№ 9301
гр. София, 19.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110164815 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на Р. Р. М., ЕГН: ********** против Й. Б.
Й., ЕГН: ********** за постановяване с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК
вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за издаване на разрешение за издаването на задграничен
паспорт на децата Р Й. Й. с ЕГН: ********** и Н Й. Й., с ЕГН: ********** за
пътуване от Република България до страните членки на Европейския съюз,
Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция,
придружавани от майката Р. Р. М., ЕГН: ********** или от упълномощено
от нея лице за срок от 5 /пет/ години.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал насрещен иск с
основание чл.127а СК, с който отправя искане да му бъде издадено
разрешение, заместващо съгласието на майката Р. Р. М., ЕГН: ********** да
извежда извън страната децата им Р Й. Й. с ЕГН: ********** и Н Й. Й., с
ЕГН: ********** за пътуване от Република България до страните членки на
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Турция, която е известна туристическа дестинация без нейно
съгласие за срок от 5 /пет/ години. Отправя искане пътуванията на всеки от
родителите да се осъществяват не повече от 3 пъти годишно, за периоди не
по-дълги от 7 дни и във време, което не съвпада с режима на лични
отношения на родителя, чието съгласие е заместено по реда на чл.127а, ал.2
СК.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
1
доводите на страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и от представените две удостоверения за раждане се
установява, че страните по делото са родители на децата Дейниъл Михайлов
Ботев, роден на 03.07.2012 г. в гр. София Р и Н Й.и. Макар всяка страна да
твърди, че не оспорва правото на другата да пътува с децата, до приключване
на устните състезания съгласие не е дадено. Спорен е и периодът на пътуване.
Това сочи, че родителите не могат да постигнат съгласие относно въпросите,
свързани с пътуване на децата в чужбина.
Съгласно чл. 127а от СК спорът между родителите за пътувания на
децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за
това, се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съобразно разпоредбата
на чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната
на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, настойница, попечители, като при разногласие между родителите
спора се решава по реда на чл. 127а от СК.
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от
категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който
съдът прави преценка за целесъобразност. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК изискването за
съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването на
детето извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за
определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг
е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е
защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка
на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден
момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен
това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по
отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж
завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по
време и територия пътуване.
Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда
на чл. 127а СК за пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия
родител, са само гарантиращите опазването на най-добрия интерес на детето,
а това не може да стане, ако пътуването не е предвидимо във времето и
2
пространството. Преценката, която съдът следва да направи в производството
по чл. 127а СК, изисква да се съберат доказателства, включително и по
служебен път (по аргумент от разпоредбата на чл. 127а, ал. 3 СК), не само
относно фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън
границите на страната, но и относно мястото, условията и средата, при които
то ще пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.
По настоящото дело исканията са достатъчно конкретизирани, за да
изпълнят формалните изисквания за редовност на исковата молба и
насрещния иск.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а
СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения,
и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител
за пътуване в чужбина са интересите на детето /в този смисъл Решение №
403/29.02.2016 г. по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
86/13.09.2016 г. по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България
„всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, като
според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ „това право може да се ограничава само със
закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от
Договора за Европейски съюз.
Съдът приема, че в интерес на децата е да пътуват извън територията на
Република България. По този начин ще придобиват впечатления от други
държави и ще се разширява техният мироглед. Ще могат да общуват, а в по-
далечен времеви период и да упражняват езиковите си познания. Това ще има
положително влияние върху личностното им развитие. Не се констатира
вероятност децата да бъдат поставени в риск. С исковата молба са поискани
са пътувания до държави, които са страни по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Не се
3
установява родителите да имат намерение да променят местоживеенето на
децата извън страната. Не е спорно, че са трудово ангажирани и със стабилна
социална среда в България.
С оглед приетите за установени по делото факти, първоинстанционния
съд приема, че е налице и нужда децата да пътуват свободно с майка си или
упълномощено от нея лице, както и с баща до държавите - членки на
Европейския съюз, по отношение на които държави в случай на неправомерно
отвличане или задържане на дете между държави-членове на ЕС,
компетентността на съдилищата в държавата - член е уредена в глава III от
Регламент (ЕО) Регламент (ЕС) 2019/1111. Относно Турция, Северна
Македония и Сърбия, по отношение на които е направено искането в
сезиращата съда искова молба, следва да се посочи, че са страни по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от
25 октомври 1980 г., а с Република Северна Македония е сключен договор за
правна помощ с Република България и при евентуално отклонение от
съдебното решение, другата страна има възможност да се ползва от защитата,
която предвиждат посочените международни актове.
Съдът приема, че заместващото съгласие на всеки родител следва да бъде
дадено за следните цели - цел екскурзия, почивка, посещение на исторически
забележителности и географски обекти, а по отношение на майката, която е
отглеждащ родител и във връзка участие на децата в учебни дейности,
културни или спортни прояви.
В интерес на децата е да бъде определен срок от 5 години, считано от
влизане на решението в сила, без промяна на местоживеенето на детето в
Република България, без ограничение на броя пътувания годишно, с
продължителност на всяко за не повече от 10 дни. Посоченият срок е
съобразен с необходимостта от ревизия в отношенията на родителите след
период от време, който обаче не следва да е прекалено кратък, за да не
създава необосновани ограничения за пътуване на децата.
Периодът на пътуванията не следва да бъде съобразяван с времето, в
което отглеждащият родител упражнява родителски права или
неотглеждащия режим на лични отношения, тъй като по същество това
представлява недопустимо изменение в определените от съда родителски
права и режим на лични отношения. Децата могат да пътуват с родителите си
само в периодите, когато имат законово право да са заедно, а в останалите
случаи по взаимно съгласие на родителите, тъй като след като родителят няма
право да бъде с детето (упражнявайки родителски права или режим на лични
отношения), то на още по-голямо основание не би могъл и да пътува с него.
Съдът не намира основание пътуванията на родителите да бъдат
4
ограничени до не повече от 3 пъти годишно, тъй като динамиката на
обществените отношения предполага и възможности за кратки пътувания до
близки държави, поради което и доколкото липсва риск да неспазване на
режима на отношения с родителите, възможностите за пътуване следва да са
широки.
По предварителното изпълнение на решението:
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК може да бъде постановено предварително
изпълнение на решението.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане
на предварително изпълнение на решението, тъй като са ангажирани
доказателства от ищцата за заплатено пътуване с цел почивка с децата, което
при недопускане на предварително изпълнение ще бъде осуетено.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на бащата Й.
Б. Й., ЕГН **********, за пътуване на децата Р Й. Й., ЕГН ********** и Н
Й. Й., ЕГН **********, извън пределите на Република България, страните
членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна
Македония, Република Турция, с цел екскурзия, почивка, посещение на
исторически забележителности и географски обекти, обучение, културни или
спортни прояви, придружавани от майката Р. Р. М., ЕГН: ********** или от
упълномощено от нея лице за срок от 5 години от влизане в сила на
решението, без промяна на местоживеенето им в Република България, без
ограничения на броя на пътуванията, с продължителност на всяко не повече
от 10 дни.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 от СК съгласието на майката Р.
Р. М., ЕГН **********, за пътуване на децата Р Й. Й., ЕГН ********** и Н
Й. Й., ЕГН **********, извън пределите на Република България, до
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Република Турция, с цел екскурзия, почивка, посещение на исторически
забележителности и географски обекти, придружавани от бащата Й. Б. Й.,
ЕГН: ********** лице за срок от 5 години от влизане в сила на решението,
без промяна на местоживеенето им в Република България, без ограничения на
броя на пътуванията, с продължителност на всяко не повече от 10 дни.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд
в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6