване от свобода за срок
от предвидения минимум от три месеца е по – тежко от наказанието – “пробация”
независимо от вида на наложените пробационни мерки.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ:
В настоящия наказателен процес бе приет са
съвместно разглеждане граждански иск от С.В.Д. против подсъдимата В.Л.Н. са заплащане
на сумата 213 лева обезщетение за имуществени вреди.
Съдът намери предявения и приет иск за изцяло
основателен.
По делото се събраха несъмнени и не оспорени
доказателства, които доказват, че подс. Н. е отнела от владението на Д. вещи
подробно изредени по – горе на стойност 441.80 лева, като в рамките на ДП с
разписка са възстановени вещи на Д. на стойност 228.80 лева. В рамките на това
производство, имайки предвид принципите, че подлежат на обезщетение онези вреди,
които са причинени и са предмет на престъплението, и че всеки е длъжен да
възстанови виновно причинените от него вреди, се дължи на от подс. Н. xxx Д. сумата
213 лева – доказаната като авторство
и стойност на противозаконно отнети вещи, които не са възстановени или
заместени.
Предвид горното съдът:
ОСЪЖДА подсъдимата
В.Л.Н. да заплати на С.В.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 213 / двеста и тринадесет / лева
обезщетение за имуществени вреди.
При
условията на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимата
В.Л.Н. да заплати по сметка на ВСС -
сумите 50 / петдесет / лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на
вещо лице, 50 /петдесет / лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: