№ 2163
гр. Варна , 18.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500237 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила молба вх. 10334/31.05.2021 г., подадена от ЗЛ.
В. ЗЛ., чрез адв. И.В., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
постановеното по настоящото дело Решение № 793/23.04.2021 г. В молбата се излага
становище за недължимост на част от претендираните разноски поради недоказаност на
тяхното заплащане, а също и за прекомерност на присъдените по делото разноски. Моли
същите да бъдат редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни М. Т. Б. и М.Ц. Кокин - Б.а, чрез
адв. П.Л. и адв. Иван Л., изразяват становище за неоснователност на молбата и молят за
оставянето й без уважение.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от М.
Т. Б., чрез адв. В.Р. против Решение № 2112 от 23.05.2017 г., постановено от ВРС, XLI
състав по гр.д. № 7392/ 2016 г., с което е прието за установено в отношенията между
страните - ЗЛ. В. ЗЛ. и М. Т. Б., че ищецът е собственик на терен с площ 25 кв.м.,
принадлежащ към имот с идентификатор 10135.536.306, който по КККР е част от имот с
идентификатор 10135.526.511, заключена между т. А, Б, В и Г, при обозначените граници на
комбинирана скица на с. 115, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в
сила на КК на „Приморски план“, м-ст „ Горчивата чешма“, одобрена със заповед № 300-15-
3/16.02.2004 г. на изпълнителния директор на АК, е допусната грешка при заснемане
границите на двата имота, като процесната част е неправилно заснета в очертанията на имот
ид. № 10135.526.511, собственост на ответника, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
1
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 793/23.04.2021 г., с което е отменил
Решение № 2112 от 23.05.2017 г., постановено по гр. д. № 7392/2016 г., по описа на ВРС,
XLI състав, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска на ЗЛ. В. ЗЛ., ЕГН
**********, за приемане на установено в отношенията между него – от една страна, и М. Т.
Б., ЕГН ********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН ********** – от друга страна, че ЗЛ. В. ЗЛ. е
собственик на терен с площ от 25 кв.м., принадлежащ към имот с ид. № 10135.536.306, но
посочен като част от поземлен имот с ид. № 10135.536.511, съгласно КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. на изп. директор на АК, изменена със
заповед № КД-14-03-76/05.04.2006 г. на Началника на СГКК – гр. Варна, заключен между
точки А, Б, В и Г върху приложената на л. 115 по делото комбинирана скица, изготвена от
вещото лице Росица Димитрова, която приподписана от съда представлява неразделна част
от настоящото решение, при граници на процесния терен: на изток ПИ с ид. №
10135.536.306, на запад ПИ с ид. № 10135.536.306, на север останалата част от ПИ с ид. №
10135.536.511, на юг ПИ с ид. № 10135.536.306, както и че към датата на предявяване на
исковата молба – 24.06.2016 г., в КК на „Приморски парк“, местност „Горчивата чешма“,
одобрена със Заповед № 300-5-13/16.02.2004 г. на изп. директор на АК е допусната грешка
при заснемането на границата между имот с ид. № 10135.536.306 и имот с ид. №
10135.536.511, като процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот с ид. №
10135.536.511, собственост на ответника М. Т. Б., на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С
постановяването на решението въззивният съд се е произнесъл и по направените от страните
разноски, като е осъдил ЗЛ. В. ЗЛ., ЕГН **********, да заплати в полза на М. Т. Б., ЕГН
********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН **********, сумата от 5 869.90 лв. /пет хиляди
осемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет ст./, сторени съдебно–деловодни разноски
пред ВРС, ВОС и ВКС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Искането за присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции е
направено своевременно. Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред
ВРС (л. 303 от гр. д. № 7392/2016 г. по описа на ВРС), претендираните разноски в
първоинстанционното производство са в общ размер от 1494,90 лв., от които по 150,00 лв.
депозити за вещи лица по назначените две СТЕ и 20,00 лв. за 4 бр. СУ, извършването на
които се установява с вносни бележки (л. 102, 104 и 192 от делото), както и сумата от 174,90
лв. за платени такси за снабдяване с документи, за които също са представени доказателства.
Претендираните разноски в размер на 1000,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, се установява с
Договор за правна защита и съдействие от 19.10.2016 г. (л. 304) и платежен документ от
20.10.2016 г. (л. 310). Доколкото в производството пред ВРС, ответникът М. Т. Б. е
ангажирал доказателства за извършените разноски, вкл. за заплатено адвокатско
възнаграждение, то същите следва да бъдат присъдени на страната в претендирания размер.
Настоящият състав намира направеното възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания, обема на извършените процесуални действия от
процесуалния представител на ответника, както и продължителността на
съдопроизводството.
Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред ВОС (л. 54 от
в.гр.д. № 2196/2017 г. по описа на ВОС), претендираните разноски във въззивната инстанция
са в размер на 825,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 800,00 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството
пред ВОС, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от 07.06.2017 г. (л.
55) и платежен документ от 09.06.2017 г. (л. 56), от който се установява извършеното
плащане. Доколкото в производството пред ВОС, въззивникът М. Т. Б. е ангажирал
доказателства за извършените от него разноски, вкл. за заплатено адвокатско
възнаграждение, то същите следва да бъдат присъдени на страната в претендирания размер.
Съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК пред ВКС (л. 28 от гр.
2
д. № 4498/2019 г. по описа на ВКС), претендираните разноски в касационното производство
са в размер на 1850,00 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за
„оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване и защита пред ВКС по
в.гр.д. № 2169/2017 г. по описа на ОС гр. Варна“, за които е представен Договор за правна
защита и съдействие № 625147 от 30.09.2019 г. (л. 10 и 11 от гр.д. № 3852/2019 г. на ВКС).
Настоящият състав на ВОС намира направеното възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК за основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на спора,
обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на касаторите,
както и продължителността на съдопроизводството, то следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в полза на М. Т. Б. и М.Ц. Кокин – Б.а в размер на 1000,00 лв.
В рамките на въззивното производство по в.гр.д. № 237/2021 г. по описа на ВОС,
въззиваемите страни М. Т. Б. и М.Ц. Кокин – Б.а, са представлявани от адв. П.Л., видно от
пълномощно от 22.03.2021 г. (л. 12 от делото), като на гърба на същото се намира и Договор
за правна защита и съдействие № 885021 от 22.03.2021 г., в който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1700,00 лв. за „оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в защита по в.гр.д. № 20213100500237“. Представено е и пълномощно от М.Ц.
Кокин – Б.а, с което е упълномощила адв. Иван Л. да я представлява (защитава) по гр. д. №
237 по описа за 2021 г. на ВОС (л. 29 от делото), на гърба на което се намира и Договор за
правна защита и съдействие № 973076 от 16.04.2021 г., в който е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1700,00 лв. за „оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в защита по гр. дело № 237/2021 г. по описа на ВОС“. Представени са и два
броя списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, в които всеки от въззивниците претендира
сторените в производството разноски. Съдът намира, че доколкото всеки от ответниците,
макар и необходими, но не задължителни другари /съпрузи/, е в отделно процесуално
правоотношение, то имат право на защита, а това означава и на присъждане на разноски при
отхвърляне на иска, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което е неоснователно
възражението на молителя в тази насока.
Настоящият състав на ВОС намира направеното възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно, като с оглед фактическата и правна сложност на
спора, обема на извършените процесуални действия от процесуалните представители на
въззивниците, както и продължителността на съдопроизводството, то следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в полза на М. Т. Б. и М.Ц. Кокин – Б.а в размер на
1000,00 лв. за всеки от въззивниците.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е частично
основателна и решението следва да бъде изменено в частта относно присъдените разноски в
полза на М. Т. Б., ЕГН ********** и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН **********, като същите бъдат
намалени до размера на 5319,90 лв.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 793/23.04.2021 г., постановено
по в. гр. дело № 237/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на М. Т. Б., ЕГН **********
и М.Ц. Кокин – Б.а, ЕГН ********** от 5 869.90 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и
девет лева и деветдесет ст./ на 5319,90 лв. /пет хиляди триста и деветнадесет лева и
деветдесет ст./.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4