Р Е Ш Е Н И Е

в„– 436

град Горна Оряховица, 15.01.2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря М. Д. и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 70 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45,ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД.

Ищецът Н.Ю.А. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, двете с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Д.Р.Д. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че през учебната 2019/2020 г. малолетната Б. е постъпила като ученичка в първи клас в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица. Заявява, че на втория учебен ден - 18.09.2019 г., в междучасие по време на провежданата занималия на учениците в първи клас, около 13,30 часа ищцата е излязла да играе на двора. Твърди, че децата са ученици в първи клас едва от два дни и са едва 10 на брой, но в двора на училището не е присъствал учител, който да следи за опазването на живота и здравето им. Посочва, че Б.Р. си е играела отвън със своите съученици и тъкмо, когато е бил училищния звънец за влизане на децата обратно в час, се е качила на парапета на стълбите, които водят към главния вход на училището, при което се е изтървала от него и е паднала на земята. Заявява, че при падането ищцата е травмирала лявата си ръка, вследствие на което е счупила лявата си лакътна става. Сочи, че макар малолетната ищца веднага да се е оплакала на учителката Л.А., че е паднала и ръката много я боли, учителката не се е обадила нито на медицинското лице, работещо в училището, нито на майката на Б. Твърди, че вместо това и въпреки плача на детето и оплакванията му за силна болка в лявата ръка, учителката А. не просто не е сигнализирала за настъпилия инцидент, а дори е принудила малолетното дете да си напише домашните. Въпреки, че инцидентьт е настъпил около 13,30 ч., учителката А. се е обадила едва в 15,30 ч. на майката на Б., за да съобщи за него. Сочи, че отивайки в училището, Н.А. е намерила дъщеря си цялата обляна в сълзи поради силната болка от счупената ръка, с мокра от плача й тетрадка, върху която е била принуждавана от учителката да пише домашни. Твърди, че вследствие на падането на Б.Р. в двора на училището, същата е получила следните увреждания на здравето : счупване на долния край на хумеруса - закрито, което е довело до силни, нетърпими болки, ограничени, болезнени до невъзможни движения в лакътната става, оток и палпаторна болка, ограничена конфигурация на ставата. Наложило се извършването на оперативна процедура в областта на раменния пояс и горния крайник, с голям обем и сложност, която е извършена при поставянето на т.н. пълна упойка /обща анестезия/. Пояснява, че Н.А. веднага е завела дъщеря си в спешна помощ, където са я насочили към отделението но ортопедия и травматология към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД - Велико Търново, но поради големия оток на ръката, получен вследствие на дългия изминал период от време след счупването на ръката, майката е била посъветвана да се обърне към по-добри специалисти в тази област. По тази причина се е наложило майката да заведе детето на лекар в гр. Плевен. Счита, че бездействието на учителката Л.А. е в пряка причинна връзка с настъпилите усложнения и необходимостта Б. да бъде откарана в друга болница, тъй като, ако беше сигнализирала веднага на майката, нямаше да се получи толкова голям оток на ръката на детето. Твърди, че дори след свалянето на поставените й оперативно метални тела, Б. се е оплаквала от оток, повишена локално температура, болезнени и ограничени движения в лакътната става, които изключително затруднявали самообслужването й; силните болки, отокът и повишената температура са продължили повече от седмица след извършената операция за премахване на металните тела от ръката й. Твърди, че малолетната Б. е била поставена два пъти под т.н. пълна упойка /обща анестезия/, което е причинило голяма болка и страх на детето, че ръката й ще бъде наранена, че не може да контролира ситуацията и че няма да може да се събуди от операцията. Посочва, че Б. е била освободена от учебни занятия в продължение на повече от месец, което много е затруднило учебния процес на първокласничката, а вследствие на претърпяната фрактура малкото дете не е можело да играе и да се забавлява с приятелите си, не е излизала дори навън, защото много я е боляла ръката и се е страхувала да не се повтори инцидентът. Заявява, че малолетната Б. много тежко е преживяла случилото се, трудно е заспивала нощем, а когато е успявала да заспи, плачела на сън и често се будела от кошмари; Б. има и голям страх от игли, а приложеното й лечение е изисквало поставянето на множество такива, което още повече е травмирало малкото дете. Твърди, че и към настоящия момент Б. не е превъзмогнала инцидента и се страхува да играе с приятелите си.

Посочва, че за извършения избор на лекар ортопед, който да извърши операцията, проведена на 25.10.2019 г., майката е заплатила сумата от 200 лева, за което е издадена фактура № **********/25.10.2019г.

Заявява, че уврежданията на здравето, които е получила малолетната ищца, са настъпили в двора на училището по време на междучасие, т.е. по време, когато учителят е извършвал работа, която му е била възложена от ответника. Твърди, че учителката Л.А. дори не е присъствала в двора на училището по време на провежданото междучасие и не е упражнила абсолютно никакъв контрол върху малолетните деца, които едва от два дни са ученици в първи клас. Сочи, че служителите на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица имат задължение да контролират и наблюдават постоянно учениците, както и да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията, съгласно чл.219,ал.2,т.2 от Закона за предучилищното и училищното образование, но А. не е спазила това свое задължение, не се е погрижила за здравето на малолетното дете след падането му и не е взела мерки, въпреки отока на ръката му и видимото изкривяване на лакътя, въпреки молбите и плача на детето, като с това свое бездействие е усложнила процеса на възстановяване. Сочи, че ответникът е възложил на свой служител - учителката Л.А., да изпълнява задължения, свързани с учебния процес, включително и такива по полагане на необходимите грижи за опазване живота и здравето на децата, като за действията на учителя, при и по повод осъществяването на тези функции, отговорност безспорно носи училището. Твърди, че именно в резултат от неизпълнението на задълженията от страна на служителката на ответника за осъществяване на необходимия контрол и надзор по отношение на посещаващите училището ученици е настъпил процесния инцидент, като причинната връзка между бездействието на деликвента и настъпилата вреда по настоящото дело е налице.

Моли съда да осъди ответника Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, да заплати на Б.Б.Р., ЕГН **********, сума в размер от 24 500 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, претърпени от инцидента, настъпил на 18.09.2019 г. в гр. Долна Оряховица, както и законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите - 18.09.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200 лева за избор на екип, представляващи имуществени вреди от претърпения инцидент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на причиняване на вредите - 18.09.2019 г. Претендира заплащането и на направените разноски по делото. Н.Ю.А. посочва следната банкова сметка, ***не за погасяване на своето задължение, разкрита в .." ЕАД:IB AN: …

Моли съда, при уважаване на предявените искове, да осъди ответника да заплати на адв. Д.Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ, на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

           В съдебно заседание, ищецът Н.Ю.А., действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.Б.Р., лично и чрез пълномощника си – адвокат Д.Д. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове, като й присъди и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ, на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

 Ответникът Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си – адв. М.М. от ВТАК. Заема становище, че предявеният иск е допустим, но по отношение на училището не е основателен, поради което го оспорва изцяло и моли съда да бъде отхвърлен с присъждане на разноските в процеса. Заявява, че на третия учебен ден - 18.09.2019 г., групата с „целодневна организация на учебния ден” /ЦОУД/ и осигурено хранене, в която е и Б., е заведена от класния ръководител Светла Й. да ги нахрани в стола, а другият преподавател Л.А., която организира след обяд „обяда, отдиха и физическата активност” /ООФА/ на двора се занимава с останалите, вече приключили с обяда деца, които по списък са общо 22 деца: 12 деца от I клас и 10 деца от II клас. Сочи, че в момента, в който Б. се е качила на парапета на стълбите на главния вход, всички деца са бързали да влязат в училището, чувайки училищния звънец за първия следобеден час. Твърди, че на двора е имало трима учители, които са наблюдавали децата и са следили за опазването живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията, с което са спазили изискванията на чл.219,ал.2,т.2 от Закона за училищното и предучилищното образование /ЗПУО/. Заявява, че Б. не е спазила разпоредбите на чл.172,ал.1,т.9 и т.10 ЗПУО, не е спазила правилника за дейността на институцията, въпреки, че детето е запознато с начален инструктаж от класния ръководител още на първия учебен ден. Сочи, че в училището е направен запис с камера на случващото се, който се пази от DVR устройството 168 часа или само 7 дни. Посочва, че на записа се е видяло как Б. се е промушила под парапета и сама е скочила от площадката, никой не я бутнал, нито блъснал. Сочи, че при скока детето е паднало на земята и се е самонаранило. Заявява, че ако родителите са уведомили училището за проблема и иска си, то училището щеше да запази записа, но никой не е претендирал по този проблем в 7-дневния срок на запазения запис от камерата.

Твърди, че учителят Л.А. веднага е направила опит да се свърже с майката на детето по телефона, но тя не е отговорила веднага, като по тази причина контактът между тях е осъществен по-късно, едва на третото позвъняване около 15 ч., а детето е паднало около 14 ч. Заявява, че медицинското лице работи в училището на половин щат, като тя физически присъства само сутрин, а след обяд е в Детска градина „Детска радост”. Оспорва като немислими твърденията, че учителят „е принудил детето да си напише домашните”, имайки предвид, че детето е с болки в лявата ръка, пише с дясната ръка, а на втория ден от в първи клас домашните не са толкова много. Посочва, че Атанасова не е с медицинско образование, за да установи, че детето е със счупен крайник и по тази причина тя веднага е сигнализирала родител, който да отведе детето в Бърза и неотложна помощ, като преди това му е направила компрес с реванол. Сочи, че в приложената по делото епикриза, изд. от ООТ към МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов” АД гр. В.Търново, е отразено, че „настъпили усложнения няма… родителите на детето отказват предложеното им лечение и напускат отделението самоволно.”. Според ответника, буди недоумение как родителите, без да са медицински специалисти, твърдят, че бездействието на учителя Атанасова „е в пряка причинна връзка с настъпилите усложнения и необходимост Б. да бъде откарана в друга болница”, като са били сезирани само час след падането, а в същото време те се бавят цял ден, и вместо детето да се оперира веднага във В.Търново, те я завеждат на лекар в Плевен. Възразява на твърдението на родителите, че причина за отока на ръката на детето е отново учителят, които същевременно са отказали предложеното им безплатно лечение и са предпочели частна клиника, в която се заплаща всяка операция и манипулация. Заявява, че в противоречие с твърденията в исковата молба е мнението на специалистите, отразено в епикризата от 22.09.2019г. на МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен” : „Добро общо и локално състояние, без усложнения…в добро общо състояние…” Оспорва твърденията в исковата молба, че при оперативното сваляне на металните тела от ръката на детето, същото е имало температура, оток повече от седмица. Заявява, че в епикризата от 25.10.2019г. на МБАЛ „Свети Панталеймон - Плевен” се твърди друго : че детето се изписва в добро общо и локално състояние, без усложнения, с добре зарастваща оперативна рана, без субективни оплаквания, без усложнения, в подобрение,…. Счита, че твърденията за „болка и страх у детето, че няма да може да се събуди от операцията”, са повече страхове на родителите, които са му ги вменили, отколкото на самото дете. Твърди, че узнавайки за психичното състояние на детето, директорът на училището е осигурил психолог от „Център М.” гр. Горна Оряховица, който да работи с детето безплатно в сградата на училището, за което е уведомил майката с писмо изх. № РД 20-248/11.02.2020г., като майката е приела предложението, но по-късно е депозирала молба с вх. № РД 20.565/12.02.2020г., в която категорично се е отказала от безплатната помощ.

Заявява, че ако събитието на непозволено увреждане е станало извън поднадзорните на дежурния учител/възпитател класни стаи и по време на игри, което не е част от програмните занятия, то училището не носи отговорност по чл.49 от ЗЗД. Твърди, че учителят А. не е станала причина за телесното увреждане на малолетното дете Б.. Твърди, че нито ръководството на училището, нито учителят са дали разпореждания на детето да се качи на парапета на стълбите на главния вход  и да скочи от площадката долу. Заявява, че няма допуснати нарушения при провеждането на занятията с първи клас на 18.09.2019г., че не са причинени виновно вреди на детето, защото няма пряк причинител.

Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24500 лв. и 200 лв. имуществени вреди. Счита, че ищцата е могла да използва безплатната медицинска помощ във В.Търново, а е заплатила 200 лв. за избор на лекар ортопед. Моли съда предявеният против него иск с основание чл.49 във вp. чл.45 ЗЗД да бъде отхвърлен, като му се присъдят разноски, които ще бъдат направени в процеса. Оспорва претендираното заплащане на разноските по делото. Моли съда да вземе предвид, че училището е бюджетна организация и не разполага с такива средства по своята сметка.

           В съдебно заседание, ответникът ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица, представлявано от директора М.Г. и от пълномощника си – адвокат М.М. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Оспорва предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложеното удостоверение за раждане № **********, изд. на 04.10.2012г. въз основа на акт за раждане № 0476/04.10.2012г. на Община Горна Оряховица, малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН ********** е родено на ***г., от родители : Н.Ю.А. и Б.Р. И.

Съдът е приел за безспорен по делото фактът, че през учебната 2019/2020 г. малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН ********** е била ученичка в първи клас на Основно училище „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица.

Безспорни по делото са и фактите, че преподавателят Л.А. е служител на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица и в това й качество на същата е възложено да организира след обяд „обяда, отдиха и физическата активност” като възпитател на децата от първи клас през учебната 2019/20920 година.

Безспорни между страните са и фактите, че на 18.09.2019г., в по време на организираната занималня за учениците от първи клас, около 13.30 – 14 часа, е настъпил инцидент с детето Б. Р., което се е качило на парапета на стълбите, които водят към главния вход на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, паднала е оттам и е получила травматични увреждания – счупване на лявата лакътна става.

Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че детето Б. е претърпяло двукратно оперативно лечение в МБАЛ „Д-р Св. Панталеймон - Плевен” ООД.

От приложения заверен препис от епикриза изх. № 14831/2019г., изд. от Отделение по ортопедия и травматология към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” АД гр. В. Търново, се установява, че детето Б.Б.Р.е постъпило в ООТ на посоченото болнично заведение на 18.09.2019г. в 17,40 ч. с окончателна диагноза : „S42.40 Счупване на долния край на хумеруса, закрито”, снето обективно състояние : „Лява раменна кост деформирана, силно болезнена. Няма данни за съдови и неврологични увреди”, извършено е изследване „Графия на предмишница”, след което детето е изписано на 18.09.2019г. в 18.00 ч., като е удостоверено : „Родителите на детето отказват предложеното им лечение и напускат отделението самоволно”.

Видно от приетото писмено доказателство - епикриза, изд. на 22.09.2019г. от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен” ООД, детето Б.Б.Р.се е намирало на лечение в посоченото болнично заведение от 18.09.2019г. в 22,10 ч. до 22.09.2019г. в 8.00 ч., по клинична пътека : „220 Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност”, с окончателна диагноза : „S42.4 Фрактура супракондилика хумери синистра МКБ”, снет е локален статус : „При огледа оток, палпаторна болка. Ограничени, болезнени движения в лявата лакътна става. Нарушена конфигурация на ставата. Дистално от увредата липсват данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика”; проведени са процедури : „Закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерос”; скелетно рентгеново изследване на рамо и горна част на ръка; други неоперативни измервания на пикочо-полова система; изследване на кръв; инжекция или инфузия на друга лечебна или профилактична субстанция”, осъществено е лечение с антибиотици и аналгетици. В същия документ е удостоверено, че детето се изписва с подобрение, в добро общо състояние, афебрилно, без значими субективни оплаквания; дадени са препоръки към ОПЛ : превръзки през 3 дни, гипсова имобилизация и да се проведе курс ФТР след консулт с физиотерапевт.

От приетото писмено доказателство - медицинска бележка, изд. на 20.09.2019г. от МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен” ООД, е видно, че детето Б. Р. се нуждае от освобождаване от учебни занятия от 19.09.2019г. до 25.10.2019г.

От приетото писмено доказателство - епикриза, изд. на 25.10.2019г. от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен” ООД, е видно, че детето Б.Б.Р.се е намирало на лечение в посоченото болнично заведение от 23.10.2019г. в 7,50 ч. до 25.10.2019г. в 8.00 ч., по клинична пътека : „222 Средни оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник”, с окончателна диагноза : „S42.4 Фрактура супракондилика хумери синистра.ОМ”, оперативно лечение за екстракция на метала; снет е локален статус : „При огледа гипсова имобилизация. Болезнени и ограничени движения в лакътната става. Оперативни рани спокойни. Дистално от увредата липсват данни за съдова и отпадна неврологична симптоматика”. В цитираната епикриза е удостоверено, че са проведени следните процедури : „Отстраняване от костта на имплантирани уреди – хумерус.; скелетно рентгеново изследване на рамо и горна част на ръка; други неоперативни измервания на пикочо-полова система; изследване на кръв; инжекция или инфузия на друга лечебна или профилактична субстанция”; осъществено е лечение с аналгетици; детето се изписва с подобрение, в добро общо състояние, добре зарастваща оперативна рана; афебрилно, без значими субективни оплаквания; дадени са препоръки към ОПЛ : превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 12-я ден, да се проведе курс ФТР след консулт с физиотерапевт.

Видно от приложените писмени доказателства – заверени преписи от фактура № **********/25.10.2019г. и фискален бон от 25.10.2019г. към нея, Б. Р. е заплатила в брой на МБАЛ „Св. Панталеймон – Плевен” ООД сума в размер на 200 лв. за предоставена медицинска услуга – избор на лекар ортопедия.

От приложеното писмено доказателство - амбулаторен лист № 001710 от 08.11.2019г., на детето Б. Р. е извършен първичен медицински преглед от лекар – специалист, поставена е основна диагноза : „Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта”, придружаващи заболявания : „Счупвания на долния край на хумеруса – закрито”; снета е анамнеза, че след сваляне на металните тела детето се оплаква от оток, болки и ограничени движения в л.лакът, затрудняващи самообслужването й; при обективно състояние : „изразен оток и повишена лок. температура в обл. на ЛЛС в сравнение с дясна. Палпаторна болезненост в обл. на ЛЛС – улнарно и радиално. Болевоограничени по обем акт. дв-я в същата. Намалена мускулна сила на л.ръка.”, като е предписана терапия : „Физиолечение”.

 Видно от приложения по делото амбулаторен лист № 001761 от 15.11.2019г., на детето Б. Р. е извършен медицински преглед от лекар – специалист, с основна диагноза : „Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта”, придружаващи заболявания : „Счупвания на долния край та хумеруса – закрито”; снета е анамнеза, че след ФЛ курс оплакванията значително са намалели; при обективно състояние : „Оток и повишената лок. температура в обл. на ЛЛС в сравнение с дясна отзвучаха. Болковият с-м в областта на ЛЛС – улнарно и радиално, също. Увеличиха се по обем акт. дв-я в същата. Подобри се мускулната сила на ръката”, като е предписана терапия : „ЕХ!”.

От приетото писмено доказателство - предложение изх. № РД 20-248/11.02.2020г. от директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица, се установява, че ответникът е уведомил Н.А. за възможността да осигури психолог от „Център М.” гр. Горна Оряховица, който да работи с дъщеря й Б. за предоляване на преживян стрес в сградата на училището, в рамките на учебния ден и напълно безплатно, за което е необходимо изричното съгласие на родителя.

С молба вх. № РД 20-565/12.02.2020г. до директора на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица, Н.А. отказва категорично детето й Б. да бъде преглеждана от специалисти в областта на психологията и оттегля подписаната от нея декларация за това.

Със Заповед № РД 11-20/18.09.2019г., директорът на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица е задължил учителите ЦДО Л.А., С. С. и М. С. – Л., както и класният ръководител С. Й., да представят писмени обяснения във връзка с инцидента с ученичката Б. Р. от първи клас, в отговор на което са депозирани 4 броя писмени обяснения на учители /листи 42 – 46 от делото/.

По делото е приложен протокол за проведен начален инструктаж на работното място от 16.09.2019г., върху който са положени подписи от децата от първи клас, както и протокол за проведен извънреден инструктаж на работното място от 19.09.2019г., върху който липсва положен подпис от детето Б. Р.. Приложени са като писмени доказателства и протоколи за извършен начален и извънреден инструктаж и на училите при ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Д.Оряховица от 09.09 и 19.09.2019г.

По делото е приложено личното трудово досие на св. Л.А. – учител в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, видно от което същата е с около 23 години учителски стаж, като считано от 14.09.2017г. работи на длъжност „старши учител целодневно обучение I-IV клас” в ответното училище и до момента няма налагани дисциплинарни наказания.

В настоящото производство са приети като писмени доказателства и Правилник за осигуряване на безопасни условия на възпитание, обучение и труд в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, Заповед № РД 11-6/16.09.2019г. за неговото утвърждаване, Вътрешни правила за действия при възникнал инцидент, проява на насилие и в други критични ситуации, заповед № РД 11-7/16.09.2019г. за определяне на класни ръководители и учители ЦОУД на паралелките в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица,седмично разписание за първи срок на 2019/2020г. учебна година – начален етап, разписание за биене на звънеца в сила от 15.09.2019г.

Видно от заключението на приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, на 20.05.2020г. е извършен преглед от вещото лице д-р Д. на детето Б. Р., при който е установено наличие на стари цикатрикси от проведено оперативно лечение, разположени по медиалната и латерална повърхност на лявата лакетна става; липсва оток; няма палпаторна болезненост; движенията в лявата лакетна става са в пълен обем и неболезнени; липсват субективни оплаквания. От СМЕ се установява, че в случая се касае за екстензионно супракондилно счупване на лява лакетна става по индиректен механизъм, при падане върху изпъната и отведена ръка. Видно от СМЕ, предвид настъпилите травматични увреждания се е наложило оперативно лечение под обща анестезия, наместване на фрагментите и фиксиране в две Киршнерови игли, след което - поставяне на гипсова имобилизация за срок от 30 дни. От приетата СМЕ се установява, че свалянето на остеосинтетичния материал е извършено в срок от 35 дни след травмата, като поради контрактура и ограничение на движенията в лявата лакетна става се наложило провеждане на курс ЛФК и физиолечение; пълното възстановяване обема на движение на лявата лакетна става и мускулната сила на левия горен крайник е за срок от 90 дни. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СМЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните по делото.

По делото е прието заключението на съдебно-психологическа експертиза, но в случая кредитира изцяло повторната СПЕ, тъй като първоначалната СПЕ е оспорена от ответната страна, в т.ч. и досежно обективното провеждане на психологическото изследване с оглед извършване на изслушване и изследване на малолетното дете в присъствието на неговата майка.

                Видно от заключението на повторната Съдебно-психологическа експертиза, извършена от вещото лице М.С., Б. Р. е със съответно на възрастта нормално развитие на психиката; степента на развитие на волята е нормална - има самостоятелност, привички в труд, подготовка на домашни, поставяне на цели; социалният опит е нисък. От заключението на ПСПЕ е видно, че общата и личностна тревожност на Б. Руменова са нормални, съответни на средата и случващото се, не се откриват повишени нива; не се откриват белези на страх, напрежение, раздразнителност, или нетърпение, скованост, безпокойство от нейни лични преживявания; зачита авторитети на значими възрастни; няма поведенчески прояви, които да показват наличие на психологически и педагогически проблеми. Видно от повтарната СПЕ, Б. е преживяла стрес и травма по време на инцидента, което е нормална психологична реакция; емоционалната реакция тогава се е появила бързо и бързо е „изтрита”, и се трупат нови впечатления. От ПСПЕ се установява, че временното отсъствие от училище е създало трудности и неудобства у детето; трудностите за самообслужване, за пълноценно участие в игрите и заниманията в училище са създали неприятни емоционални преживявания; контактът с връстници е временно видоизменен и това също е причина за преживени негативни емоции; Б. има наличие на нормален страх, свързан с падането, тъй като помни, че е падала; това е свързано с фиксация върху травмата заради болката, която е преживяла. Видно от писменото заключение, липсата на трайно и тежко физическо увреждане след инцидента спомага за психологическо възстановяване и нормално развитие на психиката; детето участва към момента в нормален учебен процес и не се установяват негативни последици спрямо живота и контакта с децата или учителите в училището; негативното отношение и разочарованието към педагога Л.А. е резултат от транслираното, привнесено от майката поведение и емоция. От ПСПЕ е видно, че детето има временно преживяване на стрес, но без трайни емоционални последици занапред, които да окажат негативно въздействие върху развитието му; Б. има страх от игли преди и след инцидента, вкл. към момента на изготвяне на експертизата; към момента страхът от игли е нормализиран. Видно от заключението, събитията в периода веднага след падането, полученото травматично увреждане и съпровождащото го лечение са нарушили нормалния ритъм и са оказали промяна в нормалното социално функциониране на Б., свързано с отсъствие от училище, с последваща промяна на начина на контакт в училището, временно отсъствие от физическо, пазене на счупената ръка, внимаване да не се нарани, посещение на рехабилитация, промяна в начина на контакт с връстници /идвали са на гости/, ограничение на игрите; към момента на изготвяне на експертизата няма нарушения в процеса на социализация. От ПСПЕ се установява също, че Б. Руменова е преживяла душевни, емоционални болки, страдания, неудобства, безпокойства след падането, поради травмата и болката и страхът при лечението; пряко след инцидента Б. преживява на нарушение на съня, което се изразява в събуждане, сънуване на кошмари; събитията не са оставили трайни следи впоследствие; към момента на изготвяне на експертизата няма наличие на душевни, емоционални болки, страдания, неудобства, безпокойства и нарушения на съня. Съдът приема изцяло заключението на повторната СПЕ като обективно, обосновано, кореспондиращо на приетите писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните по делото.

            Видно от показанията на св. Р. А. /дядо на малолетната Б./, на 18.09.2019г., към 15-15.30 часа, снахата отишла при него и казала да отидат до Долна, малката била паднала. Свидетелят установява, че тръгнали, майката излязла с детето, което плачело много. Свидетелят А. посочва, че закарали детето в болницата в Горна, където казали, че няма ортопед и ги пратили в Търново; там поели детето, което плачело и не давало да се бута; направили снимки и ги изпратили при доктор - ортопед, който казал, че това не е за него работа, и ако имат предвид друго място, да отидат там. Видно от показанията на св. Р.А., отишли в болница „Свети Панталеймон” гр. Плевен, детето през цялото време плачело; там отново направили снимки, но не направили операцията веднага, защото ръката била отекла и посиняла. Свидетелят сочи, че на сутринта й направили операцията; след това я водили пак до Плевен; детето било 30 дни в гипс, а след като го махнали гипса, сложили друг гипс, защото през имобилизацията гипсът замирисал, малката плачела. Свидетелят сочи, че след като махнали иглите, пак стояли два дни в болницата, а след това в Горна Оряховица имало рехабилитации, гимнастики. Видно от показанията на св. А., от училището били сложили някакви лепенки, детето пищяло и не давало да я пипа, ръката била подута и имало посиняване; в Плевен много плакало, не искало да тръгне с докторите. Свидетелят твърди, че сега детето има голям страх от игли; получила някакъв стрес от операцията, водили я да леят куршуми; било стресирано детето и не можело да спи.

Видно от показанията на свидетеля С. М. /приятелка на майката на ищцата/, в деня на инцидента, 2 дни след започване на учебната година, с майката на детето пили кафе в Горна, говорили си, а докато майката била в тоалетната, телефонът й звъннал, пишело „занималня”; докато седнала, пак звъннал телефонът. Свидетелката сочи, че майката била притеснена, помолила да я закара до тях, защото се обадили, че Б. си ударила ръката. Не знае майката да има гласова поща. Сочи, че след 12.30 часа пили кафе. Мисли, че към 15-15.30 часа звъннал телефона, но когато останала да гледа малкото им дете, видяла, че е 4 без 20. Видно от показанията на св. М., тя гледала малкия 2-3 часа, майката се обадила по телефона, че ще правят операция на Б., че са говорили с доктора и той казал, че ще бъде тежка операция и трябва да се отиде в Плевен да я направят; тогава тя взела малкия за 3 дни да го гледа вкъщи, а те стояли там в Плевен. Свидетелката заявява, че ръката на детето е зараснала сега, но когато играе с внука й, му казва да внимава, защото има болна ръка.

Видно от показанията на св. М.Г. ***/, тя лично е гледала видеозаписа на инцидента с Б. на следващия ден, защото била информирана за това, че тя е в болница в Плевен от класния ръководител С. Й.. Свидетелката Г. видяла на записа, че детето се промушва през решетката и скача, без някой да го блъска; учителят С.С. - с част от учениците за 2-ри и 3-ти клас, ръкомахала с пръст към детето; след това г-жа С. слиза долу и заедно с всички са около детето. Видно от показанията на св. Г., следващите кадри са в класната стая, в 14 часа започват часове по самоподготовка; в класната стая е Й. - класният ръководител на Б.; децата сядат и започват самоподготовка; г-жа Л.А. минава между редичките и държи телефон, тя се навежда над всяко едно дете и му обръща внимание; галела Б. по главичката. Свидетелката Г. посочва, че на записа се вижда С., която е горе до входа на училището, а А. и Л. са долу при децата в двора; част от децата били седнали на пейките и подхвърляли топка, други играели на федербал; учителките били с децата, едната играела с тях до пейката, тя е с лице към децата на пейките и с гръб към Б. - това е г-жа Л.; г-жа А. била встрани с други деца, говорела с 2 деца от нейната група, странично с гръб спрямо Б.; след като пада детето, С.а сяда на пейката с Б.. Свидетелката не е видяла детето да има някакви проблеми, след като се върнало в училище.

Видно от показанията на свидетеля Л.А. /учител в ответното училище/, през учебната 2019-2020г. е работила в сборна група от 10 деца от първи клас и 12 деца от втори клас, на занималнята на децата, която е от 12 часа; децата обядват, в 13 часа излизат за отдих и спорт, а от 14 часа започват часове по самоподготовка. Свидетелката посочва, че на 18-ти в 13 часа ги завела на двора за организиран отдих и физическа активност; тя е с децата постоянно. Свидетелката А. сочи, че след това видяла колежката С. с Б. на пейката на двора на 2 метра от нея и й казала, че детето е скочило от стъпалата; детето било разстроено, нямало синини; тя измила детето и сложила компрес от реванол; измила личицето му, успокоила го. Видно от показанията на св. А., в 14 часа бил звънецът, влезли в стаята, където бил класният ръководител; от нея взела телефон на майката на детето. Свидетелката твърди, че в това време започнал учебният процес по писане на домашни работи; Б. не плачела; обадили се на майката, която не отговорила. Свидетелката обяснила на детето, че майката не се обажда, успокоила я, попитала я дали иска да започне да пишат. Свидетелката А. заявява, че не е принуждавала детето да започне да пише; втори път позвънила на майката, но тя не вдигала и в 15 часа вече вдигнала. Свидетелката обяснила на майката, че детето е скочило; видимо нямало подуване и синини по ръката, още по-малко кръв. Св. А. сложила риванол, защото при всеки такъв инцидент знае, че най-бързата реакция е това. Видно от показанията на св. А., тя не е видяла момента на скачане, видяла го е С.. Свидетелката посочва, че след като се върнало от операциите и гипса, детето било усмихнато, играело си с децата, нямало вид на уплашено; детето се включвало с желание в игрите, в изобразителните дейности, правели рисунки, включило се в изработване на Коледната украса.

Видно от показанията на св. С. С. /старши учител ЦДО в ответното училище/, на 18.09.2019г. тя била на работа след обяд. Посочва,че около 13.30 часа, излизайки с нейната сборна група от 23 ученици, видяла Б., застанала на парапета; направила й забележка, че не бива да е там; детето се обърнало, погледнало я, с нея имало едно детенце, което слязло по стълбите, а Б. скочила. Свидетелката твърди, че Б. я чула, погледнала я и скочила, въпреки забележката. Свидетелката С. отишла да види какво е станало, тя вече била станала, плачела; казала, че я боли ръката, но нямало рана. Видно от показанията на св. С., дошла възпитателката А. и оставили Б. на грижите на възпитателката; успокоили детето, още преди да бъде въведено в стаята; след това не се чувало плач от стаята. Свидетелката посочва, че според нея детето се чувства много добре сега, играе с децата, няма видими страхове от това, че е излязло навън. Не е забелязала да се страхува, да избягва мястото, където станал инцидентът.

Видно от показанията на свидетеля С.Й. /старши начален учител в ответното училище/, през учебната 2019/20г. й бил поверен първи клас; на 18.09.2019г. учебните занятия свършили около 12 часа. Свидетелката сочи, че в конкретния ден децата излезли с А. навън, а тя се върнала в класната стая, за да попълва документация. Видно от показанията на св. Й., след като се върнали, децата казали, че Б. е скочила от някое от стъпалата и си е ударила ръчичката; тя имала компрес с риванол на ръчичката; детето било разтревожено дотолкова, че се е ударило, но не е плакало силно. Свидетелката погледнала ръчичката, нямало надуто, нямало синьо, нито рана; децата седнали по местата си, Б. не плачела. Свидетелката Й. сочи, че детето отсъствало около месец след това, а след като се върнало в училище, не ходело в часове по физическо; тя се занимавала с нея по математика, по български език; работили по един проект и тя участвала, за да навакса. Свидетелката Й. установява, че тя е дала телефона на майката на г-жа А., след което възприела първото обаждане от А. до майката около 14.05 часа, може би; тя не вдигнала и свидетелката казала на А., че майката ще й върне обаждането, като види това повикване. Свидетелката посочва, че към днешна дата детето е добре, общителна е, приятелка е с децата, редовно идва на училище, пише.

Видно от показанията на свидетеля А.С./„Ръководител направление информационно и комуникационни технологии” в ответното училище/, два - три дни след инцидента й била поставена задача да разбере какво се е случило на камерите. Свидетелката видяла на камерата, че 2 дечица слизат по стълбите, едното тръгва по десните стъпала, другото се промушва между пръчките на парапета и скача; преди това С. върви след него, ръкомаха, детето се обръща и след това скача. Видно от показанията на св. С., и трите учителки били при него след това, детето станало само, виждало се, че е разтроено; седнали на пейката; когато влизали децата в класната стая, нямало видимо разстроено дете; седнали да пишат; виждало се, че всички деца пишат по-бързо, Б. по-бавно; много сълзи и ридаене да се тресе нямало; била се поотпуснала на една страна по едно време; възпитателката обикаляла между децата, спирала се често до нея; класната била там, после излязла; възпитателят останал с децата, била по-често с Б.; звъняла по телефона. Свидетелката видяла на записа, че А. била срещу стълбището фронтално на 5-6 метра, около нея имало деца, които играели някаква организирана игра; другият възпитател г-жа Л. била по-встрани на другата посока, нещо пак играела с децата; г-жа С. била на около 2 - 3 метра от Б.; Б. се мушнала между пръчките на парапета и скочила; седнали на пейката, Б. плачела, успокоявали я; в класната стая детето било унило.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Р.А., Ст.М., Л.А., Ст.С., Св.Й. и А. С., доколкото същите удостоверяват факти, непосредствено възприети от тези свидетели, и доколкото кореспондират на приетите писмени доказателства, СМЕ, повторна СПЕ и помежду си, като изключва от доказателствата показанията на св. М.Г., предвид качеството на представител на ответното училище на този допуснат свидетел.

         При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове се явяват допустими.

         Разгледани по същество, предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се явяват частично основателни по отношение на претендираните размери на обезщетенията.

Доколкото се претендира реализиране отговорността на ответното основно училище на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.49 от ЗЗД, в случая отговорността е обективна или безвиновна - ответникът отговаря за бездействието на служителите на училището или на други лица, които е натоварил с извършване на възложената работа. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица. Тъй като в отговора на исковата молба ответникът възразява против твърденията на ищеца в исковата молба, като заявява, че не е допринесъл за настъпване на процесното деяние, тежестта на доказване относно тези факти се възлага на ищцата, която следва да установи осъществяване на противоправно деяние от ответника. За да бъде основателен иск с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото да се установи и кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност, вреда и причинна връзка, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

Съдът намира, че при установената по делото фактическа обстановка, в случая е налице фактическият състав на чл.49 от ЗЗД и гаранционно-обезпечителната имуществена отговорност на ответното училище следва да се ангажира спрямо ищцата. Въз основа на цитираните по-горе писмени и гласни доказателства, по делото се установява по безспорен начин, че малолетната Б. Р. е била записана като ученичка в първи клас на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица през учебната 2019/2020г., в целодневна форма на обучение, с класен ръководител – св. С.Й., както и класен ръководител – учител ЦОУД на сборната група от първи и втори клас – св. Л.А.. Безспорно се установяват и фактите, че на 18.09.2019г. /сряда, трети учебен ден от учебната година,/ детето Б. Р. е посетило учебните занятия в първи клас на ответното училище, като след приключване на сутрешните занятия и провеждане на организирания обяд на децата в ученическия стол към училището, децата от сборната група на първи и втори клас са били изведени на двора на основното училище от възпитателя Л.А. за провеждане на два часа ООФА /организиран отдих и физическа активност/, считано за времето от 13.00 часа до 14,15 часа /заповед № РД 11-7/16.09.2019г. за определяне на класни ръководители и учители ЦОУД на паралелките в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, седмично разписание за първи срок на 2019/2020г. учебна година – начален етап, разписание за биене на звънеца в сила от 15.09.2019г., показания на свидетелите Й., А., С., Л., С./. Цитираните писмени и гласни доказателства, както и 4 бр. писмени обяснения и Заповед № РД 11-20/18.09.2019г. /листи 42-46 от делото/, удостоверяват по категоричен начин и фактите, че по време на провеждане на часовете по ООФА на 18.09.2019г., около 13,30 часа, детето Б. Р. се качило на стълбищната площадка пред входа на училището, свързваща външно стълбище с главния вход към училището, където било забелязано от св. Ст.С., че се готви да скача; последната отправила предупреждение към детето да не скача оттам, но въпреки това то се промушило през парапета, скочило от височина около 1,20 м. и паднало на двора на училището, в резултат на което получило телесно увреждане. Механизмът на нараняването в случая не се оспорва и се изяснява посредством събраните гласни доказателства /показанията на свидетелите Й., А., С., Л., С./, както и от заключението на приетата СМЕ. От представената по делото медицинска документация /3 бр. епикризи и 2 бр. амбулаторни листове/, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ, се установява, че вследствие описаното по-горе деяние на детето Б. е причинено увреждане, изразяващо се в екстензионно супракондилно счупване на лява лакетна става /„фрактура супракондилика хумери синистра”/, настъпило по индиректен механизъм – при падане върху изпъната и отведена ръка. Наред с това, въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, СМЕ и повторната СПЕ, съдът приема, че вследствие на причинените му травматични увреждания, малолетното дете Б. е претърпяло силни болки – пряка последица от счупването на лявата лакетна става, както и от наложилите се медицински интервенции – две оперативни лечения в болнично заведения, поставяне на гипсова имобилизация; детето е претърпяло също и психически болки и страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, психически дискомфорт, чувства на тревожност, ужас и страх, свързани както с настъпването на инцидента, така и последвалото болнично лечение и обусловили временни нарушения на съня и изостряне на страха на детето от игли; трудности за самообслужване, отсъствие от училище и от пълноценно участие в игрите и заниманията, раздяла с приятелите и липса на контакти и игри с тях, нарушаване на нормалния ритъм на живот на малолетното дете.

Съдът приема за установени в конкретния случай и фактите, че ответникът е възложил на своите служители - възпитатели и учители, да изпълняват задължения, свързани с обучението и възпитанието, осъществяването на контрол, наблюдение и надзор, както и полагането на необходимите грижи за опазване живота и здравето на посещаващите учебното заведение деца. Съобразно разпоредбата на чл.219,ал.2,т.2 от Закона за предучилищното и училищното  образование, педагогическите специалисти имат следните задължения : 1. да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти; 2. да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. Задължението за опазване живота и здравето на учениците по време на самоподготовката на учениците, организирания отдих и физическа активност, както и на заниманията, свързани с удовлетворяване на интересите и потребностите им, е вменено като отговорност за заемане на длъжността „старши учител начален етап – ЦДО” съгласно длъжностната характеристика за тази длъжност, връчена срещу подпис на св. Л.А. на 06.10.2017г., а задължението за опазване живота и здравето на учениците, включително и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси, е включено в раздел „Отговорности за длъжността”, съгласно длъжностна характеристика за длъжността „Старши учител, начален етап на основното образование (I-IV клас), връчена срещу подпис на св. Л.А. на 16.09.2019г. /, двете приложени в ЛТД към делото/.

Между страните по настоящото делото е налице спор именно върху изпълнението на задълженията от страна на служителите на ответника да контролират и наблюдават децата и наличието на причинна връзка с настъпилите увреждания, като ищцовата страна твърди, че по време на инцидента на 18.09.2019г. на двора на училището не е присъствал учител, който да следи за опазването на живота и здравето на децата, и тогава малолетната Б. се е качила на парапета на стълбите към главния вход на училището, изтървала се е от него и е паднала на земята, а ответната страна възразява, че не носи отговорност за инциденти, настъпили по време на игри извън красната стая. Предвид нормата на чл.219,ал.2,т.2 от ЗПУО, както и цитираните по-горе задължения, включени в длъжностни характеристики, утвърдени от директора на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, съдът намира за безспорно установено, че на служителите на ответното училище – учители ЦОУД, на които са поверени сборните групи за учебната 2019/2020г., изрично е възложено от работодателя да изпълняват задължения, свързани с обучението и възпитанието, осъществяването на контрол, наблюдение и надзор, както и полагането на необходимите грижи за опазване живота и здравето на посещаващите тези сборни групи на учебното заведение деца. Настоящият съдебен състав намира, че отговорността на учителите и възпитателите, които работят в началния курс на основните училища, в частност – тези на първи клас, е значително по-голяма, с оглед ниската възраст на децата, обуславяща необходимостта от постоянен надзор. В крехката възраст, в която се намира и малолетната Б. на третия учебен ден като ученичка в първи клас през учебната 2019/2020г., децата се нуждаят от непрекъснати грижи, полагани от служителите в училището, от които се изисква особено внимание и максимални усилия с цел опазване здравето и живота на учениците, тъй като за децата в тази възраст /6-7 години/ е характерна импулсивност, активност в поведението, трудно предвиждане на опасности, които биха възникнали, и двигателна активност, тъй като децата все още не са свикнали с ограничаването на същата както в часовете, така и в междучасията /повторна СПЕ/. Именно поради това, необходимата и дължима грижа за опазване живота и здравето на децата в тази възраст следва да бъде в такъв обем, интензитет и всеобхватност, че да сведе до пределния минимум възможността от настъпване на увреждания.

Въз основа на приетите по делото многобройни писмени и гласни доказателства, съдът приема за установени фактите, че по време на часовете по ООФА на децата от сборната група на първи и втори клас на 18.09.2019г., в която е включена и малолетната Б., в двора на училището заедно с децата са се намирали всички учители, на които са поверени сборните групи на децата от първи до четвърти клас съгласно Заповед № РД 11-7/16.09.2019г. на директора на ОУ гр.Д.Оряховица – свидетелите С., А. и Л.. Поради това и с оглед изяснената по-горе фактическа обстановка, съдът намира за недоказани твърденията на ищцовата страна относно отсъствието на учител по време на ООФА на 18.09.2019г. Същевременно, неоснователни се явяват и възраженията на ответната страна, че децата са се намирали в междучасие, тъй като всички писмени и гласни доказателства удостоверяват настъпването на инцидента с малолетната Б. по време на часовете по организиран отдих и физическа активност, които са включени в седмично разписание за първи срок на 2019/2020г. учебна година – начален етап /от 13.00 ч. до 13.35 ч. и от 13.40 ч. до 14.15 ч./, утвърдено със Заповед № РД 1350-120/13.09.2019г. на директора на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица /листи 103-104 от делото/.

