№ 3112
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Розалина Г. Ботева
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506369 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 04. 03. 2021 год., постановено по гр. д. № 48521/2018 год. на СРС I
ГО 38 състав е признато за установено, че Н. Б. Н.., ЕГН: ********** и И. Д. И., ЕГН
********** дължат на „У.К.Б.“ АД ЕИК **** по силата на сключен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице от 27.02.2009г. сумата от 4 546.22 евро /четири
хиляди петстотин четиридесет и шест евро и двадесет и два цента/, от които:
• 4 001.28 евро /четири хиляди и едно евро и двадесет и осем цента/ - главница,
представляваща задължение по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ TR1615963 22 от 27.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.07.2013 г. до окончателното погасяване на задължението;
• 544.94 евро /петстотин четиридесет и четири евро и деветдесет и четири цента/- лихва
за периода от 30.11.2012 г. до 18.07.2013 г.,от които: 326.01 евро- договорна лихва за
периода от 30.11.2012 г. до 01.06.2013 г.; 90.56 евро- лихва върху просрочена главница за
периода 30.11.2012 г. до 19.07.2013 г.; 128.37 евро- наказателна лихва при просрочие за
периода от 30.11.2012 г. до 19.07.2013 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 31259/2013 г. по описа на PC- София.
Ответниците са осъдени на разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „М.“ АД ЕИК
****.
С въззивна жалба на ответниците се атакува решението в установителната част, като
се сочи, че е недопустимо и се иска отмяната му, в частта, в която е признато за установено,
че дължат на „У.К.Б.“ АД сумата от 635,04 евро, представляваща част от общо приетата за
дължима сума в размер на 4 546,22 евро по сключен Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице от 27.02.2009г., поради което се моли да бъде обезсилено.
Претендират се разноски в производството, съобразно обезсилената част.
1
В отговор на въззивната жалба „У.К.Б.“ АД я счита за неоснователна, счита, че
постановеното решение е допустимо и законосъобразно и моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Отговор на жалбата е депозиран в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК от помагача на ищеца
„М.“ АД ЕИК ****, в който се сочи, че първоинстанционното решение е законосъобразно и
допустимо в своята цялост, а въззивната жалба неоснователна.
С разпореждане по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл на 11. 05. 2022год.
Представено е становище от пълномощника на „У.К.Б.“ АД адвокат Д.-К. от 10. 05.
2022 год., за провеждане на съдебното заседание в нейно отсъствие.
Депозирано е и становище на 10.05.2022г. от „М.“ АД, чрез пълномощник
юрисконсулт Н.И. с пълномощно по делото.
Страните не са заявили доказателствени искания пред въззивния съд на основание чл.
266 ГПК.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови
доказателствени искания.
Въззивната жалба от Н. Б. Н. и И. Д. И. против решението в установителната му част
е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е
валидно, в обжалваната му част - да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с въззивната жалба на ответника, във връзка с което, поради покриване на
крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от
законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното:
Районния съдия е изготвил обширен е подробен доклад на основание чл. 140 и сл.
ГПК обективиран в определение от 12. 12. 2019г. В него е произнесено възражението за
недопустимост на исковете, поради което въззивният състав, като възприема становището
на районния съдия, прави същия извод искът е допустим.
В открито съдебно заседание, проведено на 11. 05. 2022год. ищецът и ответниците,
редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани.
Приети са представените с исковата молба, отговора й и трето лице помагач писмени
доказателствени средства. Надлежно оспорване на писмените доказателства не е налице.
Страните нямат други доказателствени искания. Даден е ход на устните състезания.
На поставените с въззивната жалба въпроси изчерпателен отговор е даден с мотивите
на решението на първоинстанционния съдия, поради което преповтарянето им не е
необходимо. Писмените документи не са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ал. 1
ГПК, според императивното правило на който законов текст Оспорване на истинността на
документ - Чл. 193. (1) Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ
най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато
документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-
късно до края на заседанието. Такива хипотези не стоят пред съда, видно от процесуалното
поведение на пълномощника на ответниците.
Трайна е съдебната практика, задължителна и за настоящия въззивен съдебен състав,
че фактическата обстановка е правилно установена и удостоверена, когато писмените
доказателства не са оспорени по чл. 193 ГПК, поради което се кредитират като
последователни и взаимно корелиращи си. За обратното ответниците не са ангажирали свои
доказателства, предвид процесуалното на пълномощника им поведение. Ето защо
оплакванията с жалбата са голословни и съставляват само твърдения, които са недоказани,
откъдето и неоснователни.
2
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни. Съществено
нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който
действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за
правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в
жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните
материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на
ВКС.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени
императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава
на предоставената му от законодателя правна възможност, регламентирана за това с
разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Въззивната жалба в рамките й съдът намира да е изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответниците следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в
неблагоприятната за въззивниците ответници част следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и липсата на доказани разноски за
процесуалното представителство на въззиваемите не се държат разноски във въззивното
производство.
С оглед изхода на делото, на въззивниците и ответници в първоинстанционното
производство разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски пред настоящата съдебна инстанция,
както и разноски в исковото производство като възражение за прекомерност не е сторено от
страна на ответниците.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в
чл. 280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04. 03. 2021г., постановено по гр. д. № 48521/2018г. на
СРС I ГО 38 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „М.“ АД, ЕИК **** - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4