Определение по адм. дело №2008/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от А. М. Р. – В., [ЕГН], чрез адв. С. Н. против мълчалив отказ на кмет на Община Варна по заявление № АУ070322ВН/18.07.2025 г. от А. М. Р. – В. за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка на имот с ид. **, находящ се в [населено място], район „Одесос“, [улица], с площ от ** кв. м.

Ответник – кмет на Община Варна с молба № 16669/15.10.2025 г. е отправил искане жалбата да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото, тъй като е издадено исканото удостоверение за обстоятелствена проверка и е заверена молбата – декларация. С молба № 16984/20.10.2025 г. е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат от жалбоподателя.

Жалбата е недопустима, поради следното:

Удостоверяване конкретен имот дали е общинска собственост или не, както и мълчаливия отказ да се извърши такова удостоверяване, в молба - декларация за извършване на обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по чл.21, ал.3, вр.58, ал.1 от АПК и подлежи на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК.

При подаване на Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост № АУ070322ВН/18.07.2025 г. от А. М. Р. – В. е посочено „Услугата да бъде извършена като обикновена – 30 дни“. Срокът който е въвел ответника от 30 дни за извършване на административната услуга е различен от предвидения 7 – дневен срок с чл. 57, ал.2 АПК. След като при подаване на заявлението жалбоподателят е приел, че до 30 дни ще се издаде административния акт, следва че този срок трябва да е определящ за издаване на административния акт, за преценяване налице ли е мълчалив отказ и подадена ли е жалбата в срок. В настоящия случай срока за издаване на административния акт е бил до 18.08.2025 г. включително, съгласно чл.60, ал.6 ГПК, вр. чл.144 АПК. Не е издадена искания административния акт, поради което е формиран мълчалив отказ, оспорен с жалба от 21.08.2025 г. в срока по чл. 149, ал. 2 АПК.

Удостоверите № АУ070322ВН_002ВН/07.10.2025 г. е издадено от кмет на Община Варна във връзка със Заявление № АУ070322ВН/18.07.2025 г. и на 07.10.2025 г. е заверена молба – декларация от кмет на Община Варна, от което се установява, че искания административен акт е издаден. Издаване на удостоверение и заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка е равностойно на оттегляне на оспорения мълчалив отказ, поради което следва жалбата да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание чл. 159, т.3 от АПК.

От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на направените в съдебното производство разноски, представляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за заплатена държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в брой в размер на 1000 лева видно от Договор за правна защита и съдействие от 20.08.2025 г. Доказателства за сторените разноски страните имат право да представят до приключване на съдебното дирене, поради което възражението на ответника, че при подаване на жалбата не са представени доказателства за сторени разноски за адвокат и поради това не следва да се присъждат такива е неоснователно. Жалбата е подадена чрез адв. С. Н. и процесуално представителство по делото е извършено. Съдът намира, че настоящия случай попада в хипотезата на чл.143, ал.2 от АПК когато на жалбоподателя се дължат разноски при оттегляне на оспорения от него акт, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за образуване на настоящото производство, с което е причинил извършването на разноски от жалбоподателя.

От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът преценява като неоснователно, тъй като исканото адвокатско възнаграждение е в установения минимум от 1000 лева с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. За жалбоподателя следва да има предвидимост за минималния размер на адвокатското възнаграждение, което ще може да му се присъди в условията на чл.134, ал.1 или ал.2 от АПК. Прекратяване на делото поради оттеглен административен акт не е предвидено като хипотеза, която да обуславя заплащане на по-малко от предвиденото минимално възнаграждение. Делото не е с фактическа и правна сложност, но в случая заплатеното възнаграждение за адвокат е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Съобразявайки решение по дело C 438/22 на СЕС, настоящият съд приема, че сумата от 1000 лева към момента на договаряне на възложената работа е адекватна на пазарните цени на адвокатските услуги и не следва да се намалява. С оглед изложеното възражението за прекомерност направено от ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК е неоснователно. На основание чл.143, ал.2 АПК и §1, т.6 ДР АПК следва Община Варна да бъде осъдена за заплати на А. М. Р. – В. сумата от 1010 лева, за сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответникът с поведението си е дал подов за завеждане на делото, поради което по аргумент на противното на чл.143, ал.3 АПК, искането му за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.159, т.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от А. М. Р. – В., [ЕГН] против мълчалив отказ на кмет на Община Варна по заявление № АУ070322ВН/18.07.2025 г. от А. М. Р. – Ванлипциг за заверяване на молба – декларация за обстоятелствена проверка на имот с ид. **, находящ се в [населено място], район „**“, [улица], с площ от ** кв. м.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А. М. Р. – В., [ЕГН] сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените разноски по делото и възнаграждение за адвокат.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2008/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.