№ 296
гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000442 по описа за 2024 година
С решение № 269//13.06.24 г., постановено по т.д. № 659/23 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ОБЩИНА КАРЛОВО ЕИК *********
дължи на “МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 29 100
лева - представляваща стойността на неоснователното обогатяване на
ответника за сметка на ищеца във връзка с изпълнени от последния СМР, за
които е издадена фактура № 83/09.05.2023 г, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 31.05.2023г. до окончателно изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№1123/2023 г. на РС-Карлово , като се ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за
дължимата лихва за забава за периода от 01.02.2023 г. до 30.05.2023 г.,
възлизаща на сумата от 961.92 лв.
ОБЩИНА КАРЛОВО е осъдена да заплати на “МОСТСТРОЙ
ПЛЕВЕН“ ЕООД сумата 5 579.89 лв. - разноски в заповедното и исковото
производство съразмерно на уважената част на претенцията.
Въззивна жалба против горното решение в установителната
му част е подадена от ОБЩИНА КАРЛОВО, като се излагат оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната му част и вместо това се постанови друго, с което се
1
отхвърли изцяло исковата претенция с произтичащите от това последици
относно разноските за заповедно и исково производство. Претендира разноски
за двете инстанции.
“МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД моли обжалваното решение
да се бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, с материалноправна квалификация по чл. 59
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени с искова молба вх.№ 9081:16.10.23 г. по
описа на РС Карлово, уточнена с молба вх. №37974/11.12.2023 г. по описа на
ОС Пловдив, за установяване на съществуването на вземанията на ищеца
“МОСТСТРОЙ ПЛЕВЕН“ ЕООД срещу ОБЩИНА КАРЛОВО, във връзка с
подадено възражение в производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1123/2023
г. на РС-Карлово. Твърденията на ищеца са, че е извършил следните
строително-монтажни работи - почистване, вдълбочаване, планиране и
профилиране на речното корито от наноси с верижен багер; заскаляване с
камък и почистване и профилиране на ул. Г Д.. Ищцовото дружество било
лично помолено от представляващия Община Карлово к Е К да изготви
оферта и да извърши тези допълни дейности предвид тяхната неотложност.
Процесните дейности били извършени в присъствието на служители на
ответника инж. А Н и инж. Л М. За извършената работа била издадена
фактура №83/09.05.2023 г., осчетоводена, за сумата от 29 100.00 лева с ДДС.
Въпреки многократните покани за заплащане на извършените СМР,
възложителят отказвал да плати извършената работа, като изпратил писмен
отговор с твърдения, че Община Карлово не е възлагала извършването на
фактурираните дейности, депозираната количествено-стойностна сметка в
общинска администрация Карлово не била приемана от ответника, същият не
бил възлагал извършването на СМР по нея, липсвало възлагателно писмо от
Общината и отрича да има основание да ги заплати.
Уточнява се, че процесните СМР не са предмет на първоначално
2
сключения договор с ответника с предмет „Възстановяване на мост на река Т
д по ул. „Г Д.“ в с. К, обходен, временен“, а към момента на предаване на СМР
по този договор е установена необходимост от допълнителни СМР, които не са
били възложени с договора, но са били необходими и неотложни, като е
налице неоснователно обедняване на ищеца за сметка на обогатяването на
ответната община със сумата по процесната фактура.
Споделят се изводите на първоинстанционния съд за
допустимост на предявения иск предвид наличието на издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за исковата сума срещу Община Карлово,
подадено възражение от последната в срока по чл.414 ГПК, както и
подаването на исковата молба в рамките на предоставения на ищеца 1-
месечен срок за това и идентичността между предмета на заповедното и
исковото производство.
Безспорно между страните е обстоятелството, че между същите
е бил сключен Договор № 284/15.12.2022 год. за извършване на СМР за обект
„Възстановяване на мост на река Т д по ул. „Г. Д.“ в с. К, обходен временен“,
по който договор е налице пълно изпълнение на насрещните задължения.
