№ 7
гр. ЛЕВСКИ, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
в присъствието на прокурора М. В. Т.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Частно наказателно
дело № 20244410200013 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона
Производството е по реда на чл.155 и сл. от Закона за здравето.
В РС – Левски е постъпило искане от РП – Плевен за задължително
настаняване и лечение по реда на чл.155 от ЗЗ на К. Л. К. от гр.Левски.
В искането се сочи, че преписката е образувана по повод жалба от Н. В.
Д. от гр.Левски, в която са изложени данни за неадекватно и опасно
поведение на сина й К. Л. К.. В хода на проверката било установено, че
същият е с влошено здравословно състояние, проявявал агресия към негови
близки роднини, изразяваща се в отправени закани, опит да нанесе телесни
повреди, унищожаване на имущество. К. не можел да спи нощно време,
разхождал се говорел несвързано, заплашвал, че ще убие всички. Роднините
му се страхували за живота си, поради което нощно време се заключвали.
Иска се да бъде постановено решение, с което К. Л. К. да бъде настанен на
задължително лечение в психиатрично заведение.
В проведеното по делото съдебно заседание прокурор от РП-Плевен
заявява, че са налице кумулативните предпоставките за настаняване на
лицето на принудително лечение съобразно формата и за срока, предложени
от вещото лице.
1
Защитникът на лицето по принудителното действие – адв.Е.Р. – ПлАК,
изразява съображения, че с оглед събраните по делото доказателства следва
да бъде постановено принудително лечение на подзащитния му, който е
опасен за себе си и близките си и не осъзнава болестното си състояние. Счита,
че предложените от вещото лице мерки са подходящи. Излага аргументи, че
като лице, което да дава информирано съгласие по отношение лечението на
К., следва да бъде определена неговата майка, с която са в близки отношения
и проявява загриженост за състоянието му.
Лицето по принудителното действие К. Л. К. е изслушан лично пред
съда в открито съдебно заседание. Твърди, че се лекувал с медикаменти,
изписани му от доктор в Испания. Отрича да е проявявал агресия към
близките си. Заявява, че се чувства добре, не е луд, не знае защо е тук, не иска
да влиза в болница. В хода на съдебните прения заявява, че не желае да бъде
лекуван повече в психиатрия, иска да му бъдат предписани лекарства, които
да пие сам.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира
за установено следното:
От показанията на свидетелите Н. Д. – майка и Л. С. – баща на лицето
по принудителното действие, се установява, че преди години, докато
семейството живеело в Испания, К. употребявал наркотични вещества –
марихуана. Затворил се вкъщи, не общувал с никого, твърдял, че свидетелите
не са му родители. След посещение на психолог в Испания му бил предписан
медикамент под формата на инжекция, която му била поставяна от св.Д.
веднъж месечно в продължение на няколко години. Установява се, че през
изминалата година семейството се върнало в България. Тъй като К. се
чувствал добре, престанали да му слагат инжекция. През последните месеци
състоянието на К. се влошило, започнал да краде, да халюцинира, казвал –
ела ми махни главата, всички ще ви убия, не можел да спи през нощта и стоял
на светната лампа, станал агресивен, спял по улиците. Проявил агресия към
баща си – посягал да го удари, хвърлял брадва, счупил стъклата на
автомобила му, твърдял, че не му е баща, че е бил в затвора. Обиждал майка
си, като я наричал курва и твърдял, че не му е майка. Разправял се с дядо си.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че освидетелстваният К. Л. К. страда от F20.0
ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ /категория по МКБ-10/. Параноидната
шизофрения попада в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от 33. Лечението с
2
антипсихотици при заболяването следва да продължи до края на живота на
болния, както за овладяване на симптомите по време на обостряне на
заболяването и за предотвратяване на последващи влошавания, а също така и
за дългосрочно контролиране на симптомите. На този етап лечението е във
фаза на обостряне на заболяването. Ръководен от болестни подбуди
освидетелствания може да навреди както на себе си, така и на околните.
Налице са условията за настаняването му на задължително лечение. Поради
факта на болестта не е в състояние да изразява информирано съгласие за
лечението си. Във фазата на заболяването при освидетелствания лечението се
провежда преимуществено чрез прилагане на медикаментозна
антипсихотична терапия. Вещото лице сочи, че това лечение е фокусирано
към бързото и пълно овладяване на неспокойствието и повлияването на
продуктивната симптоматика, ангажираща поведението на болния и
предпоставяща рискове от обществено опасни деяния, поради което изразява
мнение, че е удачно да се провежда при стационарни условия. Предлага К. К.
да бъде настанен на задължително лечение за срок от два месеца, при
стационарен режим – един месец в Първа психиатрична клиника -
Отделението за „Остри психотични разстройства”- УМБАЛ „Д-р Г.Странски”
ЕАД – гр.Плевен и един в Психиатричното отделение към МБАЛ - гр.Левски.
С оглед на така установеното от събраните по делото доказателства,
съдът намира, че искането на РП – Плевен е основателно и К. Л. К. следва да
бъде настанен на принудително лечение. Налице са всички предпоставки за
настаняване на задължително лечение по отношение на освидетелствания,
визирани в разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето. От заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-психиатрична експертиза се установява,
че К. страда от психично заболяване, което попада сред посоченото в
разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето. От депозираните по
делото свидетелски показания, както и от заключението на вещото лице, се
установява, че с поведението си същият е опасен е опасен за себе си, както и
за близките си, към които проявява агресия и настаняването му на
принудително лечение е в негов и обществен интерес.
С оглед даденото заключение, съдът намира, че лицето по
принудителното действие следва да бъде настанено на задължително лечение
за срока и под формата, предложени от вещото лице психиатър, а именно
принудително лечение за срок от два месеца при стационарен режим – един
месец в Първа психиатрична клиника - Отделението за „Остри психотични
разстройства”- УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД – гр.Плевен и един месец в
Психиатричното отделение към МБАЛ-гр. Левски.
Дадено е заключение, че К. К. не може да дава информирано съгласие за
3
лечението си. Предвид на това следва да бъде назначено лице сред кръга от
близките му, което да изразява информирано съгласие за лечението на
освидетелствания, като съдът намира, че за такова лице е подходящо да бъде
назначена майката на освидетелствания Н. В. Д., ЕГН:**********.
Мотивиран от горното и на основание чл.162, ал.1, във вр. с чл.155 от
Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл.155 от Закон за здравето К. Л. К., с
постоянен и настоящ адрес: г***, ЕГН:**********, на задължително лечение
при стационарен режим за срок от ДВА МЕСЕЦА, от които: ЕДИН МЕСЕЦ
в Първа психиатрична клиника - Отделение за „Остри психотични
разстройства“ в УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД, гр.Плевен, и ЕДИН
МЕСЕЦ в Психиатрично отделение към МБАЛ-гр. Левски.
НАЗНАЧАВА на основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето Н. В. Д.,
ЕГН:**********, в качеството на лице, което да изразява информирано
съгласие за лечението на К. Л. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ПлОС в 7 –
дневен срок от днес.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на УМБАЛ „Д-р Г.Странски”
ЕАД, МБАЛ-Левски ЕООД - за сведение и изпълнение и на ОДНБПЗ към
УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр.Плевен, за сведение.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4