Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 974

 

                                  гр.Пловдив, 26. 05. 2014 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в закритото заседание на  двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                 Виолета Гъдева

 

Като разгледа Докладваното от съдия Р. Стефанова 

гр.д. № 1290/2014 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл. 463 от ГПК във вр. с чл.136 от ЗЗД.

Постъпила е жалба от В.А.С., против Разпределение от 24.02.2014 г., изготвено от ЧСИ М.Кирова, рег.№ 823, по изп.д.№ 45/2013  г. Моли да бъде отменено и делото да се върне за извършване на ново разпределение.

Въззиваемата страна „Юробанк България” АД, чрез адв. В.К., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

ЧСИ М. Кирова, рег.№ 823, с писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, взима становище, че жалбата е неоснователна.

ПОС констатира следното:

С  подадената жалба на В. С. се посочва, че извършеното разпределение  се явява в противоречие с нормата на чл.136 и сл. от ЗЗД, тъй като неправилно е изчислен размера на таксите и разноските в полза на взискателя. По- конкретно не става ясно откъде точно произхождат тези такси и разноски и дали реално са платени и са преведени по с/ка на ЧСИ. На следващо място ЧСИ неправилно е игнорирал ТД на НАП за погасяване на задълженията по имота спрямо длъжника, предвид чл.136 ал.2 от ЗЗД.  Незаконосъобразно са разпределени и сумите в полза на ЧСИ за разноски по изп. дело, чийто размер не отговаря на осъществените  действия.

Въззиваемата страна „Юробанк България” АД, чрез адв. В.К., възразява, че неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че вземанията на ТД на НАП са с привилегия по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД, тъй като съобразно приложеното удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, с вх.№ 0177/06.01.2014 г., вземанията са за данъчни задължения  по Декларация- образец № 6, която се отнася за данък по чл.42 от ЗДДФЛ.

ЧСИ М. Кирова, рег.№ 823, с писменото си становище разяснява, че сумата 5 795,94 лв. е сбор от суми, а именно включват се - сумата 2 696, 40 лв. – такса опис, сумата 130 лв. – депозит в.л., сумата 2 757,54 лв. – за адв. хонорар и сумата 212 лв. – авансови такси, заплатени от  взискателя. Досежно следващото възражение за сумата 9 267,61 лв. – то същата не е за данък, а за други данъчни задължения на физическото лице. Уточнява, че поначало длъжникът не е регистрирал недвижимия имот, което е негово неправомерно поведение. Досежно твърдението, че разноските по изп. дело не отговарят на направените действия в производството, съдебният изпълнител изтъква, че в разпределението е посочено какви такси са начислени и за тях по изп. дело са приложени съответните документи. Авансовите такси по ТТРЗЧСИ попадат в категорията на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.

ПОС, с оглед възраженията и писмените доказателства по делото, намира, че частната жалба е неоснователна.

1/. Относно сумата 5 795,94 лв.

Съдебният изпълнител действително не е изложил съображения по- в разпределението тази сума сбор от кои суми е по- конкретно. С мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК се посочва това по- подробно.  Съдът провери, че за тези суми са приложени документи и общият сбор отговаря на горната сума. Затова приема, че е допуснато нарушение в смисъл, че не е указано още със самия акт на разпределението общият сбор от кои суми се състои, но все пак понеже е верен, в крайна сметка, приема, че това нарушение не е съществено.

2/. Относно сумата 9 267,61 лв.

Видно е от представеното Удостоверение / на л. 298 по преписката/, че В. С. има данъчни задължения, но те не са за данъци върху процесния недвижим имот, а са на други правни основания – незаплатени суми за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, както и лихви върху главниците. Отбелязано е: по „Декларация – образец 6”. Затова, налага се изводът, че тези вземания не са по чл.136 ал.1 т.2 пр.1 от ЗЗД – данъци върху определен имот, а са по чл.136 ал.1 т. 6 от ЗЗД – други вземания на държавата.

3/. Следващото възражения е за сумата 4 966,75 лв. с ДДС, в полза и за сметка на ЧСИ. Съдът намира, че следва отново да се преповторят горните съображения, че едва с мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК се излага подробно за какво се отнася този сбор  и е правилен, то затова ПОС намира, че е допуснато нарушение, като не е онагледено тази обща сума 4 966,75 лв. от какви други суми е формирана, но все пак нарушението не е тежко и не влияе на крайния резултат по делото, след като този пропуск се отстранява макар и допълнително.

Обжалваното разпределение ще бъде потвърдено като законосъобразно.  Водим от горното, ПОС –  V възз. гр.с.

              Р  Е  Ш  И   :

Потвърждава  Разпределение от 24.02.2014г., изготвено от  ЧСИ М.Кирова, рег.№ 823,  по изп.д.№ 45/2013г.

 

       Решението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването пред АС –Пловдив по реда на чл.274 от ГПК.

 

                             

                              Председател  :

 

                                                           Членове :