Определение по дело №672/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1723
Дата: 8 май 2019 г.
Съдия: Диана Стоянова
Дело: 20193101000672
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……05.2019г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИН МАРИНОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                     ЕЛИНА КАРАГЬЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Стоянова

възз. търг. дело № 672 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 8405/04.02.2019г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, 49, бл. 53Е, вх. В срещу решение №100/09.01.2019г., постановено по гр.дело № 977/2018г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Ж.Я.К., ЕГН **********, с адрес *** искове за приемане на установено, че ответникът дължи сумата от 3138,47 лева /три хиляди сто тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от 14.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.10.2017г., до окончателно изплащане на вземането, както и  сумата от 601,99 лева /шестстотин и един лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за разваляне на договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 8650/23.20.2017г., постановена по гр. дело № 15963/2017г. на ВРС, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че неправилен е извода на съдебния състав, че договорната клауза, която определя ГПР в размер на 99.40% и ГЛП на 71.04% е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. В тази връзка са изложени подробни правни съображения досежно свободата на договаряне, липсата на ограничение за размера на договорните лихви, направен е анализ на търговските отношения по „бързи кредити“.

На следващо място са изложени възражения срещу извода на първоинстациония съд за недължимост на неустойка, тъй като не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че въззивникът е небанкова финансова институция, поради което спрямо него не важи условието за настъпването на предсрочната изискуемост, същата да бъде сведена до знанието на длъжника. Твърди се, че изискуемостта на цялото вземане е настъпила по силата на чл.12.3 от ОУ с просрочването на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни.

По изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Ж.Я.К., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Поддържат се възраженията направени в отговора на исковата  молба за нищожност на договора за кредит и наличието на неравноправни клаузи по отношение на договорната лихва и ГПР, както и тези, свързани с непредоставянето на ответницата на погасителен план и ОУ.  Изложени са съображения за неоснователност на оплакването досежно  предсрочната изискуемост. Посочва се, че ищецът не може да се позовава на автоматична предсрочна изискуемост, а следва да упражни това си свое право надлежно, като връчи уведомление до ответницата с това изявление. В заключение е посочено, че искът за неустойка е неоснователен, тъй като ответницата е заплатила цялата главница.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Няма искания за събиране на нови доказателства.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 8405/04.02.2019г. от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, 49, бл. 53Е, вх. В срещу решение №100/09.01.2019г., постановено по гр.дело № 977/2018г. на Варненския районен съд.

 

НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело №672/2019г. на ВОС за 12.06.2019 год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивникът да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.

 

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

 

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

 

     

 

               

ЧЛЕНОВЕ: 1.   

             

 

 

 

2.