№ 3935
гр. В., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110102852 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Е. 7848” ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******, чрез
процесуалния му представител – адв. К. Т., срещу „Е.С.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ******, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7848 лв.,
представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Б.Т.“ АД, ЕИК
******, стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с „ЕСО“ АД
на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. К., община П., област В.,
УПИ ******, поръчка № ******, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.“ АД в
полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й
изплащане, която сума е предмет на заповед № ******2025 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по
описа на ВРС, 46 състав.
В исковата си молба ищецът „Е. 7848” ЕООД излага, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ******2025 г.,
срещу която е подадено възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 4
ГПК е предявил настоящият установителен иск, по отношение на който счита,
че има правен интерес. Посочва, че съгласно договор за цесия от 23.01.2025 г.,
сключен между него и „Б.Т.“ АД е придобил процесното вземане на стойност
7848 лв., представляваща платена от цедента на 06.10.2022 г. без основание
цена за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО“ АД на ФЕЦ към
1
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. К., община П., област В.,
УПИ ******. Твърди, че цедентът надлежно е уведомил ответника за
извършена цесия чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ на
24.01.2025 г. Наред с уведомлението отправил и покана за доброволно
изпълнение до длъжника, но в предоставения му срок сумата не била
заплатена. Твърди, че „Б.Т.“ АД е започнал процедура по присъединяване на
ФЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която е заплатил
сумата 7848 лв. за съгласуване условията за присъединяване на ел. енергия с
„ЕСО“ ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение.
Поддържа, че в случая ответникът „Е.С.“ АД въвежда ограничения чрез
заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с „ЕСО“ ЕАД, която не се следва за
централи под 5 МВч /чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г./. Тази
такса е произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за
изискването й. Съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ, условията и редът за
присъединяване към съответната мрежа се определят с наредба, а в ал. 8 е
указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже
присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз
основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на
мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за
присъединяване с „ЕСО“ ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не
съставлява проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ. Предвиденото
съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на
преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към
разпределителната мрежа средно напрежение съгласно чл. 53, ал. 2 от
Наредба 6 от 24.02.2014 г. не представлява проучване на присъединяване на
обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем
разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за
присъединяване на ел. централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15
МВ вкл.“ на стойност 7848 лв. Посочва, че за услугата по съгласуване не е
предвидено заплащане на такса. Моли предявеният иск да бъдат уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Е.С.” АД, гр. В., чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа,
че с искане от 22.06.2022г. „Б.Т.“ АД е депозирало заявление за проучване
условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа
(ФвЕЦ) на дружеството, с номинална изходна мощност 0.08 кW, планирана за
изграждане в ПИ ******, с. К., община П., област В., към
електроразпределителната мрежа /неотговарящи на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ/. В
подаденото искане е декларирано, че произведената електроенергия няма да
се ползва за собствено потребление. Посочва, че представените към
заявлението за проучване документи са разгледани от оператора на
електроразпределителната мрежа и с писмо от 05.09.2022 г. е изпратил до
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД /“ЕСО“ ЕАД/ искане за проучване
на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната
мрежа към преносната електрическа мрежа. На дата 15.09.2022 г. е постъпило
писмо от „ЕСО“ АД, че е необходимо да бъде заплатена цена за проучване в
размер на 7848 лв. Клиентът „Б.Т.“ АД е уведомено за това, като на дата
06.10.2022 г. той е извършил плащане на процесната сума. С преводно
