№ 14
гр. Радомир, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100424 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 25.10.2020 г. в гр. Р. ищецът сключил с ответника И. В.
П. неформален договор за закупуване и доставка на употребяван лек автомобил, по силата на
който срещу авансово внасяне на продажната цена на автомобила в размер на 4000 лева, И. П. се
задължил да закупи от Република Австрия лек автомобил, марка „К.“, модел „С.”, година на
производство 2005 г., да достави същия в България и да му прехвърли собствеността върху него.
Договорили се ответникът да отиде до Австрия, където да се срещне с продавача, след което да се
обади на ищеца, за да му изпрати парите, а именно сумата от 4000 лева, която включвала и
доставката на колата до Република България - в срок до 10.11.2020 г. в гp. Р..
На 29.10.2020 г. ищецът провел разговор с ответника, който му заявил, че е в Австрия и че
трябва да му преведе общо сумата от 4000 лева - крайна цена на колата, в това число стойността на
автомобила и доставката му в България. Разбрали се да преведе парите на два пъти - половината на
29.10.2020 г., а остатъка на следващия ден - 30.10.2020 г.
На 29.10.2020 г. ищецът превел по банкова сметка на ответника в „Банка ДСК” АД сумата
от 2050 лева. На 30.10.2020 г. провел поредния телефонен разговор с ответника, който потвърдил
получаването на парите и му казал да му преведе спешно остатъка от сумата. Тъй като ищецът бил
ангажиран, се разбрали остатъкът от парите да бъде преведен от негова близка - И.Е.С. от гр. Р.,
която ги внесла по банковата сметка на ответника.
Лекият автомобил трябвало да бъде доставен от ответника на 10.11.2020 г. в гр. Р., но
последният не изпълнил задължението си и не доставил колата. След около седмица ищецът
разбрал от познати, че ответникът се е прибрал от Австрия и действително е докарал в гр. Р. лек
автомобил, марка ,,К.“, модел „С.”, който е продал на друго лице.
На 25.11.2020 г. ищецът срещнал ответника в гр. Р. и го попитал защо не изпълнява
1
договорката помежду им. Последният заявил, че не може и няма да достави лекия автомобил, на
което ищецът отвърнал, че разваля договора и желае да получи дадените пари обратно.
Ответникът се съгласил и казал, че още на следващия ден ще върне платените 4010 лева, но това
така и не се случило.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
И. В. П. да заплати на ищеца Д. Ж. У. сумата от 4010 лева, представляваща изплатена на ответника
продажна цена за покупка на лек автомобил, марка „К.“, модел „С.”, година на производство 2005
г., сумата от 602,61 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 26.11.2020 г. до
20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 20.05.2022 г. до окончателното ú изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че в действителност ищецът му е превел по негова
банкова сметка сумата от 2050 лева за закупуването на лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.“, като
договорената цена била 1000 евро. Отделно, ищецът следвало да заплати и сумата от 400 евро за
транспортиране на лекия автомобил до България, но от така посочената сума последният заплати
половината, а именно сумата от 200 евро. Така посоченият автомобил бил докаран на ищеца в
България, след което той поискал да му бъде докаран и още един автомобил, а именно лек
автомобил, марка ,,К.“, модел „С.”, за който също договорили продажна цена в размер на 1000
евро, с отделно заплащане на транспорта.
Сочи, че сумата от 2050 лева представлява продажната цена за лекия автомобил, марка
„Т.“, модел „А.“, който бил доставен на ищеца. Останалата част от 1960,00 лева, която била
преведена по негова сметка, била за доставката на лекия автомобил „К.“, който по обективни
причини не могъл да достави на ищеца, поради което ответникът заявява, че признава предявения
иск за така посочената сума от 1960,00 лева. Оспорва претенцията за мораторна лихва, тъй като не
бил получавал покана от ищеца.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител поддържа
предявените исковe и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител
оспорва исковете и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени 2 бр. вносни бележки от 29.10.2020 г. и от 30.10.2020 г., от които
се установява, че по сметката на ответника И. В. П. е била преведена от И.С. и от Д. У. сумата в
общ размер на 4010 лева, с посочено основание за превода „закупуване на автомобил“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И.С.,
Кирил Боянов и Д.Г..
От показанията на свидетелката И.С., която живее на съпружески начала с ищеца Д. У., се
установява, че ответникът се е задължил да достави на ищеца от Австрия лек автомобил, марка
„К.“, модел „С.“ за продажната цена от 4000 лева, която ищецът е внесъл предварително по
банкова сметка на ответника. Лекият автомобил трябвало да бъде доставен в гр. Р. до средата на м.
ноември 2020 г. и въпреки че автомобилът бил докаран от ответника, същият не го предал на
2
ищеца, а на трето лице. В края на м. ноември 2020 г. ответникът срещнал ищеца и му заявил, че
иска да му върне преведената сума, тъй като вече не е в договорни отношения с него. Въпреки че
ответникът обещал да върне на ищеца цялата получена сума, това така и не се случило.
От показанията на свидетеля Кирил Боянов също се установява, че между страните е имало
договорка ответникът да докара от Австрия на ищеца лек автомобил, марка „К.“, модел „С.“, като
последният е внесъл предварително по банкова сметка на ответника сумата от 4000 лева,
представляваща продажната цена за автомобила. Твърди, че на 25.11.2020 г. е присъствал на среща
между ищеца и ответника, на която ищецът е заявил, че разваля договора и иска заплатените
парични суми обратно.
От показанията на свидетеля Д.Г. се установява, че през есента на 2020 г., по молба на
ответника е докарал на ищеца Д. У. от Австрия в гр. Р. лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.“,
който ищецът е взел от кв. „В.“.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като тези на свидетелката И.С.
прецени и по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира за логични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и изградени на база техни непосредствени впечатления.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за основателен и
доказан. Касае се за иск за неоснователно обогатяване в хипотезата на третия фактически състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД - т. е. тогава, когато основанието за полученото е отпаднало и получилият го е
длъжен да го върне. По делото няма спор, а се установява и от събраните в хода на процеса
доказателства, че страните са били в облигационно правоотношение, възникнало на основание
неформален договор за поръчка с предмет закупуване на лек автомобил – внос от Австрия, на
стойност 4000 лева. Безспорно се установява и че на 29.10.2020 г. и на 30.10.2020 г. ищецът, с два
отделни банкови превода е превел на ответника сумата в общ размер на 4010 лева за закупуването
на лекия автомобил. На второ място - налице е неизпълнение на договорното задължение на
ответника, тъй като въпреки отправената от ищеца покана за връщане на така посочената сума,
ответникът не е върнал дадената сума за автомобила. На трето място - налице е разваляне на
договорната връзка между страните поради неизпълнение на поръчката на ищеца. С развалянето на
договора отпада облигационното правоотношение между страните, отпада основанието за
престиране на насрещни престации и никоя от страните не дължи изпълнение по договора, но
всичко получено в изпълнение на същия се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД (решение №
424/01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2009 г., ГК, ІV г. о.). Безспорно е установено от гласните
доказателства, че ответникът не е върнал на ищеца преведената от последния сума от 4010 лева,
което обуславя основателността на претенцията в пълен размер.
Според задължителната съдебна практика – т. 1 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на
Пленума на ВС при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при
получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи.
Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е
длъжен да го върне. Фактическият състав на задължението за връщане на даденото въз основа на
3
отпаднало основание включва следните елементи, които трябва да са кумулативно проявени –
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг; разместването на благата да е
извършено с оглед реализиране в бъдеще на определена цел, която и двете страни – престиралият
и получилият имущественото благо, искат да постигнат и целта да се е осъществила, но
впоследствие основанието да е отпаднало с обратна сила, като освен това е необходимо причината
да не се реализира търсената от страните цел да не се корени в поведението на страната, дала
имущественото благо.
В случая ответникът е получил 4010 лева за закупуване на лек автомобил от Австрия, която
сума не се спори, че му е била предадена. Последният обаче не е изпълнил задължението си да
достави автомобила на купувача. Поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника,
то последният дължи връщане на полученото, а именно сумата от 4010 лева. С иска по чл. 55 ЗЗД
ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено престацията, която е безспорно доказано в настоящото производство. Оттук
ответникът не доказва наличие на основание за задържане на платената му сума. Възражението му,
че от така получената сума, 2050 лева били преведени за поръчан от ищеца друг лек автомобил,
марка „Т.“, модел „А.“, остана недоказано, тъй като въпреки установеното от показанията на
свидетеля Кирил Боянов, че действително ответникът е изпратил от Австрия на ищеца лек
автомобил, марка „Т.“, модел „А.“, който последният е получил, няма данни по делото и не се
доказва от ответника каква е била продажната цена за така посочения автомобил, била ли е
изплатена и по какъв начин. Липсват и доказателства, че от преведените от ищеца 4000 лева,
сумата от 2050 лева е била за закупуването на л. а. „Т.“. Доказването на основание за задържане на
платената сума е в тежест на ответника и за него са неблагоприятните последици от непроведеното
доказване.
По тези съображения съдът намира предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за доказан и
като такъв същият следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В закона или договора между страните няма определен ден за изпълнение на задължението
за връщане на сумата, явяваща се след развалянето на договора като дадена на отпаднало
основание, поради което по отношение на задължението за връщането ú ответникът изпада в
забава, след като бъде поканен, от когато се дължи и лихва, съгласно разпоредбите на чл. 86 и чл.
84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 47/31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 706/2010 г., ТК, II т.
о., решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., ГК, III г. о. и пр. В разглеждания
случай ответникът е бил поканен от ищеца да върне сумата по договора на 25.11.2020 г. и от
следващия ден - 26.11.2020 г., е изпаднал в забава, поради което акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се
явява доказан по основание. Дължимата лихва за забава за периода от 26.11.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.05.2022 г., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, се
равнява на сумата от 602,61 лева, от което следва, че искът е доказан и по размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в общ размер на 810,40 лева, от
които 210,40 лева – внесена държавна такса и 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
4
неоснователно, съобразявайки от една страна фактическата и правна сложност на делото и от
друга – предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение в разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в редакцията, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие).
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „М.“, бл. ., ет. ., ап. . да заплати
на Д. Ж. У., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „М.Г.“ № . сумата от 4010,00 лева (четири
хиляди и десет лева), представляваща изплатена на ответника продажна цена за покупка на лек
автомобил, марка „К.“, модел „С.”, година на производство 2005 г., сумата от 602,61 лева
(шестстотин и два лева и шестдесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 26.11.2020 г. до 20.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 20.05.2022 г. до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА И. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „М.“, бл. ., ет. ., ап. . да заплати
на Д. Ж. У., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „М.Г.“ № . сумата в размер на 810,40 лева
(осемстотин и десет лева и четиридесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5