Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Пазарджик, XXVI
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4213 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
128, ал. 1 СК от М.К.Г. и А.Н.Г. срещу Н.Г.Г. и Н.А.Г. за определяне на режим
на лични отношения на ищците с малолетния им внук А. Н.Г. всяка втора и
четвърта събота от месеца от 9 ч. на съботния ден до 17 ч. на неделния ден, по
два дни през коледните или новогодишни празници, както и две седмици през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В исковата молба ищците твърдят, че
синът им Н.А.Г. сключил
граждански брак с ответницата Н.Г. на 21.08.2013 г. Бракът им бил прекратен с развод,
като родителските права по отношение на роденото от брака дете А. Н.Г. били
предоставени на майката, а за сина им бил определен режим на лични контакти.
Посочено е, че ответницата постоянно възпрепятствала личните контакти на бащата
с детето, което било едно от основанията синът им да заведе дело за промяна на
родителските права на основание чл. 59, ал. 9 СК. Ищците поддържат, че поради категоричен
отказ на ответницата не били виждали внука си. Синът им многократно молил
ответницата да присъстват и те при осъществяване на режима му на лични
отношения, но последната отказвала, заявявайки му, че ако те се появят, тя
нямало да доведе детето. Твърдят, че направили опит да видят детето А. на
27.11.2016 г., но в момента, в който ответницата ги забелязала, вдигнала
скандал на сина им, поради което те си тръгнали. По тези съображения молят да бъде уважен
предявеният иск.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н.Г.Г.,
в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва,
че е препятствала по какъвто и да било начин контактите на ищците с внука им А.
Г.. От момента на раждането на детето до сега никой от тях не бил потърсил
внука си, както и не били изразили по никакъв начин желание да помогнат в
отглеждането му. Посочено е, че ищцата М.Г. дори ги подминавала няколко пъти,
когато се били срещали случайно в центъра на града. Не отговаряло на истината
твърдението им, че на 27.11.2016 г. била вдигнала скандал на бившия си съпруг при
свиждането със сина им, тъй като родителите му били там. Действително ищците
били на кафенето до детския кът, но никой от тях не дошъл да види детето.
Според ответницата ищците
били изключително егоистични и агресивни
хора, а при редките ѝ контакти с тях била ставала свидетел на безпричинни
и ожесточени скандали помежду им. Ищцата непрекъснато се карала на другия си
внук К. . Твърди, че настоящият процес
бил симулативен, като чрез него ищците целели да ограничат контакта на майката
с детето. Поисканият режим на лични отношения наподобявал такъв, който може да
бъде определен за родител, но не и за близък на малолетно дете, пък било то и
баба и дядо по бащина линия. Този режим на лични контакти с ищците нямало да е
в интерес на детето, тъй като те не били в състояние да му осигурят
благоприятна среда за развитие и не били запознати с дневния му режим. Също
така следвало да се отбележи, че детето не познавало ищците и тепърва щяло да
изгражда някаква близост с тях, поради което срещите му с тях трябвало да се
провеждат в присъствието на майката и социален служител. По тези съображения
моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен, а при условията на
евентуалност да бъде определен ограничен режим на лични контакти между детето А.
и ищците, който да се осъществява в присъствието на майката и социален работник.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответника Н.А.Г.,
в който е заявил, че се присъединява към искането на родителите си М. и А. Г. за
определяне на режим на лични контакти със сина му А. Г.. Поради съвпадение на
посочения режим с този, определен за неговите лични контакти, предлага личните
контакти на бабата и дядото с детето да се осъществяват всяка трета събота и
неделя от месеца от 9 ч. до 17 ч. до навършване на тригодишна възраст на детето
А. без приспиване, а след навършване на тригодишна възраст с приспиване. Също
така счита, че ищците следва да осъществяват лични отношения с детето А. и два
дни от коледните или новогодишни празници и две седмици през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От удостоверение за раждане, издадено от
Столична община, се установява, че детето А. Н.Г. е родено на *** г. от майка Н.Г.Г.
и баща Н.А.Г..
Страните не спорят, че ищците М.Г. и А.Г. са
родители на ответника Н.Г..
С Решение № 236 от 01.04.2016 г. по гр. д. №
2755/2015 г. на РС Пазарджик, в сила от 26.04.2016 г., е прекратен с развод
бракът между Н.А.Г. и Н.Г.Г., родителските права по отношение на детето А. Г.
са предоставени на майката Н.Г. и е определен режим на лични контакти между
детето А. и бащата Н.Г., както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца
от 13 до 16 ч. до навършване на едногодишна възраст, а след навършване на
едногодишна възраст – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 13 ч.
до 16 ч. в събота и от 13 ч. до 17 ч. в неделя.
По силата на Решение № 1035 от 27.12.2016 г.,
постановено по гр. д. № 2143/2016 г. на РС Пазарджик, в сила от 12.05.2017 г.,
е отхвърлен предявеният от Н.А.Г. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за
изменение на постановеното решение по гр. д. № 2755/2015 г. по описа на РС
Пазарджик в частта относно постановените мерки за упражняване на родителските
права, режим на лични контакти и издръжка на малолетното дете А. Н.Г..
Съгласно Договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, от 07.07.1983 г. ищцата М.К.Г. е
закупила жилище, находящо се на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.” № 54, ет. 7,
ап. 21.
По делото е представен социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Пазарджик, в който е посочено, че
жилището на адрес: гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.” № 54, собственост на ищците,
представлявало двустаен апартамент, състоящ се от спалня, хол, кухня с
разширение и санитарни помещения. Хигиенно-битовите условия били добри, а
жилището било обзаведено и поддържано. Социалното проучване е установило, че
семейство Г. са пенсионери, като ищцата М.Г. била преподавател в два
университета на хонорар, а ищецът А.Г. работел в строителна фирма като
технически ръководител. Месечните им доходи възлизали на около 2000 лв. В
доклада е отразено, че детето А. било на ниска възраст и все още не посещавало
детско учебно заведение. Майката информирала социалния работник, че е подала
документи в няколко детски градини за яслена група, тъй като имала намерение
след приключване на платеното майчинство да се върне на работа. Грижи за детето
А. полагала основно майката Н.Г., която получавала подкрепа и от близките си.
Нейната майка често ѝ помагала при отглеждането на А.. Посочено е още, че
детето А. било привързано към майка си Н.Г., като детето било изградило емоционална
връзка и с баща си Н.Г..
Представени са 2 броя грамоти от Министерство
на образованието и науката за високи постижения и принос в развитието на
образователното дело на М.К.Г. – учител по география и икономика в МГ „К.
Величков”, гр. Пазарджик.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата М.Г.
е заявила, че живее в двустаен апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Д.Г.”
№ 54. Това жилище било обитавано от нея и съпруга ѝ А.Г., а синът ѝ
Н. живеел в собственото си жилище в гр. Пазарджик. Терасата била превърната в
детска стая, която се използвала от по-големия им внук К. (син на ответника Н.Г.
от предишна връзка), когато посещавал ищците. К. бил на 9 г., ученик в трети
клас и живеел при майка си в гр. София. Разказала е, че видели внука си А. на 25.03.2016 г. по време на едно
от свижданията на сина им. След това видяла А. през ноември 2016 г., когато
синът ѝ Н. казал, че ответницата Н.Г. не желаела ищците да виждат детето.
Тогава ищцата и съпругът ѝ А.Г. решили да не правят опити да се срещнат с
детето, за да не създават неприятности. Посочила е, че детето А. не ги
познавало.
Ищецът А.Г. е заявил в съдебно заседание, че
видели детето А., когато бил на около година, година и половина. Тогава
направили опит да осъществят контакт с него, но ответницата не им позволила да
го видят. Разказва за случай, когато вече детето било по-голямо и двамата със
съпругата му придружили сина им Н. по време на определения ден за свиждане, но
тогава майката отново не пожелала те да се видят с внука си.
По реда на чл. 59, ал. 6 СК ответницата Н.Г. е
заявила, че срещите между бащата Н.Г. и детето А. се осъществявали в
определените за това дни, като в зависимост от сезона се провеждали в паркове
или детски центрове. Твърди, че винаги била съдействала на бившия си съпруг да
вижда сина си. Имало случаи, когато срещите не се осъществявали, защото детето
било болно, а понякога и бащата бил зает заради състезанията, в които участвал.
В момента А. посещавал детска ясла, а тя се върнала на работа. Твърди, че не
знае родителите на бившия ѝ съпруг да са търсили контакт с А.. Ответницата
е посочила, че не общува с ищците, отношенията им били влошени от години и ако
зависело от нея никога синът ѝ А. не би общувал с тях. През годините била
присъствала на скандали пред другия им внук К. .
Ответникът Н.Г. е посочил при изслушването си
в съдебно заседание, че родителите му не били контактували досега с детето А.,
като били правили няколко опита да го видят в рамките на определения му режим
на лични отношения. Твърди, че самият той рядко виждал детето, защото ответницата
Н.Г. му създавала пречки. Срещите му с детето винаги били в присъствието на
майката.
От показанията на свидетелката К. Ш. , които
съдът кредитира като логични и безпротиворечиви, се изяснява, че живеела в един
и същ жилищен вход с ищците А. и М. Г.. Свидетелката е посочила, че била
посещавала жилището на ищците, което било много добре подредено. Имало и детска
стая. Разказва, че била виждала внука им К. да идва при тях в гр. Пазарджик.
Знаела, че К. живеел в гр. София при майка си и тъй като ищцата преподавала в
университет в гр. София се виждала с детето тогава и му носела подаръци.
Свидетелката е заявила, че не била виждала другия внук на ищците.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелката
С.К., от които се изяснява, че се познавала с ответницата над 10 години и
помагала при грижите за детето А.. Посочила е, че родителите на ответницата
също ѝ оказвали помощ при отглеждането на детето. Разказва, че била
заедно с детето А. и майката Н.Г. по време на разходка, когато срещнали ищцата М.Г.,
която ги подминала. Твърди, че ответницата Н.Г. ѝ била споделила, че
нямала против детето А. да се вижда с баба си М.Г., но желаела срещите да бъдат
в нейно присъствие.
В хода на съдебното заседание ответницата Н.Г.
заяви, че е съгласна ищците да виждат детето А. по време на регламентираните
срещи с бащата в нейно присъствие. Не желаела да отнемат от личното ѝ време
със сина ѝ. Ищцата М.Г. изрази съгласие да взима детето А. един ден в
месеца, без приспиване, който да не съвпада с определения режим на бащата.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
С
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 СК е признато отделно право на бабата и дядото
да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Според т. 3 от ППВС №
1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под
„интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка
за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса
на детето. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този
начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски
ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата по майчина и
бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му.
Като
съобрази изложеното със събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ищците разполагат с необходимите материални възможности и личностни качества за
полагане на адекватни грижи за детето при осъществяване на личните си контакти
с него и че в интерес на последното е да поддържа такива контакти. Режимът на
лични отношения на ищците с техния внук няма да възпрепятства нормалното му
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. За да се
формира като пълноценна личност, детето следва да общува и да получава грижи и
обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо както по майчина
линия, така и по бащина. Битовите условия в дома на ищците са подходящи за
отглеждане на дете, а бабата М.Г. е учител по професия, поради което съдът
намира, че общуването с тях ще допринесе за правилното развитие и възпитание на
детето. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на ответницата, че
контактите с бабата и дядото по бащина линия не биха били в интерес на детето А..
Влошените личностни отношения между майката и родителите на бившия ѝ съпруг
не следва да препятстват възможността детето да общува със своите баба и дядо. Неоснователни
са притесненията ѝ, че общуването с ищците ще има неблагоприятно
въздействие върху детето. В тази връзка, недоказани се оказаха и твърденията,
че ищцата се карала и обиждала другия си внук К. . Напротив, от показанията на
свидетелката К. Ш. се установи, че
детето К. редовно посещавало ищците в дома им в гр. Пазарджик, както и че М.Г.
се срещала с него в гр. София, когато ходила до университета. Поради това съдът
счита, че посредством общуването с бабата и дядото по бащина линия детето А. ще
има възможност да опознае и по-големия си брат. Съобразно изложеното съдът
приема, че са налице предпоставките на чл. 128, ал. 1 СК за постановяване на
режим на лични контакти между ищците и внука им А..
При
определяне на конкретния режим на лични отношения на детето с бабата и дядото
следва да се вземат предвид възрастта на детето, отношението му към бабата и
дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, необходимостта детето да
посещава съответно учебно заведение. Също така е необходимо да се отчете и обстоятелството,
че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителски права,
работи, поради което и той трябва да има време за ежедневни контакти с детето.
При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства,
обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ преходен
период, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с
този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен
режим на лични контакти.
Допустимо
е личните отношения между бабата и дядото по бащина линия, от една страна, и
внука, от друга, да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични
контакти между бащата и детето. Но в този случай е необходимо на родителя,
който не упражнява правата спрямо детето, да е определен широк режим на лични
отношения, той да живее на едно и също място с дядото и бабата и отношенията
между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти. Въпросът
за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед
обстоятелствата, установени по конкретното дело, но ако те са налице, в интерес
на детето е да има контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на
лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права (В този
смисъл Решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 6998/2013 г., ВКС, IV г. о.).
Разглежданият случай не е такъв, доколкото бащата може да вижда сина си А. само
през следобедите на съботните и неделни дни, без приспиване, а и последният не
обитава едно и също жилище с родителите си. Поради това съдът намира, че следва
да определи период от време, когато ищците да контактуват с детето А., който да
не съвпада с режима на лични контакти на бащата Н.Г..
При
определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с отправеното
искане, а следва да се ръководи единствено от интереса на детето. Предложеният
от ищците режим е значително по-разширен от предвидения за бащата Н.Г.. Същият
не е в интерес на детето, тъй като ще бъде изключително стресиращо за А. да
бъде отделен от майка си за толкова продължителни периоди от време и то с
преспиване в напълно непозната обстановка. Като съобрази всичко изложено и
най-вече ниската възраст на детето А. (2 г. и 8 месеца) и факта, че той не
познава своите баба и дядо по бащина линия, съдът намира, че за период от една
година, считано от постановяване на настоящото решение, контактите между ищците
и детето А. Г. следва да се осъществяват всяка втора събота от месеца от 10 ч. до
13 ч. в присъствието на майката Н.Г.. Това е необходимо, за да може детето
постепенно да опознае своите баба и дядо и да се адаптира към тях. В тази
връзка е задължително майката да съдейства на ищците при осъществяване на
срещите с внука им. След изтичане на посочения период от време ищците следва да
имат възможност да виждат и вземат детето всяка втора събота от месеца от 9 ч.
до 13 ч. Така през цялата втора събота от месеца детето А. ще има възможност да
общува с баща си и неговите родители, като по този начин ще може да изгради
емоционална връзка и с тях. Така определяният режим няма да накърни съществено
правото на майката да осъществява ежедневни контакти със сина си, тъй като тя
ще разполага с два уикенда в месеца, през които тя и нейното семейство да
общуват пълноценно с А..
По
тези съображения следва да бъде определен режим на лични отношения на М.К.Г. и А.Н.Г.
с техния внук А. Н.Г., както следва: за период от една година от влизане на настоящото
решение в сила всяка втора събота от месеца от 10 ч. до 13 ч. в присъствието на
майката Н.Г.Г., а след изтичане на този период всяка втора събота от месеца от
9 ч. до 13 ч.
С
оглед изхода на спора и характера на производството, а именно – спорна съдебна
администрация, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени от тях, тъй като е дадено разрешение в обща
полза.
Така
мотивиран, РС Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ по иска с правно
основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от М.К.Г., ЕГН: **********, и А.Н.Г.,
ЕГН: **********,***, срещу Н.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, и Н.А.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, режим на лични отношения между М.К.Г. и А.Н.Г. с малолетния им внук
А. Н.Г., ЕГН: **********, както следва:
За
период от една година, считано от влизане в сила на настоящото решение, М.К.Г.
и А.Н.Г. ще виждат детето А. Н.Г. всяка втора събота от месеца от 10 ч. до 13
ч. в присъствието на майката Н.Г.Г..
След
изтичане на посочения период М.К.Г. и А.Н.Г. ще виждат и взимат детето А. Н.Г.
всяка втора събота от месеца от 9 ч. до 13 ч.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: