Присъда по дело №352/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 101/11.06.2024 година, постановена по НОХД
№ 352/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 151/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с който
подсъдимата Е. Б. /E.B./, гражданка на Сирийска Арабска Република, е обвинена в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 27.05.2024 г. в района на
ГКПП - Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязла през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимата, но с участието на служебният й защитник, назначен от фазата
на БП – адв.Д. П.-Ц. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са нА.це предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимата не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор – К. С. – при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимата Е. Б. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението
моли съда да признае подсъдимата Е. Б. за виновна по повдигнатото й обвинение, поради
което предлага на основание чл.54 от НК да й се наложи наказание 3 години лишаване от
свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК, както и глоба в размер на 1000
лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимата Е.
Б. в лицето на адв.П.-Ц., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства,
но пледира на подзащитната й да не бъде налагано наказание по смисъла на чл.279, ал.5 от
НК, тъй като същата е влязла в страната ни, за да се ползва от право на убежище.
Алтернативно в случай, че съда прецени, че все пак подс. Е. Б. е извършила вмененото й
престъпление и следва да бъде наказана, то адв.П.-Ц. прави искане за определяне на
наказанието й при условията на чл.55 от НК, при нА.чието на многобройни смекчаващи
вината й обстоятелства.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимата Е. Б. е родена на ********** г. в гр.Африн, Сирийска Арабска
Република и е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията на подс. Е. Б., дадени в хода на БП в качеството й на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същата преди
около 10 години заедно със семейството си е напуснала родината си по произход – Сирийска
Арабска Република поради несигурността и мизерията, като семейството е влязло нелегално
в Република Турция и се установили в гр.Истанбул, където тя работела като шивачка. Тъй
като от известно време живота в Турция станал труден и отношението към сирийците не
било добро, подсъдимата решила да се придвижи до Финландия, където живеел вуйчо й и
където желаела да се установи. Тъй като не притежавала надлежно разрешение да влезе в
Република България, подсъдимата решила да стори това не по предвидения от закона начин
- без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места. Във връзка с това си решение вуйчото на подсъдимата Е. Б. помогнал за организиране
на нелегалното преминаване на подс. Е. Б. и нейното семейство от Р. Турция през Р.
България, а от там до Финландия.
1

На 24.05.2024 г. подсъдимата Е. Б. отишла на посоченото й от каналджиите място.
СъбрА. ги група от 5 души /3 жени и 2-ма мъже, единият от които бил непълнолетен/ и
късно вечерта ги качили в микробус, с който ги откарА. до гр.Одрин. Там каналджиите ги
завели до паркиран товарен автомобил, отворили вратите на ремаркето и им казА. да се
качат вътре. Във вътрешността на ремаркето имало големи чувА. с ламарини. Подсъдимата
Е. Б. и останА.те се покатерили върху тях и каналджиите затворили вратите. Около 08.00 ч.
на 25.05.2024г. товарният автомобил потеглил. В близост до турско-българската граница
тов.автомобил спрял на паркинг, където престоял около два дни.
На 27.05.2024 г. около обяд товарният автомобил заедно с намиращата се в ремаркето
подс. Е. Б. и 4-мата й спътници преминА. турско-българската граница през ГКПП - Лесово и
продължили към вътрешността на Република България.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел Г. Я. Г. /на длъжност „старши
полицай“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ бил дневна смяна за времето
от 06.00 часа до 18.00 часа на 27.05.2024г. назначен наряд – автопатрул КПП № 305 по
маршрут ГПУ-Елхово – ГКПП – Лесово, където спирА. всички преминаващи МПС, идващи
от ГКПП - Лесово. Около 14.00 ч. на 27.05.2024 г. на път I-7 в района на разклона за
гр.Тополовград, товарният автомобил, в ремаркето на който била подсъдимата и 4-мата й
спътника, бил спрян за проверка от автопатрула на ГПУ - Елхово, в състава на който бил
св.Г. Я. Г.. При извършената проверка на товарния автомобил „Даф" с украински peг. номер,
с прикачено полуремарке, бил установен водачът му, който бил украински гражданин и
представил украински документи.
При извършването на проверката св.Г. Г. забелязал изрязани отвори в брезента на
ремаркето. След като погледнал през тях установил, че вътре има хора. След поискано
съдействие, полицейските служители установили в ремаркето 5 лица без документи за
самоличност, самоопределили се като сирийски граждани. Сред тях била и подсъдимата Е.
Б.. Лицата били задържани и съпроводени до ГПУ - Елхово.
По разпореждане на началника на ГПУ-Елхово свидетеля Димо Стоянов Ников /на
длъжност „мл. разузнавач“ в група „ОИД“ в ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/ бил изпратен
да проведе беседа с шофьора на задържания товарен камион. От проведената беседа
свидетелят установил, че шофьорът е украински гражданин, който работел в украинска
транспортна фирма като международен шофьор и изпълнявал курсове от Р. Турция за Р.
Украйна и обратно. На 26.05.2024 година около 11.30 часа е дошло време за почивка и е
спрял на паркинг за товарни автомобили преди ГКПП – Хамзабейли. Пренощувал е на този
паркинг и на следващия ден около 10.30 часа с управляваната товарна композиция е влязъл
на пункта, където му е била извършена митническа и гранична проверка, след което е влязъл
на територията на ГКПП-Лесово. Там му е била извършена външна проверка, паспортен
контрол и митническа проверка, след което товарното МПС е продължило към
вътрешността на страната, където на изграденото КПП на път I-7, в участъка на разклона за
гр.Тополовград, е бил спрян от служители на гранична полиция.
Тъй като при задържането у подсъдимата като една от 5-те открити в полуремаркето
на товарното МПС чужди граждани, самоопределили се за сирийски граждани, не е бил
намерен национален документ за самоличност, самоличността й е била снета от
разследващия орган, по нейни данни. Лицето се идентифицирало с имената: - Е. Б. /E.B./,
родена на ********** г. в гр.Африн, Сирийска арабска република. Тази самоличност
подсъдимата е заявила чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и
разпита й като обвиняема в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се
възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в
хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимата.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост, с рег.№
240529005000230555 от 29.05.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
2

направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимата
Е. Б. не е осъждана.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимата, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същата
изрично е заявила, че се признава за виновна по предявеното й обвинение, от показанията на
свидетелите Г. Я. Г. /на длъжност „старши полицай“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към
РД“ГП“гр.Елхово/ и Димо Стоянов Ников /на длъжност „мл. разузнавач“ в група „ОИД“ в
ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимата, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я
доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Г. и Ников, поради
което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс. Е. Б. са съдържими
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление, а също и данни за начина на откриването й като един от пътуващите 5-ма
чужди граждани в полуремаркето, прикачено към товарния автомобил марка „Даф" с
украински peг. номер, което е било спряно на главен път I-7, в участъка на разклона за
гр.Тополовград, както и данни за последвалото задържане на подсъдимата и спътниците й.
Показанията на разпитаните свидетели Г. Я. Г. и Димо Стоянов Ников се кредитират
от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват
индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с
останА.я доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самата подсъдима, че
е извършила вмененото й престъпно деяние.
Възпроизведените от свидетелите Г. и Ников факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и начина на откриване на
подсъдимата като едно от установените 5 лица, чужди граждани, самоопределили се за
сирийци, в полуремарке с украински peг.номер, прикачено към товарен автомобил марка
„Даф" с украински peг.номер, управляван от украински гражданин. Съпоставени с
обясненията на подсъдимата показанията на свидетелите Г. и Ников напълно кореспондират
с изложената от Е. Б. фактология по откриването от полицейските служители на ГПУ-
Елхово на групата от 5 чужди граждани в полуремаркето, прикачено към товарния
автомобил, спрян по път I-7, в участъка на разклона за гр.Тополовград.
Писмените доказателства, приложени по БП № 151/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимата, Заповед за задържане на лице от 27.05.2024г.,
Декларация за права на задържано лице, Протокол за обиск на лице от 27.05.2024г., Евродак
дактилоскопна карта, както и представеното от ЯРП уведомително писмо с рег. № 105450-
2743 от 10.06.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от
външна страна, а като кореспондиращи с останА.те доказателства по делото, се кредитират
от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимата Е. Б. /E.B./, родена на
********** г. в гр.Африн, Сирийска арабска република, гражданка на Сирийска арабска
република, с начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана, без документи за
самоличност, с деянието си е осъществила престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 27.05.2024 г. в района на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязла през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
3

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата
Е. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 27.04.2024 г.
подсъдимата е влязла през границата на страната, без да е получила разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимата не е имала необходимата виза, удостоверяваща правото й за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед нейното гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимата е нарушила
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимата е успяла да премине държавната
граница, като е задържана във вътрешността на страната ни от граничен полицейски
автопатрул, в състава на който е бил разпитания по делото като свидетел Г. Я. Г., като
заедно с подсъдимата имало други 4-ма чужди граждани, самоопределили се за сирийци и
същите са били установени в полуремарке, прикачено към товарен автомобил марка „Даф" с
украински peг. номер, управляван от украински гражданин по път I-7, в участъка на
разклона за гр.Тополовград.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното,
предвиждала е неговите последици и е целяла тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимата признание в обясненията й,
дадени в хода на БП в качеството й на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Е. Б. е
предприела пътуването си като е напуснала Р.Турция, където е пребивавала, след като
напуснала на неустановена дата преди около 10 години родината си по произход – Сирийска
арабска република поради трудния живот и водените на места военни действия, като
намерението й е било да потърси по-добър живот във Финландия. С оглед на
дългогодишния й престой в Р. Турция, както и на поетапното придвижване на подсъдимата
и ползването на услугите на „каналджия“, не са нА.це основанията да се приеме, че Е. Б. е
влязла на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота
или свободата й по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност
от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или
наказание, в държавата й по произход – Сирийска арабска република, както и в държавата -
Р. Турция, от където след 10-годишен престой е влязла на територията на страната ни.
Същата не е заявявала изрично в дадените от нея обяснения пред разследващия орган в
хода на БП, че е влязла в страната ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си
към Република България, подсъдимата е била наясно с обстоятелството, че ще премине през
турско-българската граница, както и че й липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, била е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница, за което свидетелства обстоятелството,
че е ползвала услугите на каналджии. Същата е съзнавала и че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието й е била формирана представата
за противоправния характер на деянието й и за неговите общественоопасни последици,
които е предвиждала, а от волева страна пряко е целяла и искала тяхното настъпване, за да
реА.зира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи
към Р. Финландия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
4

съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимата е
преминала границата без съответно разрешение по причини, свързани с нейния произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е била преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимата чрез нейния служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Законът изисква да бъде установено нА.чието на
посочените обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането
в страната е свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла
на чл.27, ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне
на закрила - основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
група, следва да е нА.це по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимата,
гражданка на Сирийска арабска република. Съобразявайки се в случая с причините,
мотивирА. подсъдимата Е. Б. да напусне на неустановена дата преди повече от 10 години
доброволно родината си – Сирийска арабска република и да влезе нелегално на територията
на страната ни, ползвайки услугите на каналджия и то след престой около 10 години на
територията на Р. Турция, като взе предвид и обстановката в държавата по произход
/липсата на безогледно насилие, характеризиращо нА.чие на повсеместен въоръжен
конфликт/, съдът в настоящия си състав прие, че не са нА.це основанията за прилагане
разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимата, тъй като извършеното от нея не
попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимата Е. Б. /E.B./, гражданка на
Сирийска арабска република, за виновна в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от
НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимата на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимата да напусне доброволно родината си – Сирийска
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавала около 10 години, за да
премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където
да се придвижи към друга европейска държава – Р. Финландия.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимата да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. Е. Б. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимата, която до настоящия момент не е била осъждана, имала е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното й обвинение, с което е съдействала за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирА. подсъдимата да извърши вмененото й
престъпление, както и механизма на извършването му, а също и младата й възраст.
Посочените смекчаващи обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като
изключителни и дават основание да се определи наказание на подсъдимата при условията на
чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при нА.чие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, както и с оглед
изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи
и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и
да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът наложи на подсъдимата Е. Б. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при
5

условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от
НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и на основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимата кумулативно
предвиденото в престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от
свобода наказание глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се
съобрази с тежкото материално състояние на подсъдимата, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. Е. Б. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе призната за виновна. А именно: подсъдимата към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е била осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимата и за постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на Е. Б. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността й не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. Е. Б. наказание лишаване от свобода за срок от 5
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	101
Дата:	11 юни 2024 г. (в сила от 27 юни 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200352
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Присъда по дело №352/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите