Р Е Ш Е Н И Е № 44
гр.
Враца, 17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на тридесет и първи
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Галина Емилова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр.дело № 665 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 150/17.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1676/2017 г. по описа на Районен съд – Мездра, първи граждански
състав, е уважен предявеният от П.Б.В., ЕГН: **********, Б.В.С., ЕГН: **********
и Г.Б.В., ЕГН: **********, против М.П.Б., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищците като наследници на З.Г.С. са собственици на нива в м. „Равнището“, с площ
7.009 дка, ІІІ категория, имот № 125001 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи:
имот № 000182 – полски път на Община Роман, имот № 000860 – полски път на
Община Роман, имот № 125002 – нива на В.Ц., имот № 125022 – нива на „Агрофинанс“ АДСИЦ и имот № 000194 –
полски път на Община Роман; нива в м. „Мартиница“, с площ 1.808 дка, ІV
категория, имот № 138007 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 000080 –
път IV кл. на Община Роман, имот № 138006 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 138013 –
нива на Ц.В., имот № 138014 – нива на Г.П. и имот № 138008 – нива на Н.И.; нива
в м. „Бърдарски садини“, с площ 3.654 дка, ІІІ категория, имот № 179018 с
ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 178038 – полски път на Община Роман,
имот № 179019 – нива на Ц.Н., имот № 179030 – нива на наследници на И.И. и имот
№ 179017 – нива на Ц.Ц. и нива в м. „Зад кичера“, с площ 6.134 дка, ІІІ
категория, имот № 280012 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 280001 –
нива на Г.Н., имот № 279009 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 279010 –
нива наследници на В.С., имот № 280013 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД и имот №
000627 – полски път, всички находящи се в землището на с. Камено поле, общ.
Роман, като ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението
на имотите на собствениците.
Със
същото решение са уважени предявените в условията на евентуалност от М.П.Б.,
ЕГН: **********, против Г.В.И., ЕГН: **********, кумулативно обективно
съединени обратни искове, първият от които с правно основание чл. 189, ал. 1,
във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на обективирания в нот. акт № 6,
т.ІІІ, рег.№ 2402, н.д. № 251/2017 г. на нотариус Х.А. с рег. № 614 на НК,
район на действие Районен съд – Мездра, договор за покупко-продажба от
14.07.2017 г., по силата на който Г.В.И., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник
Ц.Б.И., е продала на М.П.Б., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник С.Г.Б.,
собствените си 29/60 ид.ч. от нива в м. „Равнището“ от 7.009 дка, ІІІ категория, имот № 125001, при граници и
съседи: имот № 000182, № 000860, № 125002,
№ 125022 и № 000194; нива в м. „Мартиница“ от 1.808 дка, ІV категория,
имот № 138007, при граници и съседи: имот № 000080, № 138006, № 138013, №
138014 и № 138008; нива в м. „Бърдарски садини“ от 3.654 дка, ІІІ категория,
имот № 179018, при граници и съседи: имот № 178038, № 179019, № 179030 и №
179017 и нива в м. „Зад кичера“ от 6.134 дка, ІІІ категория, имот № 280012, при
граници и съседи: имот № 280011, № 279009, № 279010, № 280013 и № 000627,
находящи се в землището на с. Камено поле, общ. Роман; вторият от които за
осъждане на Г.В.И., ЕГН: **********, да заплати на М.П.Б., ЕГН: **********,
сума в размер на 5 000,00 лв., представляваща платена по договора покупна цена и сума в
размер на 264,50 лв., представляваща
разходи във връзка със сключване на договора, от които 104,50 лв. – нотариални
такси, 10,00 лв. – такса вписване и 150,00 лв. – местен данък; третият от които
с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на Г.В.И., ЕГН: **********, да
заплати на М.П.Б., ЕГН: **********, сума в размер на 10 000,00 лв.,
представляваща неустойка. С решението са присъдени разноски на ищците по
предявения петиторен иск и на ищеца по предявените обратни искове.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. Б.Т. – пълномощник на ответника М.П.Б., в която се излагат съображения за
неправилност на същото. Навеждат се доводи, че съдебният акт е постановен в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснован. В жалбата се твърди, че по делото са разгледани
недопустими искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на два
нотариални акта, като производството по делото не е оставено без разглеждане и делото
не е прекратено в тази част с определение на съда. Сочи се, че в обжалваното
решение не е налице диспозитив и мотиви относно тези искове, като на практика
по тях липсва произнасяне както по допустимостта, така и по основателността им.
Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд като
е даден ход на делото, без да са събрани в цялост дължимите държавни такси, тъй
като в случая единствената такса, която е заплатена е в размер на 50,00 лв. за
предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Навеждат се доводи, че исковете за отмяна на двата нотариални акта не
попадат в приложното поле на чл. 71, ал. 2 ГПК и за тях се дължат отделни
държавни такси. Посочва се, че съдът в нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК не е
оставил исковата молба без движение и не е указал внасяне на всички дължими
такси, а е пристъпил към разглеждане на всички предявени искове. Жалбоподателят
счита за процесуално нарушение и това, че съдът не е оставил без разглеждане
исковата молба, след като ищците не са изпълнили неговото указание да внесат
държавна такса в определения за това срок, вместо което два пъти е удължаван
срокът за извършване на това действие от тях. Изтъква, че продължаване на срок
е допустимо само по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането
му, при наличие на уважителни причини, като в случая молбата от адвоката на
ищците е подадена след изтичане на дадения от съда срок за внасяне на държавна
такса и не съдържа посочване на уважителни причини едновременно за всеки един
от тримата ищци и за представителя им. Сочи, че въпреки липсата на основание за
това, съдът е удължил срока за отстраняване на нередовности с 20 дни, като и в
рамките на този срок също не е платена дължимата държавна такса, а с
разпореждане върху молба на пълномощника на ищците е указал нов 7-дневен срок,
като държавната такса е заплатена в последния му ден. Горното жалбоподателят
намира за израз на пристрастно отношение на съда към позицията на ищците. В
жалбата се посочва, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение
и като не е дал ход на делото в първото открито съдебно заседание, за което
всички страни са били редовно призовани, като причина за отлагане на делото е
станало неявяването на третото лице помагач, което е било редовно уведомено и
което е депозирало молба, че е започнало работа и не може да отсъства. Твърди,
че това е довело до предоставяне на по-благоприятни условия за ищците. Жалбоподателят
изтъква и извършено процесуално нарушение от съда, който е допуснал служебно
събиране на доказателства, без съответно искане за това от страните по делото,
което било поредна демонстрация не неравно третиране на страните в процеса.
Сочи, че въпреки че с отговора на
исковата молба на основание чл. 183 ГПК е било поискано ищците да бъдат
задължени да представят в оригинал договор за доброволна делба, съдът е
разпоредил в съдебно заседание секретар-протоколистът да излезе от залата, да
отиде до Служба по вписванията и да донесе книгата с актове от 2003 г., в която
се е съдържал екземпляр от този договор. Твърди, че самото напускане на
секретар-протоколиста на залата по време на течащо дело е процесуално
нарушение, създаващо съмнения в достоверността на водения протокол от
заседанието. Излага и съображения, че в откритото производство по чл. 193 ГПК
по оспорване истинността на документ съдът служебно, без искане от страните, е
назначил съдебно-графологична експертиза и е допуснал разпит на свидетел, а е
следвало да разпредели доказателствената тежест в производството и да укаже на
ищците да ангажират доказателства, тъй като оспореният документ е частен и не
носи подпис на оспорващата го страна. Изтъква и че първоинстанционният съд е
заличил допуснатата експертиза, без направено искане от страните и при
наличието на своевременно внесен депозит за вещо лице от страна на ответника.
Навеждат се доводи и че първостепенният съд не се е произнесъл по направен му
отвод, мотивиран в молба с вх. № 1291/15.10.2018 г., депозирана от пълномощника
на ответника, като жалбоподателят счита това за съществено процесуално нарушение,
обосноваващо неправилност на крайния съдебен акт. Твърди, че такова е допуснато
и при поредицата от заседания, в това число и последното по делото, които са
протекли, без третото лице да е надлежно призовано.
От
жалбоподателя се излагат и съображения за постановяване на обжалваното решение
в противоречие с материалния закон. Твърди, че за да уважи искът по чл. 108 ЗС,
съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните
недвижими имоти въз основа на договор за доброволна делба, който е нищожен,
като не споделя приетото от съда, че договорът е бил заверен от съдия по
вписванията. Сочи, че съдът не е направил разграничение между извършване на
нотариална заверка и поставяне на щемпел на службата по вписвания, отразяващ
поредния номер на документа при вписването му. Посочва, че е недопустимо да се
приеме, че един и същи документ е заверен на различни дати – веднъж от кмета на с. Камено поле, който е
бил некомпетентен да извършва това действие, и втори път от съдия по
вписванията. Твърди, че няма данни и наведени доводи по делото лицата да са се
явявали и да са подписвали договора лично пред съдия по вписванията в гр.
Мездра. Изтъква и че въпросът дали подписите са на посочените в договора лица е
останал спорен. Навеждат се доводи, че ищците не доказват собствеността си
върху каквато и да било част от процесните имоти, като представеният от тях
договор за доброволна делба е нищожен, тъй като не е в изискуемата от закона
форма за действителност – липсва нотариална заверка на подписите на страните.
Сочи се, че документът е с положен щемпел, подпис и печат на кмета на Кметство
Камено поле, който в нарушение на правилата на чл. 83 ЗННД е заверил подписите
на страните на договор, който е двустранен и подлежи на вписване, като не е
имал компетентност за това. Изтъква се и че в този договор номерата на имотите,
за които се отнася, не са изписани с думи, каквото изрично изискване за форма
се съдържа в чл. 578, ал. 3 ГПК, като аналогично правило е съществувало и в чл.
474, ал. 3 ГПК/отм./, действал при подписването му.
Излагат
се и съображения, че имотите, предмет на спора, са възстановени с Решение №
105/08.03.2001 г. на Поземлена комисия гр. Роман на наследниците на Г.И.М.,
като именно като обща тяхна собственост са фигурирали в Общинска служба по
земеделие Роман и Община Роман, преди сделките, обективирани в двата спорни
нотариални акта. Посочва се, че от приетите като доказателства по делото
документи се установява, че твърдението в исковата молба на ищците, че те са
единствени собственици на процесните имоти, не е вярно. Сочи се и че наведеното
от ищците, че ответникът владее имотите
без правно основание, е останало недоказано. Изтъква се, че ответникът е
придобил чрез дарение 1/60 ид. ч., а след това чрез покупко-продажба 29/60 ид.
ч. от тях от друг наследник на Г.И.М., като собствеността е придобита
посредством действителни правни сделки, обективирани в процесните нотариални
актове. Въз основа на тях той е станал собственик и на това основание владее
½ ид. ч. от посочените имоти ,
съобразно правата си.
Навеждат
се доводи и за необоснованост на първоинстанционното решение, като се сочи, че
то е постановено при едностранчив анализ на избрани доказателства,
интерпретирани неправилно.
Излагат
се съображения, че решението е неправилно и в частта за разноските, тъй като
при наличие на три иска и произнасяне само по един от тях, би следвало да се
приеме, че исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК са приети за недопустими или
неоснователни, като и в двата случая на ответника следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлените претенции, както и той би следвало да бъде
осъден да заплати не изцяло разноските на ищците, а само частта, съответстваща
на уважения иск.
Иска
се от въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Моли се съда
да остави без разглеждане и да прекрати производството по исковете с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК. С оглед евентуалния характер на обратните искове
срещу третото лице-помагач, при отмяна на решението по главния иск и отхвърляне
на същия, се иска съответно произнасяне и по обратните исконе. Претендират се и
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
жалбата от въззиваемите П.Б.В., Б.В.С. и Г.Б.В..
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпило и становище по жалбата от третото
лице-помагач на страната на ответника – Г.В.И..
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен
съд – Мездра е сезиран от П.Б.В., Б.В.С. и Г.Б.В. с петиторен иск с правно
основание чл. 108 ЗС, против М.П.Б., за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищците като наследници на З.Г.С. са собственици на нива в м.
„Равнището“, с площ 7.009 дка, ІІІ категория, имот № 125001 с ЕКАТТЕ 35910, при
граници и съседи: имот № 000182 – полски път на Община Роман, имот № 000860 –
полски път на Община Роман, имот № 125002 – нива на В.Ц., имот № 125022 – нива на „Агрофинанс“ АДСИЦ и имот № 000194 –
полски път на Община Роман; нива в м. „Мартиница“, с площ 1.808 дка, ІV
категория, имот № 138007 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 000080 –
път IV кл. на Община Роман, имот № 138006 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 138013 –
нива на Ц.В., имот № 138014 – нива на Г.П. и имот № 138008 – нива на Н.И.; нива
в м. „Бърдарски садини“, с площ 3.654 дка, ІІІ категория, имот № 179018 с
ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 178038 – полски път на Община Роман,
имот № 179019 – нива на Ц.Н., имот № 179030 – нива на наследници на И.И. и имот
№ 179017 – нива на Ц.Ц. и нива в м. „Зад кичера“, с площ 6.134 дка, ІІІ
категория, имот № 280012 с ЕКАТТЕ 35910, при граници и съседи: имот № 280001 –
нива на Г.Н., имот № 279009 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 279010 –
нива наследници на В.С., имот № 280013 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД и имот №
000627 – полски път, всички находящи се в землището на с. Камено поле, общ.
Роман, и за предаване на владението на имотите от ответника на собствениците,
както и с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна
на нотариален акт № 4, т. 3, рег.
№ 2398, нот. дело № 249/2017 г. и нотариален акт № 6, т. 3, рег.
№ 2402, нот. дело № 251/2017 г. на нотариус Х.А., рег. № 614, с район на действие Районен съд – Мездра.
В исковата молба се
сочи, че ищците са от кръга на законните наследници на З.Г.С.,
починала на 27.07.2007 г., която по силата на договор за доброволна делба на
земеделски земи от 14.11.2003 г., вписан в Агенция по вписванията на 20.11.2003
г., № 267, т. 1, Д, вх. № 899 при Районен съд – Мездра е собственик на
процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Камено поле. Твърди
се, че имотите са отдавани под аренда, като след отказване на арендно плащане,
ищците установили, че са налице две прехвърлителни сделки, обективирани в
горепосочените нотариални актове, установяващи право на собственост на
ответника по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.П.Б., с който се оспорва исковата
претенция на ищците. Посочва се, че ищците не доказват собствеността си
върху каквато и да било част от процесните имоти, тъй като представеният от тях
договор за доброволна делба е нищожен поради липса на предписаната от закона
форма. Твърди се, че договорът няма нотариална заверка на подписите, като
същият е заверен от кмета на Кметство Камено поле, който има компетентност да
заверява само едностранни актове, които не подлежат на вписване, какъвто акт не
е договорът за доброволна делба. Изтъква се, че имотите, предмет на спора са
възстановени с Решение № 105 от 08.03.2001 г. на Поземлена комисия гр. Роман на
наследниците на Г.И.М. и като обща собственост на всички наследници са
фигурирали в Общинска служба Земеделие гр. Роман и Община Роман, преди
сделките, обективирани в спорните нотариални актове. Оспорва се твърдението, че
ищците са единствени собственици на имотите, като се сочи, че ответникът е
придобил първо чрез договор за дарение 1/60 ид. ч. от тях, а след това чрез
договор за покупко-продажба 29/60 ид. ч. от тях от друг наследник на Г.И.М.,
като владее ½ ид. ч. от тях на правно основание – действителни правни
сделки, въз основа на които е станал собственик на идеални части от тях.
