РЕШЕНИЕ
№ 144/26.9.2017г.
гр.
Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
Светла Горчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №399/2016 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Й.В.Г., ЕГН **********, срещу И.А.М., ЕГН
**********, с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.2 СК. Ищцата
твърди, че с влязло в сила Решение №175 от 30.12.2013 г. по гр. дело №743/2013
г. на РС Девня бракът й с ответника е бил прекратен. Твърди, че по време на
брака сключили договор за потребителски кредит №19 от 17.05.2013 г. с
„Инвестбанк” АД на стойност 10000 лв. за срок от 48 месеца, с краен срок на
погасяване 17.05.2017 г., по който отв. И. М. се явявал кредитополучател и
потребител, а ищцата – солидарен длъжник. Твърди, че паричната сума била
преведена в личната банкова сметка ***, както и че парите били усвоени от
семейството за задоволяване на семейните нужди, включително за закупуване на
недвижим имот в гр. Варна за сумата 14 600 евро. Твърди още, че през м. февруари
2016 г. ищцата предсрочно погасила остатъка от дължимата сума на стойност 4180.00
лв по договора, равняваща се на 16 бр. месечни вноски. Твърди, че от момента на
заплащане на сумата през м. февруари 2016 г. до предявяване на иска, ответникът
не й заплатил половината от сумата, равняваща се на 2090.00 лв.
Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да й заплати
сумата 2090 лв, ведно със законната лихва за
забава, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, представляваща половината от заплатени от ищцата равни месечни анюитетни
вноски в размер 265.80 лв всяка, за периода от м. февруари 2016 г. до м. май
2017 г. по договор за потребителски кредит №19 от 17.05.2013 г., сключен между
„Инвестбанк” АД, клон Варна като кредитор и ответника като кредитополучател и
потребител, и ищцата като солидарен длъжник. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба. Ответникът оспорва иска за сумата
1016.80 лв. Твърди, че е заплатил сумата 1063.20 лв - четири вноски от м. юни
до м. септември 2015 г. Моли съда, да отхвърли иска за сумата над 1016.80 лв,
като неправилен и несправедлив.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактеческа страна следното:
Видно от представеното Решение №175 от 30.12.2013 г. по
гр. дело №743/2013 г. на РС Девня, сключеният между страните граждански брак от
05.06.1994 г. е бил прекратен като не се оспорва между страните, че
фактическата раздяла помежду им е настъпила на 13.09.2013 г.
Видно от представения Договор за потребителски кредит
№19 от 17.05.2013 г., преди прекратяването на брака ответникът като
кредитополучател и ищцата, в качеството на солидарен длъжник, са склчили с „Инвестбанк”
АД договор за потребителски кредит на стойност 10000.00 лв. за срок 48 месеца,
с краен срок на погасяване 17.05.2017 г.
Видно от представения НА №171, т.III,
рег.№7935, дело №299/2013 г. по опис на Нотариус рег.№363 Светлана Димова, на
01.08.2013 г. ответникът е закупил недвижим имот за сумата 14600 евро.
Видно от представените вносни бележки №DO3497 от
11.07.2013 г., №DO1813 от 15.08.2013
г., №DO5429
от 16.09.2013 г. и №DO8037 от 16.10.2013 г., на всяка от съответните дати
ответникът е правил по своята рзплащателна сметка в „Инвестбанк“ АД вноски по
кредит в размер 270.00 лв.
Видно от представените вносни бележки №03746457 от
08.02.2016 г. и №03755885 от 08.02.2016 г. и Удостоверение изх.№9142-2828 от
17.05.2017 г., потребителски кредит №19 от 17.05.2013 г. е погасен към
09.02.2016 г. с внесена на 08.02.2016 г. от ищцата Й. Г. сума 4180.00 лв за
общо 14.5 месечни вноски.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи наличието на дълг, възникнал при условията на
солидарност между ищеца и ответника и изпълнение по този дълг от ищеца в повече
от собствената му част в полза на кредитора. Визирните доказателства
удостоверяват такава именно фактическа обстановка, при която ищцата е заплатила
целия остатък в размер 4180.00 лв от солидарното задължение, за което
приспадащата се равна част за ответната страна възлиза на стойност 2090.00 лв.
След прекратяване на брака с развод, имуществената
общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и изпълнението
на общото задължение след прекратяване на брака от единия от бившите съпрузи,
също е в режим на разделност. Затова, удовлетворилия кредитора след
прекратяване на брака бивш съпруг, придобива регресно право срещу другия
съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /в този смисъл Решение №342
от 04.01.2013 г. по гр. дело №1358/2011 г. на IV ГО на ВКС/. Нормите
на чл.127, ал.2 ЗЗД, чл.32, ал.2 и чл.36, ал.2 СК регламентират точно това
регресно право на платилия целия дълг солидарен длъжник като основанието, да се
претендира приспадащата се за другия длъжник част от платеното, е в нарушения
принцип на неоснователно обогатяване - чл.59 ЗЗД, тъй като се предполага, че
погасеното задължение е задоволило нужди на семейството. За да бъде уважен
регресния иск по чл.127, ал.2 ЗЗД от платилия солидарен длъжник срещу другия
солидарен длъжник, законодателят поставя условието, погасилият целия дълг
длъжник да е платил в повече от приспадащата му се част за сметка на другия
длъжник. Установената в чл.127, ал.1 ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници, както и изричните твърдения на ищцовата
страна за разходване на целия предоставен кредит за общи нужди на семейството,
включително за закупуване на недвижим имот в съпружеска имуществена общност, не
са оспорени от ответната страна, подкрепени са с документ за твърдяната
придобивна сделка в периода преди прекратяване на брака и не са представени
опровергаващи ги доказателства, поради което и съобразно чл.36, ал.2 СК, съдът
приема наличие на облагодетелстване за всеки от съпрузите в равна степен от
предоставения кредит и съответно – равна тяхна задълженост по неговото погасяване
след прекратяване на съпружеската имуществена общност. Същевременно, относно
отправеното от ответника възражение за недължимост на част от претендирана
сума, поради самостоятелно извършване от негова страна на плащания по общия
дълг преди прекратяване на брака, включително и след настъпване на
предхождащата бракоразводния процес фактическа раздяла между страните, следва
да се изтъкне, че разделността на съпружеската имуществена общност настъпва едва
след прекратяване на брака и извършените преди това плащания от единия съпруг
удовлетворяват общото задължение като елемент от СИО. А периода на
предхождащата развода фактическа раздяла би имал значение само за преценката,
дали единият от разделените съпрузи се е облагодетелствал от предоставения
кредит в по-голяма степен спрямо другия, ако е получил или разходвал
съответната сума след настъпилата раздяла. Както бе изтъкнато, подобно
оспорване ответната стрна не е и направила. Независимо от фактическата раздяла,
докато трае брака, изпълнението само от единия съпруг по възникналия като общ и
съвместно усвоен кредит, се счита за удовлетворяващо неделимото към този период
общо задължение.
При така визираните съображения, съдът намира предявения
иск за доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Поради уважаването на иска и
отправената претенция за присъждане на сторените по делото разноски, съобразно
чл.78, ал.1 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата 544.60 лв, от която 83.60 лв държавна такса върху стойността на уважения
иск, 456.00 лв възнаграждение за адвокат и 5.00 лв такса за удостоверение. Същевременно,
с окончателния съдебен акт ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер 40.00 лв по постъпилата след даване ход на устните
състезания и разгледана молба за допускане на обезпечение по предявения иск.
Водим
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Й.В.Г., ЕГН **********,
сумите: 1. 2090.00 лв (две
хиляди и деветдесет лева, 00 ст.), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяне на иска – 14.06.2016 г. до окончателното плащане, представляваща
приспадаща се 1/2 (една втора) част на ответника - солидарен длъжник, от погасен от ищцата
на 08.02.2016 г. дълг, целият на стойност 4180.00 лв, равняващ се на 14.5
месечни вноски по договор за потребителски
кредит №19 от 17.05.2013 г., сключен между „Инвестбанк” АД, като кредитор,
ответникът като кредитополучател и потребител, и ищцата като солидарен длъжник;
2. 544.60 лв, (петстотин
четиридесет и четири лева, 60 ст.), представляваща обезщетение за направени по
делото разноски; на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, вр. чл.32, ал.2, вр. чл.36,
ал.2 СК и чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Й.В.Г.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС Девня, сумата 40.00 лв, представляваща държавна такса по разгледана молба
за допускане на обезпечение по предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: