Решение по дело №313/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 283
Дата: 12 септември 2018 г. (в сила от 18 октомври 2018 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20184340100313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

      

 

гр. Троян, 12.09.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на тринадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря М.С.и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 313 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:  

 

Производството е образувано по искова молба на Е.З.А. *** против В.Б.Д. ***, с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК. Твърди се, че страните са живели на семейни начала като от съвместното си съжителство имат родено едно малолетно дете – В. В. Д., родена на *** г. От осем години двамата живеят разделени, като ищцата излага, че изцяло се грижи и отглежда малолетната им дъщеря. А. претендира на основание чл. 127 ал. 2, чл. 142, чл. 143, чл. 144 и чл. 59 от СК предоставяне на упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, определяне на режим на лични отношения на бащата с детето и присъждане на издръжка в бъдеще. Представят се доказателства.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е изпратено копие от ИМ  доказателствата. В месечния срок не е представен отговор и не е изразено становище по иска. Д. е редовно призован в с. з., не се явява и не изпраща представител.

ДСП – Троян е представила социален доклад, не изпраща представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното.

         Видно от представеното удостоверение за раждане В.В.Д.е родена на *** г. от майка Е.З.А. и баща В.Б.Д.. Във връзка с твърдяните обстоятелства по исковата молба в производството е разпитана свидетелката Е. И. К., която излага, че познава ищцата и ответника. От осем години двамата живеят разделени, не поддържат контакти. А. сама се грижи и възпитава детето и изцяло е поела неговата издръжка.

В приложения по делото социален доклад е посочено, че жилищните условия при майката са много добри, детето има самостоятелна стая. Потребностите на детето са задоволени изцяло от майката и нейните близки. Не са открити рискови фактори, които да застрашават правилното психическо и физическо развитие на В.. Детето е ученичка в 6 клас на СУ „К. О.” гр. Троян.

Установява се, че ищцата работи в „Р.” - гр. Троян и е с месечен доход около 600 лева.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл. 127 ал. 2 от СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на малолетното дете не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си, което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл. 127 ал. 1 от СК. Затова по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.

Местоживеенето на детето В.следва да се определи при майката, тъй като същата упражнява активна грижа за детето си, осигурила е добра семейна среда. Същевременно бащата не участва активно в издръжката на дъщеря си, а само по конкретни поводи й подарява подаръци или й дава пари.

Родителските права спрямо В. следва да се упражняват от майката, при която детето ще живее. По делото липсват установени обстоятелства, които да обосновават извод относно необходимостта от определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал. 2 от СК.

Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на бащата с детето, А. е изразила желание съда да определи свободен режим на контакти, като престоя на детето при бащата през летните и зимните ваканции да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Претенцията за издръжка на малолетното дете е основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно изискванията на чл. 142 ал. 1 СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Ищцата чрез своя пълномощник адв. Я. излага, че следва да бъде определена издръжка в размер на 160 лева. За материалното състояние и доходите на ответника няма никакви данни. Съдът счита, че следва ответника да заплаща на ищцата като майка и законен представител по 160 лева месечна издръжка за малолетното дете.

По повод направеното искане и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата 230 лева разноски по делото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ще следва Д. да заплати на Държавата по сметка на съдебната власт сумата 230,40 лева, представляващи 4 % ДТ върху определената издръжка за три години.

Водим от горното съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо малолетното дете В. В. Д., родена на *** г. да се упражняват от майката Е.З.А., ЕГН **********, адрес ***.

ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето В.В.Д. да е при майката Е.З.А., ЕГН **********, адрес ***.

ПОСТАНОВЯВА свободен режим на контакти на В.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** с дъщеря си В.Д., като престоя на детето при бащата през летните и зимните ваканции да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

      ОСЪЖДА В.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на Е.З.А., ЕГН **********, адрес ***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В.В.Д.по 160,00 – сто и шестдесет лева месечна издръжка, считано от 16.04.2018 г. за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2018 г.

      ОСЪЖДА В.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Е.З.А., ЕГН **********, адрес *** сумата 230,00 – двеста и тридесет лева разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС сумата 230,40 – двеста и тридесет лева и 40 стотинки държавна такса върху определената издръжка за в бъдеще.

      На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от  съобщението.

 

Районен съдия: