№ 154
гр. Ямбол, 24.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й.Г.П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско
дело № 20222330100142 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
Молителят – редовно призован, за него се явява юриск. А..
ЯРП - редовно призована, изпраща прокурора П.Ч..
Заинтересованата страна ИЛ. АС. АС., редовно призована, се явява
лично и с адв. Ч., редовно упълномощена.
Юриск. А. – Да се даде ход на делото.
Прок. Ч. – Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.– Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Юриск. А. – Уважаема госпожо Председател, поддържам исковата
молба. Във връзка с постъпилото становище, считам че същото не е
основателно. Моля да бъде допуснат до разпит с оглед изясняване на
обстоятелствата довели до това, моля се изслуша социалният работник,
работил по случая. Това е З.Д.
1
Адв. Ч. – Поддържам изцяло депозираната молба, ведно с
доказателствените искания в същата, а именно: за изискване на всички
документи и доклади Специализирания Център за обществена подкрепа гр.
С.. Има становище, относно родителския капацитет на заинтересованата
страна, но не е представен по делото, както и водим поисканите двама
свидетели Т.И.А.. и М.А.А., които водим. Представям и моля да приемете
като доказателства, относно родителския капацитет два броя характеристики
на другите две деца, както и удостоверения от детските градини, които
посещават децата.
Юриск. А. – Детето сега се намира в професионално приемно
семейство.
Прокурора Ч. – Намирам, че исканите свидетели от молителя и от
заинтересованата страна следва да се разпитат за изясняване на обективната
истина. По отношение на случая за доклада, намирам, че същият също трябва
да бъде изискан. Към този момент не мога да се произнеса по основателността
на иска и ще взема становище в края на съдебното дирене.
Съдът намира направените доказателствени искания за относими по
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
По доказателствата на молителя,
ПРИЕМА и ПРИЛАГА всички доказателства, приложени към исковата
молба, както следва: заповед № *** г. на ДСП Я., копие на удостоверение за
раждане на М.И.А.. № *** от дата 04.09.2021 г. издаден от общ. С., доклад за
оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете от ДСП от
22.12.2021 г., заповед № *** г., договор за настаняване на дете в
професионално приемно семейство от 22.12.2021 г. рег. № ***, договор за
2
отглеждане на дете в професионално приемно семейство рег. № *** г.,
декларация за давена на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал.3 от А.И.А.,
декларация за давена на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал.3 от Т.И.А..,
заявление от ИЛ. АС. АС. от 22.12.2021 г.,
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел социалният работник
З.Д..
По доказателствата на заинтересованата страна
ПРИЕМА И ПРИЛАГА: удостоверение за раждане на Б.Л.А., издадено
въз основа на акт за раждане № *** г. на община С., удостоверение за
раждане на А.Л.А., издадено въз основа на акт за раждане *** от 24.06.2016 г.
на община С., служебна бележка изх. № *** г., издадена от СУ „П.К.Я.“ гр.
С., педагогическа характеристика на А.Л.А. от 15.02.2022 г. издадена от ДГ
„М.Р.“ гр. С., характеристика на Б.Л.А. от 07.02.2022 г., издадена от СУ
„П.К.Я.“ гр. С..
ДА СЕ ИЗИСКА от Център за обществена подкрепа гр. С. всички
документи и доклади, свързани с изследване и проучване на детето М.И.А...
Задължава Д“СП“ Я. да изготви нов социален доклад, като извърши ново
социално проучване, относно настоящите условия, при които би могло да се
отглежда детето при майката, както и да се извърши нова преценка на
родителския капацитет при наличието на още две деца, които отглежда като
се запознае и с докладите, изготвени при Центъра за обществена подкрепа гр.
С..
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание в качеството на
свидетели Т.И.А.. и М.А.А..
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
З.И.Д. - 52 г., неосъждана, български гражданин.
Т.И.А.. - 45 г., българка, български гражданин, неосъждана.
3
М.А.А. - 24 г., българин български гражданин, неосъждан.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която
носят по чл. 290 от НК.
Същите обещаха да говорят истината, след което в залата остана само
свидетелката Д..
Свидетелката Д. – Работя като ***. Работя с детето от 11.11.2021 г.,
когато за първи път майката изостави детето си. Преди самото изоставяне
направихме няколко срещи с нея. Тя изрази намерението си да изостави
детето. Опитахме се да я убедим да не го изоставя, но тя беше категорична. Тя
каза, че няма финансови средства, не може да се грижи за детето, каза че иска
да заминава за чужбина. Беше предприета мярка за закрила за настаняване. То
беше настанено при определящия се като биологичен баща на детето. Нямаше
месец след това, И. се появи в отдел „Закрила на детето“ и каза, че бащата й
го върнал. Тогава предприехме реинтеграция на детето при майката. Месец
декември И. пак се появи за изоставане на детето. Предприехме мярка за
закрила. Това се случи на 04.01. Тя се появи в отдел „Закрила на детето“ и
каза, че не иска да се грижи за детето. Беше обяснено, че се предприема мярка
за закрила на детето, която е временна и когато си стъпи на краката може да
си вземе детето. При такава реинтеграция ние трябва да работим с факторите
на семейната среда, правим нова оценка на семейната среда. На 04.01 е
изпратена социална оценка на родителския капацитет. Тази услуга е за 6
месеца. След тази оценка, ние ще имаме оценка от ЦОП С.. По време на
социалното проучване, нейните близки категорично заявиха, че не могат да се
грижат за още едно дете. Установи се, че тя има две деца, които се отглеждат
от нейните родители. И. живее в с. И., а родителите й в – гр. С.. Децата
живеят при родителите й, където посещават детска градина и училище.
Седмица след това, тя се обади по телефона и каза, че заминава в чужбина.
При всичките срещи и посещения на адрес, отдел „Закрила на детето“ е
констатирала слаб родителски капацитет.
На въпроси на адв. Ч., свидетелката отговори както следва:
4
Свидетелката Д. – При всичките случаи, тя казваше „Да си стъпя на
краката. Заминавам в чужбина.“ По време на срещите й беше обяснено, че
когато тя се почувства стабилна и може да се грижи за детето, може да си
пусне заявление за реинтеграция. При второто изоставяне на детето, с
колегата проведохме разговор с нея, опитахме се да я убедим да не изоставя
детето си. Но тя беше категорична, че към настоящия момент не може да се
грижи за детето си. Това е два пъти изоставяне на детето, не един път.
Близките й също казаха, че не могат. Това беше преди да подаде заявление за
реинтеграция. Те казаха, че не могат да се справят с поведението на дъщеря
си. Не искаха да се грижат за детето. Те се грижат за нейните две деца и не
могат да се грижат и за другото й дете.
Свидетелката А. - *** на И.. Желая да свидетелствам.
На въпроси на адв. Ч., свидетелката отговори както следва:
Свидетелката А. – Аз и И. се грижим за децата. И. живее в с. И.. През
седмицата децата живеят при нас, двете по-големите. От доста време са при
мен, от когато ходят на училище. Голямото е трити клас. Тя, И. си ги
гледаше. От скоро живеят при мен, може би от два, три месеца да са при мен.
И. ги остави при мен откакто се разделиха, от една година и половина.
Дотогава майката се грижеше за децата с бащата. После като се разведоха,
децата дойдоха при мен, за да ходят на училище. Тя си ги взема с автобуса. Тя
живее там, в с. И., защото има къща с брат си. В селото има си къща. Ние си
купихме къща в С.. За М. - тя не живее с баща си. Когато беше бременна в
седмия месец, те се оставиха тогава. М. се роди в С.. Ние ходихме и давахме
пари. Бащата изостави майката и от седмия месец като беше бременна я
изгони от Л.. Аз я чух по телефона тогава и я питах защо я изгони. Не знам
подробности. После като роди, също имаше подкрепа от нас и от брат си. От
раждането на детето, от декември 2021 г., за М. са грижеше тя. Ходила е в
„Закрила на детето“, защото тя остави детето там, за да го дадат на бащата,
защото нямаше финанси да преживява. Аз й казах тогава да остави детето в
социални грижи. Аз също отидох там, защото без моя подпис не дадоха да го
оставим. Аз щях да гледам двете деца, а тя да ходи на работа. Дотогава е
работила на частно, без договор. Плащаха й на сезон около 120 лв. на ден, в с.
5
И., на лозята. Ходеше си на работа на лозята и през другото време. След като
се роди детето, няма трайна работа, не е ходила на работа. Работеше в „***“
около две години май, не знам точно. За нейната издръжка ние се грижим,
семейството й. Като го оставихме детето в социалните и през декември
бащата го остави, ние после отидохме пак да го вземем, но тя реши после пак
да го остави, защото искаше да ходи в чужбина. Аз не можех да спя всяка
вечер. Все пак съм баба и не мога да оставя детето при чужди хора. Решихме
с моя мъж, че ние ще се грижим за детето. Това стана преди да вземем
решението, тя отиде в социални грижи и го оставила. След това не можех
повече да стоя и й казах: Няма да заминаваш в чужбина. Ще стоиш тука и ще
си гледаш детето! Няма да отиваш никъде, ще се спреш! Ще отидем и ще си
търсим детето. Аз не мога така.“ После тя отиде да прави молба. Дойдоха от
С., жената се казваше М.. Дойде в И., видя че има условия за детето и
решихме да й помогнем, да вземем детето. Дойде М., после тръгна,
получихме тази призовка за делото. Тя остави два пъти детето и последния
път аз я разубедих да си го вземе. И на нея не й хубаво. Единия път го даде на
бащата, но той го връща и тя си го взема. Той идва да го вземе от социалните
и после го връща след 10 дена, защото пак не можел да се грижи за детето.
