Р Е Ш
Е Н И Е № 974
гр.Пловдив, 26. 05. 2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно отделение – V с., в
закритото заседание на двадесет и шести май през две хиляди и
четиринадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Виолета Гъдева
Като разгледа Докладваното от съдия Р. Стефанова
гр.д. № 1290/2014
г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл. 463 от ГПК във вр.
с чл.136 от ЗЗД.
Постъпила
е жалба от В.А.С., против Разпределение от 24.02.2014 г., изготвено от ЧСИ М.Кирова, рег.№ 823, по
изп.д.№ 45/2013 г. Моли да бъде отменено
и делото да се върне за извършване на ново разпределение.
Въззиваемата
страна „Юробанк България” АД, чрез адв. В.К., депозира писмен отговор, че
жалбата е неоснователна.
ЧСИ М.
Кирова, рег.№ 823, с писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, взима становище, че
жалбата е неоснователна.
ПОС
констатира следното:
С подадената жалба на В. С. се посочва, че извършеното
разпределение се явява в противоречие с
нормата на чл.136 и сл. от ЗЗД, тъй като неправилно е изчислен размера на
таксите и разноските в полза на взискателя. По- конкретно не става ясно откъде
точно произхождат тези такси и разноски и дали реално са платени и са преведени
по с/ка на ЧСИ. На следващо място ЧСИ неправилно е игнорирал ТД на НАП за
погасяване на задълженията по имота спрямо длъжника, предвид чл.136 ал.2 от ЗЗД. Незаконосъобразно са разпределени и
сумите в полза на ЧСИ за разноски по изп. дело, чийто размер не отговаря на
осъществените действия.
Въззиваемата
страна „Юробанк България” АД, чрез адв. В.К., възразява, че неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че вземанията на ТД на НАП са с привилегия по
чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД, тъй като съобразно приложеното удостоверение за наличие
или липса на задължения и обезпечителни мерки, с вх.№ 0177/06.01.2014 г.,
вземанията са за данъчни задължения по
Декларация- образец № 6, която се отнася за данък по чл.42 от ЗДДФЛ.
ЧСИ М.
Кирова, рег.№ 823, с писменото си становище разяснява, че сумата 5 795,94 лв. е сбор от суми, а
именно включват се - сумата 2 696, 40 лв. – такса опис, сумата 130 лв. –
депозит в.л., сумата 2 757,54 лв. – за адв. хонорар и сумата 212 лв. –
авансови такси, заплатени от взискателя.
Досежно следващото възражение за сумата 9 267,61
лв. – то същата не е за данък, а за други данъчни задължения на
физическото лице. Уточнява, че поначало длъжникът не е регистрирал недвижимия
имот, което е негово неправомерно поведение. Досежно твърдението, че разноските
по изп. дело не отговарят на направените действия в производството, съдебният
изпълнител изтъква, че в разпределението е посочено какви такси са начислени и
за тях по изп. дело са приложени съответните документи. Авансовите такси по
ТТРЗЧСИ попадат в категорията на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.
ПОС, с
оглед възраженията и писмените доказателства по делото, намира, че частната
жалба е неоснователна.
1/.
Относно сумата 5 795,94 лв.
Съдебният
изпълнител действително не е изложил съображения по- в разпределението тази
сума сбор от кои суми е по- конкретно. С мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК се
посочва това по- подробно. Съдът
провери, че за тези суми са приложени документи и общият сбор отговаря на
горната сума. Затова приема, че е допуснато нарушение в смисъл, че не е указано
още със самия акт на разпределението общият сбор от кои суми се състои, но все
пак понеже е верен, в крайна сметка, приема, че това нарушение не е съществено.
2/.
Относно сумата 9 267,61 лв.
Видно е
от представеното Удостоверение / на л. 298 по преписката/, че В. С. има данъчни
задължения, но те не са за данъци върху процесния недвижим имот, а са на други
правни основания – незаплатени суми за здравно осигуряване и за универсален
пенсионен фонд, както и лихви върху главниците. Отбелязано е: по „Декларация –
образец 6”. Затова, налага се изводът, че тези вземания не са по чл.136 ал.1
т.2 пр.1 от ЗЗД – данъци върху определен имот, а са по чл.136 ал.1 т. 6 от ЗЗД
– други вземания на държавата.
3/.
Следващото възражения е за сумата 4 966,75 лв. с ДДС, в полза и за
сметка на ЧСИ. Съдът намира, че следва отново да се преповторят горните съображения,
че едва с мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК се излага подробно за какво се отнася
този сбор и е правилен, то затова ПОС
намира, че е допуснато нарушение, като не е онагледено тази обща сума 4 966,75
лв. от какви други суми е формирана, но все пак нарушението не е тежко и не
влияе на крайния резултат по делото, след като този пропуск се отстранява макар
и допълнително.
Обжалваното
разпределение ще бъде потвърдено като законосъобразно. Водим от горното, ПОС –
V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Разпределение от 24.02.2014г.,
изготвено от ЧСИ М.Кирова, рег.№ 823, по изп.д.№ 45/2013г.
Решението може да се обжалва в
едноседмичен срок от връчването пред АС –Пловдив по реда на чл.274 от ГПК.
Председател :
Членове :