№ 277
гр. Плевен, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20224430200472 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-000016 от
01.02.2022 година на ***, с което на Кр. Д. Д. от ***, ЕГН ********** са
наложени две административни наказания, както следва: на основание чл. 183
ал. ІІ т. 11 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл. 40 ал. ІІ от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. І т. 5 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 2 буква „А“ от
ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание и с адвокат М.М. - Адвокатска колегия – Плевен. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление,
като счита, че и двете нарушения, за които е подведен под
административнонаказателна отговорност нейния доверител, не са доказани
по безспорен начин. Позовава се на събраните в хода на делото гласни
доказателства, обективирани в показанията на пострадалата И.Т. и
свидетелката Ем. Д.. Ако все пак е извършено нарушение, моли съда да
приеме, че деянието съставлява маловажен случай.
1
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с регистрационен № 316000-7833 от 02.03.2022 година
ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 01.02.2022 година е издадено обжалваното наказателно
постановление срещу жалбоподателя Кр. Д. Д. за това, че на 10.05.2021
година, в ***, ул. „***“ в района на магазин „***“, управлявайки собствения
си лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, при извършване на маневра
„паркиране“, при движение на заден ход, поради непредпазливост ударил
пресичащата в този момент пешеходка Ив. П. Т. и след разговор с нея не
уведомил органите на МВР и напуснал мястото на ПТП, с което виновно е
нарушил чл. 40 ал. ІІ от ЗДвП и чл. 123 ал. І т. 2 буква „А“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено при условията на чл. 36 ал. 2
ЗАНН след прекратяване на образуваното пред Районна прокуратура Плевен
наказателно производство против жалбоподателя К.Д. с Постановление от
17.01.2021 година, влязло в законна сила.
Обжалваното наказателно постановление санкционира жалбоподателя с
две глоби, както следва: 20 лева за нарушение по чл. 40 ал. ІІ от ЗДвП и 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл.
123 ал. І т. 2 буква „А“ от ЗДвП.
2
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 17.01.2021 година по досъдебно
производство № 2618 от 2021 година по описа на Районна прокуратура –
Плевен; наказателно постановление № 22-0938-000016 от 01.02.2022 година
на ***; справка за нарушител на името на жалбоподателя Кр. Д. Д.; Заповед
№ 8121з – 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи,
както и писмо с входящ № 8372 от 06.04.2022 година от сектор ПП - Плевен
до Районен съд - Плевен.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелките И.Т. и Ем. Д., разпитани непосредствено в
съдебно заседание.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката Т. установява, че на
10.05.2021 година посетила магазин „ ***“, находящ се на улица „*** „ в ***.
След като напазурувала се отправила към дома си, разположен в
непосредствена близост до търговският обект на ул. „ ***“ в ***.
Свидетелката Т. решила да прекоси пътното платно извън поставената на
съответното място пешеходна пътека. След като се убедила, че и от двете
страни не приближават превозни средства предприела пресичане по диагонал
на платното.
В същото време, в посока от ул. „ ***“ към кръстовището се движел
жалбоподателя К.Д. с лек автомобил „***“ с рег. № ***.Търсел място за
паркиране, тъй като имал уговорка със съпругата си Ем. Д. да я прибере от
работното и място в РИО – Плевен. Видял удобно място и след като
погледнал в огледалата за задно и странично виждане, предприел маневра на
заден ход с цел паркиране в редица между други автомобил. Непосредствено
преди да завърши изцяло маневрата видял случайни граждани да се суетят
край задната част на автомобила му. Когато слязъл, Д. установил
свидетелката Т. паднала в непосредствена близост. Съобщила, че я бил
блъснал по време на паркиране. Жалбоподателят я попитал има ли нужда от
помощ. Т. отговорила отрицателно и се прибрала вкъщи. Впоследствие
установила, че има охлузвания по рамото и лакътя на лявата ръка. На
следващият ден свидетелката И.Т. посетила съдебен лекар, който я
освидетелствал. Констатирал травматични увреждания, довели до болка и
3
страдания без разстройство на здравето, изпълващи признаците на лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.
Показанията на свидетелката Ем. Д. на свой ред не пресъздават преки
и непосредствени впечатления от случилото се. Същата впоследствие
разбрала от съпруга си, че е имало някакъв инцидент с възрастна жена, но
същата била добре и се прибрала вкъщи.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери, че
атакуваното наказателно постановление е издадено в разрез със закона по
следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно текста на чл. 11 от същия закон по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго.
Съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства а
именно показанията на свидетелите *** и псамата пострадала И.Т. дава
основание да се направи извода, че до настъпването на пътно транспортното
произшествие поведението на водача е било в съответствие с правилата,
установени в Закона за движение по пътищата. Показанията на цитираните
свидетели установяват по несъмнен начин факта, че Т. е предприела
пресичане на пътното платно извън пешеходната пътека, по диагонал и се е
поставила в положението на непредвидимо за водача препятствие, предприел
маневра паркиране и то с бавна скорост. В този смисъл съдът прие, че
последвалото съприкосновение между автомобила на жалбоподателя и
пешеходката Т. е възникнало инцидентно и е било провокирано от
собственото и неправомерно поведение. Жалбоподателя предприел действия
по паркиране на автомобила си при спазване на всички правила в ЗДП, след
като се убедил, че не застрашава никой от участниците в движението по
улица „ ***“ в ***, нито но така и не могъл да предотврати настъпването на
произшествието. При така приетото за установено от фактическа страна
съдът прие, че на така извършеното от страна на жалбоподателя деяние не е
4
извършено виновно. По аргумент от разпоредбата на чл. 15 НК, прилагащ се
субсидиарно спрямо ЗАНН деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).
Ето защо съдът прие, че поведението на водача на МПС К.Д. не съставлява
нарушение по чл. 40 ал. 2 ЗДвП.
Като непочиващ на доказателствата по делото съдът възприе и извода
на наказващият орган за извършено от страна на жалбоподателя Д. и
нарушение по чл. 123 ал. 1 т.2 б. А ЗДП – като участник в ПТП не уведомил
компетентните органи за това и напуснал мястото на произшествието.
Доказателствата по делото, обективирани в показанията на свидетелките Д. и
Т. установяват, че след настъпилото случайно деяние жалбоподателят провел
разговор с пострадалата пешеходка, предложил и да я закара в ЦСМП -
Плевен, но същата отказала, напуснала мястото на инцидента и се прибрала
вкъщи.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ
намери жалбата за ОСНОВАТЕЛНА. Наказателното постановление е
издадено при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият
орган на спорните обстоятелства по преписката в нарушение на чл. 52 ал. 4
ЗАНН. В този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва
да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-000016 от 01.02.2022
година на ***, с което на Кр. Д. Д. от ***, ЕГН ********** са наложени две
административни наказания, както следва: на основание чл. 183 ал. ІІ т. 11 от
ЗДвП - глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение
по чл. 40 ал. ІІ от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. І т. 5 от ЗДвП - глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за
извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 2 буква „А“ от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6