На основание чл. 219 ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника Г.В.И., която не
е ангажирала писмено становище по делото.
Против третото
лице-помагач Г.В.И. са предявени в условията на евентуалност от ответника М.П.Б.,
кумулативно обективно съединени обратни искове, първият от които с правно
основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
обективирания в нот. акт № 6, т.ІІІ, рег.№ 2402, н.д. № 251/2017 г. на нотариус
Х.А. с рег. № 614 на НК, район на действие Районен съд – Мездра, договор за
покупко-продажба от 14.07.2017 г., по силата на който Г.В.И. ***, чрез
пълномощник Ц.Б.И., е продала на М.П. ***, чрез пълномощник С.Г.Б., собствените
си 29/60 ид.ч. от процесните недвижими имоти; вторият от които с правно
основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5 000,00
лв., представляваща платена по договора
покупна цена и сума в размер на 264,50
лв., представляваща разходи във връзка със сключване на договора и третият от
които с правно основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка
в размер на 10 000,00 лв. /в двукратен размер на продажната цена/, уговорена
в договора за покупко-продажба. В молбата се сочи, че ако искът по чл. 108 ЗС
срещу ответника бъде уважен, той ще бъде съдебно отстранен от имотите,
придобити от него с процесните нотариални актове, което поражда за него правен
интерес от предявяване на обратните искове срещу продавача на същите. С
Определение № 671/22.06.2018 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно
разглеждане предявените кумулативно обективно съединени обратни искове.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по обратните искове Г.В.И..
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Към приетите от
първоинстанционния съд преписи от документи, съдържащи се в нотариално дело №
251/2017 г. по описа на нотариус Х.А., рег. № 614, с район на действие Районен
съд – Мездра е приложено Удостоверение за наследници на Г.И.М., роден на *** г.
и починал на 16.10.1976 г., изх. № 109/03.04.2017 г., издадено от Кметство
Камено поле, от което е видно, че след смъртта си последният е оставил следните
наследници по закон: Д.М.М. – съпруга, починала на 18.04.1994 г.; В.Г.И. – син,
починал на 08.03.2009 г. и З.Г.С. – дъщеря, починала на 27.07.2007 г. От същото
се установява, че синът на Г.М. – В.И. след смъртта си е оставил наследници по
закон: В.Б.И. – съпруга, починала на 28.03.2016 г. и Г.В.И. – дъщеря. Видно е и
че дъщерята на Г.М. – З.С., след смъртта си е оставила наследници по закон: Б.В.С.
– съпруг, Г.Б.В. – дъщеря и П.Б.В. – син.
Към нотариалното дело
е приложен и препис от Решение № 105/08.03.2001 г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището
на с. Камено поле, община Роман, с което на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост на наследниците на Г.И.М., бивш жител на с. Камено поле
върху следните имоти: нива в м. „Равнището“, с площ 7.009 дка, ІІІ категория,
имот № 125001 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000182 –
полски път на Община Роман, имот № 000860 – полски път на Община Роман, имот №
125002 – нива на В.Ц.И., имот № 125022 –
нива на „Агрофинанс“ АДСИЦ и имот № 000194 – полски път на Община Роман;
нива в м. „Мартиница“, с площ 1.808 дка, ІV категория, имот № 138007 по плана
за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 000080 – път IV кл. на Община Роман, имот № 138006 – нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД, имот № 138013 –
нива на Ц.И.В., имот № 138014 – нива на Г.П.Г. и имот № 138008 – нива на Н.Х.И.;
нива в м. „Бърдарски садини“, с площ 3.654 дка, ІІІ категория, имот № 179018 по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот № 178038 – полски път на
Община Роман, имот № 179019 – нива на Ц.Н.Ц. , имот № 179030 – нива на
наследници на И.Н.И. и имот № 179017 – нива на Ц.Ц.Н. и нива м. „Зад кичера“, с
площ 6.134 дка, ІІІ категория, имот № 280012 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: имот № 280001 – нива на Г.И.Н., имот № 279009 – нива на „МП
Инвестмънт“ ЕООД, имот № 279010 – нива наследници на В.Ц.С., имот № 280013 –
нива на „МП Инвестмънт“ ЕООД и имот № 000627 – полски път на Община Роман.
По делото е представен
и приет и заверен препис от Служба по вписванията гр. Мездра /л. 223 от
първоинстанционното дело/ от договор за доброволна делба на земеделски земи от 14.11.2003 г., сключен между З.Г.С. и В.Г.И., по
силата на който З.Г.С. получава в дял и става собственик на горепосочените
четири ниви, находящи се в землището на с. Камено поле, а В.Г.И. получава в дял
и става собственик на други четири ниви, находящи се в землището на с. Камено
поле. Договорът за доброволна делба е с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 505/17.11.2003 г., извършена от кмета на Кметство Камено поле
– Ц.Б. на 17.11.2003 г. На подписите на страните по договора е осъществена и
втора нотариална заверка рег. № 4812/20.11.2003 г. от В.Х. – съдия по
вписванията при Районен съд – Мездра на 20.11.2003 г. Договорът за доброволна
делба е вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Мездра на 20.11.2003
г. под № 267, том I, видно от поставения щемпел
върху него.
От приложеното копие
на страници от книга за заверки на Кметство Камено поле е видно, че под №
505/17.11.2003 г. е вписана извършената заверка на подписи на договор за
доброволна делба между З.Г.С. и В.Г.И..
Разпитана като
свидетел пред първоинстанционния съд, Ц.И.Б.- кмет на Кметство Камено поле,
заявява, че заверката на договора е направена от нея, като лицата са се явили
лично и подписите им са положени пред нея. Същата си спомня, че това се е
случило по време на първия ѝ мандат и си спомня лицата на хората и
доброто отношение, което са имали един към друг. Посочва, че хората идват с
вече изготвени договори и полагат подписите си пред нея, което е причината за
разминаването на датите на договора и нотариалната заверка на подписите на
страните. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката като
обективни, непротиворечиви и почиващи на обективните ѝ възприятия.
С нотариален акт № 4,
т. III, рег. № 2389, н. дело № 249/2017 г. на нотариус Х.А.,
с рег. № 614 на НК, с район на действие Районен съд – Мездра, Г.В.И., чрез
пълномощник Ц.Б.И., е дарила на М.П.Б., чрез пълномощник С.Г.Б., 1/60 ид.ч. от
шест недвижими имота, находящи се в землището на с. Камено поле, като
последните четири имота представляват гореописаните спорни четири ниви.
С нотариален акт № 6,
т.ІІІ, рег. № 2402, н. дело № 251/2017 г. на нотариус Х.А. с рег. № 614 на НК,
с район на действие Районен съд – Мездра, Г.В.И., чрез пълномощник Ц.Б.И., е
продала на М.П.Б., чрез пълномощник С.Г.Б.,
29/60 ид.ч. от същите шест недвижими имота, които са били и предмет на
договора за дарение, находящи се в
землището на с. Камено поле, като последните четири имота представляват гореописаните
спорни четири ниви, за сумата от 5 000,00 лв. В т. VII от нотариалния акт е уговорено между страните, че в
случай, че купувачът бъде отстранен напълно или частично от идеалните части от
имотите, предмет на сделката, продавачът отговаря за евикция съобразно
разпоредбите на ЗЗД и едновременно с това дължи неустойка в размер на
двукратния размер на продажната цена.
Към приетите от
първоинстанционния съд преписи от документи, съдържащи се в нотариално дело №
251/2017 г. по описа на нотариус Х.А., рег. № 614, с район на действие Районен
съд – Мездра, са приложени и 2 бр. платежни нареждания, от които е видно, че на
14.07.2017 г. е преведена от М.П.Б. по сметка на Агенция по вписванията Имотен
регистър сума в размер на 10,00 лв. с основание за плащане „Такса вписване НА
6, т. III” и по сметка на Община Роман сума в размер на 150,00
лв. с основание за плащане „Данък придобиване на НИ НА 6, т. III”. Приложено е и копие от Сметка/Фактура по чл. 89 от ЗННД № **********/14.07.2017 г., издадена от нотариус Х.А. с посочено задължено
лице М.П.Б., за сума в размер на 252,00 лв., представляваща нотариални такси.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
І. По иска с правно основание
чл. 108 ЗС
Чрез петиторния осъдителен иск ищците искат от съда със сила на
пресъдено нещо да установят спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното
право на собственост върху нея принадлежи на тях
и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я
владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорна вещ на собствениците. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска
предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и
една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца
принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост
върху спорната вещ, както и че ответника я владее или държи, а за
да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че
упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно
основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
Ищците основават
своето право на собственост върху процесните имоти въз основа на договора за
доброволна делба от 14.11.2003 г., сключен между З.Г.С. и В.Г.И., и въз основа
на настъпило наследствено правоприемство след смъртта на З.С.. По своята правна
същност доброволната делба е договор, съдържанието на който се определя от
съсобствениците съделители, и който има за цел да
прекрати съсобствеността и идеалните части на всеки от съсобствениците да се превърнат в отделно право на собственост и
съответно всеки от тях да може да получи своя дял в натура, ако това е
възможно. При извършване на доброволната делба трябва да бъдат спазени всички
императивни изисквания на закона, в нея освен че трябва да вземат участие
всички съделители, тъй като в противен случай тази делба ще е нищожна, тя
трябва да се извърши по начин всеки от съделителите да получи реален дял в
натура, съобразно правата му в съсобствеността, възможно е да се уговори между
тях един да получи целия имот, а останалите – паричната
равностойност на припадащата им се част. Но при всички случаи за изпълнение на
целите при прекратяване на собствеността чрез делба, включително и когато
същата се постига чрез извънсъдебна спогодба, всеки от съделителите получава
съответно своя дял в натура или в парично уравнение равностойността му /в
този смисъл Решение № 267 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 225/2011 г., II г. о., ГК/.
Договорът за
доброволна делба на недвижима вещ може да бъде сключен в уредената в чл. 35,
ал. 1 ЗС по-лека форма за действителност на тази транслативна сделка /писмена с
нотариална заверка на подписите/. Видно от представения по делото заверен
препис от Служба по вписванията гр. Мездра на процесния договор, същият е с
нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 505/17.11.2003 г.,
извършена от кмета на Кметство Камено поле – Ц.Б. на 17.11.2003 г., като на
подписите на страните по договора е осъществена и втора нотариална заверка рег.
№ 4812/20.11.2003 г. от В.Х. – съдия по вписванията при Районен съд – Мездра на
20.11.2003 г. Действително ако подписите на страните по договора за доброволна
делба са били заверени само от кмета на Кметство Камено поле, то той би бил
нищожен, каквито оплаквания се заявяват с въззивната жалба, тъй като съгласно
чл. 83 ЗННД когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното
място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът,
заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник
удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не
подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона
за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от
документи и книжа. Следователно кметът не
е имал правомощие да завери подписи на страни по договор за доброволна делба,
тъй като последният не представлява едностранен акт и същият подлежи на
вписване. Подписите върху договора обаче са заверени и от В.Х. – съдия по
вписванията при Районен съд – Мездра на 20.11.2003 г. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗННД когато в района няма
нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията при
районния съд. Тъй като за кмета на Кметство Камено поле липсва правомощие да
заверява подписите върху договора, подлежащ на вписване, именно съдията по
вписванията при Районен съд – Мездра е бил компетентният орган, който да
удостовери, че подписите под документа са на лицата, сключили договора, тъй
като към момента на извършване на тази заверка – 20.11.2003 г. в съдебния район
на Районен съд – Мездра не е имало нотариус. Нотариалната заверка на подписите
на страните, извършена от съдията по вписванията, представлява официален
документ, който се ползва с формална доказателствена сила, т.е.
удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на
обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване,
авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е действало
в посоченото в документа длъжностно качество. Документът се ползва и с
материална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в
него факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият
издател, като за целта е необходимо документът да отговаря на следните
изисквания: да е издаден от държавен орган или от друг правен субект, на когото
държавата е предоставила удостоверителна функция, да е издаден в кръга на
удостоверителната компетентност на органа и да са спазени правилата на
съответното производство по съставяне на акта /изискванията за ред и форма/.
Тоест нотариалната заверка, извършена от съдията по вписванията при Районен съд
– Мездра, обвързва съда да приеме, че подписите върху договора за доброволна
делба са положени от З.Г.С. и В.Г.И.. Следва да се посочи, че макар с исковата
молба да е представено копие на договора за доброволна делба, на което липсва последната
страница, на която е отразена осъществената нотариална заверка на подписите на
страните от съдия по вписванията, то в съдебно заседание на 04.02.2019 г. е
приет като доказателство заверен препис от Служба по вписванията гр. Мездра на
същия договор, върху който на последната му страница фигурира тази заверка. Ответникът
е заявил становище в съдебното заседание същият да се приеме като
доказателство, без да го оспори в тази му част. Неоснователно е възражението
във въззивната жалба, че е недопустимо да се приеме, че един и същи документ е
заверен на различни дати – веднъж от
кмета на с. Камено поле, който е бил некомпетентен да извършва това действие, и
втори път от съдия по вписванията, като няма данни и наведени доводи по делото
лицата да са се явявали и да са подписвали договора лично пред съдия по
вписванията в гр. Мездра. Подписите може да не са положени лично от страните
пред съдията по вписванията, а е възможно те да са се явили пред него и да са
потвърдили подписите като свои. Още повече, че свидетелката Ц.Б. – кмет на
Кметство Камено поле, заявява, че заверката на договора е направена от нея,
като лицата са се явили лично и подписите им са положени пред нея. Съгласно чл.
485, ал. ГПК /отм./, действал по време на извършената нотариална заверка от
съдията по вписванията, при удостоверяване на подписа върху частен документ
лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред
нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените
подписи. С оглед гореизложеното се налага
правният извод, че с нотариалното удостоверяване на подписите съдията по
вписванията е удостоверил именно личното явяване на страните пред него, които
са потвърдили подписите си под договора за доброволна делба, като в тази част
документът се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, че посочените в
него факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил съдията по
вписванията, а именно че подписите под него са положени от страните по договора.
Неоснователно е и
възражението на въззивника за неспазване на изричното изискване за форма в чл.
578, ал. 3 ГПК и чл. 474, ал. 3 ГПК/отм./, действал при подписването на
договора за доброволна делба, тъй като в този договор номерата на имотите, за
които се отнася, не са изписани с думи. Разпоредбата на чл. 578, ал. 3 ГПК/чл. 474, ал. 3 ГПК /отм.// е неприложима към договора за
доброволна делба, за който законът изисква да
се извърши с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, защото удостоверяването е такова по чл.
569, т. 2 ГПК, докато
изискванията, въведени от чл. 578, ал.3 ГПК/чл.
474, ал. 3 ГПК /отм.// се отнасят единствено до нотариалните производства,
по реда на които се извършват правни сделки с нотариални актове по чл. 569, т. 1 ГПК, и нормата на чл. 589,
ал. 2 ГПК/чл. 485, ал. 2 ГПК /отм.//, отнасяща се до
удостоверяване на подписа върху частен документ, препраща в случая към
приложение само на ал. 4 и ал. 5 от чл. 578 ГПК /ал. 4 и ал. 5 от чл. 474 ГПК/отм.//. Затова, макар и в договора за доброволна делба не всички цифри да са
изписани с думи, това не влияе на валидността му.
Следва да се отбележи,
че първоинстанционният съд действително е допуснал твърдяното във въззивната
жалба процесуално нарушение, като в откритото производство по чл. 193 ГПК по
оспорване истинността на процесния договор за доброволна делба не е разпределил
правилно доказателствената тежест, както и е заличил допуснатата съдебно-графическа
експертиза, без направено искане от страните и при наличието на своевременно
внесен депозит за вещо лице от страна на ответника. Истинността, в частност
автентичността на подписите върху частния диспозитивен документ – договор за
доброволна делба, е била оспорена своевременно от ответника М.Б. – в отговора
на исковата молба от негов надлежен процесуален представител. Съгласно чл. 193,
ал. 3 ГПК когато се оспорва истинността на
частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта
за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. В
конкретния случай процесният договор за доброволна делба не носи подписа на
ответника, затова на ищците, които изрично са заявили, че ще се ползват
от оспорения документ следва да принадлежи процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ да установят автентичността му. Следователно
неправилно първоинстанционният съд е задължил ответника да представи
сравнителен материал за подписа на В.Г. и е назначил съдебно-графическа
експертиза, депозитът за която е указал да бъде внесен от ответника. Неправилно
и първоинстанционният съд е заличил служебно, без искане на страните,
назначената експертиза с мотиви, че третото-лице помагач Г.И. не е представило
сравнителен материал. Следва да се отбележи обаче, че искане във въззивната
жалба за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на
автентичността на подписите на страните по договора за доброволна делба не е
направено, каквато възможност ответникът е имал на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
При горните съображения
настоящият съдебен състав приема, че съобразно предметното съдържание на насрещните волеизявления на
съделителите, обективирани в договора, те са извършили
доброволна делба на процесните имоти, при която всички от съделителите са
придобили реална част от съсобствените имоти. Този
договор е породил целените с волеизявленията на страните вещноправни последици,
тъй като е сключен в
предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите,
извършена от съдия по вписванията при Районен съд – Мездра, и тъй като предвижда получаването на два реални дяла
от съделителите – съсобственици, т. е. извършена е делба на имотите чрез
поставянето им в реален дял. Следователно законосъобразно районният съд е приел, че ищците са установили, че са придобили
правото на собственост върху процесните имоти въз основа на договора за
доброволна делба и настъпилото
наследствено правоприемство след смъртта на техния наследодател - съделител.
Ответникът М.Б. основава твърдяното право на собственост върху идеални
части от процесните имоти въз
основа на транслативно правоприемство от третото лице-помагач Г.И., която му е дарила 1/60 ид. ч.
от тях, след което му е продала 29/60 ид. ч. от тях. Нотариусът, който е удостоверил тези сделки с нотариален акт № 4, т. III, рег. № 2389, н. дело № 249/2017 г. и нотариален акт № 6, т.ІІІ, рег. № 2402, н. дело №
251/2017 г., е приел за доказано, че праводателят на ответника е носител
на правото на собственост върху идеалните части от имотите въз основа на Решение № 105/08.03.2001 г.
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с. Камено поле, община Роман, с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Г.И.М.. След датата на решението за
възстановяване обаче е сключен договорът за доброволна делба, по силата на
който четирите процесни ниви остават в дял на З.С., като Г.И. не е наследник по
закон на последната, а се явява такъв на другия съделител – В.И., на когото са
оставени в дял други четири имота. Съгласно общия принцип на частното право – „Никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам има”, сключените по-късно
транслативни договори, обективирани в процесните
нотариални актове, на които ответникът основава своето твърдяно право на собственост
върху идеални части от имотите,
са породили своето облигаторно действие, но не и
вещнотранслативния ефект, към който волеизявленията на страните са били
насочени. Праводателят на ответника Г.И. не би могла да му прехвърли вещни права върху спорните имоти, тъй като тя самата не е притежавала
такива към момента на прехвърлянето. В този смисъл е възможен единственият
правен извод, че ответникът
М.Б. не е придобил съответна
идеална част от правото на собственост върху процесните имоти на деривативно основание /сключените с нотариалните актове
договор за дарение и договор за покупко-продажба/, след като неговият праводател Г.И. не е притежавала собственост върху тях. Сключените договори,
макар действителни и обвързващи
страните, не са породили
вещнотранслативното си действие и не правят въззивника носител на съответна идеална част от
правото на собственост върху процесните имоти. Следователно,
ответникът не е придобил правото на
собственост върху тях и упражнява фактическата власт върху тях без правно основание.
Що се отнася до правнорелевантното
обстоятелство дали ответникът владее спорните
имоти,
предмет на иска, в отговора на исковата молба е налице признание на този факт, че той
е във
владение на същите /в такъв смисъл е
изявлението, че владение има, но то не е
върху целите имоти, а върху ½ ид. ч. от тях/. Няма спор между страните,
като това обстоятелство се признава изрично от ответника и във въззивната жалба и в писмената защита, представена пред
въззивния съд, че той владее ½ ид. ч.
от процесните имоти и по време на висящността на
настоящия процес.
При така приетите за установени правнозначими факти настоящата съдебна инстанция счита, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, при чието проявление в обективната действителност е възникнало предявеното вещно притезание за връщане владението на собствените на ищците имоти от ответника.
Правилно първоинстанционният съд не е
уважил искането на ищците по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да бъдат отменени нотариален
акт № 4, т. III, рег. № 2389, н.
дело № 249/2017 г. и
нотариален акт № 6, т.ІІІ,
рег. № 2402, н. дело № 251/2017 г. на нотариус Х.А., рег. № 614 с район на
действие Районен съд – Мездра. Тези документи обективират сделки, а с тях не се признава право
на собственост. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГК.
Във връзка с
наведените с въззивната жалба доводи, че по делото са разгледани недопустими
искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като производството по делото не
е оставено без разглеждане и делото не е прекратено в тази част с определение
на съда, нито е налице диспозитив и мотиви относно тези искове, както по допустимостта,
така и по основателността им, следва да се отбележи, че отмяната на
охранителен акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е предписано от правната норма задължение на
съда, като последица от разрешаването на спора за материално право, а не
предмет на отделен и самостоятелен иск /в
този смисъл Решение № 5 от 3.02.2016 г. на ВКС по гр.д. №
3781/2015 г., II г.о./. Следователно, тъй
като не се касае до самостоятелни искове, при
отхвърляне на искането, тази преценка не следва да намери отражение в
диспозитива на решението и не е налице непълнота на същото.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за нередовност на исковата молба поради невнесена в пълен
размер държавна такса по предявените искове. Съдът е бил сезиран само с една искова претенция и тя е с правно
основание чл. 108 ЗС, по която е събрана дължимата държавна такса. Искането по
чл. 537, ал. 2 ГПК няма характер на отделна
и самостоятелна искова претенция, а е последица от уважаването на иска за
собственост. Ето защо и по искането по чл. 537, ал. 2 ГПК не се дължи държавна такса от ищците.
ІІ. По предявените обратни искове.
Тези искове са предявени от ответника
М.Б.
при условията на евентуалност, като
разглеждането им е обусловено от уважаването на главния иск с правно основание чл. 108 ЗС. С оглед уважаването на предявения от ищците иск за собственост, съдът дължи произнасяне и по евентуално съединените обратни искове. Първоинстанционният съд е уважил изцяло тези искове,
като въззивната жалба на ответника не съдържа конкретни оплаквания
досежно правилността на решението в тази му част. Третото лице-помагач и ответник по тях Г.И. е подала
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, която обаче е върната с
Разпореждане № 1185/25.10.2019 г. на Районен съд – Мездра, поради неизпълнение
в срок на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 50,00 лв. Същата не е подала и отговор на въззивната
жалба на ответника М.Б.. Настоящата съдебна инстанция констатира, че първоинстанционният
съд неправилно е уважил изцяло предявеният обратен иск срещу третото
лице-помагач с правно основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 5 000,00 лв., представляваща платена по договора покупна цена и
сума в размер на 264,50 лв., представляваща разходи във връзка със сключване на
договора и обратният иск с правно основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 10 000,00 лв. /двукратния размер
на продажната цена/, уговорена в договора за покупко-продажба. Това е така, тъй
като посочената в договора за покупко-продажба цена в размер на 5 000,00
лв. е била уговорена за продажбата на идеални части от шест имота, а договорът
е развален на основание чл. 87, ал. З ЗЗД само за четири от тях, явяващи се
спорните по делото ниви. Следователно първоинстанционният съд е трябвало да
присъди част от платената по договора покупна цена, съответстваща на стойността
на четирите имота, върху които е установено правото на собственост на ищците и
съответно за които е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договорът за
покупко-продажба. По същият начин е следвало да процедира съдът и относно
разходите във връзка със сключване на договора и уговорената в договора за
покупко-продажба неустойка, като уважи тези искове частично. Съобразно обаче основния принцип
на българския граждански процес за забрана за влошаване положението на
жалбоподателя, настоящата съдебна инстанция не може да отмени решението в тази му част. Поради това и съгласно чл. 269 ГПК, констатирайки, че решението в
тази си част е валидно, постановено е при наличие на необходимите положителни
процесуални предпоставки и при отсъствие на отрицателни такива за разглеждане
на исковете, тоест е допустимо, както и че при постановяване на
решението в тази му част не е допуснато нарушение на императивни правни норми,
въззивният съд следва да го потвърди.
Досежно останалите
оплаквания във въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения
от първоинстанционния съд /не е оставил исковата молба без разглеждане, въпреки
че дължимата държавна такса не е внесена от ищците в указания от съда срок; не
е дал ход на делото в първото съдебно заседание, за което всички страни са били
редовно призовани, като причина за отлагане е станало неявяването на третото лице-помагач,
което е било редовно уведомено; допуснал служебно събиране на доказателства,
без съответно искане за това от страните по делото, което било демонстрация не
неравно третиране на страните в процеса; не се е произнесъл по направен му
отвод, мотивиран в молба с вх. № 1291/15.10.2018 г., провел поредицата от
заседания, без третото лице да е надлежно призовано/, настоящият съдебен състав
намира, че макар и действително част от тези процесуални нарушения да са
извършени от районния съд, то те не обуславят порочност на крайния съдебен акт
и не се отразяват на правните изводи, направени от него за основателност на
исковите претенции.
Като е достигнал до
същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК право на разноски
имат ищците, но същите не са претендирали присъждането на такива за настоящата
съдебна инстанция.
Предвид гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 150/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1676/2017 г. по описа на
Районен съд – Мездра.
Решението е
постановено при участието на Г.В.И., ЕГН: **********, като трето лице-помагач
на ответника М.П.Б..
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.