№ 454
гр. Несебър, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело
№ 20252150101272 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 18 вр. чл. 12, ал. 1 и чл. 8 от Закона за защита
от домашно насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба подадена по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН вр. чл. 18, ал. 1 ЗЗДН от
Д. Е. И. с ЕГН-**********, действаща лично за себе си и в качеството си на майка и
законен представител на малолетната си дъщеря Д. М. Б.а с ЕГН-**********, двете
живущи на адрес в гр.*** срещу М. М. Б. с ЕГН-********** от гр.***.
Видно от изложението в молбата, пострадалата и ответника са живеели на
семейни начала за период от 13 години, като в този период са станали родители на
детето Д. М. Б.а с ЕГН-**********. Твърди се в молбата, че през посочения период И.
многократно е била подлагана на психическо и физическо домашно насилие от страна
на ответника, като това често е ставало в присъствието на детето им. Посочено е, че
ответника употребява наркотици, в следствие на което става още по агресивен. На
12.10.2025г. молителката напуснала ответника, като заедно с детето отишла да живее в
дома на баба си и дядо си в гр.Обзор, където живеят и в момента, а детето е записано
да учи в ОУ“Кирил и Методий“-гр.Обзор. За това решение молителката посочва, че е
уведомила предварително ответника. На 02.11.2025г. ответника пристигнал от
гр.София в гр.Обзор, за да се види с детето и да прекарат деня заедно, като върнал
детето на молителката към 20,30ч.. След завръщането детето разказало на майка си, че
през цялото време баща му разпитвал за молителката и я обвинявал за раздялата им.
След полунощ, вече на 03.11.2025г. молителката започнала да получава заплашителни
съобщения от ответника, съдържащи следните изрази: „Ще ти счупя ръцете. Идвам и
1
ще живея аз или ти. Ще запаля къщата ви.“ Молителката не отговорила на получените
съобщения и към 03,30ч. сутринта чула, че кучето на двора започнало да лае, след
това се чуло блъскане по входната врата, като в същото време молителката получила
от ответника видеосъобщение, че не намира пред входната й врата и иска да влезе, а
после започнал и да й звъни по телефона. От последното детето се събудило, чуло
шумовете, изплашило се, започнало да плаче и се напишкало в леглото. Молителката
позвънила на тел.112, а пристигналите на сигнала полицейските служители задържали
ответника. В молбата се твърди, че и в този случай ответника е бил под влияние на
наркотици. Молителката твърди, че много се страхува от ответника, тъй като той е
агресивен към нея и пред детето и желае защита за максималния възможен срок, както
и задължаване на ответника да посещава специализирана програма. Иска се уважаване
на молбата, тъй като счита, че съществува непосредствена опасност за живота и
здравето на молителката.
Представени са към молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, Удостоверение за
раждане на Д. М. М., Протокол за предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР от
03.11.2025г. – 06,55ч., гр.Обзор, Направление за ползване на социални услуги от ДСП-
Възраждане-София № НП/Д-С-В3-016 от 04.03.2025г., Договор за предоставяне на
социални услуги от 04.11.2025г. сключен между молителката и Асоциация Деметра-
Бургас.
В с.з. пострадалата И. се представлява от назначен по реда на чл.95, ал.2 ГПК
адв.Ч., който поддържа молбата. Посочва, че от събраните по делото доказателства се
установява безспорно осъществения от ответника спрямо молителката е детето акт на
домашно насилие от 03.11.2025г., който от своя страна е с висок интензитет на
опасност и е демонстрация на незачитане на психическата и емоционална
неприкосновеност на пострадалите лица. С оглед събраните допълнителни
доказателства се изразява и опасение за потенциал от бъдещи посегателства, което от
своя страна поставя пострадалите под висок риск от повторение на насилието, поради
което се моли за постановяване на защитни мерки за максимално дълъг срок.
Ответника М. М. Б., редовно уведомен не се явява и не се представлява. Не е
взето становище по депозираната молба по ЗЗДН.
По силата на определение № 1194/06.11.2025г. по делото съдът е наложил
мерки за незабавна защита, за което е издадена Заповед № 14/06.11.2025г. за незабавна
защита от домашно насилие.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Пострадалата Д. И. и ответника М. М. са живели по твърдения в молбата на
семейни начала за период от около 13 години, като са обитавали жилище в гр.София.
От съвместното им съжителство е родена на 10.12.2016г. в гр.София малолетната Д. М.
Б.а, съгласно представеното удостоверение за раждане/л.7 по дело/ и служебни
2
справки в НБДН/л.19,20 по дело/.
Видно от постъпили от АСВ преписки социални работници са извършили
проучвания на два сигнала подадени от учители за дати 13.02.2025г. и 28.03.2025г. по
отношение детето Д.. Първият сигнал от 13.02.2025г. е бил подаден от учители, тъй
като са забелязали видими подутини/цицини/ по главата на детето и дълги успоредни
червени следи по краката на му. При проведеното проучване, детето е споделило, че
неговата майка често го бие с шамари, а баща му го удря с желязна маша. Родителите
първоначално са отрекли, но в последствие са изразили съжаление и са обещали
повече да не правят така. При това проучване социалните работници са събрали данни
от учителите на детето и директора на училището/ 76 ОУ „Уилям Сароян“-София/, че
то често е неглижирано от родителите, като е изпращано на училище с неподходящи за
сезона дрехи и дори без бельо. Педагогическия персонал също е подал информация, че
детето често проявява агресия спрямо другите деца. Тъй като действително са
установени наранявания по главата и краката на детето са били сигнализирани
органите на полицията за съдействие. При проведената среща с психолог в Синя
детска стая е установено, че детето е привързано към родителите, като не се е
отделяло от баща си. Вторият случай от 28.03.2025г. е подаден отново от учител, тъй
като детето е изпаднало в „психотична криза“ като е крещяло. При този случай
директора на училището е посочила, че емоционалните изблици на детето са
непрекъснати и дори са довели до проблем със здравословното състояние на служител
на училището, поради което се е наложило да бъде повикана спешна помощ.
Директора е подала информация, че детето нарушава учебния процес, крещи, държи се
арогантно с другите деца и не спазва правилата в училище, често плаче, крещи, не
умее да контролира емоциите си.
От социален доклад на ДСП-Поморие се установява, че молителката и детето
действително обитават двустайно жилище, находящо се в 4-етажна жилищна сграда в
гр.***, собственост на бабата и дядото на молителката по майчина линия.
Молителката е към момента безработна и разчита на финансовата помощ на баба си Д.
К.И. 62г. и дядо си В.К.М. на 77г.. Детето Д. М. е записана в 3 клас в ОУ „Св.Св.Кирил
и Методий“ в гр.Обзор, като впечатленията на класния ръководител г-жа В.В. били, че
детето се справя добре с учебния материал, бързо създава нови приятелства и се
социализира.
По делото са служебно изискани справки от ЦПЗ-Бургас и ДПБ-Раднево, от
които се установява, че страните не се водят на отчет.
От служебно изисканите справки за съдимост на страните се установява, че
страните са с чисто съдебно минало.
От извършените справки в РС-Несебър/л.23/ и РС-София/л.80 и л.82/ не се
установява между страните да са били образувани и водени граждански производства,
3
включително и дела по ЗЗДН.
Досежно конкретния случай на домашно насилие е депозирана декларация по
чл.9 от ЗЗДН. Във връзка с извършения акт на домашно насилие от ответника, описан
в декларацията и по-горе в настоящите мотиви са налице и доказателства за взето
отношение от органите на полицията, като полицейски екип е посетил на 03.11.2025г.
около 06,55ч. адреса на молителката в гр.***, съставил е протокол за предупреждение
по ЗМВР на ответника/л.86/ и доклад за посетен сигнал за домашно насилие/л.87-89/,
при които са констатирани заплахи и обиди без физическо насилие, психически тормоз
и заплахи за физическа саморазправа.
Съдът намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място следва да се има
предвид, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
представлява доказателствено средство за нуждите на настоящия процес.
Доказателствената стойност на декларацията е от съществено значение в случаите
когато се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен в присъствието
единствено на страните по делото. В тези случаи обективно други преки доказателства
на насилието няма как да съществуват и същото следва да се изведе от косвени
доказателства и от посоченото в декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че
от събраните данни може да се направи безспорен извод, че действията, описани в
декларацията са извършени доколкото по делото са налични и съставени от
полицейски органи протокол за предупреждение и доклад за посетен случай на
домашно насилие от датата на деянието, които потвърждават описаните от
молителката действия на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На първо място съдът намира подадената молба за процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН. С
оглед данните по делото в конкретния случай се касае до акт на домашно насилие
извършен от лице по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, доколкото по делото са налице
данни, че страните са съжителствали на семейни начала и имат родено едно дете от
това съжителство и по чл.3, т.4 ЗЗДН доколкото ответника е баща, респ.възходящ по
отношение на детето, което е било събудено и ставайки свидетел е било силно
стресирано от агресивното поведение на баща си.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
4
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
03.11.2025г. /след полунощ/ молителката започнала да получава заплашителни
съобщения от ответника, съдържащи следните изрази: „Ще ти счупя ръцете. Идвам и
ще живея аз или ти. Ще запаля къщата ви.“ Молителката не отговорила на получените
съобщения и към 03,30ч. сутринта чула, че кучето на двора започнало да лае, след
това се чуло блъскане по входната врата, като в същото време молителката получила
от ответника видеосъобщение, че не намира пред входната й врата и иска да влезе, а
после започнал и да й звъни по телефона. От последното детето се събудило, чуло
шумовете, изплашило се, започнало да плаче и се напишкало в леглото. Молителката
позвънила на тел.112, а пристигналите на сигнала полицейските служители задържали
ответника. Извършеното от ответника представлява акт на физическо и психическо
насилие спрямо молителката Д. И. и в присъствието на детето на страните Д. М. Б.а,
което представлява домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН,
извършено от съжител на семейни начала и възходящ на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Установените обстоятелства са достатъчни, за да може срещу ответника да
бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. На първо място съдът счита,
че спрямо лицето следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Това е
така, тъй като по делото е установено домашно насилие, поради което на първо място
извършителят следва да бъде задължен да се въздържа от такова по отношение на
молителката и детето.
Съдът намира, че не могат да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, т. 5,
т. 6, т. 7 и т. 8 ЗЗДН. По делото са събрани достатъчно данни, че страните не обитават
общо жилище. Следва да се наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН като следва да се
определи временно местоживеене на детето при молителката на адреса в гр.*** за
срок от 6 месеца. За момента не се установява допълнителна нужда за пострадалите
лица и извършителя от насочване към програми, доколкото ДСП по местоживеене на
майката и детето е вече ангажирана със случая.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се наложат мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. Този извод на съда произтича от самия характер на
извършения акт на домашно насилие. По делото са събрани данни за физически
действия и акт на психическо насилие, осъществен спрямо пострадалите. Очевидно е,
че насилието е довело до психическо страдание за пострадалите, но така също и до
5
остра стресова реакция. Наличието на заплахи мотивира съда да приеме, че
посочените мерки са подходящи и на извършителя следва да бъде забранено да
доближава пострадалите лица, а така също и да осъществява контакт с тях. Съдът
приема за доказано, че интензивността и характера на домашното насилие са от такова
естество, че към момента същите могат да бъдат повлияния най-ефективно с
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН за срок над средния размер по 5,
ал. 2 ЗЗДН, а именно от 12 месеца спрямо майката и за срок от 6 месеца спрямо
детето, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита съобразно
правилото на чл.5, ал.2 ЗЗДН. С оглед данните по делото, съдът намира, че проявата на
ответника е насочена към молителката, но не и към детето. Последното според закона
се счита пострадало, тъй като актът на домашно насилие е извършен и в негово
присъствие, поради което то е силно стресирано. В същото време се установява от
проведената среща на семейството с психолог в Синя стая, че детето е силно
привързано към бащата. Не на последно место няма данни между страните да са били
образувани други граждански производства, включително и по ЗЗДН. Ето защо съдът
определя по-кратък срок, в който да са ограничени контактите на ответника с детето,
за да може детето да се стабилизира психически, но след това контактите на детето с
този родител следва да бъдат възобновени, тъй като разглеждания тук случай е
изолиран, а детето има необходимост от пълноценно общуване и с двамата си
родители.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е
основателна и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 т. 4 от ЗЗДН ответника следва да бъде
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Д. И. и Д. Б.а и да му се
забрани да ги приближава на по-малко от 150 метра, обитаваното от тях жилище в гр.
Обзор, ул.Славянска № 40, училището на детето в гр.Обзор, местата им за социални
контакти и отдих, както и да му се забрани да осъществява контакт с тях под каквато
и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обиконовена поща и факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
При този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. Б. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на 50
лв..
На основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН въз основа на решението следва да бъде
издадена и заповед за защита, която има незабавно действие на основание чл. 20 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на Д. Е. И. с ЕГН-**********, действаща лично
6
за себе си и в качеството си на майка и законен представител на малолетната си
дъщеря Д. М. Б.а с ЕГН-**********, двете живущи на адрес в гр.*** срещу М. М. Б. с
ЕГН-********** от гр.***, за акт на домашно насилие, осъществен на 03.11.2025г. в
гр.***, като:
ЗАДЪЛЖАВА М. М. Б. с ЕГН-********** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д. Е. И. с ЕГН-********** и малолетната дъщеря на
страните - Д. М. Б.а с ЕГН-**********.
ЗАБРАНЯВА на М. М. Б. с ЕГН-********** да приближава на по-малко от
150 метра: Д. Е. И. с ЕГН-**********, както и жилището й в гр.***, местата за
социални контакти и отдих на пострадалата за срок от 12/дванадесет/месеца, считано
от датата на издаване на Заповед за незабавна защита по делото - 06.11.2025г., на
осн.чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. М. Б. с ЕГН-********** да приближава на по-малко от
150 метра: Д. М. Б.а с ЕГН-**********, както и жилището й в гр.***, училището,
което посещава в гр.Обзор, ОУ Св.Св. Кирил и Методий, местата за социални контакти
и отдих на пострадалата за срок от 6/шест/месеца, считано от датата на издаване на
Заповед за незабавна защита по делото - 06.11.2025г., на осн.чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН временно местоживеенето на детето
Д. М. Б.а с ЕГН-********** при майката Д. Е. И. с ЕГН-********** в гр.***, за срок от
6/шест/ месеца, считано от датата на издаване на Заповед за незабавна защита по
делото - 06.11.2025г., на осн.чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. М. Б. с ЕГН-********** да осъществява контакт с Д. Е.
И. с ЕГН-********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и
системи за комуникация, за срок от 12/дванадесет/месеца, считано от датата на
издаване на Заповед за незабавна защита по делото - 06.11.2025г., на осн.чл.5, ал.2 от
ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. М. Б. с ЕГН-**********, че на основание чл.21, ал.2
от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото определение да се връчат на страните и
да се изпратят служебно на РУ-Несебър при ОДМВР-Бургас и на 04-то РУ СДВР-
София за сведение и изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН М. М. Б. с ЕГН-**********, да
7
заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 50 лв., представляваща
държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -Бургас в 7-дневен срок,
който тече считано от обявяването му на 19.12.2025г.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8