Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  ………

гр. Своге, 02.03.2021 година.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Районен съд Своге, трети състав в публично съдебно заседание, проведено на пети ноември, две хиляди и деветнадесета двадесета година, в състав:

 Председател: Стефан Стойков

при секретар Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 791 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от пълномощник по делото, с която са предявени обективно съединени претенции с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Иска да бъде признато за установено, че ответника С.М.Г. му дължи сумите, както следва: 949,63 лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода месец май 2012 г. – месец април 2014 г., 157,58 лева –  законна лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2012 г. - 09.01.2015 г., както и законната лихва  върху главницата, считано от 05.03.2015 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

Претендира и направените разноски в производството.

Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, че е ползвала такава за процесния период. Твърди се в исковата молба, че отношенията между страните са регулирани от общи условия, приети с решение от 03.02.2014 г. на ДКЕВР с които са регламентирани правата и задълженията на битовите клиенти, потребители на услугите на „Топлофикация София“ ЕАД.

Ответникът оспорва предявената претенция, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия, както и че няма облигационни отношения с ищеца. Твърди, че не е собственик на топлоснабдения имот и в него няма учредено вещно право на ползване. Въз основа на това счита, че  не е потребител на енергия за битови нужди на имота и не дължи заплащане на претендираните суми.

С отговора е направено искане за издаване на изпълнителен лист в полза на ответника срещу „Топлофикация София“ ЕАД за събраните суми по изпълнително дело 20188410400264 по описа на  ЧСИ Н.М. Иска отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените разноски.

Исковата молба е подадена след като с акт на Софийски градски съд е прието, че подадено възражение от ответника по ч.гр.д. № 11590/2015 г. по описа на СРС, е в срок, след което са дадени указания на ищеца за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Следва да бъде отбелязано, че в хода на развилото се заповедно производство пред СРС, на 01.06.2015 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените суми, идентични с заявените в настоящото исково производство, като изпълнителния лист и заповедното производство са образувани както срещуответницата, така и срещу трето, неучастващо лице – М.Г.Г., при което претенцията е била за разделно плащане от ответницата и това лице на дължимите суми за доставена и незаплатена топлинна енергия. На основание издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 20188410400264 по описа на  ЧСИ Н.М., по което до 17.10.2018 г. от ответницата е събрана общата сума от 1 496.68 лева.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител

Ответникът се представлява от адвокат Г.Г., която се явява в съдебно засдание, като иска отхвърляне на пердявените искове и издаване на обратен изпълнителен лист.

С определение за насрочване на делото, като трето лице е конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, като това лице не изразява становище по предявените претенции и не изпраща представител в проведените съдебни заседания.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа  и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове.

По същество е неоснователен, след като по делото не са ангажирани доказателства, че ответницата е в облигационни отношения с ищеца, последният като доставчик – продавач, на топлинна енергия, а на ответницата като потребител – купувач на тази енергия.

Липсват доказателствата, че ответницата е собственик или ползвател на топлоснабдения имот, намиращ се на адрес ….., за който са предявени претенциите на ищеца.

Налице е нотариален акт № 171, том I, рег. № 4491, дело № 183 от 22.10.2001 г., видно от който собственик на имота е лицето М.Г.Г., който е придобил правото на собственост, а на 30.10.2001 г. именно това лице е заявило пред ищеца откриване на партида на негово име, декларирайки обитаване на жилището от едно лице.

Няма доказателства, както в цитирания нотариален акт, така и сред останалите по делото, които да обозначават ответницата като собственик или ползвател на този имот, поради което това лице не може да бъде определено като клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който определя, че това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Напълно основателно е възражението на ответницата, че качеството й страна по договор за кредит от 19.10.2001 г., сключен между нея и лицето М. Г.  от едната страна и „Банка ДСК“ от другата страна не я прави собственик на имота. Без значение е факта, че този кредит е обезпечен с ипотека върху конкретния недвижим имот, за който са начислени претендираните от ищеца суми. Нещо повече, видно е от приложени от ищеца доказателства, че именно лицето М.Г. е декларирал през 2015 г., че носи отговорност за задълженията, в това число и за топлинна енергия, начислена за имота, което е направил при продажбата на имота в края на 2015 г., поради което остава неясно защо ищецът е насочил претенцията си и към ответницата по реда на чл. 410 от ГПК за половината от дължимите суми.

Изложеното дава основание за извод, че между ищеца и ответницата не съществува облигационна връзка, по силата която ответницата да дължи на ищеца незаплатените суми за доставена топлинна енергия за процесния период.

Поради това следва да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за установяване, че ответницата му дължи сумата от 949,63 лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода месец май 2012 г. – месец април 2014 г., 157,58 лева –  законна лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2012 г. - 09.01.2015 г., както и законната лихва  върху главницата, считано от 05.03.2015 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

Предвид този извод е безпредметно обсъждането на заключенията на вещите лица по извършените по искане на ищеца съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи, от отговорите по които може да се направи извод, че претендираните суми са правилно начислени и определени като дължими за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имота, намиращ се на адрес в …, абонатен номер …, но както бе посочено няма основания това задължение да бъде възложено в тежест на ответницата.

Предвид тези изводи съдът намира, че следва да отхвърли предявените от ищеца претенции по реда на чл. 422 от ГПК.

Отхвърлянето на предявените от ищеца искове по реда на чл. 422 от ГПК е по принцип основание за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на ответницата за събраните от нея суми в хода на изпълнително дело 20188410400264 по описа на  ЧСИ Н. М., които видно от приложената изрична справка от ЧСИ възлизат на общата сума от 1 496.68 лева, но това искане може да бъде разгледано едва след влизане в сила на настоящото решение.

Предвид изхода от делото следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски, направени както в заповедното производство, така и в настоящото.

Следва да бъдат присъдени разноски на ответницата, а именно сумата от 640 лева, заплатена за адвокатско възнаграждение, както в заповедното производство, така и в настоящото.

Предвид всичко изложено съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец”, № 23Б, представляван от А.С.А. – …, , ИСКОВЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ, ЧЕ ОТВЕТНИЦАТА – С.М.Г., ЕГН ********** МУ ДЪЛЖИ:

-           Сумата от 949,63 /деветстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода месец май 2012 г. – месец април 2014 г.;

-          Сумата от 157,58 /сто петдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от  30.06.2012 г. до 09.01.2015 г.;

-          Законна лихва  върху главницата, считано от 05.03.2015 г. – дата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумите;

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО НА ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК ********* ЗА ОСЪЖДАНЕ НА  ОТВЕТНИЦАТА – С.М.Г., ЕГН ********** да му заплати обезщетение за направените съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и направените такива в производството по ч.гр.д. № 11590/2015 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА ищеца - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА ОТВЕТНИЦАТА - С.М.Г., ЕГН ********** сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за направените разноски по ч.гр.д. № 11590/2015 г. по описа на Софийски районен съд и по настоящото дело.

Решението е постановено при участие на трето лице - „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: