№ 549 / 30.06.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА
ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №733 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началник
сектор Пътна полиция при ОД МВР Хасково срещу
Решение №189/25.06.2022г., постановено по АНД №213/2022г. по описа на Районен
съд Хасково. Твърди се, че решението е постановено при неправилно прилагане на
закона. Напълно погрешни били направените изводи от районния съд по отношение
на това, че макар от обективна страна да били налице елементите от състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсвали доказателства за това
нарушението да е осъществено от жалбоподателя виновно, което определяло същото
като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Сочи се, че тези факти
били без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
като в тази връзка била налице и съдебна практика. Напълно погрешен бил изводът
на районния съд, че за да е извършено нарушението, било необходимо да са налице
и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят бил
наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване изцяло
на наказателното постановление, като се претендират направените разноски за
юрк.възнаграждение.
Ответната страна
– И.П.И., счита, че съдебният акт следва да бъде потвърден, като се претендират
направените разноски за двете съдебни инстанции и се прави се възражение за
прекомерност на разноските на касационния жалбоподател.
Окръжна Прокуратура Хасково считат, че
касационната жалба е неоснователна.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1
от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002811
от 16.06.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОД МВР Хасково,
с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата на И.П.И. е
било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. За да постанови решението си,
районният съд приел, че по делото не се доказало, че за липсата на застраховка
Гражданска отговорност жалбоподателят е бил уведомен - доколкото същият бил и
собственик на автомобила, за дерегистрирането на автомобила му, като съответно
при това положение нямало как да знае за това прекратяване, т.е. не била изпълнена процедурата по чл.143,
ал.10 от ЗДвП. След като собственикът не бил уведомен, нямало как да знае, че
автомобилът му е с прекратена регистрация и съответно да не управлява същия. Само
при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна можело да се приеме, че законосъобразно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. Но съдът приел, че настоящият
случай не бил такъв. Макар от обективна страна да било налице нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказвало съставът на нарушението да
бил осъществен и от субективна страна от жалбоподателя. Съдът е посочил, че
формалните нарушения, каквото по естеството си било и нарушението по чл.175,
ал.,3 пр.1 от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на
вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполагал деецът да съзнава всички
елементи от обективната страна на състава на нарушението – в случая, че МПС е с
прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на
управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за
който и да е от обективните признаци на състава на нарушението изключвало
умисъла за извършването му. Съдът е посочил също, че прекратяването на
регистрацията се извършвало фактически от компетентно длъжностно лице след
уведомяването му от Гаранционен фонд, че е налице предвидената в нормата на чл.574,
ал.1 от КЗ хипотеза и след като за целта се извърши отбелязване в
автоматизираната информационна система. Собственикът на автомобила нямало как
да знае кога ще настъпи това уведомяване, респ. ще бъде прекратена регистрацията на автомобила.
Именно поради това законът предвидил той да бъде уведомен за извършеното
прекратяване на регистрацията, а в конкретния случай това не се доказвало,
съответно не се доказвало нарушението да е било извършено виновно. При липса на
законова възможност деецът да извърши нарушението при форма на вина
непредпазливост, то дали лицето е имало възможност да провери знака по чл.487
от Кодекса за застраховането и дали е проявил небрежност като не е сторил това,
било ирелевантно обстоятелство за преценка на субективната страна на деянието
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Изложеното водело до извода, че по делото не
било надлежно доказано виновно поведение от страна на жалбоподателя относно
вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и въззивният съд
отменил наказателното постановление.
Настоящата инстанция намира решението за
валидно, допустимо и правилно. Оспореният съдебен акт е постановен при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
По делото е безспорно установено, че на
посочената в АУАН и НП дата и място, касационият ответник И.П.И. е управлявал собствения
си лек автомобил БМВ 316И рег.№ *******, който бил със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, като така действително от обективна
страна съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е бил осъществен. Но по
делото не се доказва съставът на нарушението да е осъществен и от субективна
страна, тъй като за да е налице нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и да се
наложи наказание по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, то е необходимо водачът на
автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред. В случая и
при наличието на формално по своето естество нарушение липсата на знание за
който и да е от обективни признаци на състава на нарушението изключва умисъла
за извършването му. Регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.1 от Кодекса за застраховането,
и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В тази хипотеза прекратяването
на регистрацията на автомобила не настъпва автоматично при несключване на застраховка
ГО или при изтичане срок да бъде сключена. Прекратяване на регистрацията се
извършва фактически от компетентно длъжностно лице след уведомяването му от ГФ,
че е налице предвидената в нормата на чл.574, ал.11 от КЗ хипотеза, и след като
за целта се извърши отбелязване в
автоматизираната информационна система. Собственикът на автомобила няма как да
знае кога ще настъпи това уведомяване или кога ще бъде прекратена регистрацията
на автомобила. Именно поради това законът е предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да
знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация
осъществява състав на административно нарушение. В този смисъл е и изричното
правило на чл.18б, ал.2 от приложимата Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В
конкретния случай в представените с административнонаказателната преписка
доказателства, не са приложени такива, от които да се установи по безспорен
начин, че собственикът на МПС е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация на МПС, каквото задължение се вменява на органите на реда с разпоредбата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Още повече, че регистрационните табели на автомобила
са били поставени на същия и не са налице външни признаци, по които наказаното
лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил
е била прекратена, както и не се установяват други фактически действия от
страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното
е имало съзнание че управлява МПС с прекратена регистрация. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд.
Поради изложеното, настоящият касационен
състав счита, че по делото не е налице надлежно доказване на виновно поведение,
въпреки че от обективна страна деянието е осъществено. Като е достигнал до този
извод и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, въззивният
съд е постановил решението си в съответствие със закона, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед крайния извод за неоснователност
на касационната жалба на ответната страна следва да бъдат заплатени направените
по делото разноски. Доколкото се установи, че представителството е осъществено
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, то на АД „Г. и М.“ следва да бъде
заплатен минималния размер възнаграждение, определен съобразно чл.8, ал.1 във
вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, ведно с ДДС – 480,00 лева.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№189/25.06.2022г., постановено по АНД №213/2022г. по описа на Районен съд Хасково,
с което е отменено Наказателно постановление №21-1253-002811 от 16.06.2021г. на
Началник сектор Пътна полиция към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
Закона за движението по пътищата на И.П.И. е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на АдвД
„Г. и М.“ БУЛСТАТ *********, направените разноски за представителство по реда
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 480,00 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.