№ 29949
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110134714 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕАД
срещу К. М. А. и А. М. А., с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени искове, в условията на разделна отговорност и при
квоти от исковите суми в размер на по ½ ид. част за всеки от двамата, а
именно:
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника К. М.
А. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 11,97 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда (04.04.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 19,96 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника А. М.
А. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 11,97 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда (04.04.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 19,95 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците К. М. А. и Ангон М. А. били
клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
1
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период
били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „***“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол №
7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „***“ ЕАД и одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-
дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. София, общ.
„Илинден“, ул. „Цар Симеон“, бл. 243, вх. Б, с абонатен № 159048, през
периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., но не били заплатили цената на
същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „***” ООД. През отоплителния сезон
ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За
имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало,
че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до двамата
ответници, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от А. М. А., чрез
адв. Дянков Цепов и от К. М. Антов, чрез адв. Михаил Антов.
В отговора на ответника А. Антов се сочи, че исковете са неоснователно
предявени, по следните съображения. Първо, прави възражение по чл. 111, б.
„В“ от ЗЗД за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност. Почовава се на
ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че вземанията на
топлопреносното дружество съдържат изброените признаци на понятието
периодични плащания и порати това за тях се прилага кратката 3-годишна
погасителна давност. Сочи, че към 04.04.2023 г. /подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ претендираната главница е погасена по давност и в този смисъл
се явява недължима. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД,
намира, че и искът за лихва за забава е неоснователен, предвид
неоснователността на главната претенция. Възразява и срещу размера на
начислената мораторна лихва, като заявява, че последният е несъответен на
главницата, върху която последната се начислява. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете на ищеца, както и да осъди последния
да заплати сторените от ответника разноски по делото, в това число и
адвокатско възнаграждение.
В отговора на отвентика К. М. Антов се твърди, че исковите претенции
на ищеца са неоснователни. Обяснява, че към датата на входиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, а именно 04.04.2023 г. вземанията на
2
ищеца, претендирани с исковата молба, са вече били погасени по давност по
смисъла на чл. 111, б. ‚В“ от ЗЗД. С оглед погасяване на претендираната
главница по давност, намира за недължима и търсената сума за акцесрното
вземане за лихва. Сочи, че през процесния период /м.май – м. юни, 2019 г./
процесния имот е бил необитаем и няма как да е потребявана в него топлинна
енергия. Излага, че за процесния период измервателните уреди не са отчита, с
оглед което е изразено съмнение в начина на изчисляване на исковите суми
от страна на ищеца. Моли съда да постави решение, с което да отхвърли
претенциите на ищеца и да присъди разноски.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане
на „***” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че
искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес
от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне
на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно
притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че
искането е основателно и следва да бъде уважено.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и
ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през
исковия период;
2. качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди на
ответниците през процесния период, в това число, че са сосбтвеници, респ.
ползватели на процесния топлоснабден имот;
3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия,
нейната цена и размера на претендираното вземане;
4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително
датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на
интернет страницата на ищцовото дружество;
5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили непогасените по
давност вземания в пълен размер, както и всички факти, на които основават
своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът
намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени
доказателства, да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи с поставени в исковата молба задачи, както и да бъдат изискани от
3
третото лице-помагач изброените в исковата молба документи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „***“ ЕАД да уточни в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение, с нарочна молба, с препис за другата
страна, периода, за който твърди, че претендира законната лихва до
окончателното изплащане, предвид че в издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /л. 15 от ч.гр.д. №
18043/2023 г. на СРС, 35 състав/ е посочена датата 04.04.2023 г. /депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/, а в исковата молба е посочена
датата 02.09.2022 г. и като вземе предвид че производството по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК стартира с подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „***” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
„Витоша”, ул. „Крум Кюлявков” № 5, представлявано от управителя Иван
Добрев, като трето лице-помагач на страната на ищеца „***” ЕАД по
предявените от него искове.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
искове, в условията на разделна отговорност и при квоти от исковите суми в
размер на по ½ ид. част за всеки от двамата, а именно:
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника К. М.
А. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 11,97 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда (04.04.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 19,96 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г.
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника А. М.
А. съществуването на вземане на ищеца за сумата от 11,97 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2019 г. до 30.06.2019 г., считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда (04.04.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
4
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 19,95 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.03.2023 г.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и
ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през
исковия период;
2. качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди на
ответниците през процесния период, в това число, че са сосбтвеници, респ.
ползватели на процесния топлоснабден имот;
3. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия,
нейната цена и размера на претендираното вземане;
4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително
датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на
интернет страницата на ищцовото дружество;
5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
6. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат, че са заплатили
непогасените по давност вземания в пълен размер, както и всички факти, на
които основават своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на
спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че към „***“ ЕАД са избрани обществени
посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани,
да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от
„***“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството
спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: гр.
София, ж. к. „Борово“, ул. „Ген. Стефан Тошев“ № 26, бл. 223А, магазин
3.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 18043/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
5
Първо Гражданско отделение, 35-ти състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Таня Йонкова Калпачка,
специалност: отопление, вентилация и климатична техника, която да бъде
уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който
следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от
получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице Ангелина Тодорова
Божилова, специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи,
която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното
заседание след представяне на документ за внасяне на определения
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК,
най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи изброените в
исковата молба документи.
УКАЗВА на ищцовото дружество, че при непредставяне на изисканите
документи в срок, на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
08.11.2023 г. от 9:30 часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице-помагач –
и препис от исковата молба и приложенията към нея.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ, че най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание може да вземе становище по предявените
искове и по направените доказателствени искания, както и да посочи и
представи доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6