Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-1847 17.11.2010г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети ноември две
хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр.дело № 4027 по описа на БРС за 2010г.
Производството е образувано по повод исковата
молба на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
АД, с ЕИК *********, рег, по ф.дело № 2710/1992г. на СГС, със седалище и адрес на
управление гр.София 1000, Община Столична, район Триадица, пл. ”Позитано” № 5, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул. ”Екзарх Йосиф”, № 8, ет.1, адв.Л. против срещу Г.Й.Д. с ЕГН **********,***
17, с който се иска на основание чл.274, ал.2 от ЗК осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 974,60 лева, от която 2 706,57 лева представляват заплатеното от ищеца
обезщетение за причинени вреди на застрахован автомобил от ПТП, за което вина
носи ответника и сумата от 268,03 лева представлява мораторна лихва върху
обезщетението, считано от 12.06.2009г. –датата на изплащане на обезщетението до
завеждане на исковата молба. Претендира се законна лихва въху главницата,
считано от завеждането на иска до окончателното и заплащане и разноски по
делото.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищецът поддържа исковата молба. Не се ангажират нови
доказтелства. Поради непредставяне на отговор по предявената претенция от
ответника и с оглед неявяването на ответника в съдебно заседание, на основание
чл.238, ал.1 от ГПК ищецът иска постановяваване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че е налице
първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът,
редовно уведомени не се явява и не се представлява, както и не е представил в
законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК.
Наред с това налице е и втората предпоставка
на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
вероятна основателност на иска. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 от
Кодекса за застраховането затсрахователят има право на регрес за платеното от него обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Съдът
намира, че в настоящия казус са налице всички предпоставки за уважаване на
претендираната регресна отговорност от ищеца, а именно по делото се доказа валидно
сключен договор за застраховка между ищцовото застрахователно дружество и едно
застраховано лице, установи се, че застрахования автомобил е участвал в
пътно-транспортно произшествие, като вреди са настъпили за участващите в ПТП
автомобили. Констатира се, че по силата на застрахователния договор,
застрахователят е заплатил имуществени вреди на пострадалия автомобил, както и
се установи, че настъпилите вреди са в
резултат на виновно поведение на едно трето лице-ответника по делото, който е
управлявал застрахования автомобил без да има правоспособност за водач.
Предвид основателността на главния иск с правно
основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва от датата на изплащане на
застрахователното обезщетение-12.06.2009г. до датата на завеждане на исковите
претенции-25.05.2010г., която възлиза на 286,37 лева, но тъй като по делото се
претендира размер на същата от 268,03 лева, то в този размер следва да бъде
уважен иска за мораторна лихва.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
условията на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение като се осъди ответника да заплати а
ищеца 2 974,60 лева, от която 2 706,57 лева представляват заплатеното от ищеца
обезщетение за причинени вреди от ПТП, за което вина носи ответника и сумата от
268,03 лева представлява мораторна лихва върху обезщетението, считано от
12.06.2009г. до 25.05.2010г.
Предвид
основателността на предявените искове и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 521,22 лева, представляващи
стойността на направените разноски за заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Й.Д. с ЕГН **********,*** 17 да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, с ЕИК *********, рег,
по ф.дело № 2710/1992г. на СГС, със седалище и адрес на управление гр.София 1000,
Община Столична, район Триадица, пл. ”Позитано” № 5, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ”Екзарх
Йосиф”, № 8, ет.1, адв.Л., на основание чл.274, ал.2 от Кодекса за застраховането сумата
от 2 706,57 /две хиляди седемстотин и шест лева и петдесет и седем
стотинки/ лева, представляваща размера на изплатено застрахователно
обезщетение на ЗАД “Виктория” по щета № 471008080904323 за настъпили вреди при
ПТП на 08.05.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.05.2010г. до окончателното и заплащане и сумата от 268,03 /двеста шестдесет
и осем лева и три стотинки/ лева представляваща мораторна лихва върху
главницата от 2 706,57 лева за периода 12.06.2009г.- 25.05.2010г.
ОСЪЖДА Г.Й.Д. с ЕГН **********,*** 17 да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, с ЕИК *********, рег, по
ф.дело № 2710/1992г. на СГС, със седалище и адрес на управление гр.София 1000,
Община Столична, район Триадица, пл. ”Позитано” № 5, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. ”Екзарх
Йосиф”, № 8, ет.1, адв.Л., сумата от 521,22 /петстотин двадесет и един лева
и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща разноски по делото.
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: