Решение по дело №2221/2016 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 154
Дата: 31 май 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20161620102221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Лом, 31.05.2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд,гражданска колегия ІІІ състав, в публичното съдебно заседание на 12  март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова,

 

при секретаря Веселка Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2221 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е за делба и е във фазата по извършването й. С влязло в сила решение №118/20.04.2017 г. съдът е допуснал съдебна делба между бившите съпрузи В.Г.К. и Е.Й.Д. на описаните по-горе недвижими имота и лек автомобил при квоти от по 1/2 ид.ч. от съсобствеността,в която е трансформирана прекратената СИО, за всеки от двамата съделители.

Във втората фаза на делбата съделителите нямат искания по фаза сметки.

Двамата съделители не са отправили в срока по чл.349  ал.4 от ГПК молби за възлагане в тяхна полза на неподеляемите имоти.

От приетата по делото съдебно техническа експертиза, вещото лице е предложило два варианта. В с.з. пълномощника на ищеца прави искане съдът да приложи вариант Б, а пълномощника на ответницата желае да се приложи вариант А,  аргументирайки се. Предлага на съда да не бъде теглен жребии, мотивирайки се подробно, като предлага на съда да приложи способа по чл.353 от ГПК спрямо недвижимите имоти и движимата вещ и се да разпредели делбените вещи: като апартамента на първият етаж и л.а. са за ищеца, а апартамента на втория етаж и магазинното помещения- за ответницата, а за уравнение на дяловете ищеца да доплати на ответницата сумата от 3500 лв., което кореспондира на вариант А от заключението на в.л., на противоположна позиция е ищцавата становището- иска да се приложи вариант Б, като магазинното помещение се подели между двамата по равно.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

Крайната цел  на съдебната делба като особено исково производство е да бъде прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност . По правилата на ГПК първата фаза завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява съществуването на потестативното право, а втората - с решение по извършване на делбата, с което се прекратява съсобствеността.

В случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки от тях върху процесния имот е установено с влязло в сила Решение  на съда по настоящето дело на основание чл. 344 вр. чл. 341 от ГПК. Настоящото делбено производство се намира във втората фаза. В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос следва да се реши съобразно императивните норми на  чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК. Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК. От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в  чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Изборът на способ е поставен в зависимост от естеството на имотите, които се делят.

В конкретния случай е налице имот , допуснат до делба между двама съделители, които са с равни дялове. Същият би могъл да се подели в два имота с характеристиките на делбения имот според експерта по делото. В т.см. са представени и скица-проект.

При тези данни съдът взе предвид, че съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС "т.5. а) разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий." Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато: от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством теглене на жребий много неудобно.

Страните не поддържат искане за съставяне на разделетилин протокол, а настоящия състав на съда намира това за правилно, т.к. в случая посочените предпоставки на закона не са налице. До делба са допуснати няколко недвижими имота7 два жилищни етажа, едно магазинно помещение и 1 бл. Лек автомобил. От него могат да се обособят два дяла, колкото са и съделителите, респ. всеки би могъл да получи реален дял. Правата на страните са равни, но в с.з. пълномощниците на страните  заявяват, че желаят да не се тегли жребии, тъй като това би създало неудобства, тъй като в случая има достатъчно на брой самостоятелни обекта, за да се разпределят между съделителите по реда на чл.353 ГПК, като разликата между стойността на дяловете се уравни в парична равностойност. Тегленето на жребий съдът намира за неудобно и защото липсва спор по това кой от имотите да бъде поставен в дял на всяка от страните, като приложените проекти са съобразени с правата им в съсобствеността.

Наред с това от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че съществува възможност да бъдат обособени два самостоятелни дяла от допуснатия до делба имот, чието стойностното изражение на дяловете на съделителите съответства на правата им в съсобствеността.

Ето защо съдът намира, че не следва да съставя разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК. По този ред се съставя и обявява окончателен разделителен протокол, ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При приетото по-горе, че тегленето на жребий е неудобно, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, без да се изготвя разделителен протокол. Това е така и защото разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК е самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение разпоредбите на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.

 

 

 

 

В тази насока съдът основава решението си на изготвеното и неоспорено от страните експертно заключение, което съдът цени с доверие. При предложените два варианта от вещото лице отделните дялове получават имоти с различна , поради което следва да бъдат уравнени чрез пари. Процесните недвижими имоти са поделяеми между страните при спазване на изискванията на закона, съобразно квотите, при които е допусната делбата и съдът следва реално да ги подели между страните в това производство, по начина, предложен във вариант А заключението на експерта. Така изготвения вариант А за проект за делба съда счита, че е максимално справедлив и целесъобразен, т.к. характеристиките на двата обособени имота са еднакви според вещото лице, като цената им се определя по една и съща методика и е съобразена с правата на страните в съсобствеността. При така възприетия от съда вариант А е дадена възможност на всеки от съсобствениците да има реално определен дял за реално ползване на имота, осигурен му е достъп до определения му дял и излаз на път, без да се засяга реалната собственост на другия. По отношение на имота за търговска дейност, съдът не възприема вариант Б от заключението на вещото лице, тъй като при реализацията на този вариант би следвало да се извършват някакви строителни работи за да се обособят евентуално два обекта, което е и крайно неудобно.

 Достигайки до горните прани изводи съдът възприема и оценката на имотите, изготвена от вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г. това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно, поради което съдът му се доверява.

По отговорността за разноски и дължимите държавни такси:

По отношение на направените от страните в хода на производството разноски страните не поддържат искания и претенции.

На основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете на всеки от тях.

Водим от горното и на основание чл. 353 от ГПК, съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл. 353 от ГПК допуснатите до делба имоти:

Двата жилищни етажа, всеки  със застроена площ 114.38 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на двуетажна сграда с партер с магазинни помещения, построени в дворно място от 120 кв.м. представляващо ид.ч. от поземлен имот 2278 в кв. 114, съгласно нот.акт № 84,т.Ха,рег. № 7631,д.№1199/2004 г. и съгласно скица № 504/18.07.2005 г., представляващо ид.ч. от УПИ – I в кв. 114 по регулационния план на гр. Лом, при граници на сградата: от изток- улица с ос.т. 187,184,185 и 186, от юг – двуетажна полумасивна жилищна сграда, от север – шестетажна стоманобетонна жилищна сграда, от запад – двор, съгласно нот.акт № 153,т.XIV А, рег.№ 9166,д. № 1521/2005 г. при квоти: 1/2 идеална част за съделителите.

 

От южно магазинно помещение с обща застроена площ от 48 кв.м., представляващи ид.ч. от партера-целия партер от 106.56 кв.м. на къщата, която има още два жилищни етажа над партера и е построена в част от поземлен имот пл.№ 2278 в кв.114 по плана на гр. Лом, при граници: ул.”Славянска” ос.т.187,184,185, и 186 от юг- двуетажна полумасивна жилищна сграда, шестетажна стоманобетонна жилищна сграда, двор и при граници на общия имот: от юг- -ул.”Пор.Ангелов” с ос.т. 264 и 185  , а от изток – ул.”Славянска” ос.т. 187,184,185, и 186, съгласно нот.акт № 74,т.XVA,рег.№ 10508, д.№ 1643/2004 г. при квоти: 1/2 идеална част за всеки един от тях.

Лек автомобил  – м. „Ситроен берлинго” – комби, М 6582 АТ, /Е/ VF7GJRHYK 93172173, 05.08.2004 Г. Н,  /J/ М1/Р.5/ 06080416110014, /Р.3/ ДИЗЕЛ, при квоти: 1/2 идеална част за всеки един от тях 

 

 

 

 

, КАКТО СЛЕДВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на В.Г.К., с ЕГН **********:

1.     ИМОТ с административен адрес: гр.Лом, ул.“Славянска“ № 64, представляващ апартамент на първи етаж с идентификатор 44238.505.2278.1.1 със застроена жилищна площ  103, 90 кв.м. и 10 кв.м. от общото стълбище, всичко 114,38 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общият таван с площ от 12,70 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от склад с отоплително котле в партера с площ от 9,15 кв.м., който ще придобие правото на собственост при условие, че заплати на Е.Й.Д., за уравнение на дела й – 3500 лв.  

Пазарна цена 45 500,00 лв.

2.     Лек автомобил „Ситроен берлинга“ – комби с ДК № М 6582 АТ с Цена 6000 лв.

Общо сума : 51 500 лв.

 

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Е.Й.Д. с ЕГН **********

1.                            ИМОТ с административен адрес ***, представляващ апартамент на втория етаж с идентификатор 44238.505.2278.1.2. със застроена площ от 81.90 кв.м. и таванска стая с площ от 9.30 кв.м., общо 91,20 кв.м. и 10.48 кв.м. от общото стълбище, всичко 101,68 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от общият таван с площ от 12.70 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от склад с отоплително котле в партера с площ от 9,15 кв.м.

2.                  Обект за търговска дейност с идентификатор 44238.505.2278.1.3 със застроена площ 48.00 кв.м.- с търговска площ от 46,15 кв.м.

Всичко застроена площ 101.68 кв.м., както и магазин и склад с площ от 46.15 кв.м.

Пазарна цена 44 500,00 лв.

ОСЪЖДА В.  Г.К., със снети по деданни  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Лом държавна такса в размер на 2060,00 лв., както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

   ОСЪЖДА  Е.Й. Диимтрова ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Лом държавна такса в размер на 1780,00 лв., както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението след влизането му в сила ДА СЕ ИЗДАДАТ на страните след представяне на доказателства за плетен данък по Глава Втора от Закона за местните дънъци  и такси.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: