Р Е Ш
Е Н И Е
№ 422/29.07.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на втори юли две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър
Вунов гражданско дело номер 5 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от "Ес Пи Ем Консулт" ООД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 288 от Търговския закон /ТЗ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
Община Стамболово.
Ищецът твърди, че по
силата на договор от 10.10.2018 г. се задължил да извърши спрямо
ответника консултантски услуги по управление на проект:
"Реконструкция на пътен участък № 1 с дължина 3.420 км. от разклон с
Поповец до с.Пътниково от път HKV2177 със стар №М2, М6, III-5072, с. Сестринско
- с.Поповец /с.Пътниково-с.Светослав/ HKV2175, община Стамболово". На
05.08.2019 г.
се извършило
предаване и приемане на осъществените консултантски услуги, като за целта се съставил протокол и услугите се приели от възложителя без възражение относно качественото им извършване. Нещо повече,
на ищцовото
дружество билo
издадено удостоверение за добро изпълнение с изх. № 2069/05.08.2019 г. на община Стамболово,
което потвърждавало гореизложеното. Въз основа на
договора от 10.10.2018 г. и протокола от
05.08.2019 г. ищецът издал данъчна фактура № 30/05.08.2019
г. в размер
на 4 000 лева, представляваща договорено възнаграждение за осъществяване предмета на договора, която фактура била подписана от кмета на
община Стамболово, в качеството му на „приел услугата". Въпреки
многобройните му искания ответникът не изплатил процесната
сума. За закъснението на ищеца се дължала и лихва за забава в размер на 167,78 лева,
считано от 06.08.2019 г. до датата на входиране на исковата молба - 03.01.2020 г. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца посочените суми, ведно с дължимата върху главницата
законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направените
деловодни разноски.
Ответникът счита, че предявените искове били неоснователни. Признава се, че между страните бил сключен договор за консултантски услуги по управлението на посочения в исковата молба проект и че ищецът изпълнил задълженията си по него. Единствената причина фактура № 30/05.08.2019 г. да не бъде заплатена своевременно бил фактът, че от 2018 г. Община Стамболово била в процедура по финансово оздравяване по реда на Закона за публичните финанси и всички разплащания, независимо от вида на поетите задължения, се извършвали при наличие на съответната финансова възможност. През м.януари 2020 г. ответникът изплатил голям брой неиздължени суми по граждански договори, в т.ч. и задължението си към ищцовото дружество по договора от 10.10.2018 г. След получаване на исковата молба допълнително му била заплатена и претендираната мораторна лихва в размер на 167,78 лева /с платежно нареждане от 05.02.2020 г./. Предвид изложеното се иска претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени, а направените деловодни разноски да се възложат на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – заверени преписи на Договор за възлагане на консултантски услуги от 10.10.2018 г., Протокол за предаване и приемане на услуга по договора от 05.08.2019 г., Удостоверение с изх. № С-2069/05.08.2019 г., Фактура № **********/05.08.2019 г., Проформа фактура № **********/02.11.2018 г., Изчислителен лист на лихвен калкулатор за отчетен период 06.08.2019 г. – 03.01.2020 г., Платежни нареждания от 20.01.2020 г. и от 05.02.2020 г., се установяват поддържаните от ищеца и посочени по - горе факти и обстоятелства. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти относно спорното право за доказани. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединение
искове с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. с чл. 266, ал. 1 , вр. с чл. 288 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните
съображения:
Не се спори по делото, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
чието съдържание е подробно регламентирано в представения договор от 10.10.2018 г. По своята правна същност то
представлява вид договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД. Доколкото се касае за търговска сделка съгласно чл. 286,
ал. 1 ТЗ, за
неуредените в ТЗ положения относно търговските сделки се прилагат разпоредбите
на гражданското законодателство – чл. 288 ТЗ. Безспорно установено е, че ищецът е изпълнил точно своите задължения,
свързани с предоставянето на консултантски услуги по управление
на проект: "Реконструкция на пътен участък № 1 с дължина 3.420 км. от
разклон с Поповец до с.Пътниково от път HKV2177 със стар №М2, М6, III-5072, с.
Сестринско - с.Поповец /с.Пътниково-с.Светослав/ HKV2175, община
Стамболово". Установява се от
представения протокол от 05.08.20189 г. и приемане на възложената
работа от
изпълнителя без възражение в количествено и качествено отношение. В тази връзка следва да
се отбележи и
че всички тези релевантни факти, включени във фактическия състав на вземането са приети за безспорни
между страните с Определение № 472/27.02.2020 г. Със същото са дадени изрични указания на ответника, че не е ангажирал доказателства за
установяване на изложените в отговора на исковата молба възражения. При това
положение и съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези факти не са доказани по делото,
а оттам и че не са се осъществили в обективната действителност. А щом фактите
не са се осъществили, не могат да възникнат и техните правни последици. Следователно,
действително е възникнало правото на ищеца да получи уговореното
възнаграждение, респ. задължението на ответника да му го плати.
С оглед установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на
падежа, на ищеца се дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от
изпадането на ответника в забава до датата,
предшестваща подаването на исковата молба. Размерът му в случая, определен от съда съгласно чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна програма
в интернет, за посочения по-горе релевантен период възлиза на претендирания такъв. На следващо място, не се спори, а и от приетите платежни нареждания от 20.01.2020 г. и от 05.02.2020 г. се установява, че в хода
на процеса ответникът е заплатил на
ищеца изцяло претендираните суми за главница и
обезщетение за забава. Ето защо и съобразявайки чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени поради извършеното плащане.
Въпреки този изход на делото ищецът има право на своевременно претенцираните от него разноски, като доводите на ответника за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК не могат да бъдат споделени, тъй като с поведението си той е дал повод за завеждането му, погасявайки
задълженията си едва след подаването на исковата молба, поради което и не може да бъде освободен от отговорността за тях. Ето защо единствено на ищеца следва да се
присъдят такива в размер общо 760 лева, от които 210 лева за
внесена държавна такса и 550 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Ес Пи
Ем Консулт" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Цар
Освободител" № 1, сграда „Бизнесцентър“, офис
№ 209, срещу Община Стамболово, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 266, ал. 1 , вр. с чл. 288 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумите от 4 000,00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за възлагане
на консултантски услуги от 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и 167,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 06.08.2019 г. до 03.01.2020 г.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Стамболово, обл. Хасково, да заплати на "Ес
Пи Ем Консулт" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Цар
Освободител" № 1, сграда „Бизнесцентър“, офис
№ 209, сумата от 760,00 лева,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар:К.С.