Решение по дело №13916/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№

 

 

гр. София, 07.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 13916 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р.Ц.Б., чрез надлежно упълномощен представител, срещу съдебно решение № 20241663 от 02.11.2020г., постановено по гр. дело № 17166/2020г. по описа на СРС, І ГО, 37 състав, с което е уважена молбата на Л.М.Б., и е издадена заповед за защита на основание чл. 16 от ЗЗДН. Жалбоподателят иска да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН. Не сочи нови и относими към спора доказателства.

В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение поради съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост.

В открито съдебно заседание въззивникът Р.Ц.Б., чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция. Претендира разноски по делото. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата страни Л.М.Б. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемата лично поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за оставяне без уважение на въззивната жалба. Не претендира разноски.  

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното решение е правилно.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Л.М.Б. срещу Р.Ц.Б. – за защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие на 05.05.2020г. на адреса на молителката: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „********, подробно описана в молбата до съда.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

С оглед на изложените твърдения във въззивната жалба и за пълнота следва да се добави, че възраженията на въззивника са неоснователни. Възраженията касаят неправилна преценка на събраните доказателства от районния съд, респ. необоснованост на решението и неправилни правни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, че молителката Л.М.Б. е съпруга на ответника Р.Ц.Б..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля: Н.А.Д.– без дела и родство със страните, колега на въззиваемата страна. От показанията на разпитания свидетел, се установява, че страните са във влошени отношения, а свидетелят лично е възприел отправените от съпруга заплахи за осъществяване на физическо насилие и обиди към молителката.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира свидетелските показания, като ги счита за обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото – докладни записки от служители на 06 РУ на СДВР.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост.

Дали случилото се на 05.05.2020г. между страните е било поради трайно влошените им лични отношения, е без правно значение за спора. Релевантно е, че спрямо молителката е осъществено деяние, което попада в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН – емоционално и психическо насилие, а негов извършител е въззивника Р.Ц.Б.. Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).

По разноските съдът приема следното:

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, въззивникът Р.Ц.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 12.50 лв.

Искането на въззивника за присъждане на разноски по делото е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Въззиваемата страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 20241663 от 02.11.2020г., постановено по гражданско дело № 17166/2020г., по описа на Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 37 състав.

ОСЪЖДА Р.Ц.Б., ЕГН ********** и адрес: гр. София, кв. „Суходол“, ул. „********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „*******сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 13916/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Ц.Б. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 13916/2020г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                    2.