Процесните СМР не са предмет на този договор, нито на друга
надлежно възникнала договорна връзка. В този смисъл е и приетото от
първоинстанционния съд, във връзка с което правилно е обоснована и
приложимостта на общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД по отношение
на неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за
извършени неотложни СМР при липса на надлежно сключен действителен
договор при спазване императивните правила на ЗОП, довело от една страна
до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разходи, които е
следвало да заплати на ищеца като изпълнител на работите, а наред с това и с
обедняване на ищеца, който е извършил определени дейности в полза на
ответника, но за своя сметка, без да му е платено; в такъв случай обедняването
на ищеца е тъждествено по размер на обогатяването на ответника, коео се
съизмерява със стойността на извършените СМР, която ищецът е следвало да
получи, съответно ответникът си е спестил.
3
Първоинстанционният съд е приел, че твърденията на ищеца да
е бил натоварен устно да извърши процесните СМР поради тяхната
неотложност и фактът на извършването им са установени от показанията на
св. Б К С. Същият е заявил, че му е известно в детайли ищцовото дружество
да е изпълнявало СМР в полза на Община Карлово и по-конкретно за
възстановяване на мост на река Т д по ул. „Г. Д.“ в с. К - обходен, тъй като
управителят г-н Я. му поискал експертиза, защото обектът бил много труден -
след наводненията и бедствията и много отговорен - за поставяне на временно
съоръжение в движещи се пясъци, по което трябвало да преминават коли,
рейсове с деца, като същевременно срокът за изпълнение бил много кратък -
за седмица/две, по спомени на свидетеля. Освен това на свидетеля му било
много интересно самото изпълнение на обекта, с което е запознат в детайли,
присъствал и на откриването на въпросния мост, на което били също главен
комисар от бедствия и аварии, кметът, зам.-кметът, депутати. Присъствал и по
време на подписване на Акт 19 по изпълнения договор. След подписването на
акт 19 на свидетеля му е известно да са възлагани допълнителни монтажни
работи от страна на к на Община Карлово във връзка с това мостово
съоръжение и във връзка с допълнителни работи, които са били установени по
време на подписване на Акт 19. Тогава на моста били заедно с г-н Я., г к Н з к
Л от Карлово и к на Карлово, както и единия от техниците, който отговарял за
обекта - Л. Тогава г к Н казал, че мостът е перфектен, но не е защитен, кметът
попитал какво трябва да се направи, а главният комисар отговорил, че трябва
да се удълбочи, да се профилира и да се поставят огромни камъни, които да
отбиват вълната, ако се наложи - било през м. януари и не се знаело дали няма
да има втора приливна вълна, след което кметът се засмял, обърнал се към г-н
Я. и попитал: „Можеш ли да го направиш?“, на което той отговорил: „Да,
мога.“ и му казал също: „След един час ела до кметството да ми кажеш колко
ще ми струва и почвайте веднага, защото не можем да си позволим този
риск.“. Свидетелят придружил г-н Я., без да се качва до к, но заявява с
категоричност, че кметът казал: „Почвайте веднага“ и назначил въпросния Л
пак за техник, защото общината трябвало да има представител - впоследствие
да подпише Акт 19 и да провери дали дейностите са така, както са били
оферирани. По-нататък г-н Я. помолил свидетеля да остане за дните на
поставянето, защото при удълбочаването на реката някой трябвало да стои при
4
големия багер, който удълбочава, а другият трябвало да наглежда
пирамидалното поставяне на тритонните камъни, които трябвало да се
поставят в устойчива структура. Поработили здраво и всичко било изпълнено,
след което от общината въпросният техник дошъл с още двама/трима човека с
една кола на общината. Приели всичко, били наистина доволни. Първото от
допълнителните укрепващи дейности било слагането на големи камъни, след
което удълбочаване на речното корито, профилиране, след което трябвало да
се почисти и страничната улица - там, където е влязъл багерът, защото, ако се
сложил наносът, нямало как после да минават нормалните машини.
Дейностите били извършени с верижен багер, който е строго специфичен.
Направили и множество снимки, тъй като не се виждало всеки ден как багер
носи четиритонен камък през реката. За допълнителните СМР г-н Я. дал
голям зор на всички и се справили за около 6 - 8 дни през месец януари. Г-н Я.
споделил следното за заплащането по повод на това, че всяка една машина
искала гориво, което струва пари: „Казаха ми да изчакам малко, че сега
общината е в труден момент, чакали пари от еди-къде си и казаха да задържа с
документите един- два месеца, защото дори и да ги предам сега, няма как да
го направят.“. От самата община не са оспорвали качеството, а са казали, че
финансово имат нужда да си обезпечат документално и бюджетно нещата.
Никой не е оспорвал завършването на обекта. Даже от Бтв направили
репортаж по откриването на моста, имало клипове, на които се виждало
всичко - дори нареждането на г к. От телевизията били там всеки ден.
Показанията на разпитания свидетел са кредитирани изцяло, тъй
като обективират преките му впечатления от непосредствено възприети
факти, характеризират се с конкретика и последователност и не се
опровергават от данните по делото. Прието е, че от тях категорично се
установяват всички обстоятелства около причините за възлагане на работите
при приключило изпълнение на договорната връзка между страните,
добросъвестното им изпълнение, липсата на възражения по факта и
качеството на работата, в какво са се изразили процесните дейности и защо са
били необходими, дори финансовите причини да останат неплатени. На база
така депизораните свидетелски показания, както и доказателствата за
издаване и осчетоводяване на процесната фактура, останала неизплатена от
5
ответната Община Карлово, е прието, че искът е доказан по своето основание
и е уважен в пълния му предявен размер.
Във въззивната жалба на първо място се прави оплакване за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в даване ход на делото в
открито съдебно заседание в отсъствие на представител на ответната Община
Карлово при направено от негова страна искане за отлагане на основание чл.
142, ал.2,предл.2 от ГПК, тъй като пълномощникът не можел да се яви поради
препятствие, което страната не е можела да отстрани. Наведени са оплаквания,
че по този начин страната е била лишена от възможността да упражни правото
си на защита, включително да възрази по допускане на свидетеля на ищеца,
евентуално да отправи искане в условие на взаимност за допускане свидетел и
на ответника, както и да представи нови доказателства. Към въззивната жалба
е представено копие от протокол от 5.6.24 г. по нохд № 702/23 г. на Софийски
окръжен съд, от който е видно, че на същата дата е проведено открито съдебно
заседание по делото, с начален част от 13:30 ч, на което е присъствал и
пълномощникът на ответната Община Карлово адв. Д. като представител на
частните обвинители по делото. Същевременно с въззивната жалба не са
направени каквито и да било доказателствени искания за попълване на делото
с други доказателства.
Съгласно чл. 142, ал.2, предл. второ от ГПК съдът отлага делото,
ако пълномощникът на страната не може да се яви поради препятствие, което
страната не може да отстрани. В случая първоинстанционният съд е приел, че
тази хипотеза не е налице, тъй като става въпрос за предвидимо
обстоятелство, което може да се преодолее от страната чрез упълномощаване
на друг представител, преупълномощаване на колега от самия адвокат, още
повече че в случая става въпрос за общинска администрация, която разполага
и с екип от юристи, а отделно от това, е констатирал, че от представените към
молбата доказателства не се установява адв. Д. да е пълномощник на
призованата страна за посоченото нохд, нито са налице данни за датата на
получаване на призовката, за да се направи евентуален извод, че адвокакът не
разполага с достатъчно технологично време, за да организира служебните си
ангажименти по адекватен начин.
От представения към въззивната жалба протокол по нохд 702/23
6
г. на Софийски окръжен съд действително се установява служебната
ангажираност на пълномощника на ответната Община по друго дело,
разглеждано по същото време в ОС София. Но дори и да се приеме, че това
обстоятелство е представлявало пречка, която страната не може да преодолее,
то такова процесуално нарушение само по себе си не представлява основание
за отмяна на първоинстанционното решение. Същото би представлявало
основание да се осигури на страната възможност да реализира процесуалните
си права във въззивното произвоство, включително да се допуснат
доказателствените й искания, които тя е била лишена от възможност да
направи в първоинстанционното производство, на основание чл. 266, ал.3 от
ГПК. В случая обаче такива доказателствени искания не са направени от
Община Карлово – нито за допускане на свидетел, посочен от общината, нито
за допускане на други доказателства. Що се отнася до допустимостта на
показанията на свид. Б С, се споделя изцяло извода на първоинстанционния
съд, че същите са допустими с оглед обстоятелствата, които се цели да бъдат
доказани – реалното извършването на конкретни СМР и обстоятелствата, във
връзка с които същите са били извършени, и във връзка с основанието на
претенцията, което е извъндоговорно /не се цели установяване на договорна
връзка/. Няма процесуална пречка съгласно регламентацията на чл. 164 от
ГПК, тъй като обстоятелствата, които се цели да бъдат установени не попадат
в забранителните хипотези на посочената правна норма.
Неоснователни са и оплакванията по отношение кредитирането
на показанията на свид. С. Посоченото от свидетеля обстоятелство, че се
познава с управителя на ищцовото дружество П. Я. от 20 години, като от
последните седем години са доста по-близки, не означава наличие на
заинтересованост от изхода на делото, която да изключи достоверността на
показанията. Свидетелят обяснява, че посочената близост е свързана най-вече
с обмяна на мнения и експертизи в областта на мостовите конструкции, в
която област е и негово образование, предимно в ситуации, в които
съществува голям риск и се изисква бързина на изпълнение. Съгласно чл. 172
от ГПК показанията на свидетели, заинтересовани в полза или във вреда на
една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по
делото, като се има предвид тяхната възможна заинтересованост. В
7
конкретния случай по делото не са налице каквито и да било данни, които да
всяват съмнение в достоверността на свидетелските показания. Такива
доказателства не са ангажирани от ответната Община Карлово, включително и
в хода на въззивното производство.
Споделя се извода, че депозираните свидетелски показания са
конкретни, съдържат достатъчно детайли, обективират преки впечатления от
непосредствено възприети от самия свидетел факти и обстоятелства, като не
на последно място, не се опровергават от каквито и да било други
доказателства или данни по делото. Вярно е, че тези показания не съдържат
достатъчно конкретни количествени характеристики по отношение на
извършените СМР, но в тази връзка следва да направи разграничение, че тази
липса не касае доказването на иска по основание, а едниствено неговия
размер. Свидетелските показания са достатъчно категорични, подробни,
конкретни, за да се приеме, че претендираните от ищеца СМР са били
действително извършени от ищцовото дружество. В тази връзка следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 162 от ГПК, според която когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно доказателства за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема предвид
заключението на вещо лице. СТЕ по отношение на стойността на СМР
действително не е била поискана от ищцовата страна, но такава не е поискана
и от ответната Община Карлово, включително и във въззивното производство.
По отношение на претендирата им стойност не са направени и конкретни
възражения в отговора на исковата молба, в който е налице общо оспорване на
претенцията, като конкретните възражения са концентрирани върху липсата
на валидно възникнало договорно отношение между страните – липса на
приемане на офертата, липса на възлагателно писмо, липса на подписан
протокол обр. 19.
Неоснователни са оплакванията за това, че
първоинстанционният съдебен акт е вътрешно противоречив, тъй като, от
една страна, било прието, че е налице възлагане на процесните СМР, което
било в противоречие с обичайната практика за възлагане на СМР, а от друга,
искът бил уважен на основание чл. 59 от ЗЗД. Напротив, изрично в
обжалваното решение са изложени мотиви за характера на неоснователното
8
обогатяване като извъндоговорен източник на облигационни задължения, и
конкретно за характеристиките на иска по чл. 59 от ЗЗД, допустимостта на
който е обусловена от липсата на друг път за съдебна защита. Изрично е
подчертано, че в случая процесните СМР не са предмет на договорни
отношения между страните, което е безспорно между страните – изрично
заявено в уточняващата искова молба, и кореспондиращо със становището на
ответника, който в отговора на исковата си молба оспорва предявения иск
преди всичко поради факта, че липсва възлагане на СМР и оформянето им в
облигационна връзка. Мотивиран е правилен извод, че източникът на
претенцията е извъндоговорен, като са неприложими съставите на чл. 55, ал. 1
ЗЗД, в която и да било от трите му хипотези -тъй като не се твърди от ищеца,
нито от ответника, процесните СМР да са предмет на нищожна сделка /напр.
сключена при заобикаляне на императивните правила на ЗОП или като
изменение на сключен договор по ЗОП при законова забрана за това, нито
изобщо се касае за връщане на получено без основание - възстановяване на
конкретна престация/; не се твърди и установява също основанието да е
неосъществено /напр. при договор под отлагателно условие, при който
условието не се е сбъднало/, нито основанието да е отпаднало /напр. при
впоследствие унищожена или развалена надлежно породена облигационна
връзка/.
Във въззивната жалба са наведени и доводи за това, че
извършените СМР представляват неразрешена от закона дейност в речно
легло на река, която априори не може да породи задължения за общината по
смисъла на чл. 59 от ЗЗД, като се позовава на забраната на чл. 118ж, ал.2 от ЗМ
за изземване на наносни отложения от водни обекти, както и забраните по чл.
143 от ЗВ да се нарушава естественото състояние на леглата, бреговете на
реките /т.1 и да се намалява проводимостта на речните легла, включително
чрез баражи и прагове без съответно разрешително. Счита, че процесните
СМР представляват забранена от закона дейност, извършена в речното легло
на река Т д с механиация и без разрешително, която покрива и признаци на
административнонаказателни разпоредби на ЗВ. Счита за необоснован извода
на съда за липса на неотложност за извършването на подобни действия, като
се позовава на обстоятелството, че бедственото положение във връзка с
9
наводненията в Община Карлово, в която попада и с. К, е било въведено на
2.9.22 г. на осн. чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и чл. 49, ал.1 вр. чл. 65, ал.1,т.1 от
Закона за защита при бедствия, като е било отменено на 2.10.22 г., а
процесните СМР се твърди да са с начална дата към м. февруари 2023 г.
Неоснователни са оплакванията за необоснованост на извода за
наличие на неотложност за извършване на процесните СМР. Касае е за такъв
род дейности, които са свързани с укрепване на вече изградения временен
обходен мост с цел осигуряване на стабилитета му от евентуално преминаване
на нова висока вълна в реката. В този смисъл са както показанията на
свидетеля, подробно цитирани по-горе, така и извода в заключението на СТЕ,
назначена пред въззивната инстанция, който е категоричен за това, че
процесните СМР са били необходими за такова укрепване и осигуряване
стабилността на изградения временен мост.Т.е. необходимостта и
неотложността на СМР не е свързана с наличието или липсата на обявено
бедствено положение по смисъла на Закона за защита от бедствия, а от
характеристиките на необходимите допълнителни СМР за защита на вече
изградения временен мост и необходимостта от предотвратяване на неговото
евентуално разрушаване при нова приливна вълна.
Не могат да се споделят и доводите, че се касае за изначално
забранена от закона дейност, която поради принципното си противоречие със
закона не може да породи задължения на общината за заплащане. Касае е за
дейности по извършване на СМР, свързани с мостовата конструкция, които не
попадат в хипотезите на чл. 143 от ЗВ. Няма как императивно да са забранени
СМР дейности, целта на която е укрепване на мостово съоръжение с цел
предотвратяване на евентуално срутване и всички възможни негативни
последици от това.
Възражения за това, че извършването на процесните СМР е
намалена проводимостта на речното легло, не са направени от ответната
Община Карлово в отговора на исковата молба, поради което по отношение
на тях е настъпила преклузията по чл. 370 от ГПК. В отговора на исковата
молба възраженията на ответната Община Карлово са концентрирани
единствено върху липсата на възлагане и съответно липсата на сключен
договор между страните. Отделно от това, твърденията в тази насока във
въззивната жалба, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
10
Посоченото води до извод за неоснователност на оплакванията,
изложени във въззивната жалба. В обжалваното решение са направени
обосновани изводи за доказаност на всички елементи на фактическия състав
на неоснователното обогатяване и същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е направила претенция за разноски за
втора инстанция, поради което такива не се присъждат.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269//13.06.24 г., постановено по
т.д. № 659/23 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11