О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
23.02.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и
трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 16336 по описа на ВРС за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Н.И.Г. и П.С.Г. срещу Т.Д.И., П.Т.М. и В.И.М., с която са
предявени искове с правно основание чл.109 ЗС да бъдат осъдени ответниците да
преустановят неоснователните си действия и бездействия, с които пречат на ищците
да упражняват правото си на собственост върху Апартамент №2, Апартамент №3,
Офис „В” и Офис – ателие № Б, находящи се в гр. Варна, ул. „Черни връх” №15,
построени в сграда с идентификатор №10135.1501.326.1 и искове с правно
основание чл.45 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумите от по 2600лв.
всеки един от тях, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за Офис „В”;
по 1600 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за Апартамент № 3;
по 2000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за Офис – ателие №
Б и по 1000 лева представляващи обезщетение за пропуснати за Апартамент № 2.
Съдът намира, че така образуваното
пред РС – гр. Варна гр.дело № 16336/2015г. не е подсъдно нему, по следните
съображения:
Видно от приложените данъчни оценки
на имотите, същите са в размер на 72 802.20 лева за Офис В; 89 298.30
лева за Апартамент № 3; 54 611.30 лева за Офис – ателие Б и 50 377.50
лева за Апартамент № 2.
С оглед представените данъчни оценки
на процесните недвижими имоти и в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 1,
т. 2 ГПК, следва да се приеме, че цената на предявените искове е в размер на 72 802.20
лева за Офис В; 89 298.30 лева за Апартамент № 3; 54 611.30 лева за
Офис – ателие Б и 50 377.50 лева за Апартамент № 2. – данъчната оценка на
недвижимите имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, т.
3 ГПК, исковете за собственост и други
вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лева, са подсъдни на
окръжния съд като първа инстанция. Настоящите искове са за защита на правото на
собственост и са с цена на исковете над 50 000 лв.
Съдът намира, че цената на иска с
правно основание чл. 109 ЗС по реда на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК е в размер на
данъчната оценка на имота или на неговата пазарна цена /Определение №
69/12.02.2009г. по ч.г.р.д № 10/2009г.
на II г.о на ВКС, постановено по реда на чл.280, ал.1 ГПК, което дава отговор
на въпроса относно оценяемия характер на иска по чл.109 ЗС; Определение №
210/12.05.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 125/2009г. на II г.о; Определение № 371 от
26.07.2010 г. по ч. гр.д.№ 291/10г. на І г.о. на ВКС; Определение№ 57 от 21.03.2011г.
по гр.д.№ 221/11г. на ІІ г.о. на ВКС; Определение№ 265 от 17.05.2012г. по
ч.гр.д.№ 129/12г. на І г.о. на ВСК; Определение№ 314 от 12.07.2012 г. по
ч.гр.д.№ 169/12г. на ІІ г.о на ВКС/ .
В същото време, настоящия състав,
преценявайки естеството на исковете с правно основание чл.45 ЗЗД и обуславящият
характер на исковете с правно основание чл.109 ЗС спрямо тях, намира, че поради
съществуващата връзка и обусловеност между тях не са налице условията за
тяхното разделяне в различни производства. Касае се до обективно съединени
искове, първият от които подсъден на окръжен съд, а вторият обусловен – на
районен съд, които поради връзката помежду си и поради съображения за
целесъобразност следва да бъдат разгледани в едно производство от окръжния съд
- родово компетентен по исковете с правно основание
чл.109 ЗС с цена 72 802.20 лева за Офис В; 89 298.30 лева за Апартамент
№ 3; 54 611.30 лева за Офис – ателие Б и 50 377.50 лева за Апартамент
№ 2. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно: Определение №1424 от 30.12.2011 год. на ВКС по гр.дело №722/2011
год., ІІІ г.о., ГК, Определение №515 от 06.07.2011 год. на ВКС по ч.т.дело
№310/2011 год., І т.о., ТК, Определение №72 от 29.03.2005 год. на ВтАС по
в.ч.гр.дело №187/2005 год., ГК, Определение №654 от 12.05.2010 год. на
АС-Пловдив по в.гр.дело №469/2010 год., ГО, І г.с., Решение №8 от 01.02.2012
год. на ВКС по гр.дело №1011/2011 год., ІV г.о., ГК. Въпросът за родовата
подсъдност при обективно съединяване на искове е разрешен в горния смисъл и в
правната теория /”Граждански процесуален кодекс” – Приложен коментар, Проблеми
на правоприлагането, Анализ на съдебната практика, изд. ИК „Труд и право”, 2012
год., стр.164/.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 118, ал. 2 ГПК съдът намира, че производството по гр. дело № 16336/2015
г. на ВРС следва да бъде прекратено,
като делото бъде изпратено по подсъдност на надлежния съд, а именно ОС – Варна,
който като родово компетентен съд следва да се произнесе и по въпросите за
редовността на исковата молба.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 вр. с чл. 104 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 16336 по описа на ВРС за 2015г., образувано по предявена
искова молба от Н.И.Г. и П.С.Г. срещу Т.Д.И., П.Т.М. и В.И.М., с която са
предявени искове с правно основание чл.109 ЗС да бъдат осъдени ответниците да
преустановят неоснователните си действия и бездействия, с които пречат на
ищците да упражняват правото си на собственост върху Апартамент №2, Апартамент
№3, Офис „В” и Офис – ателие № Б, находящи се в гр. Варна, ул. „Черни връх”
№15, построени в сграда с идентификатор №10135.1501.326.1 и искове с правно
основание чл.45 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумите от по
2600лв. всеки един от тях, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за
Офис „В”; по 1600 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за
Апартамент № 3; по 2000 лева, представляващи обезщетение за пропуснати ползи за
Офис – ателие № Б и по 1000 лева представляващи обезщетение за пропуснати за
Апартамент № 2.
ИЗПРАЩА
делото на Окръжен съд – гр.Варна по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца, на основание
чл.121 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: