№ 542
гр. Плевен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102272 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от В. АТ. Г. ЕГН
**********, действащ в качеството си на майка и законен представител на Д.
СТ. ХР. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в *** срещу СТ. Б. ХР.
ЕГН********** с постоянен адрес *** иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д.
№ 3833/2015 г. по описа на ПлРС, издръжка от 110 лева на 180,00 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване
на причини за нейното отменяне или изменяне, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от дължимостта й до окончателното й
плащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на детето ***, като
с решение по гр.д № 3833/2015 г. по описа на ПлРС бащата на детето е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 110 лева. Излага се, че от
определянето на издръжката до настоящия момент са минали повече от 5
години, през който период са се променили обстоятелствата, при които тя е
определена. Сочи се, че в момента детето посещава детска градина, като се
заплаща такса от около 38-40 лева на месец, а от септември месец ще е
ученик и в първи клас. Твърди се, че с израстване на детето са се увеличили и
нуждите му от храна, облекло, разнообразни игри и учебни помагала. Излага
се, че определената издръжка не е достатъчна, за да покрие нуждите на
детето. Сочи се, че от друга страна ответникът е трудоспособен, реализира
доходи и има възможност да заплаща претендираната издръжка. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноски.
1
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, дай присъди
разноски и да постанови предварително изпълнение на решението. Навежда
пространни доводи за основателността на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на ИМ. Оспорва
размерът на предявения иск. Твърди, че няма възможност да заплаща
претендираната издръжка. Сочи, че с решение по гр.д. №2092/2020 г. е осъден
да заплаща издръжка в размер на 160 лева на детето си ***. Излага, че
отделно от това заплаща два кредита в общ размер на 260 лева, както и
месечни консумативи от 100 лева. Твърди, че може да плаща издръжка на
малолетното си дете в размер на 165,00 лева. Излага, че майката също е
длъжна да дава издръжка на детето си и, че тя може да се грижи финансово за
него.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да уважи иска до 165,00 лева, каквато възможност
страната има да заплаща. Претендира присъждане на разноски. Развива
подробни съображение относно невъзможността на ответника да заплаща
издръжка в по – голям размер от 165,00 лева.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение за раждане на детето Д. СТ. ХР.
се установява, че негови родители са В. АТ. Г. и СТ. Б. ХР..
Установява се от представеното по делото решение по гр.д. №
3833/2015 г., по описа на ПлРС, че бащата СТ. Б. ХР. е осъден да заплаща в
полза на детето си Д. СТ. ХР. месечна издръжка в размер на 110,00 лева.
Видно е от представената по делото служебна бележка №РД-22-
104/01.04.2021 г., че дедето е записано в ІV а група в ***
Приобщена като доказателство по делото е служебна бележка, издадена
от работодателя на майката на детето, от която се установява какви са
трудовите доходи на същата.
Установява се от приложеното по делото Удостоверения, издадени от
работодателите на ответника и какво е трудовото му възнаграждение.
От представената по делото спогодба по гр.д. № 2092/2020 г. по описа
на ПлРС се установява, че ответникът се е задължил да заплаща месечна
издръжка в размер на 160 лева месечно за детето си ***.
Представени като доказателство по делото са и копия на договори за
кредит, изтеглени от ответника по делото, както и ЕР на ТЕЛК от 26.01.2020
2
г., касаещо майката на ответника.
Приложени като доказателства по делото са и преводни нареждания от
ответника, от които се установява и каква издръжка е заплащал на детето си
до м. юни.
Видно е от представените по делото разписки от Easy Pay, каква
издръжка е заплащал ответникът на детето си за м. октомври, ноември,
декември 2020 г. и февруари и април 2021 г.
Приобщен по делото е и изготвен социален доклад, в който се прави
извод, че подадената искова молба е основателна и е изцяло в интерес на
детето. Сочи се, че с нарастване на възрастта му, нарастват и неговите
потребности, за задоволяването, на които са необходими финансови средства.
Твърди се, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
матерално състояние да осигурява условия на живот, необходими за неговото
развитие.
Събрани по делото са и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите *** и ***а *** Х.а.
Свидетелят *** сочи, че познава и двете страни. Излага, че ищцата е
тази, която полага грижи за детето ***. Твърди, че не е виждал бащата с
детото. Разказва, че *** е норламлоно дете за неговота възраст, винаги добре
облечено и обуто. Обяснява, че винаги когато е на разходка с майка му, тя му
купува неща, които поиска. Твръди, че знае, че бащата е осъден да заплаща
издръжка, но че забавя плащането на същата. Излага, че ищцата му е
споделяла, че ответникът не прави подаръци на детето, нито му се е обаждал.
Сочи, че тъй като има дете на същата възраст знае, че дрехите и обувките,
които едно дете носи един сезон не могат да се носят и другият, предвид
факта, че растат и и им умаляват. Разказва, че наясно, че на детето му
предстои завършване на детска градина, за което са нужни средства за
тържеството.
Свидетелката ***а *** Х.а, майка на ответника сочи, че за октомври
2020 г. платили издръжка в размер на 140 лв., за ноември - 150 лв., а от
декември до май по 165 лв. Твърди, че синът й, й дава парите и тя ги
превежда на майката на внука й. Обяснява, че тя помага финансово на сина
си, тъй като той работи като шофьор във ВиК със заплата от 700 лева. Излага,
че тъй като плаща както издръжка на още едно дете, така и заем парите не му
стигат и от заплатата му остават около 100 лева. Твърди, че живеят заедно със
сина й и майка й, която е 84 годишна. Разказва, че тя лично е купувала
подърци на двете й внучета, като парите за тях били дадени от сина й.
Обяснява, че плащането на двете издръжки създават затруднение на сина й.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
3
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че В. АТ. Г. и СТ. Б. ХР. са
родители на малолетното дете Д. СТ. ХР..
От събраните по делото доказателства се установи, че детето в момента
завършва предучилищна група в ***, като от септември месец му предстои да
бъде ученик в първи клас. Установи се безспорно, че детето не страда от
заболявания, които да изисват непракъснато купуване на лекарства. Не се
установи и да посещава извънкласни занимания, за които да се заплащат
допълнително такси.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за
посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучението му.
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
4
производство са изминали почти шест години - период, през който
неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето с оглед на възрастта,
на която е в момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло,
ученически пособия, които ще сан ужни предвид постъпването му в първи
клас лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За изминалия
период безспорно са се изменили и социално-икономическите условия в
страната.
За да определи размера на нужната на детето издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към
настоящия момент е 162,50 лева. При така събраните по делото данни,
като отчете индивидуалните нужди на детето и тези, определени от възрастта
му, както и от обществено-икономическата обстановка в страната и доходите,
които получават неговите родители, съдът счита, че необходимата месечна
издръжка на детето *** е в размер на 300,00 лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
5
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е тази,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на детето. По отношение на възможности на бащата да заплаща
издръжка съдът съобрази, факта както, че същият получава трудов доход
около минималния за страната, така и, че дължи издръжка за другото си дете,
която /издръжка/ в момента е в размер на 160 лева. Съдът счита обаче, че
ответникът, който има безусловно задължение да издържа непълнолетните си
деца е в трудоспособна възраст и при желание от негова страна може да
работи и допълнитело, като по този начин реализира доходи в размер близък
до средния за страната, чрез който да задоволяват потребностите на своите
деца. Съдът счита, че следва да отбележи, че финансови задължения на
бащата на детето към банкови институции, са ирелевантни за настоящия
правен спор, тъй като задължението му за издръжка на децата му се ползва с
привилегия. Отчитайки посочените по - горе обстоятелства, както и, че
майката е тази, която полага постоянни и непосредствени грижи за детето и
поема непредвидените и извънредни разходи, свързани с отглеждането му,
съдът намира, че бащата следва да поеме по-голяма част от определения общ
размер на издръжката, а именно сумата от 170 лв. месечно, а останалата да
бъде поета от майката.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 110 лв. на 170 лв. месечно,
платима до десето число на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното отменяне или
изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати и
държавна такса върху размера на увеличената издръжка в размер на 4% върху
тригодишните платежи в размер на 86,40 лева.
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски. След
компенсация на дължимите и на двете страни разноски ответникът следва да
бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищцата
направени по делото разноски в размер на 372,78 лева.
6
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по гр.д.
№3833/2015 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от СТ. Б. ХР.
ЕГН********** с постоянен адрес *** в полза на детето Д. СТ. ХР. ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител В. АТ. Г.
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес в ***, посредством
УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 110.00 лева /сто и десет лева/ на 170.00
/сто и седемдесет/ лева месечно, платими до десето число на текущия месец,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за
нейното отменяне или изменяне, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения размер от 170 лв. до претендирания размер от 180 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СТ. Б. ХР. ЕГН********** с постоянен адрес *** да
заплати на В. АТ. Г. ЕГН **********, действащ в качеството си на майка и
законен представител на Д. СТ. ХР. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес в ***, сторените по делото разноски в размер на размер на 372,78 лева,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК СТ. Б. ХР.
ЕГН********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски
районен съд сумата от 86,40, представляваща дължима държавна такса по
предявения иск.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 11.06.2021 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7