Решение по дело №606/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на ТП ДГС “Селище”, общ. Сърница подадена чрез процесуален представител адвокат С., срещу Решение № 38/12.04.2024 г. по а.н.д. № 308/2024 г. на Районен съд-Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-23000395/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) в качеството му на работодател му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение и определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на закона, по които се претендират отмяната им.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Г., който поддържа касационната жалба. Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт Н. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд–Пазарджик, ХII-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на ТП ДГС “Селище”, общ. Сърница подадена чрез процесуален представител адвокат С., срещу Решение № 38/12.04.2024 г. по а.н.д. № 308/2024 г. на Районен съд-Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 13-23000395/29.09.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) в качеството му на работодател му е наложена глоба в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ за това че при извършена проверка на 20.04.2023 г. на обект- за контрол- сечище, отдел 147г и 152А не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. А. Ц., заварен да работи в гореописания обект. При проверката е установен да престира труд като дървосекач.

Нарушението е констатирано на 06.08.2023 г. в ДИТ-Пазарджик при прегледа на документацията, към която не е представен сключен договор с А. Ц.. При извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, органите не са установили наличие на подадено уведомление за сключен трудов договор междуТП ДГС “Селище”, общ. Сърница и Ц.

За изясняване на фактите по делото, районният съд е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал показанията на актосъставителя и на свидетелите. За да потвърди наказателното постановление е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че от представените по делото доказателства, включително и гласни такива се установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Пазарджик лицето е полагало труд, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов договор.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за недоказаност на вмененото на ТП ДГС “Селище”, общ. Сърница нарушение по смисъла на чл. 62, ал. 1 КТ. При постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Велинград е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях.

Първоинстанционният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Неоснователни са доводите в касационната жалба,че в НП е налице неяснота относно мястото на нарушението, тъй като са посочени два отдела, а работника е заварен да престира труд само в единия от тях. Това дори и да е така, не обуславя неяснота на административното обвинение, до степен препятстваща нарушителя да разбере в какво е обвинен. Действително, липсват доказателства, че А. Ц. е полагал труд в отдел 147г, но това нарушение не опорочава наказателното постановление, тъй като доказателства, че дървосекача е полагал труд в отдел 152а са налице. Когато лицето се е защитавало срещу по- голям обем съставомерни факти, няма проблем то да бъде санкционирано за част от тези факти, както е приел и първоинстанционния съд.

Без значение е кой е заплащал възнаграждението на служителя- директно работодателя или опосредено друг служител. Факт е, че трудът е възмезден, за сметка на работодателя, което квалифицира правоотношението като трудово. Установено е категорично, че трудът не е полаган за сметка на И. Х., по прякор “Агата”, а за сметка на касационния жалбоподател.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ТП ДГС “Селище”, общ. Сърница следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ възнаграждение в размер на 80 лв., в определен от съда размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, ХII-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/12.04.2024 г. по а.н.д. № 308/2024 г. на Районен съд-Велинград..

ОСЪЖДА ТП ДГС “Селище”, общ. Сърница, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в определен от съда размер.

Решението е окончателно.