Сега искаме да си я върнем. Имаме финансова възможност. Ще оказвам
подкрепа, няма повече да я изоставя, просто ще има подкрепа и от брат си.
Има къща, има удобства. Всичко си имаше и преди това. Тогава не сме я
подкрепяли и тя реши, че иска да работи, за да няма нищо общо с нас, искаше
да ходи на работа. Ние като й казахме, че ще й помагаме, да не ходи никъде,
затова тя реши, че си иска детето. В момента ходи на лозята в И.. Сега режат
лозя, връзват пръчки. Те ходят от 15 дена. Преди това не е работила.
Целогодишно има някаква работа - връзват, пръскат с препарати.
На въпроси на юриск. А., свидетелката отговори:
Свидетелката А. – Вторият път, когато бащата връща детето,
социалните й казаха, че от три до шест месеца може да си върне детето.
Преди настаняването в професионално семейство, колегите казаха, че може
да е при нас, но аз тогава бях болна от Ковид и поради тази причина отказах
да взема детето. Казах й, че гледам и другите две деца и третото ще ми дойде
в повече. Казаха ми, че тази мярка е временна, и когато майката иска, може
6
да си върне детето.
Свидетелят А. – Брат съм на И.. Желая да свидетелствам. С бащата се
разделиха преди да се роди детето. След това тя се грижи три месеца за
детето. Не й стигаха доходите и реши да го остави за отглеждане, не за
осиновяване. Дойде писмо за осиновяване и тя се отказа да заминава и да го
отглежда, а ние ще й помагаме. Тя има нашата подкрепа. Ние живеем заедно в
една къща в И.. Има отделни стаи за мен и децата и за нея. Къщата е
обзаведена с всички ел. уреди. Имаме два имота. Това не е проблем. Тя ходи
от време на време на работа. Родителите й и евентуално аз ще й помагаме. И.
иска да се грижи за малкото дете. Има желание, нормално е, тя е нейно дете.
Аз нямам семейство. В единия имот живеят родителите ми, а в другия живеем
ние. Единият ни имот е в С., а другият е в И.. Сестра ми живее при мен.
Заедно живеем. Другите деца от понеделник до петък са в С., а в събота и
неделя си идват на село. Това са 16-17 км. Автобусни линии няма, но те имат
училищен автобус, който минава през селата, вкл. и през И.. За детската
градина няма автобус. Аз се занимавам с метални и бетонни конструкции.
Работя в „***“. Вземам чисто 1000 лв.
Майката И.А. – В седмия месеца от бременността наистина бях
изоставена от бащата. Тежко ми беше. Наистина имах конфликт, но никога не
съм стигала до социалните. Другите две деца са от един и същ мъж, а третото
е от друг брак. Подкрепиха ме, гледах си я, но исках сама да поема нещата,
исках временно настаняване. Да бъде гледано детето, докато бъда в чужбина,
за да си „стъпя на краката“. Майка ми ми помагаше. Щях да оставя децата на
майката ми, за да отида от 3-6 месеца в чужбина на ягоди, на парници, това е
сезонна работа. И преди това съм ходила, тогава изкарах хубави пари, затова
исках отново да отида, сама да „си стъпя на краката.“ Настаних М. при баща
й, той след две седмици ми се обади и каза, че ще я даде за осиновяване. След
първото изоставяне, всичко по документи беше наред. После нашите ме
подкрепиха и ми казаха, че ще ми помогнат докато започна редовна работа.
Затова отидох и пуснах молба за реинтеграция. Две седмици след като
подадох заявление за реинтеграция не получих отговор, а призовка за
настаняване на детето до 18 годишна възраст. Отидох там и им казах и жената
7
дойде до вкъщи, видя условията ни, имам подкрепа от близките. Колко време
още трябва да бъда проучвана? Психоложката изготви доклада, наистина
грешката си я осъзнавам, че два пъти вече я изоставям, но ми е трудно.
С оглед събирането на допълнителни доказателства, делото следва да
бъде отложено за друга дата, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото за 24.03.2022 г. от 11,30 ч., за която дата и час
страните да се считат редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,10
часа.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
Секретар: _______________________
8