Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.03.2021 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
08.02. 2021година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 331 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба предявена
от Г. - гр. С. против Б.В.К. *** в качеството й на законен
наследник на Ю.М. К. с цена на иска – 1 233 617,09 лв.
В исковата молба се сочи, че Г.,
на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.),
изплатил по щета №210234/05.11.2013г., обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 1 233 617,09 лв. на наследниците на Г.К. починал при ПТП,
настъпило на 16.10.2013г. на път І-6 от републиканската пътна мрежа, км
298,400.Наведени са твърдения, че виновен за катастрофата, съгласно досъдебно
производство ДП-3862/24.10.2013г. прекратено с Постановление от 12.02.2014г. на
прокурор при ОП С.З., е Ю.М. К.. Изложени са обстоятелства, че на
16.10.2013г. К. управлявал лекотоварен автомобил „Фиат Фиорино” с peг. № СТ
2367 АК, в който пътувала пострадалата П.. Самото произшествие било реализирано
в следствие на виновното противоправно поведение на водача К., който предприел
маневра „изпреварване” при изрична забрана на съответния пътен участък и след
като навлязъл в лентата за насрещно движение, реализирал челен удар в насрещно
движещия се товарен автомобил „Мерцедес 812Д”, причинявайки по непредпазливост
смъртта на С.М. П. и сам загинал на местопроизшествието. Противоправният характер
на поведението на водача К. било установено в рамките на ДП 3862/2013г. по
описа на РУП Казанлък при ОД на МВР С.З., което обаче било прекратено с
Постановление от 12.02.2014г., поради смъртта на извършителя - чл. 24, ал.1,
т.4 от НК.
Твърди се, че в нарушение на чл.
260 от КЗ (отм.), ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Заявено е,
че В.П.К., Д.Г.К., Р.Г.К., Р.Х.К. и Д.Г.К., в качеството им на наследници на Г.К.
се обърнали към Г. за изплащане на обезщетение за неимуществени на основание
чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за
застраховането - без действаща задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за „Фиат Фиорино” с peг. № СТ 2367 АК и по образуваната щета №
210234/05.11.2013г., УС на ГФ взел решение да откаже изплащане на обезщетение поради
липса на доказателства.
Отбелязано е, че посочените
по-горе наследници на Г.К., не се съгласили с решение на УС на ГФ и завели
срещу Г. гр.д №5131/2014 и 4819/2014 по описа на СГС за претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по
настоящото дело участва като трето лице-помагач на страната на Фонда.
Въз основа на постановените
решения по горните дела гр.д №5131/2014 и 4819/2014 по описа на СГС на всички
инстанции, ищците се снабдили с изпълнителни листи и отправили покани за
доброволно изпълнение, както следва:
-На 22.04.2015г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер на 73 844.02лв. по ИД 162/2015 по
описа на ЧСИ Р.М..
-На 12.08.2015г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер на 50 901,19лв. по ИД 445/15/2015 по
описа на ЧСИ Р.М.
-На 10.09.2015г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер на 49489,19 лв. по ИД 445/2015 по
описа на ЧСИ Р.М.
-На 23.11.2015г. Г. изплатил по
влязло в сила решение по гр.д №5131/14 по описа на СГС, сума общо в размер на
726113,04лв.
-На 06.07.2016г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер 96597,91лв.
-На 24.02.2017 и на 27.02.2018г. Г.
изплатил по влязло в сила решение по гр.д №5131/2014 и 4819/2014 по описа на
СГС, сума общо в размер на 36657,98лв.
-На 10.03.2017г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер на 86145,47лв. по ИД 147/17 по описа
на ЧСИ Р.М..
-На 10.03.2017г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер на 5463,28лв.
-На 28.11.2017г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер 3464,18лв.
-Ha 13.03.2018г. Г. изплатил по
влязло в сила решение, сума общо в размер на 76905,33лв.
-На 28.11.2017г. Г. изплати по
влязло в сила решение, сума общо в размер 28681,67лв.
Сочи се, че ответникът е поканен да
възстанови платеното от Г., но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Моли, на основание чл. 45 от ЗЗД
и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от
Кодекса за застраховането, да се осъди Б.В.К., ЕГН **********, в качеството й
на законен наследник на Ю.М. К. да заплати на Г. исковата сума от 1 233 617,09
лв. (един милион двеста тридесет и три хиляди шестстотин и седемнадесет лева и
9ст.), представляваща изплатеното от Г. обезщетение по щета № 210234/05.11.2013г.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по
делото разноски, по посочена банкова сметка. ***, да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100лв.
Ответникът Б.В.К. чрез назначения
особен представител адв.М.Р., заявява, че исковата молба е допустима, но
неоснователна.
Изложено е, че в настоящия случай
първо не е доказана пасивната процесуална легитимация на ответницата по иска. В
исковата молба се твърдяло, че ищецът е изплатил по щета № 210234/05.11.2013г.
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 1 233 617, 09 лева на
наследниците на Г.К., починал при ПТП, настъпило на 16.10.2013г. Като виновен за
настъпилото ПТП се сочело лицето Ю.М. К., който също починал в резултат на
настъпилото ПТП. Липсвали обаче, каквито и да е доказателства за връзката на
виновното за настъпилото ПТП лице и ответницата по иска - Б. В. К.. Сочи се, че
в исковата молба липсват твърдения за причината искът да бъде насочен именно
към това лице, както и липсвали и приложени доказателства в тази насока.
Счита, че така предявения иск е
неоснователен и в частта, в която ищецът предявява регресен иск за изплатените
от него лихви и сторени по делата разноски за водените съдебни производства.
Сочи се, че от една страна, ищецът твърди, че претендираната сума представлява
изцяло заплатено обезщетение на сочените като пострадали лица за обезщетяване
на причинените им имуществени вреди, а от друга страна от приложените писмени
доказателства се установява, че в размера на иска се включват не само изплатени
обезщетения за неимуществени вреди, а и такива от обезщетяване на имуществени
вреди, заплатени лихви и разноски по всички водени съдебни производство,
включително и за заплатени държавни такси и възнаграждения за вещи лица,
изготвили експертизите по делата. Ищецът сам твърдял, че първоначално е
направил отказ да изплати претендирани от пострадалите от ПТП лица обезщетения.
По този начин, сам се е поставил в неблагоприятното положение да бъде ответник
по исковете, заведени от пострадалите лица и съответно да бъде натоварен с
допълнителни разноски, свързани с воденето производство. Въпреки, че КЗ
предвиждал, че ищецът има право на регресен иск и по отношение на заплатените
от него лихви върху определеното и заплатено обезщетение за причинени вреди, то
в резултат на процесуалното поведение на самия Г. и първоначалния му отказ
доброволно да обезщети пострадалите лица, изплащането се е забавило значително
във времето, което е довело до завишаване значително размера на дължимите лихви
върху главницата. Това превишаване се дължало изцяло на виновно поведение от
страна на ищеца и не би следвало негативите да се понасят от ответника по иска.
Твърди се, че заплатените от ищеца съдебно-деловодни разноски не представляват
заплатено на пострадалия обезщетение. Това са разноски, заплатени от ищеца по
повод уважен иск, заведен срещу него. На същото основание счита, че ответницата
не дължи и сумите, които ГФ е следвало да плати на пострадалите под формата на
такси и разноски по изпълнителни дела. Посочените претендирани разноски са
пряка и непосредствена последица от обективно противоправно поведение на ищеца,
състоящо се съответно в отказ да удовлетвори претенцията на пострадалите лица
доброволно, с което е обусловило предявяването й по съдебен ред и съответно е
породило отговорността за разноски съобразно изхода на делото, в липса на
своевременно доброволно изпълнение на влязлото в сила решение. Посочва се, че
ако Гаранционният фонд е изпълнил навреме законовото си задължение да изплати
на увредените лица обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, той
не би понесъл допълнителното финансово бреме за изплащане на тези разноски,
включително и високия размер на заплатени лихви. Задължението за изплащане на
суми на тези основания се явявало санкционна последица от собственото му
противоправно поведение и той не можел да претендира включването им в
регресното си вземане и ангажиране отговорността на ответника за тях .
Отбелязано е, че в отправената до
ответницата по иска регресна покана, също е налице разминаване с
обстоятелствената част на иска. В нея е посочено, че ГФ е изплатил
претендираната от ответницата сума по две граждански производства, проведени в
СГС и то само на две от лицата, сочени в исковата молба, а именно на лицето Р.Х.К.
и на лицето Д.Г.К.. Това обстоятелство отново предизвиквало неяснота в исковата
претенция и будело съмнение в основателността й.Моли, да се отхвърлят исковите
претенции, като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./
В хода на производството се
установява следното:С неправомерното си поведение Юсуф К. е предизвикал ПТП ,в
резултат на което е починал Г. Д. К.. За управлявания от К. автомобил не е
имало валидно сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" към датата на ПТП. Предвид това, наследниците на К. са
предявили пред Г. претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди. Г. е образувал преписка по щета №210234/05.11.2013 година
и е отказал плащане по същата.
Р.Х.К. и Д.Г.К. (майка и баща на Г.К.)
са образували срещу Г. гр.д. №4819/2014 г. по описа на Софийски градски съд, I
състав. Делото е приключило с решение от 15.01.2015 г. по силата на което Г. е
бил осъден да заплати следните суми: На Р.
и Д. К.и сумата от по 70 000 лева за всеки от тях, представляващи
неимуществени вреди от смъртта на Г.К., починал при ПТП, станало на 16.10.2013
г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2014 г. до
окончателното изплащане.На адвокат П.К. сумата от 4730 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение. Решението на СГС е било обжалвано пред Софийски
апелативен съд. По жалбата е образувано възз.гр.д. №1796/2015 г. по описа на
Х-ти състав. САС е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил Г. да
заплати на адвокат П.К. сумата от 946,00 лева, представляваща ДДС върху
определения по реда на чл.38, ал.1, от ЗА с решението на СГС адвокатски
хонорар.Решението на САС е било обжалвано пред Върховния касационен съд. ВКС е
отменил частично решението на САС и е осъдил Г. да заплати допълнително
следните суми: На Р. и Д. К.и допълнително по още 30000 лева за всеки от тях,
обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
тях, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.На адвокат
П. Симитрова сумата от 2160,00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в касационното производство. По сметка на ВКС сумата от
1260,00 лева - държавна такса за уважената част от исковете.
С две платежни нареждания от
24.02.2017 г. Г. е платил по сметка на СГС присъдените в негова тежест разноски
в общ размер на 5600 лева, както и по сметка на ВКС сумата от 1260 лева,
представляваща държавна такса за касационното производство.
След приключване на цитираните
по-горе производства срещу Г. са били образувани следните изпълнителни дела:
-Изпълнително дело №162/2015 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per, №868 с взискатели Р. и Д. К.и. До Г. е била изпратена
покана за доброволно изпълнение от 08.04.2015г., като незабавно след получаването
й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 73 844,02 лева, от която 60 000
лева - главница, 7473,25 лева - лихви, 4,68 лева - допълнителни разноски, 66,00
лева - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 4776,09 лева, както и други суми, дължими до 08.04.2015 г. в общ
размер на 1524,00 лева.
-Изпълнително дело №445/2015 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели с взискатели Р. и Д. К.и. До Г. е
била изпратена покана за доброволно изпълнение от 31.07.2015 г., като незабавно
след получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 50 901,19
лева, от която 40 000 лева - главница, 6089,93 лева - лихви, 4,68 лева -
допълнителни разноски, 66,00 лева - разноски по изпълнителното дело, както и
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3660,57 лева, както и други суми,
дължими до 31.07.2015 г. в общ размер на 1080 лева. По същото изпълнително дело
до Г. била изпратена втора покана за доброволно изпълнение от 26.08.2015 г.,
като отново след получаването й е изплатена по сметка на ЧСИ сумата от общо 49
489,19 лева, от която 40 000 лева - главница, 6379,40 лева - лихви, 4,68 лева -
допълнителни разноски, както и таксата по т.2б от ТТРЗЧСИ в размер на 2221,11
лева, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 894,00 лева.
-Изпълнително дело №150/2017 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели с взискател П.С.К.. До Г. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение от 28.02.2017 г., като незабавно след
получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 5463,28 лева, от
която 4730,00 лева - главница, 36,00 лева - разноски по изпълнителното дело,
както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 497,28 лева, както и други суми,
дължими до 28.02.2017 г, в общ размер на 200,00 лева.
-Изпълнително дело №836/2017 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели с взискател П.С.К.. До Г. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение от 14.11.2017 г., като незабавно след
получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 3464,18 лева, от
която 3106,00 лева - главница, 36,00 лева - разноски по изпълнителното дело,
както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 322,18 лева.
-Изпълнително дело №147/2017 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели Р. и Д. К.и. До Г. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение от 28.02.2017 г., като незабавно след
получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 86 145,47 лева, от
която 60 .000 лева - главница, 18 787,50 лева - лихви, 4,68 лева - допълнителни
разноски, 36,00 лева - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ в размер на 5340,89 лева, както и други суми, дължими до 28.02.2017
г. в общ размер на 1976,40 лева.
В.П.К. (съпруга) заедно с Р. и Д.
К.и (дъщери) са образували срещу Г. гр.д.№5131/2014 г. по описа на СГС, I Г.О.,
2-ри състав. Производството е приключило с решение от 03.08.2015 г., с което Г.
е бил осъден да заплати следните суми:на
В.П.К. - 110 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, резултат от
смъртта на нейния съпруг Г.К., вследствие на ПТП от 16.10.2013 г., плюс
законната лихва от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане; 522,80 лева -
обезщетение за имуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Г.К., настъпила
вследствие на ПТП от 16.10.2013 г. плюс законна лихва от 05.02.2014 г. до
окончателното изплащане; 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
телесни увреждания, причинени й вследствие на ПТП от 16.10.2013 г., плюс
законна лихва от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане; 3481,91 лева
обезщетение за имуществени вреди от телесни увреждания, причинени й вследствие
на ПТП от 16.10.2013 г., плюс законната лихва от 05.02.2014 г. до окончателното
изплащане.
На Д.Г.К. -
150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Г.К.,
настъпила вследствие на ПТП от 16.10.2013 г., плюс законната лихва от
05.02.2014 г. до окончателното изплащане; 70 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени вследствие на ПТП от
16.10.2013 г., плюс законната лихва от 05.02.2014 г. до окончателното
изплащане; 2581,96 лева - обезщетение за имуществени вреди от телесни
увреждания, причинени вследствие на ПТП от 16.10.2013 г., плюс законната лихва
от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане. На Р.Г.К. - 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния баща Г.К., настъпила вследствие на ПТП от 16.10.2013 г,, плюс
законната лихва от 05.02.2014 г. до окончателното изплащане.
На адвокат П.К. - 17 856,84 лева
- адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По сметка на СГС сумата от 23
349,36 лева - държавна такса и 130,12 лева възнаграждение за вещи лица.
Решението на СГС е било
обжалвано, като по жалбата е било образувано възз.гр.д. №1480/2016 г. по описа
на Софийски апелативен съд, 8-ми състав. САС е отменил частично решението на
СГС и вместо него е постановил решение №1208 от 14.06.2016г., с което е осъдил Г.