На следващо място, от показанията на свидетелите Ст.С., М.Л., Л.А. и А.С. се установява, че в случая учителят ЦОУД I сборна група /първи и втори клас/ първоначално е положила необходимата грижа, като е държала всички деца от групата близо до себе си, организирайки различни групови игри. Цитираните гласни доказателства обаче удостоверяват и фактите, че докато свидетелката Л. А. е продължила организирана игра с голяма част от децата в двора на училището, бидейки с гръб към сградата на училището, по неизяснени в хода на делото причини малолетната Б. се е отделила от сборната група на първи и втори клас, качила се е по стълбището на площадката към главния вход на ОУ, където въпреки отправената й в този момент забележка, че оттам не се скача от забелязалата я учителка – св. С., тя се е пъхнала между парапета и е скочила от площадката на двора. Съдът счита, че именно в този момент е прекъснато упражняването на непосредствен контрол и надзор за опазване живота и здравето над детето Б., при което същото е предприело действия, несъобразени с предназначението на стълбищната площадка и предпазния парапет на нея, в резултат на което е настъпило процесното деяние и детето е получило телесно увреждане. В този смисъл, настоящият съдебен състав споделя доводите на ищцовата страна, че с оглед необходимата и дължима грижа, свидетелката Л.А. е следвало да бъде в достатъчна близост до детето и да наблюдава с нужното внимание неговото поведение с цел предотвратяване на увреждането, вместо което същата е разбрала за инцидента и за получаването на травма от ищцата едва след като детето е отведено, разтревожено и разплакано, да седне на пейка от св. Ст. С.. В случая, бездействието на учителя на първа сборна група /първи и втори клас/ в този конкретен момент да изпълни задължението си за опазване на живота и здравето на това конкретно дете е в причинна връзка с настъпилата вреда, като надзорът върху детето Б. не е бил надлежно упражняван – с полагане на дължимата за това грижа. По отношение на вината, в тежест на ответника е да обори уредената в чл.45,ал.2 от ЗЗД презумпция, но в тази насока по делото не са ангажирани доказателства за установяване твърденията, изключващи отговорността на ответника. Съдът намира, че не се установяват и други обстоятелства по делото (, което е в тежест за доказване от страна на ответника), въз основа на които да се направи обоснован извод, че служителите при ответника са били в обективна невъзможност да предотвратят инцидента, респ. и настъпването на вредите – в хипотезата на чл.47,ал.2 от ЗЗД. Напротив, с оглед изложеното по-горе, оставянето по време на провеждане на ООФА на малолетната ученичка без непосредствен надзор, сочи на неполагане на дължимата грижа от страна на служителите на ответното училище за осъществяване на дължимия от тях надзор върху това дете през време на тази форма на ЦОУД. При това положение, съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на обективната обезпечително-гаранционна отговорност на ответното училище по реда на чл.49 във вр. чл.45 от ЗЗД.

Съдът намира за необосновани и недоказани твърденията на ищцовата страна относно неполагане на дължимата грижа от страна на св. Л.А. за осъществяване на дължимия от нея надзор върху детето Б., изразено в неуведомяване на майката на ученичката, както и принуждаване на детето да пише домашни. От приложените 4 броя писмени обяснения на учители и от показанията на свидетелите Л.А. и Св.Й. се установяват по категоричен начин фактите, че още при връщането в класната стая след ООФА, около 14.00 ч. класният ръководител Й. е предоставил по искане на възпитателя А. телефонния номер на майката Н.А., след което св. А. е позвънила на същата, но тя не е отговорила на позвъняването; учителката успокоявала детето и обяснила на малолетната Б., че майка й не отговоря, но ще й позвъни отново, което е и сторила, в резултат на което около 15 ч. е успяла да уведоми родителя по телефона за настъпилия инцидент и необходимостта да вземе и заведе детето на лекар. Тези факти се подкрепят и от показанията на св. А.С., удостоверяваща, че на записа от камерата на класната стая ясно се вижда как възпитателката Л.Атанасова звъняла по телефона, обикаляла между децата и се спирала често до Б., а св. Ст.М. установява по делото, че по същото време с майката Н.А. пиели кафе в гр. Г.Оряховица, че телефонът на А. звънял, докато тя била в тоалетната и на дисплея изписало „занималня”, че след малко телефонът отново звъннал и майката била осведомена за станалия инцидент и необходимостта да отиде да вземе детето. При така установените факти, съдът намира, че в случая служителката Л.А. е изпълнила задължението си по т.2.1. да уведоми по телефона родителя на ученика, като липсват каквито и да е доказателства тази учителка, макар и да разпоредила всички деца да седнат по местата си в класната стая и да започнат дейности по самоподготовка, да е принуждавала детето да пише своите домашни. В този смисъл е заключението на повторната СПЕ, кредитирана изцяло от съда, въз основа на което се налага извод, че след като не е в състояние да различи счупване /поради липса на професионална компетентност, липса на синини, оток и др. подобни върху наранена ръка на детето/, св. Л.А. е предприела целесъобразни действия, като е почистила раната и лицето на детето, наложила е травмирания участък с компрес от реванол, опитала се е да съвмести по най-добър начин своите професионални задължения спрямо всички деца от сборната група ЦОУД чрез внасяне на правилата за присъствие в учебен час и самоподготовка на учениците, с полагане на дължимата грижа за малолетната Б. след инцидента, успокоявайки това дете и полагане на необходимите усилия за информиране на неговия родител за настъпилия инцидент.    

Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД, обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се претендира както обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, така и обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – получени внезапно, силни и продължителни физически, психически и емоционални страдания. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в т.4 на ППВС № 4/1968 година, както ив решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК: Решение № 532/24.06.2010 година по гр.д. № 1650/2009 година на ІІІ г.о.; Решение № 377/22.06.2010 година по гр.д. № 1381/2009 година на ІV г.о.; Решение № 832/10.12.2010 година по гр.д. № 593/2010 година на ІІІ г.о.; Решение по гр.д. № 78/2011 година на ІІІ г.о. В цитираните решения е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинирано определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конктретните факти и обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най – пълна степен обезщетяване на вредите от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания, като в случая следва да се изследват и обезщетят реално претърпените неимуществени вреди от пострадалото малолетно дете Б., а не вредите, съставляващи болки и страдания, претърпени от нейните родители или близки по повод и във връзка с процесния инцидент.

Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, както и заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ, съдът намира, че на малолетната ищца са причинени увреждания, имащи характер на средна телесна повреда, изразяващи се в екстензионно супракондилно счупване на лява лакетна става /„фрактура супракондилика хумери синистра”/, настъпило по индиректен механизъм – при падане върху изпъната и отведена ръка, което е наложило оперативно лечение под обща анестезия, наместване на фрагментите и фиксиране с две Киршнерови игли, след което на детето е поставена гипсова имобилизация за срок от 30 дни; последвало е повторно оперативно лечение за сваляне на остеосинтетичния материал, извършено в срок от 35 дни след травмата, а поради контрактура и ограничение на движенията в лявата лакетна става се наложило провеждане на курс ЛФК и физиолечение. Заключението на СМЕ, както и приложената медицинска документация удостоверяват фактите, че пълното възстановяване на обема на движение на лявата лакетна става и мускулната сила на левия горен крайник на детето в случая е за срок от около 90 дни, като към момента на извършване на прегледа от вещото лице, малолетната Б. няма оплаквания от страна на лява лакетна става, а движенията й са в пълен обем и са неболезнени. При така установените факти, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид на първо място вида и характера на телесното увреждане, причинено на ищцата – средна телесна повреда, проведеното двукратно лечение на детето в болнично заведение, неговата продължителност /общо 7-8 дни в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св.Панталеймон – Плевен” ООД/, времето на оздравителните процеси /около 3 месеца/, както и факта, че по време на лечебния период използването на крайника е било невъзможно поради оперативното лечение и гипсовата имобилизация /за период около 30-35 дни/, както и е било  затруднено през остатъка от оздравителния период поради необходимостта от постепенно раздвижване и възстановяване на обема на движение и мускулната сила на този крайник. На второ място, съдът взе предвид, че несъмнено полученото увреждане е причинило на детето болки и страдания през горепосочения оздравителен период, негативни емоционални изживявания, свързани с отсъствие от училище повече от месец, с невъзможност да общува и да играе по обичайния до този момент начин със своите приятели /нарушаване на нормалния ритъм и начин на живот на малолетната/; чувства на тревожност, ужас и страх от падане и от игли, предизвикани от инцидента и последвалите го оперативни интервенции и двукратно болнично лечение, в т.ч. поставяне на инжекции; нарушаване душевния мир на пострадалото дете, вследствие тези преживявания, както и неудобства по време на възстановяването - лишения и ограничения при извършване на типични за възрастта на пострадалата дейности. Съдът взе предвид и възрастта на пострадалата към момента на деянието – малолетно дете, с незавършеност на психичните процеси, неизградени емоционално-волеви качества, нисък социален опит, както и липсата на способност за значимост на събитията и преценка, за да останат трайни следи впоследствие, като според заключението на приетата и неоспорена повторна СПЕ, бързото възстановяване на детето, липсата на трайно и тежко физическо увреждане, липсата на дълга социална изолация, са спомогнали преживяното да не остави трайни следи в психиката на детето, спомогнало е за възстановяване и нормалното развитие на психиката. В тази връзка, съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на ищцовата страна, че претърпените от малолетната Б. инцидент и травматични увреждания са оставили трайни следи у психиката на детето, силни страхове и невъзможност до момента да контактува и да играе свободно със своите връстници. Напротив, въз основа на заключението на повторната СПЕ се установява по категоричен начин, че към момента на изготвяне на заключението детето няма наличие на душевни, емоционални болки, страдания, неудобства, нарушения на съня; не се откриват белези на тревожност и страх; детето се справя добре в училище; не се установява разлика в психичното и емоционално състояние на Б. преди инцидента и към настоящия момент, не се установяват и трайни последици върху душевността, психическото и емоционалното здраве на детето.

Предвид изложените по - горе обстоятелства, съдът намира, че в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, следва да определи обезщетението за причинени неимуществени вреди в размер от 6 000 лв. 

На следващо място, съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършеното противоправно деяние ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи равностойността на заплатена от нея на 25.10.2019г. такса за медицинска услуга „избор на лекар – ортопед”, по време на претърпяното от малолетното дете повторно оперативно лечение /фактура № ********** от 25.10.2019г./. Съдът счита, че претърпените от ищцата имуществени вреди, представляващи имуществена загуба в размера на разходваните от нея парични средства за заплащане на медицинска услуга, се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Видно от данните по делото, липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е възстановил на ищцата стойността на причинените имуществени вреди, описани по-горе. Съгласно разпоредбата чл.45,ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответникът следва да носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и за имуществените вреди, които е причинил на пострадалата Б. и които вреди се явяват пряка и непосредствена последица от извършеното деяние.

С писмения отговор на исковата молба, ответното училище въвежда възражение за съпричиняване, изразено в действия, осъществени от пострадалата - качване на малолетното дете на парапета на стълбите, промушване под него и скачане на площадката, с което е нарушила чл.172,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПУО и не е спазила правилника за дейността на институцията, при което се е самонаранила.

Съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следва да се отбележи, че причинно-следствената връзка е обективен факт и вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично в т.7 на ППВС № 17/1963г., в което е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно конкретните обстоятелства, разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо от неспособността на тези субекти да действат виновно. В случая от показанията на свидетелката Ст. С., кореспондиращи на показанията на св. А.С., се установява, че след като учителката С. е възприела малолетната Б. до парапета на площадката на стълбището до главния вход на училището, същата е отправила незабавно забележка към детето, че не бива да стои там, Б. я чула, обърнала се към нея, но веднага след това скочила от площадката на двора, при което паднала и получила процесните травматични увреждания. От представените писмени и гласни доказателства, както и от заключението на повторната СПЕ, се установява, че към момента на настъпване на инцидента детето е с нормално развитие на психиката за възрастта си, възприело е забележката, че предназначението на парапета не е, за да се скача от него, но въпреки това е скочило, (като в хода на проведеното изследване от вещото лице М.С. малолетната дори споделя фактите : „тогава играхме на камък-ножица-хартия и аз загубих и аз трябваше да скоча…”). Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че е налице причинна връзка между това поведение на малолетната, свързано действително с нарушаване на задълженията на учениците, визирани в чл.172,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПУО, и настъпилия за пострадалото дете вредоносен резултат. Предвид изложеното възражението с правно основание чл.51,ал.2 от ЗЗД е основателно и следва да бъде уважено, като настоящият съдебен състав приема, че е налице съпричиняване на настъпилата вреда от страна на малолетното дете Б. Р. в размер на 30 %.

При това положение съдът намира, предвид приетия размер на съпричиняване от 30 % и на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, двете обезщетения средва да бъдат редуцирани с 30%, като определеното по-горе обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер от 4 200 лв., а определеното обезщетение за имуществени вреди – до размер от 140 лв., като двете обезщетения бъдат присъдени в полза на ищцата в тези размери, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 18.09.2019г. до окончателното изплащане на вземанията.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени в частта им за разликата от уважения размер от 4 200 лв. до пълния предявен размер от 24 5000 лв. за обезщетението за претърпени неимуществени вреди, както и за разликата от уважения размер от 140 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. за обезщетението за претърпени имуществени вреди.

          При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски за платен депозит за свидетел, съразмерно на уважената част от исковете, а именно : в размер от 3 лв.

При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Д.Р.Д. от ВТАК, като процесуален представител на ищцовата страна, за присъждане в нейна полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това малолетната ищца Б. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Н.А., е упълномощила редовно адвокат Д.Д. от ВТАК да я представлява по настоящото дело и последната е реализирала надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 16.01.2020г. и договор за правна защита и съдействие от 16.01.2020г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Д.Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 533,80 лв.

Наред с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху размера на уважените искове общо от  218 лв., сумата от 200 лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице за извършена СМЕ, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Наред с това, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на ответника ищцовата страна да му заплати направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение /900 лв./ и за платен депозит за вещи лица /общо 550 лв./, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно : в общ размер на 1160 лв.ОРС ГОРС

 

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Ю.А. с ЕГН **********, двете с адрес ***, СУМАТА от 4 200 лв. /четири хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените на детето травматични увреждания : екстензионно супракондилно счупване на лява лакетна става /„фрактура супракондилика хумери синистра”/, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.09.2019г. в двора на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, по време на провеждане на ООФА, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, по банкова сметка *** …

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД, предявен от Н.Ю.А. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, двете с адрес ***, чрез пълномощника си – адвокат Д.Р.Д. от ВТАК, против ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица, представлявано от директора М.Г., за разликата от уважения размер от 4200 лв. до пълния предявен размер от 24 500 лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Ю.А. с ЕГН **********, двете с адрес ***, СУМАТА от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.09.2019г. в двора на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” гр. Долна Оряховица, по време на провеждане на ООФА, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 18.09.2019г. до окончателното й изплащане, по банкова сметка …***.

         ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 във вр. чл.45,ал.1 от ЗЗД, предявен от Н.Ю.А. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адвокат Д.Р.Д. от ВТАК, против ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” град Долна Оряховица, представлявано от директора М.Г., за разликата от уважения размер от 140 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. за обезщетение за претърпени имуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ю.А. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, двете с адрес ***, СУМАТА от 3 лв. /три лева/, представляваща направените по делото разноски за платен депозит за призоваване на един свидетел, съразмерно на уважената част от исковете, по банкова сметка *** … ***.

ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Р.Д. от Великотърновска Адвокатска колегия, със служебен адрес : гр. Велико Търново, ул. „Възрожденска” № 19, ет.1, ап.1, .., СУМА в размер на 533,80 лв. /петстотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 218,00 лв. /двеста и осемнадесет лева/, представляваща държавна такса върху размера на уважените искове, СУМАТА от 200 лв. /двеста лева/, представляваща изплатено от бюджетните суми на съда възнаграждение на вещо лице за изготвяне на СМЕ, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист.

         ОСЪЖДА Н.Ю.А. с ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Б.Б.Р.с ЕГН **********, двете с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” град Долна Оряховица, с адрес : град Долна Оряховица, общ. Горна Оряховица, ул. „Георги Измирлиев” № 21, представлявано от директора М.Г., СУМАТА от 1160 лв. /хиляда сто и шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение и за възнаграждения на две вещи лица, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………