О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,24.03. 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХІІ въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА в.н.ч. дело № 749 по
описа на СГС за 2021г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определения от 19.10.2020г. на СРС, НО, 94
състав е прекратено на основание чл.248,ал.1 т.3 от НПК съдебното производство
по НОХД № 10477/2020г. по описа на СРС, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
Срещу Определението на основание чл. 249,ал.3
вр. чл.248,ал.1,т.3 и чл.341, ал.2 от НПК е подаден протест от прокурор при СРП,
с който се иска от въззивната инстанция отмяна на атакувания съдебен акт като
неправилен и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Според прокурора изводът на съда, че е налице допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на факти са неправилни. Прокурорът счита, че
произнасянето на съда се явява произнасяне по същество, което излиза извън
компетентността му. Отделно от това се излагат съображения, че с действията си
обвиняемият е осъществил състав на престъпление по чл.325 от НК. В заключения прокурорът
намира, че обвинителния акт е в съответствие с изискванията за неговото
съдържание , съгласно чл.246 от НПК.
Въззивният
състав след запознаване с делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустими, подаден е в
установения от закона срок, с правно основание чл.249,ал.3 вр. чл.248,ал.1,т.3 от НПК.
При разглеждането му по същество настоящият
съдебен състав намери същия за неоснователен, поради следните съображения:
Чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да
определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и
участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на
обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством
отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на
извършване, форма на вина и др. Правната квалификация на деянието –
словесно и цифрово следва да бъде посочена в заключителна част на обвинителния
акт съгласно чл. 246, ал. 3 НПК т.е. в обвинителния акт следва да е налице
единство между обстоятелствена и диспозитивна част – съответствие между
фактическата и правна страна на деянието.
В
атакуваното определение СРС е констатирал, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът не е посочил фактите очертаващи престъпленията, за които
спрямо обвиняемия е повдигнато обвинение т.е фактите несъответстват на правната
квалификация. Първоинстанционният съд е съобразил липсата на описание на
действията на обвиняемия, насочени срещу нарушение на обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Описаните в диспозитива действия,
чрез които се твърди реализиране на престъпления от обвиняемия са: „.. обв.Ч. го повалил на земята / П./ и нанесъл множество удари с крак в тялото и по
главата му.“ , „...,а обв.В.Ч. го хванал /Д.С./ и го избутал извън магазина…До
магазина обв.В.Ч. нанесъл удар с юмрук в областта на лявата част на лицето на
св.С..“. Прокурорът приема , че подсъдимият е нанасял удари по П. и С., като същевременно е посочено, че
въпросните действия са хулиганство. Първата инстанция правилно е констатирала,
че тези действия не съответстват на
правната квалификация, посочена в обвинителния акт.
Въззивният
състав намира доводът, че районният съд се е произнесъл по същество на делото,
за неоснователен. В мотивите на атакуваното определение единствено е посочено
несъответствие между факти и правна квалификация т.е прокурорът следва да
изясни обвинителната си теза, като изложи факти относно осъществени
престъпления по чл.325 от НК или приведе изложените в обстоятелствената част на
акта факти в съответствие с правната квалификация. Съвсем правилно е посочил
съдът, че е налице несъответствие със
съдебната практика. В продължение на тезата си първия съд е конкретизирал, че
когато хулиганските действия се изразяват
в причиняване на телесни повреди на лицето и подбудите на лицето са хулигански,
деянието следва да се квалифицира като телесна повреда, причинена по хулигански
подбуди.
Констатираното
състава на районния съд е приел за недостатък в обстоятелствената част на
обвинителния акт, тъй като не е изяснена позицията на прокурора относно факт и
правната квалификация на деянията, за които обвиняемият е предаден на съд.
Въззивната
инстанция намира, че съдържанието на обвинителния акт не съответства на чл.246
от НПК. В обстоятелствената част прокурорът е изложил фактически твърдения, които
несъответстват на правната квалификация на деянието, съгласно заключителната му
част, поради което този състав се съгласява с констатациите в определението
на СРС за прекратяване на съдебното
производство. В случая, предвид че не са изложени факти в обстоятелствената
част, които обосновават елементи от състава на престъплението, за което
обвиняемият е предаден на съд, липсва формулирана позиция на обвинението
относно при какви обстоятелства е осъществено деянието.
Настоящият
съдебен състав се съгласява с направените констатации на първата инстанция
относно несъответствието на съдържанието на обвинителния акт с изискванията на
закона. Необходимостта от конкретизиране на тези факти е обосновано от принципа, че обвиняемият /респективно подсъдимият/ се
защитава срещу фактите и че именно фактическото отразяване на елементите от
състава на престъплението рамкират обвинението.
При това съдържание на
обвинителния акт е налице неяснота по отношение действията на обвиняемия, чрез
които е осъществил инкриминираните деяния, а именно кои са непристойните
действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото.л Изискванията за
съдържанието на обвинителния
акт, предвидените в чл. 246 НПК предопределят валидността на обвинителния акт
като създават необходимите предпоставки за гарантиране правото на защита на
правоимащите процесуални субекти.
Посочените
несъответствия в обвинителния акт относно фактическото отразяване на действията
на обвиняемия и правната квалификация на деянието водят до противоречивост и
неяснота на формулираната от прокурора обвинителна теза. Тези пороци се пренасят
и върху процеса, защото обвиняемият не би могъл да разбере в какво точно е обвинен,
за да може от своя страна да организира адекватно защитата си.
Приемайки,
че посочените в определението от 19.10.2020г по нохд № 10477/2020г. на 94
състав, НО, СРС нарушения са съществени и препятстващи възможността на обвиняемия
и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и съответно да
реализират адекватно своите права, въззивният състав счита, че атакуваното
определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство, поради
допуснати отстраними и съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за отстраняване
на посочените нарушения.
С
оглед гореизложеното, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 19.10.2020г. по НОХД № 10477/2020г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
Определението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.