№ 2546
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501418 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
ОРХ. М. ХЮС., ЕГН: **********, с адрес: ********* срещу решение
№280/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 20213110104576 на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1621/26.05.2022г., в частта,
с която е признато за установено, че въззивникът дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския регистър и фирмен регистър
под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул.
„Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, сумите от 1613.52 лв., представляваща
главница по договор за кредит „№ PLUS-11277007, сключен на 13.05.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 238.86 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 20.08.2016 г. до 20.04.2017 г.; сумата от 644.95 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г.,
за което вземане по ч. гр. д. № 13620 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 261518/12.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Поддържа се, че в решението са останали необсъдени
възраженията на ответника за нищожност на договора, поради
непредоставяне на изискуемата преддоговорна информация и Стандартен
европейски формуляр (чл.5, 8 и 9 от ЗПК), поради неспазване на изискванията
за шрифт (чл.12 ЗПК), поради неяснота при формирането на ГПР и
неморалност на размера му от 45.05%, както и за нищожност на клаузата за
1
възнаградителна лихва, уговорена в пъти над пазарните нива. Необсъдено се
твърди да е и възражението за липса на представени по делото ОУ. Позовава
се на непълен доклад. Поддържа се, че видно от ССЕ чистата стойност на
кредита е в размер на 2895 лева, но възнаградителната лихва е изчислена не
върху този действително усвоен размер, а върху сумата от 3414 лева,
включваща 105 лева такса ангажимент и 414 лева застрахователна премия.
Твърди се, че няма основание сумата от 414 лева да бъде включена в
главницата, още повече предвид липсата на данни за сключен застрахователен
договор и за извършен от кредитора разход за застрахователна премия,
поради което сумата следва да бъде приспадната от размера на дълга. Излага
се, че решението е в противоречие с т.2 от ТР 3/2019г., според което до
предсрочната изискуемост (настъпила в случая с получаване на исковата
молба), размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, а след този момент размерът на вземането се определя само
от непогасения остатък от главницата и законна лихва занапред, респективно
неправилно е присъдена законна лихва, считано от заявлението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението.
Поддържа, че процесният договор отговаря на изискванията за форма и
съдържание по ЗПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Релевираните в жалбата оплаквания за допуснати процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото съдът намира за неоснователни
поради бланкетния им характер. Липсват наведени твърдения за конкретни
релевантни факти, чиято недоказаност от страна на ответника да е станала
водещ мотив за уважаване на исковете. В този смисъл не се констатира
необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност
за предприемане на процесуални действия от страните.
Съдът намира, че доколкото естеството на въведените в жалбата
оплаквания предполагат извършването на прости математически изчисления,
назначаването на ССЕ не се явява необходимо за изясняване на спора, поради
което обективираното във въззивната жалба доказателствено искане следва да
бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., в
едноседмичен срок от уведомяването, но не по-късно от датата на о.с.з., да
представи доказателства за заплатен по сметка на ВОС депозит за особен
представител на въззивника в размер на 202.41 лева, като неизпълнението на
това задължение ще бъде санкционирано по реда на чл. 77 ГПК, като сумата
ще бъде събрана принудително.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
2
ОРХ. М. ХЮС., ЕГН: **********, с адрес: ********* срещу решение
№280/09.02.2022г., постановено по гр.д. № 20213110104576 на ВРС,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №1621/26.05.2022г., в частта,
с която е признато за установено, че въззивникът дължи на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския регистър и фирмен регистър
под № 542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул.
„Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид в качеството му на
изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Димитър Димитров, сумите от 1613.52 лв., представляваща
главница по договор за кредит „№ PLUS-11277007, сключен на 13.05.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 238.86 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2016 г. до 20.04.2017 г.; сумата от 644.95 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 16.10.2020 г.,
за което вземане по ч. гр. д. № 13620 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена
Заповед № 261518/12.11.2020 год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК., на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.10.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3