нареждане от 12.10.2022 г. същата е преведена на системния оператор. На
2
17.10.2022 г. е постъпило писмо от „ЕСО“ ЕАД, с което последният е
съгласувал промяната на условията за присъединяване на електропровод 20
кV „Х.“ от ЗРУ 20 кV на п/с 110/20 кV „П.“, във връзка с присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с мощност 0.08 Мw, находяща се в
ПИ ******, с. К., община П., област В.. Вследствие на това е издадено
становище относно условията за присъединяване на обект за производство на
електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ. Поддържа, че сумата 7848
лв. не е платена без основание. Посочва, че е изпълнил вменените му по закон
задължения, като е извършил проучване, съгласувателна процедура с
електроенергийният системен оператор, като е издал положително становище
относно условията за присъединяване на обект за производство на
електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ с изх. № ПВИ-
2221/11.11.2022 г., като е сключен и предварителен договор за присъединяване
на обект за производство на електрическа енергия. Счита, че не дължи
връщане на получената сума, доколкото последната не е останала в неговия
патримониум, а е преведена на „ЕСО“ ЕАД, тоест не е окончателен получател
на плащането. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е обратният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „Е.С.“ АД срещу
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД за осъждане на последния да
заплати на ищеца по обратния иск сумата 7848 лв., представляваща платена на
12.10.2022 г. по издадена фактура № ******2022 г. без основание стойност за
проучване за присъединяване на обект към електропреносната мрежа – ФЕЦ,
0.08 МW, УПИ ******, с. К., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на обратния иск в съда – 23.04.2025 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът по обратния иск „Е.С.” АД основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Излага, че ответното дружество не е
окончателен реципиент на извършеното плащане. Посочва, че е изискало
плащане от страна на „Б.Т.“ АД, предвид полученото в „Е.С." АД писмо от
„ЕСО ЕАД", с което се посочва, че искането за съгласуване на необходимите
условия за промяна на условията за присъединяване към
електрорапределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност ще се
осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848 лв. с ДДС.
Излага, че е получил сумата от 7848 лв. на 06.10.2022 г., а на 12.10.2022 г. с
преводно нареждане същата сума е преведена на „ЕСО" ЕАД, извършило
услугата по съгласуване. Плащането е прието от получателят, поради което е
издадена фактура № ******2022 г. Счита, че ако се приемат за верни правните
и фактически доводи в депозираната от ищеца искова молба относно
недължимост на събраната сума, ще се окаже, че ответникът по обратния иск
без основание е изискал и получил плащането на същата. В този случай е
осъществена хипотезата на неоснователно обогатяване, поради което лицето,
получило нещо без правно основание, е длъжно да го върне на лицето, за
чиято сметка се е обогатило. В случай на уважаване на исковата претенция,
моли предявеният обратния иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника и
ответник по обратния иск „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е
депозирал становище по исковата молба и отговор на обратния иск, чрез
процесуалния му представител – юрк. Боряна Лечева. Поддържа, че липсва
3
процесуална легитимация в полза на ищеца, доколкото посоченият от него
договор за цесия не е породил действие поради неспазване на процедурата по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Счита, че уведомяването на длъжника, извършено от
цесионера, е в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че това
представлява самостоятелно основание за недопустимост на претенцията. По
същество оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че е енергийно
предприятие по смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността пренос на
електрическа енергия в изпълнение на Лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, операторът на електропреносната
мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на оператор на
електроразпределителна мрежа (в това число и ЕРП Север) във връзка с
присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия,
какъвто е цедентът „Б.Т.“ АД. Твърди, че не е поискало заплащане, което не му
се следва, за да извърши съгласуване, а е поискало спазване на предвидения
ред по Наредба № 6 /отм./ за присъединяване, която ясно и изчерпателно
пояснява за какъв обект, с каква мощност и по какъв начин се иска
присъединяване, естеството на който обект изисква приключване на
процедурата не само със съгласуване, а и извършването на проучване за
присъединяване и то на две основания – по чл. 102, ал. 1, т. 3 и по чл. 102, ал.
4 от Наредба № 6 /отм./. Счита, че неправилно ищецът твърди в исковата си
молба, че е платил такса за съгласуване условията за присъединяване с ЕСО
ЕАД. Сумата е платена за „проучване“ условията за присъединяване на ФЕЦ 2
МW. Посочва, че при всяко едно присъединяване, включително и настоящото,
следва да бъдат осигурени сигурността, безопасността и качеството на работа
на електроенергийната система, както и да се гарантира защитата на живота и
здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси. По тези
съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
отхвърляне и на предявения в условията на евентуалност обратен иск. Твърди,
че в случая не е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване,
доколкото цедентът „Б.Т.“ АД е заплатил на ЕРП Север сумата 7848 лв.,
поискана от ЕСО ЕАД като цена за извършване на услуга. Тази сума след
получаването й от ЕРП Север веднага е била преведена на ЕСО ЕАД. Тоест,
същата не е останала в патримониума на ищеца по обратния иск, поради което
не може да се приеме, че той се е обогатил с нея.
В проведеното по делото на 15.10.2025 г. открито съдебно заседание
всяка от страните се представлява от процесуалния си представител, който
поддържа становището си по съществото на спора. В предоставения от съда
срок ищецът, чрез адв. Д. С., представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск ищецът в производството
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
дружеството „Б.Т.“ АД е заплатило на ответника сумата 7848 лв. на
06.10.2022 г., че между него и това дружество е сключен валиден договор за
цесия от 23.01.2025 г., по силата на който му е прехвърлено процесното
4
вземане, както и че ответникът е надлежно уведомен за цесията по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД от предишния кредитор – „Б.Т.“ АД.
В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен главният иск, е да докаже,
че е било налице основание за заплащане и задържане на сумата 7848 лв.,
включително, че предвиденото съгласуване на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно
напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 представлява проучване на
присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на
включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на
ЕСО ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на
стойност 7848 лв.
Не е спорно, а и от представеното искане от 22.06.2022 г. /л. 29 от
делото/ се установява, че дружеството „Б.Т.“ АД е заявило желанието си за
проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа
централа към електроразпределителната мрежа /неотговарящи на чл. 24, т. 1
ЗЕВИ/ за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW /80 kW/, находяща се в
с. К., община П., област В., УПИ I-91, кв. 25.
По делото е прието за безспорно установено, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК, че на 06.10.2022 г. сумата 7848 лв. е била заплатена от страна на
„Б.Т.“ АД в полза на ответника „Е.С.“ АД.
Плащането е извършено във връзка с издадена проформа фактура №
******2022 г. /л. 41 от делото/, с посочено в нея основание „съгласуване на
условия за присъединяване с ЕСО“.
Именно във връзка с процедурата по съгласуване на условията за
присъединяване е и разменената писмена кореспонденция между ответника и
третото лице – помагач ЕСО ЕАД, приложена към отговора на исковата
молба.
По делото не е спорно и че на 12.10.2022 г. ответникът „Е.С.“ АД, е
превел същата сума 7848 лв. на системния оператор ЕСО АД, за което
плащане е била издадена фактура № ******2022 г.
С договор за прехвърляне на вземане от 23.01.2025 г. „Б.Т.“ АД, в
качеството си на цедент, е цедирало на ищеца „Е. 7848“ ЕООД вземането си
към ответника в размер на 7848 лв., произтичащо от платена на 06.10.2022 г.
без правно основание сума към поръчка ******. Не е спорно, а видно и от
представеното уведомление /л. 11 от делото/ цедентът е уведомил ответника
за прехвърленото вземане.
Следва да се отбележи, че спор по фактите в производството няма.
Спорът е правен и се свежда до това коя е приложимата процедура за
присъединяване на процесната ФвЕЦ към разпределителнaта мрежa.
Процедурата по присъединяване на обект на производител на ел.
енергия към електрическата мрежа е регламентирана в чл. 116, ал. 1 ЗЕ, която
предвижда задължение на операторите на електропреносната и
електроразпределителна мрежа да присъединят всеки обект на производител
на електрическа енергия, разположен на тяхна територия, а условията и редът
за присъединяване се определят с наредба, приета от КЕВР. В случая
приложима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители
5
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/ (отм.,
бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г.), действала към датата на
подаване от цедента на искането за проучване на условията за присъединяване
– 22.06.2022 г.
Регламентацията на процедурите е диференцирана в Част трета и Част
четвърта от Наредба № 6, в зависимост от подлежащия на присъединияване
обект.
Част трета от Наредба № 6 урежда присъединяването на обекти на
производители на ел.енергия, като в чл. 51, ал. 1 е предвидено, че писмено
искане за проучване на условията и начина на присъединяване на
електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. оператора
на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна
мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по
местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана
електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW. В
настоящия случай няма спор, че ФвЕЦ е с мощност под 5 MW. Следователно
правоотношението се развива между ищеца и ответника по главния иск.
Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6, всяко проучване се заплаща по ценоразписа
на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР. Съгласно чл.
53, ал. 1 Наредба № 6, мрежовият оператор – в случая „Е.С.” АД, определя
условията за присъединяване на електрическата централа към съответната
електрическа мрежа, а според ал. 2 този оператор съгласува с оператора на
преносна мрежа – в конкретния случай - „Електроенергиен системен
оператор” ЕАД, условията за присъединяване на електрическа централа към
разпределителната мрежа средно напрежение. След съгласуването операторът
на преносната мрежа подготвя предварителен договор за присъединяване и
изпраща писмена покана до оператора на разпределителната мрежа за
сключването му – чл. 53, ал. 3 Наредба № 6.
В Част четвърта от Наредба № 6 е уредено присъединяването на обекти
на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа, какъвто
обаче не е настоящият случай, доколкото и цедентът няма характеристиката на
„оператор на електроразпределителна мрежа“ по смисъла на §34б, б. „а“ от ДР
на ЗЕ. Според разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, на която се позовава ответникът по
обратния иск, която обаче съдът намира за неприложима към настоящия спор,
операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на
оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване,
реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и
за присъединяване към тях на обекти на производители, съоръжения за
съхранение на електрическа енергия и клиенти на електрическа енергия.
Обектите, които следва да бъдат присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ са
конкретизирани в чл. 102 от Наредба № 6 в Част четвърта. Едни от тях са
присъединителните електропроводи високо или средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединени към
преносната мрежа. За проучване на условията и начина за присъединяване на
обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа
операторът на разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора
на преносната мрежа при изграждане на нов обект, като според чл. 102, ал. 3
от Наредба № 6 проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис на
услугите на оператора на преносната мрежа. Съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба
6
№ 6, когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени мощности,
които ще работят в паралел с електроенергийната система, освен искането по
чл. 102, ал. 1 се подават и документи по реда на Част трета от Наредбата.
Съдът намира, че анализът на цитираната правна уредба обосновава
извод, че действията по „проучване“ на условията и начина на присъединяване
на електрическа централа към електрическата мрежа и действията по
„съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване
на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение,
по съществото си представляват различни етапи на процедурата по
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електрическата мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между
понятията „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа
централа и „проучване“ на условията и начина за това, както неправилно
поддържат ответникът и третото лице – помагач. В Наредба № 6 не е
предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по
съгласуване, а само за тези по проучване. Такава цена не е определена и от
КЕВР. В случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща
инсталирана електрическа генераторна мощност от 0.8 MW, то проучването
правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното
дружество, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Именно на него е дължима
и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл. 51,
ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Такова възнаграждение не се дължи втори път
на дружеството, собственик на преносната мрежа – „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, тъй като в конкретния случай то извършва действия
само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване.
Приемането на обратното би означавало такова възнаграждение да бъде
платено два пъти за една и съща дейност. В случая не може да бъде възприето
виждането, че използваните термини „проучване“ и „съгласуване“ имат едно и
също значение. Ако това беше така, в Наредба № 6 нямаше да бъдат
използвани различни термини, а само един. Самите термини следва да бъдат
тълкувани с оглед смисъла, който имат в обичайния живот, като двата не се
припокриват. Поради това, се касае за две различни дейности, като доколкото
съгласуването не може да се окачестви като проучване за присъединяване на
обекта към преносната мрежа, то за същото не се дължи възнаграждение.
Следва да се отбележи, че съдебната практика е константна /решение №
3226/2024 г. на ВАС, решение № 3975/2024 г. на ВАС, решение № 1861/2024 г.
на ВАС и др./, че съгласуването и проучването са отделни етапи от
процедурата по присъединяване, като заплащането на определена сума за
съгласуване няма нормативно основание и такава цена не е определена от
Комисията по надлежния ред. С Решение № Ц27/28.07.2016 г. на КЕВР, по
заявление на ЕСО ЕАД е утвърден ценоразпис за извършване на услугата
"проучване на условията за присъединяване на обекти на клиенти и обекти на
производители към електропреносната мрежа", на основание чл. 51, ал. 6 от
Наредба № 4 6/2014 г. Съгласуването не съставлява проучване и за него не се
дължи такса. Първо се извършва съгласуване на искането за присъединяване
на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6 /2014г.,
след което се извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва
предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към
която ще се извърши присъединяването.
От всичко гореизложено следва, че сумата 7848 лв. е платена от цедента
7
без основание за това, поради което подлежи на връщане, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тоест, така предявеният главен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата 7848 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й
изплащане.
Уважаването на главния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД води до основателност на и предявения от ответника „Е.С.“ АД срещу
третото лице – помагач „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР"
ЕАД обратен иск. Това следва от обстоятелството, че заплатената от „Б.Т.“ АД
сума е била преведена на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР"
ЕАД. Поради това, ако „Е.С.“ АД възстанови на ищеца тази сума, то
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД би се обогатило
неоснователно, което е недопустимо. Основателна е и претенцията за
присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на обратния иск в съда – 23.04.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, съдът намира следното:
В заповедното производство същият претендира присъждане на
държавна такса /156.96 лв./ и платено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 12.02.2025 г. /700 лв./ или общо
разноски в размер на 856.96 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза
на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид и задължителните
разрешения, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер
от 1356.96 лв., в това число: 156.96 лв. – платена държавна такса, както и 1200
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 14.10.2025 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ищеца по обратния иск също се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение,
платено по Б. път, в размер на по 2592 лв. с вкл. ДДС по всеки един от двата
иска /главен и обратен/, като са представени и доказателства за извършеното
плащане. Платената държавна такса в случая е 313.92 лв. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение от ответника по обратния
иск, което съдът намира за основателно, предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа,
съгласно която дължимото възнаграждение е в размер на 1084.80 лв. без ДДС
или 1301,76 лв. с вкл. ДДС по всеки от предявените искове. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност, проведеното едно открито съдебно заседание
и ангажираните в производството само писмени доказателства, съдът приема,
че претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до този
размер, като в полза на ищеца по обратния иск следва да се присъдят разноски
от общо 1615.68 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Е.С.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******,
дължи на „Е. 7848” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ******, сумата 7848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и
осем лева/, представляваща платена без основание на 06.10.2022 г. от „Б.Т.“
АД, ЕИК ******, стойност /цена/ за съгласуване условията за присъединява с
„ЕСО“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ към
електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в с. К., община П., област В.,
УПИ ******, поръчка № ******, което вземане е прехвърлено от „Б.Т.“ АД в
полза на заявителя, съгласно сключен на 23.01.2025 г. договор за цесия, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.02.2025 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, която
сума е предмет на заповед № ******2025 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на
ВРС, 46 състав.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ******, да заплати на „Е.С.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******, сумата
7848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/,
представляваща платена на 12.10.2022 г. по издадена фактура № ******2022 г.
без основание стойност за проучване за присъединяване на обект към
електропреносната мрежа – ФЕЦ, 0.08 МW, УПИ ******, с. К., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
обратния иск в съда – 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ******, да заплати на „Е. 7848” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ******, сумата 856.96 лв. /осемстотин петдесет
и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производство по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ХLVІ
състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 1356.96 лв. /хиляда
триста петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. София, ******, да заплати на „Е.С.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******, сумата
1615.68 лв. /хиляда шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски по обратния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ******, на страната на ответника „Е.С.” АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
9
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10