№ 577
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100413 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Й. Т. срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признаване за установено,
че ищцовата страна, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение, не дължи на ответното дружество сумата в размер на 264,27 лева –
главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 26.12.2012г. до 20.08.2014г., за която е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5837/2014 г. на Пернишкия районен съд.
В исковата молба се посочва, че за вземанията, за които е издаден изпълнителния
лист по ч. гр. д. № 5837/2014 г. на Пернишкия районен съд е образувано изп. д. №
117/2015 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Поддържа се, че изп. производство е прекратено на
осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК и за претендираното вземане е изтекла погасителната
давност, поради което същото е недължимо.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че образуваното изп. дело е прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди, че вземането е придобило качеството на естествено такова
и не може да бъде събрано принудително. Сочи, че дружеството не е дало повод за
завеждане на иска, тъй като не е предприело допълнителни действия по принудително
изпълнение. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
В полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД Перник е издаден срещу Л. Й.
Т. в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД изпълнителен лист от 27.11.2014 г.
по ч.гр.д. № 5837/2014 г. по описа на РС-Перник за сумата от 264,27 лева – главница за
доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 26.12.2012г. до 20.08.2014г., сумата от 20,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.03.2013г. до
01.10.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 25,00 лв.
Изпълнителният лист е издаден след констатация на съда, че заповед за изпълнение на
парично задължение от 14.10.2014 г. е влязла в сила.
Установява се от приложените писмени доказателства от ищеца, че въз основа
на молба от 20.01.2015 г. на взискателя „ВиК“ ООД гр. Перник е образувано изп. дело
№ 117/2015г. при ЧСИ С.Б.. Извършвани са действия по проучване имуществото на
длъжника. С разпореждане от 03.02.2015 г., получено на 09.03.2015г. от РУ „СО“ гр.
Перник е наложен запор върху пенсията на длъжника. С писмо от 12.03.2015 г. ТП на
НОИ Перник уведомява ЧСИ, че запорното съобщение не може да бъде изпълнено, тъй
като получаваният размер на пенсия от длъжника е под минималната работна заплата
за страната – в размер на 172, 68 лв.
Представено е съобщение от 20.01.22 г., изпратено до взискателя по изп. дело, с
което се уведомява същият, че изп. дело № 117/2015 г. е прекратено на осн. чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Възражението за недопустимост на иска съдът намира за неоснователно по
следните съображения.
Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава
повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. При
действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим
само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен
лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително
изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре
занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две
предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен
интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването
на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.Длъжникът има
интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено
от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение
2
при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се
изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск
не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес
у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. В
този смисъл са Определение № 468/18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III
г. о. и Определение № 474/7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.).
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не твърди да
е предприел такива действия, не ангажира доказателства за това. Не отрича, че е
образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК.
Към 20.01.2015 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№ 117/2015 г. на ЧСИ С.Б., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията,
дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай.
/в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
3
двугодишният срок започва да тече от подаване на молбата за образуване на изп.
производство– 20.01.202015 г. и предвид липсата на предприети от страна на
взискателя действия след този момент производството е прекратено поради перемция
след изтичане на две години – на 21.01.2017г. Постановлението на СИ има само
констативно действие.
До постановяването на ТР давността е била прекъсната и от този момент е
започнала да тече новата 5 годишна давност за вземанията.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземането на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване на
изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до 26.06.2015 г.
От този момент нататък ответникът не установява да е предприел действия, с
които да е прекъснал отново давността и към датата на предявяване на иска –
02.02.2022г. е изтекъл предвиденият в закона петгодишен давностен срок за
принудително събиране на вземането.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
сторените в производството разноски.
4
Ищецът е направил разноски за ДТ в размер на 50,00 лв. и адв. възнаграждение в
размер на 300, 00 лв. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на адвокатско възнаграждение, което е минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед фактическата и правна сложност на делото, се явява
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439 ГПК, че Л.Й. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „*********, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Перник, ул. “Средец” № 11, поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение сумата в размер 264,27 / двеста шестдесет и четири лева и двадесет и
седем стотинки/ лева – главница за доставка на ВиК услуги – доставка на питейна
вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 26.12.2012г. до
20.08.2014г., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5837/2014 г. на
Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на
Л.Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „********* сумата в размер на 350,00
/триста и петдесет/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението да се върне на Служба „Архив“ изисканата
папка с ар. № 3261-3270/2016 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5