№ 49
гр. Сливница, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20211890200079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. П., с ЕГН ********** от гр. София,
ж.к.“Р............. против наказателно постановление № 02 от 05.01.2021 г.,
издадено от кмета на Община Божурище, с което на основание чл.18, ал.2, т.1
от Наредба 1 за обществения ред на територията на община Божурище и чл.57
ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 18, ал.1, т.1 от Наредба 1 за
обществения ред на територията на община Божурище.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление като са изложени съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП и
нарушения на материалния закон. Посочено е, че не е ясно дали
жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение, тъй като АУАН е
съставен в негово отсъствие. Поддържа, че е налице неяснота относно
мястото на извършване на нарушението. Изтъква, че липсва точно описание
на всички елементи от нарушената норма. При тези съображения моли
обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата
1
и излага съображения за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Счита, че АУАН
и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, като при издаването
им не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и съответно до
опорочаване на административнонаказателния процес. Моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
На 13.10.2020 г. служители на община Божурище извършили проверка
по сигнал за множество паркирани автомобили в зелените площи в кв.18 в гр.
Божурище, намиращи се между главната улица и ул. „Еделвайс“.
Проверяващите съставили констативен протокол за извършената проверка и
изготвили и снимков материал. Единият от автомобилите бил марка
„Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № ............., за който след извършена справка
в база данни на КАТ било установено, че е собственост на жалбоподателя
(писмо от РУ – Сливница от 18.11.2020 г.).
На 10.12.2020 г. за установеното нарушение бил съставен АУАН за
това, че на 13.10.2021 г., в качеството си на собственик на лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“, с рег. № ............. е паркирал собствения си
автомобил в зелените площи, находящи се в кв.18 в гр. Божурище. Така
описаното деяние е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 18,
ал.1, т.1 от Наредба 1 за обществения ред на територията на община
Божурище. Така съставеният АУАН е връчен на жалбоподателя, който не е
подал възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на издадения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка АНО е издал обжалваното НП, с което на основание
чл.18, ал.2, т.1 от Наредба 1 за обществения ред на територията на община
Божурище е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 лева. Така
издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 18.01.2021 г., а жалбата против
него е подадена на 20.01.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Ж. К. Т. и ГР. ДР. Д.. В показанията си свидетелите сочат, че при
извършената от тях проверка на процесното място в кв.18 по плана на гр.
2
Божурище, което с решение на ОС на община Божурище е обявено за зелена
площ от около 5-6 дка, са били паркирани около 12,13 автомобила.
Свидетелите посочват, че след като са направили снимков материал и са
направили запитване в РУ – Сливница за регистрацията на автомобилите, на
всеки един от собствениците е бил съставен АУАН за същото нарушение и
издадено НП.
Тази фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната
преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. К. Т. и ГР.
ДР. Д., както и писмените доказателства, приети по делото, на които съдът
дава вяра, тъй като са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена е в срока по чл. 59 , ал.2 ЗАНН от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Р. В. П.
е ангажирана за нарушение на чл. 18, ал.1, т.1 от Наредба 1 за обществения
ред на територията на община Божурище.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място актът е съставен от материално компетентен орган,
какъвто е инспекторът в общински инспекторат към община Божурище
(съобразно чл. 54, ал. 2 от Наредбата), а НП е издадено от кмета на общината
(съобразно чл.51, ал.1 от Наредбата).
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна, следното:
Разпоредбата на чл.18, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за обществения ред на
територията на община Божурище (аналогично на разпоредбата на чл. 15, ал.
7 от ЗДвП) забранява движението, паркирането и престоя на пътни превозни
средства /ППС/ по тротоари, пешеходни алеи на паркове и градини, засадени
и озеленени площи, пешеходни зони и дворове на учебни и детски заведения,
детски площадки и площадки за отдих. В настоящия случай от разпита на
3
свидетелите Ж.Т. и Г.Д. се установява по безспорен начин, че автомобилът е
бил паркиран на посоченото в акта и в наказателното постановление место,
доколкото и двамата свидетели са възприели автомобила в посоченото от тях
местоположение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП дава легално
определение на понятието „паркиране“, като определя, че паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта
да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване
с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. В
подкрепа на извода, че посоченото МПС е било паркирано от страна на
жалбоподателя е и изготвения и приложен по делото снимков материал, от
който ясно може да бъде възприето, че автомобилът е разположен изцяло
върху тревна площ.
Доколкото в ЗДвП не се съдържа легална дефиниция нито на понятието
„тревна площ“, нито на понятията „парк“ или „градина“, с оглед характера и
предназначението на всяка една от посочените територии - за отдих и
разходка и с оглед на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 61,
ал. 2 от ЗУТ на понятието „зелена система“, като средство за подобряване на
микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението, чиято основа са озеленените площи за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности
от национално или общинско значение, като паркове, градини, улично
озеленяване, се налага извода, че посочените понятия се явяват близки по
своето смислово звучене.
А с оглед на изложеното се налага извода, че паркирайки посочения по-
горе автомобил на тревните площи, намиращи се в кв.18 по плана на гр.
Божурище, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението визирано в разпоредбата на чл.18, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Божурище.
На жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева. Административнонаказващият орган обаче е
определил размера на наказанието неправилно, а съображенията на съда за
това са следните:
Вярно е, че е в сила Наредба № 1 за обществения ред на територията на
4
община Божурище. Нарушенията, свързани с паркиране на леките
автомобили, са обаче преди всичко нарушения на Закона за движение по
пътищата и едва след това на нормите на подзаконов нормативен акт, какъвто
е посочената наредба. Доколкото в закона за движение по пътищата и по
специално в нормата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, предвиденото наказание
за неправилно паркиране е „глоба“ в размер на 20 лева, то е недопустимо
законов акт с по-нисък ранг да въвежда по-високо административно
наказание от посоченото в закона. Ето защо, съдът следва да редуцира
наложеното с постановлението наказание като измени същото и го намали до
законоустановения размер от 20 лева.
С оглед изхода от делото и предвид направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на разноски по реда на чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), такива следва
да бъдат присъдени в размер на 80 лева съобразно чл.27е НЗПП вр. чл.37 ,ал.1
ЗПП, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност.
На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като
независимо от представеното пълномощно, същият е подал лично жалбата и
не се представлява в съдебно заседание от упълномощения адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02 от 05.01.2021 г., издадено
от Георги Николаев Димов на длъжност кмет на община Божурище, с което за
нарушение на чл. 18, ал.1, т.1 от Наредба 1 за обществения ред на
територията на община Божурище и на основание чл.18, ал.2, т.1 от Наредба 1
за обществения ред на територията на община Божурище и чл.57 ЗАНН на Р.
В. П., с ЕГН ********** от гр. София, ж.к.“Р............., е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв., като НАМАЛЯВА
наложеното административно наказание „глоба“ от 100 (сто) лева на 20
(двадесет) лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му.
5
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6