Решение по дело №5007/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206207                                  05.03.2021 г.                          град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                             V-ти наказателен състав  

На дванадесети февруари                                        година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                  Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова 

 като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 5007 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Н.А.Т. с ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 431а-495/15.10.2020г, издадено от началника на І-во РУП при ОД МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл.80 т.5 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Недоволен от НП жалбоподателя го обжалва пред съда като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се описаната в него фактическа обстановка. Сочи нови гласни доказателства.

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят редовно призован се явява. Поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – началника на І-во РУ при ОД МВР-Бургас редовно призован не изпраща представител. Не изразява становище по обжалваното НП. Представят се писмени доказателства изискани от съда служебно.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите- очевидци на нарушението и по написването на акта С.К. и Н.К.. По молба на жалбоподателя съдът разпита в качеството на свидетели Р. Р. и И. К.

Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  На първо място относно допустимостта на жалбата. Същата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител. Подадена е в преклузивния 7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, видно от датата на връчването на НП –на гърба на лист №16 от делото на 16.11.2020г. и датата на която жалбата е входирана в регистратурата на БРС -24.11.2020г.  Жалбата  съдържа изискуемите от закона реквизити, процесуално допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът прие за установено следното:

На 28.09.2020г., за времето от 18,00 часа до 06,00 часа на 29.09.2020г. свидетелите С.К. и Н.К. –и двамата полицаи в група ООР в І-во РУ-Бургас изпълнявали назначен наряд като „Бреза 2“ (гърба на лист 6 от делото).  Около 23,50 часа получили сигнал от ОДЧ -24 за шумна компания в двор, находящ се в гр.Б., ул.“А. В.“ № ... На място установили компания от пет лица, сред които и свидетелят Р. Последната поканила двамата полицаи в двора. Компанията била в двора и присъстващите изглеждали повлияни от алкохол. Свидетелите полицаи предупредили лицата в двора да преустановят вдигането на шум, при които думи жалбоподателя Т. се обърнал с гръб към униформените и заявил, че няма да преустановят шума, тъй като се намирал в частна собственост. При тези думи свидетелите К. и К. поискали документ за самоличност от Т., за да му напишат предупреждение по реда на ЗМВР, но последният отказал да им даде. Предупреден бил, че ще бъде задържан в полицейското управление за удостоверяване на самоличността му на основание чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР. Тогава Т. побягнал, като полицаите го настигнали и въпреки съпротивата му поставили помощни средства–белезници. Задържан бил и отведен в сградата на І-во РУ-Бургас, където при извършен обиск у него били намерен личната му карта, която били в него при проверката, но отказвал да даде. В сградата на І-во РУ-Бургас на Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №488108 (лист 15 от делото). В него като описание на нарушението свидетелят К. отразил, че на 29.09.2020г, около 00,05 часа Н.А.Т. при полицейска проверка не представил документ за самоличност или друг заместващ документ. Правната квалификация на нарушението е по чл.6 от ЗБЛД.

АУАН бил подписан от свидетелите К. и К. и от жалбоподателя с възражение, че има лична карта, но не успял да я извади то раницата. Връчен му били екземпляр от акта.  В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като е взел предвид акта и събраните по делото писмени доказателства  на 15.10.2020г началникът на І-во РУ-Бургас издал атакуваното наказателно постановление №431а -495.

В него при идентичност на фактическата обстановка в акта е направена същата правна квалификация по чл.6 от ЗБДЛ. На основание чл.80 т.5 от ЗБДЛ на Н.Т. му било наложено административно наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева.

 Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. и К. като ги намира за последователни, безпристрастни и изчерпателни. Същите се подкрепят от приложените в преписката писмени доказателства.

Не такава е оценката на показанията на свидетелите Р. и К. Двамата са присъствали на инцидента и са приятели на жалбоподателя. Тази връзка на свидетелите със жалбоподателя е причината в показанията им да е наличен стремеж да защитят тезата на жалбоподателя, че всъщност той е тръгнал (а не е побягнал) към дома си, като впоследствие се сетил, че ключовете му са останали в някой от присъстващите и се върнал. При тези движения жалбоподателят бил нападнат от полицаите, които го „тръшнали“ върху спрян в двора автомобил и му поставили белезници според свидетеля Р. Според свидетелските показания на К. полицаите използвали сила и повалили жалбоподателя на кола намираща се в двора, при което одраскали колата, обърнали огледалото, дърпали Т., съборили го и имало борба докато му поставят белезници. През цялото време жалбоподателят не се съпротивлявал. Всички тези обстоятелства пресъздадени по този начин съдържат в себе си противоречие, което съдът отчита при кредитирането им. В частта относно начина, по който жалбоподателят е реагирала при поискването на документа за самоличност показанията на свидетелите Р. и К. съдът не кредитира, поради вътрешно противоречие и липсата на логичност. 

 При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

 АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в предвидените за това срокове.

От доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя Н.А.Т. с ЕГН ********** *** на 29.09.20202г в 00,05 часа в гр.Б. на ул.“А. В.“ № … при полицейска проверка не представил документ за самоличност или друг заместващ го документ. 

 Съгласно чл.6 ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон да удостоверят своята самоличност.

Правомощията на полицейските служители да изискват документ за самоличност произтича от разпоредбата на чл.70 ЗМВР вр.чл.84 ал.1 ЗБЛД, а компетентността на началника на І-во РУ-Бургас за издаде наказателно постановление –чл.84 ал.2 от ЗБЛД.

В случая се установи безспорно, че служителите са изискали документ за самоличност , който не им е бил представен. Съгласно разпоредбата на чл.70 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. В случая органите на полицията са били изпратени да проверят подаден пред ОДЧ сигнал да нарушаване на обществения ред-нарушаване на нощната тишина след 22,00 часа. Жалбоподателят е бил единствен от цялата компания, който явно и открито се е възпротивил на проверката и е заявил, че няма да изпълни полицейско устно разпореждане. Заради действията му да се отклони и да избегне извършване на проверка на документ за самоличност е бил задържан, като заради съпротивата му са били използвани помощни средства –белезници. В процесния случай полицаите не са могли да установят самоличността на жалбоподателя по реда на чл.70 ал.2 ЗМВР –чрез сведения на граждани, които познават лицето и са с установена самоличност или друг годен за събиране на данни способ. Освен това жалбоподателят не е заявил, че не носи в себе си личната си карта, а че няма да я представи на проверяващите.

Наложеното наказание е в минималния предвиден в закона размер  и според съда с него могат да бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 от ЗАНН.

По изложените съображения по-горе настоящата инстанция намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед липсата на изрично желание да присъждане на разноски съдът не следва да се произнася.

 Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №431а-495/15.10.2020г., издадено от Началника на І-во РУ при ОД МВР-гр.Бургас, с което на Н.А.Т. ЕГН ЕГН ********** *** за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл.80 т.5 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева. 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                                                              СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.