да заплати допълнително следните суми: На В.П.К. допълнително обезщетение в
размер на 50 000 лева, или общо 160 000 лева, за търпените неимуществени вреди
от смъртта на съпруга й Г.К., настъпила вследствие на ПТП от 16.10.2013 г.,
както и допълнително обезщетение в размер на 545,84 лева, или общо 4027,85 лева
за търпените имуществени вреди от телесни увреждания, причинени й от същото
ПТП.
На Д.Г.К. допълнително
обезщетение в размер на 20000лева, или общо 90 000 лева, за претърпени
неимуществени вреди за причинените й от същото ПТП телесни увреждания, както и
допълнително сумата от 929,00 лева, или общо 3510,96 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху
сумите, начиная от 05.02.2014 г. до окончателното им изплащане.
На адвокат П.К. допълнително
възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 2291,00 лева и
за въззивното производство - 2331,00 лева.
На САС - държавна такса в размер
на 4288,50 лева.
Решението на САС също е било
обжалвано. Образувано е търг.дело №187/2017 г. по описа на Върховен касационен
съд, II т.о. ВКС е отменил частично решението на САС и вместо него е постановил
Решение №182 от 31.01.2018 г,, с което е осъдил Г. да заплати допълнително
следните суми: На Д. и Р. К.и допълнително по 20 000 лева на всяка една от тях
и на Веселинка К.а допълнително сумата от 10 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на общия им наследодател Г.К., настъпила от
пътнотранспортно произшествие на 16.10.2013 г., ведно със законната лихва
върху всяка от тези суми, начиная от 05.02.2014 г. до окончателното им
изплащане.На адвокат П.К. - 2030,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.На ВКС сумата
от 2030,00 лева - държавна такса.
Г. е изплатил с четири платежни
нареждания от 27.02.2018 г. следните суми: 130,12 лева -възнаграждение за вещо
лице в производството пред СГС, 23 349,36 лева - държавна такса по сметка на
СГС, 4288,50 лева - държавна такса по сметка на САС и 2030,00 лева - държавна
такса по сметка на ВКС.
След приключване на цитираните
по-горе производства срещу Г. са били образувани следните изпълнителни дела:
-Изпълнително дело №611/2015 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели с взискатели Веселка, Д. и Р. К.и.
До Г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение от 17.11.2015 г., като
незабавно след получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 726
113,04 лева, от която 586 586,67 лева - главница, 106 070,20 лева - лихви,
66,00 лева - разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 20 790,17 лева, както и други суми, дължими до 17.11.2015
г. в общ размер на 12 600 лева.
-Изпълнително дело №409/2016 г.
по описа на ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели с взискатели Веселка и Д. К.и, До Г.
е била изпратена покана за доброволно изпълнение от 27.06.2016 г., като
незабавно след получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 96
597,91 лева, от която 71 474,84 лева - главница, 17 367,31 лева - лихви, 4,68
лева - допълнителни разноски, 48,00 лева - разноски по изпълнителното дело,
както и таксата по т.2б от ТТРЗЧСИ в размер на 5819,08 лева, както и други
суми, дължими до 27.06.2016 г. в общ размер на 1884,00 лева.
-Изпълнително дело №117/2018 г. по описа на
ЧСИ Р.М., per. №868 с взискатели с взискатели Веселка, Д. и Р. К.и. До Г. е
била изпратена покана за доброволно изпълнение от 07.03.2018 г., като незабавно
след получаването й Г. е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 76 905,33
лева, от която 50 000 лева - главница, 20 749,75 лева - лихви, 36,00 лева -
разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т,26 от ТТРЗЧСИ в размер на
4917,68 лева, както и други суми, дължими до 07.03.2018 г. в общ размер на
1201,90 лева.
- Изпълнително дело №1799/2018 г.
по описа на ЧСИ Виолета Матова, per. №860 с взискател П.С.К.. До Г. е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, като незабавно след получаването й Г.
е изплатил по сметка на ЧСИ сумата от общо 26 681,67 лева. Съдебният изпълнител
е възстановил на Г. сумата от 185,55 лева с платежно нареждане от 13.12.2018
г., както и сумата от 460,62 лева с платежно нареждане от 18.12.2018 г. като
надвнесени. Така, общо изплатената от Г. сума възлиза на 28 035,50 лева.
Общият размер на извършените от Г.
плащания по процесната щета, възлиза на сумата от 1 233 617,09 лв.- какъвто е и
размера на предявената искова претенция.
Исковата претенция е насочена
срещу лице ,което пасивно легитимирано./видно от удостоверение за наследници от
09.03.20 г.,издадено от Община Павел Баня/.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 288, ал.12 от КЗ/отменен/, но действаща към
момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма/ във вр с чл. 45 от от ЗЗД . Искът е регресен суброгационен
иск, който дава право на ГФ при условие, че е заплатил дължимото се обезщетение
на увреденото лице, да се суброгира изцяло в неговите права до размера на
заплатената сума и разходите по ал.8 и да предяви иск срещу прекият деликвент.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. чл. 288, ал.12 от КЗ/отменен/, следва да бъде
осъществен следния многоелементен фактически състав: 1) Гаранционният фонд да е
заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, 2) пътнотранспортното
произшествие да е настъпило на територията на Република България, 3) и да е
причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията
на Република България, 4) и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на
Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.), т.е. притезанието на
фонда възниква на две отделни основания – суброгация в правата на увреденото
лице по чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното и
вземане против виновния водач за разноските за определяне и изплащане на
обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.8 от КЗ (отм.).
Предвид всичко установено по
делото, съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан, тъй
като е доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав за сумите
,съставляващи изплатени обезщетения на увредените лица,лихвите за забава ,както
и разноските в исковото производство.
Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответницата за прилагането на
института на погасителната давност по отношение на лихвите за забава,тъй като
изсикуемостта настъпва от датата на уведомяването на ответницата./регресна
покана относно щета №ГФ-21-0234/05.11.2013 г. /
По отношение на претендираните
суми за разноски в изпълнителното производство, съдът намира, ,че исковата
претенция е неоснователна защото тези разноски са пряка и непосредствена
последица от обективно противоправно поведение на Г., състоящо се съответно в
отказ да удовлетвори претенцията на увредените лица в изпълнение на влязлото в
сила решение. Ако Г. бе изпълнил навреме законовото си задължение да изплати на
увредените лица обезщетение за претърпените вреди, той не би понесъл
допълнителното финансово бреме за изплащане на тези разноски. Задължението за
изплащане на суми на тези основания се явява санкционна последица от
собственото му противоправно поведение и той не може да претендира включването
им в регресното си вземане и ангажиране отговорността на ответника за тях.
В хода на първоинстанционното
производство е назначена съдебно-икономическа експертиза,чийто изводи не са в
противоречие със събрания по делото доказателствен материал.При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,че предявения иск
следва да бъде уважен до размера на 1 163 503,11 лв. и отхвърлен до
претендирания размер.В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част на исковата претенция в размер на
69 332,62 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.В.К. ЕГН ********** ***
в качеството й на законен наследник на Ю.М. К. да
заплати на Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *** сумата
от 1 163 503,11 лв. /един милион сто шестдесет и три хиляди
петстотин и три лева и единадесет стотинки/, представляваща изплатеното от Г. обезщетение по
щета № 210234/05.11.2013г. на наследниците на Г.К. починал при ПТП, настъпило
на 16.10.2013г. на път І-6 от републиканската пътна мрежа, км 298,400, ведно
със законната лихва,считано от 04.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в останалата част до претендирания размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Б.В.К. ЕГН ********** ***
в качеството й на законен наследник на Ю.М. К. да
заплати на Г., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *** разноски в размер на 69 332,62
лв., съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в двуседмичен срок от деня на получаване
съобщение за неговото постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТ
ЕЛ: